Решение по дело №366/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230100366
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1287

 

гр. Сливен, 14.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 366 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Й.И.Д. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответната Община Сливен не е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ 649 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 2823343, при граници - 67338.415.393, 67338.415.392, 67338.415.643, 67338.415.395, 67338.415.376.

В исковата молба се твърди, че ищцата владее процесния поземлен недвижим имот по силата на предварителен договор за покупко-продажба на имота, сключен на 18.04.2004 г., оттогава и до настоящия момент. Излага твърдения, че имотът е със статут на такъв по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, като на продавачите по предварителния договор е признато правото да придобият собствеността до 600 кв. м. от имот № 3343 (сега с идентиф. 67338.415.394 по КККР), същите подали надлежна молба за довършване на административната процедура, но поради подадено възражение от Николай Иванов Милинков, процедурата останала недовършена. При тази висящност на административното производство се твърди, че Общината неоснователно е заявила посредством Удостоверение изх. № 9400-5334(1) от 16.03.2018 г., че е собственик на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Община Сливен, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 3775 от 17.04.2018 г., на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че в случая процесният имот представлява земеделска земя, която не е изкупена от ползватели по реда и условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което придобиването на правото на собственост върху него от Общината е настъпило по силата на закона. Излагат се и твърдения, че собственикът на процесния имот по реда на отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите - Николай Иванов Милинков, не е представил решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, тъй като явно не е върнал полученото обезщетение.

В съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото разноски. Подробни съображения излага в депозирана писмена защита по делото.

Ответната Община Сливен чрез своя пълномощник - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на иска, евентуално за неговата недопустимост и моли да бъде отхвърлен или производството по делото прекратено. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и също е представила подробна писмена защита по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото препис на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.04.2004 г. (л. 9 - 10 от д.) ищцата, в качеството си на един от купувачите по договора, е придобила владението върху недвижим имот с пл. № 3343 в м. „Войнишко кладенче“ с площ от 600 кв. м. Продавачи по договора са Недка Влаева И. и Добрин Райков Иванов, в качеството им на наследници на Райко Добрев Иванов.

По делото е представено Удостоверение изх. № 9400-5334/1 от 16.03.2018 г. (л. 6 от д.), с което Община Сливен уведомява ищцата, че поземлен имот с идентификатор 67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ 649 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 2823343, е общинска собственост.

Видно от представения препис на Акт № 3775 от 17.04.2018 г. (л. 58 от д.) поземленият имот с идентификатор 67338.415.394, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ 649 кв. м., е актуван за частна общинска собственост на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ,§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение № 41/29.02.2000 г. на ОбС - Сливен.

В представената скица на поземлен имот № 15-199786-02.05.2017 г. (л. 11 от д.) и Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти на Община Сливен (л. 12 от д.), по отношение на поземления имот с идентификатор 67338.415.394, с площ 649 кв. м., с номер по предходен план 2823343, като собственик е вписан Райко Добрев Иванов.

От представената скица № 400/18.04.2002 г. (л. 13 от д.) се установява, че по плана на новообразуваните имоти имотът с пл. № 2823343, с площ от 649 кв. м., е собственост на Райчо Добрев Иванов при съседи улица № 41, собственост на Община Сливен, нива № 3344, собственост на наследниците на Анка Славова И., нива № 3342, собственост на Тодор Тодоров и др., нива № 3341, собственост на Николай Димитров Милинков и нива № 3340, собственост на Станко Вълев Станков.

От представения по делото препис на Нотариален акт № 20, т. II, дело № 476/1966 г. (л. 8 от д.) се установява, че Николай Димитров Милинков е дарил на внука си Николай Иванов Милинков 2 декара от собствения си недвижим имот - лозе в м. „Мара дере“, цялото с площ от 5 дка при граници за дарената част Николай Д. Милинков, Васил и Атанас Беломорови и Апостол Николай Милинков.

Видно от представения препис на Решение № 141 от 22.04.1978 г. на ИК на ОбНС - Сливен (л. 29 от д.) е било взето решение да се актуват като държавна собственост 1000 кв. м. лозе - градина в м. „Мара дере“, собственост на Николай Иванов Милинков по Нотариален акт № 20, т. II, дело № 476/1966 г. при граници Стефан Тодоров, Васил и Атанас Беломорови и Димитър Пешев.

На основание чл. 12 от ЗСГ и Решение № 141 от 22.04.1978 г. на ИК на ОбНС - Сливен бил съставен Акт № 17 от 09.04.1981 г. (л. 57 от д.) за държавна собственост на лозе - градина в м. „Мара дере“ с площ от 1000 кв. м., собственост на Николай Иванов Милинков при граници Стефан Тодоров, Васил и Атанас Беломорови и Димитър Пешев.

