Р Е Ш Е Н И Е №
1287
гр.
Сливен, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 366 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й.И.Д. *** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответната Община Сливен не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006
г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр.
Сливен, с площ
В исковата молба се твърди, че ищцата владее процесния
поземлен недвижим имот по силата на предварителен договор за покупко-продажба
на имота, сключен на 18.04.2004 г., оттогава и до настоящия момент. Излага
твърдения, че имотът е със статут на такъв по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, като на
продавачите по предварителния договор е признато правото да придобият
собствеността до
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от Община Сливен, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за процесния имот е съставен
Акт за частна общинска собственост № 3775 от 17.04.2018 г., на основание чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че в случая процесният имот представлява земеделска
земя, която не е изкупена от ползватели по реда и условията на § 4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което придобиването на правото на собственост върху него
от Общината е настъпило по силата на закона. Излагат се и твърдения, че
собственикът на процесния имот по реда на отменения чл. 12 от Закона за
собствеността на гражданите - Николай Иванов Милинков, не е представил решение
на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, тъй като явно не е
върнал полученото обезщетение.
В
съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск,
моли да бъде уважен и претендира направените по делото разноски. Подробни
съображения излага в депозирана писмена защита по делото.
Ответната
Община Сливен чрез своя пълномощник - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на иска, евентуално за неговата недопустимост и моли да бъде отхвърлен или
производството по делото прекратено. Претендира направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение и също е представила подробна писмена защита по
делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото препис на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.2004 г. (л.
9 - 10 от д.) ищцата, в качеството си на един от купувачите по договора, е
придобила владението върху недвижим имот с пл. № 3343 в м. „Войнишко кладенче“
с площ от
По делото е представено Удостоверение изх.
№ 9400-5334/1 от 16.03.2018 г. (л. 6 от д.), с което Община Сливен уведомява
ищцата, че поземлен имот с идентификатор
67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ
Видно от представения препис на Акт № 3775 от
17.04.2018 г. (л. 58 от д.) поземленият имот с идентификатор 67338.415.394,
находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ
В представената скица на поземлен имот №
15-199786-02.05.2017 г. (л. 11 от д.) и Извадка от кадастралния регистър на недвижимите
имоти на Община Сливен (л. 12 от д.), по отношение на поземления имот с идентификатор
67338.415.394, с площ
От представената скица № 400/18.04.2002 г. (л. 13 от
д.) се установява, че по плана на новообразуваните имоти имотът с пл. № 2823343,
с площ от
От представения по делото препис на Нотариален акт №
20, т. II, дело № 476/1966 г. (л. 8 от д.) се установява, че
Николай Димитров Милинков е дарил на внука си Николай Иванов Милинков 2 декара
от собствения си недвижим имот - лозе в м. „Мара дере“, цялото с площ от 5 дка
при граници за дарената част Николай Д. Милинков, Васил и Атанас Беломорови и
Апостол Николай Милинков.
Видно от представения препис на Решение № 141 от
22.04.1978 г. на ИК на ОбНС - Сливен (л. 29 от д.) е било взето решение да се
актуват като държавна собственост
На основание чл. 12 от ЗСГ и Решение № 141 от
22.04.1978 г. на ИК на ОбНС - Сливен бил съставен Акт № 17 от 09.04.1981 г. (л.
57 от д.) за държавна собственост на лозе - градина в м. „Мара дере“ с площ от
Видно от Докладна записка от секретаря на ИК на ОбНС -
Сливен (л. 36 от д.) земя, с площ от 1 дка, намираща се в м. „Сефер Бунар“,
собственост на Николай Иванов Милинков, е предадена за ползване на Райно Добрев
Иванов. Земи, собственост на Николай Иванов Милинков в м. „Мара Дере“ с площи
от
С молба № 820/04.05.2000 г. (л. 30 от д.) Райно Добрев
Иванов е инициирал производство по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране на правото му на ползване в право на собственост.
Със Заповед № РД-15-702/28.06.2002 г. (л. 14 от д.) е
признато правото на Райно Добрев Иванов да придобие собственост до
Постъпило е Възражение от Николай Иванов Милинков с
вх. № 9400-4919/28.02.2006 г. (л. 52 от д.), с което същият претендира, че
собствеността върху имота е негова, а не на наследниците на дядо му Николай
Димитров Милинков и представя препис на Нотариален акт № 20, т. II, дело № 476/1966 г.