Видно от Докладна записка от секретаря на ИК на ОбНС - Сливен (л. 36 от д.) земя, с площ от 1 дка, намираща се в м. „Сефер Бунар“, собственост на Николай Иванов Милинков, е предадена за ползване на Райно Добрев Иванов. Земи, собственост на Николай Иванов Милинков в м. „Мара Дере“ с площи от 500 кв. м. са предадени за ползване съответно и на Димитър М. Кисьов и Божил М. Георгиев.

С молба № 820/04.05.2000 г. (л. 30 от д.) Райно Добрев Иванов е инициирал производство по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост.

Със Заповед № РД-15-702/28.06.2002 г. (л. 14 от д.) е признато правото на Райно Добрев Иванов да придобие собственост до 600 кв. м. от имота с пл. № 3343 в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, а със Заповед № РД-15-104/24.01.2006 г. (л. 37 от д.) е утвърдена оценката на новообразувания имот № 3343 в размер на 2186 лв. Последната заповед била съобщена на наследниците на Николай Димитров Милинков, сред които и внукът му Николай Иванов Милинков.

Постъпило е Възражение от Николай Иванов Милинков с вх. № 9400-4919/28.02.2006 г. (л. 52 от д.), с което същият претендира, че собствеността върху имота е негова, а не на наследниците на дядо му Николай Димитров Милинков и представя препис на Нотариален акт № 20, т. II, дело № 476/1966 г.

По делото са разпитани свидетелите Атанас Касабов, Павлин Ножков и Атанас Димитров, чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви. От показанията на всички свидетели по безспорен начин се установява, че ищцата е владяла процесния имот от 2004 г. насам, включително и към настоящия момент.

По делото е изготвено заключение на допусната съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Според заключенията на вещото лице и дадените пояснения в съдебни заседания за територията на т. н. район за здравни и курортни нужди (през 80-те години на 20 век), обхващащ множество местности - „Мара дере“, „Сефер бунар“, „Войнишко кладенче“, „Гюнгюрлюка“, „Юрта“, „Дюлева река“, „Лозарски връх“, м. „Андреева чешма“ и др., първият кадастрален план е изготвен през 1989 г. Той представлява фотограметрично изработен, непроцедиран кадастрален план и копие от него, обхващащо територията на процесния имот с пл. № 3343, е приложено към делото (л. 62), заедно с копие от разписния лист към него. След приемане на ЗСПЗЗ е изработена Карта на възстановената собственост (КВС) за землището на гр. Сливен, където цялата т. н. източна вилна зона по ситуационни елементи е разделена на няколко големи имота с вид територия - земеделска - зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и начин на трайно ползване - „Вилни зони“, нов начин на трайно ползване - „За вилни сгради“, като конкретно процесният имот попада в ПИ 000167 от КВС. През периода 1998 - 2000 год. МЗГАР възлага на изпълнител след попълване на кадастралния план от 1989 г. да извърши техническите дейности по изработване на планове на ползвателите, на имотите съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС и план на новообразуваните имоти на зоните по § 4 от ЗСПЗЗ. Изработените планове са процедирани и одобрени със Заповед № РД01-003/08.01.2002 г.

От плана на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците и ПНИ за м. „Андреева чешма“, вещото лице е установило, че като бивш собственик със стар номер на имот 5 и площ 12174 кв. м. са анкетирани наследниците на Николай Димитров Милинков. Бивш имот номер 5, обхваща имоти с пл. № 3326 до 3331, пл. № 3339 до 3346 и пл. № 3349, кадастрален район 282 от ПНИ.

Видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица № 1 на КВС с процесния имот, процесният имот с пл. № 3343 попада в категориите земи, които подлежат на възстановяване по смисъла на ЗСПЗЗ, като имотът е опознат при анкета в стари реални граници по Решение 166/11.12.1995 г. на наследниците на Николай Димитров Милинков.

Към момента на съставяне на нотариални актове № 5 и № 20 от 1966 г. за територията не са съществували никакви планове. За времето до създаване на първия кадастрален план през 1989 г. са настъпвали много промени в граници на имоти и собствености. При изработване на плана на новообразуваните имоти за м. „Андреева чешма“ наследниците на Николай Димитров Милинков са били анкетирани и на терена са показали границите на заявените имоти, които са обособени в имот № 5 към плана на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Видно от приложената комбинирана скица процесният имот е вътрешен за бившия имот № 5. Дарените на Николай Иванов Милинков 2 дка с нотариален акт № 20 от 1966 г. са част от бившия имот № 5. Съгласно приложение към докладна записка на ИК на ОНС - Сливен (л. 36 от д.) един декар от имота на Николай Иванов Милинков е одържавен с Решение 141/22.04.1978 г