По делото са разпитани свидетелите Атанас Касабов,
Павлин Ножков и Атанас Димитров, чиито показания съдът кредитира изцяло като
обективни и непротиворечиви. От показанията на всички свидетели по безспорен
начин се установява, че ищцата е владяла процесния имот от
По делото е изготвено заключение на допусната
съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Според заключенията на вещото лице и дадените пояснения в съдебни
заседания за територията на т. н. район за здравни и курортни нужди (през 80-те
години на 20 век), обхващащ множество местности - „Мара дере“, „Сефер бунар“,
„Войнишко кладенче“, „Гюнгюрлюка“, „Юрта“, „Дюлева река“, „Лозарски връх“, м. „Андреева
чешма“ и др., първият кадастрален план е изготвен през
От плана на имотите, съществували преди образуване на
ТКЗС и ДЗС, таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците и
ПНИ за м. „Андреева чешма“, вещото лице е установило, че като бивш собственик
със стар номер на имот 5 и площ
Видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица №
1 на КВС с процесния имот, процесният имот с пл. № 3343 попада в категориите
земи, които подлежат на възстановяване по смисъла на ЗСПЗЗ, като имотът е
опознат при анкета в стари реални граници по Решение 166/11.12.1995 г. на
наследниците на Николай Димитров Милинков.
Към момента на съставяне на нотариални актове № 5 и № 20
от
Ето защо според вещото лице, описаните 2 декара в Нотариален
акт № 20, дело 476 от
Видно от предоставеното на вещото лице Решение 166 от
11.12.1995 г., наследниците на Николай Димитров Милинков имат признато право на
собственост на овощна градина от 4.5 дка в м. „Гюргюнлюка“ и лозе от 9 дка в м.
„Каменна алча“, землище гр. Сливен. При проведеното анкетиране във връзка с
изработване на плановете на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и
ДЗС, наследниците са показали на терен граници на бивш имот, който след
заснемането му генерира площ от 12.174 дка и е обособен в имот № 5 от плана на
бившите собственици. Съгласно приложената комбинирана скица между контура на
бившия имот и кадастралния план от
Процесният имот с пл. № 3343 е заявен за
възстановяване и опознат при анкетиране от наследниците на Николай Димитров
Милинков. Съгласно таблицата за определяне на дължимото обезщетение към плана
на новообразуваните имоти на м. „Андреева чешма“, правоимащият ползвател Райно
Добрев Иванов има право да изкупи имота, със средствата от което наследниците
на Николай Димитров Милинков да бъдат обезщетени. Поради това, че ползвателят
не е заплатил имота, бившият собственик не е получил обезщетение. Николай
Иванов Милинков не е обжалвал плана на собствениците преди образуване на ТКЗС и
ДЗС и ПНИ в момента на процедирането им.
От описания в Нотариален акт № 20, дело 476 от
В заключението на допълнителната експертиза по делото,
вещото лице, проследявайки представените към делото преписи на нотариални
актове за съседните имоти на процесния имот с пл. № 3343, поддържа извода си,
че одържавените с Решение № 141/22.04.1978 г.
От изложеното вещото лице извежда безспорния извод, че
е налице идентичност между процесния имот с пл. № 3343 по ПНИ, съвпадащ с ПИ № 67338.415.394
по КККР на землище гр. Сливен с имота, останал след отнемането на
Вещото лице допълва, че границите на съставляващите местността
„Андреева чешма“ подместности никога не са били установявани на място и не са
картографирани. От решенията на ОСЗ - Сливен за признаване право на възстановяване
на имоти, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, послужили при
изработване на плана на бившите собственици е видно, че в обхвата на „Андреева
чешма“ са установени граници на имоти, заявени в подместности „Мара дере“, „Сефер
бунар“, „Войнишко кладенче“, „Пещерна река“, „Дюлева река“ и др., като според
вещото лице местностите „Мара дере“ и „Сефер бунар“ не са идентични, а са две
различни местности.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Според т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т. д. № 8/
От събраните по делото свидетелски показания непротиворечиво
се установи продължилото повече от 10 години несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно владение на ищцата върху процесния имот.
По този начин в производството по делото ищцата
безспорно е доказала правния си интерес от търсената защита чрез ангажираните
доказателства за упражнявана от нея фактическа власт върху процесния имот от
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и
за основателен.
С оглед разпределената в
производството доказателствена тежест ответникът
следва да докаже съществуването на отричаното от ищцата право, като изчерпи
основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност,
че е станал собственик на имота на основанията, послужили за издаване на АЧОС №
3775 от 17.04.2018 г. - чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, което
изключва и възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в
полза на ищцата.
Заявявайки собственически права, ответната Община
Сливен се позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, но не са
заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не
са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението
на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост
по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи.
Не всички земеделски земи обаче, подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл.
12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи
във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината
не намира опора в закона.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 25, ал.
1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно
основание. Основанието е именно в чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно
чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, съставен
от длъжностно лице, по ред и форма определени от закона и като такъв има
обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има
качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има
правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на общината,
но само, когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание,
при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по
силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване
на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно
доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се
с него следва да установи основанието, на което е издаден. Тоест ответната Община
следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от
записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, която норма предвижда, че са общинска
собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по
давност или по друг начин определен в закона. Ответникът сочи последната
хипотеза, което включва противопоставяне и доказване на факти, които в случая
препятстват възникването правата на ищеца. В тази връзка се позовава на
действащия мораториум. За да се приеме обаче неговата приложимост, то по делото
следва да бъде доказано, че действително
имотът е бил придобит от държавата, респ. общината. Ето защо, релевантен за
спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота
към момента на установяване владението на ищцата, тоест към
По безспорен начин по делото от съвкупния анализ на
приетите писмени доказателства и заключенията на СТЕ и допълнителната СТЕ се
установи, че одържавеният имот от
Безспорно са налице доказателства по делото за
одържавяване на имотите с пл. № 3331 и пл. № 3328. Липсват обаче събрани по
делото доказателства, които да потвърждават вписаното обстоятелство в
докладната разписка, че процесният имот с пл. № 3343 е бил одържавен по реда ЗСГ,
а оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.
Отговорът на въпроса дали процесната земя подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ зависи от това дали същата е станала държавна
собственост по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.). В т. 8 от Постановление №
8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленум на ВС е прието, че по силата на чл. 12
ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна собственост
селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със
селскостопанска дейност. Притежаваните от граждани, които се занимават със
селскостопанска дейност, земи над определените размери по реда на ПМС № 25/1975
г. също стават държавна собственост, като собственикът се обезщетява по цени,
определени от МС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираното Постановление на МС
гражданите и членовете на семействата им, които се занимават със
селскостопанска дейност, но от нея не получават главния си доход за издръжка,
могат да притежават селскостопански имоти до 2 дка, ако земята се обработва
лично от тях или с труда на членовете на семейството им. В чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ
е предвидено, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски
земи, одържавени по отменения чл. 12 ЗСГ, след връщане на полученото обезщетение.
Анализът на всички цитирани текстове сочи, че по реда
на чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ се възстановяват само реално отнети по чл. 12, ал. 2 ЗСГ
(отм.) земеделски земи, за които е било платено парично обезщетение. Останалите
имоти, които не са били отнети от собственика, въпреки забраната на чл. 12 ЗСГ
за притежаването им или за които не е било заплатено обезщетение, не следва
задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с отмяната на
ЗСГ (отм.) забраната отпада. Да се приеме противното би означавало да се
придаде отчуждително действие на ЗСПЗЗ в случаите, при които имотите по чл. 12
ЗСГ не са били реално отнети, собствениците им са продължили да ги владеят и
считат за свои и затова не са подали заявление за възстановяването им (Решение
№ 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., І Г. О. на ВКС).
Няма доказателства по делото земята с площ от
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19
ЗСПЗЗ, тъй като за тази земеделска земя цитираната разпоредба е неприложима.
Включването на тези земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в
собственост от общината е един недопустим резултат от реституционния закон
(Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС). В
настоящия случай тези изводи сочат на липса на основание Община Сливен да
включва процесния недвижим имот в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и да го актува
като частна общинска собственост.
Ответникът не е доказал предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ,
като способ за придобиване на земеделска земя. Ето защо, следва да се приеме,
че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът
заявява собственически права върху имота, поради което предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната Община Сливен следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 1135,90
лева, от които 80,90 лева - държавна такса, 5 лева - държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, 250 лева - депозит за вещо лице и 800 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от Й.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, отрицателен установителен
иск, че ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат
*********, представлявана от кмета Стефан Николов Радев, с адрес гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител“ № 1, НЕ Е
СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор
67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с
площ
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА
СЛИВЕН, Булстат *********,
представлявана от кмета Стефан Николов Радев, с адрес гр. Сливен, бул. „Цар
Освободител“ № 1, да заплати на Й.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 1135,90
лв. /хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: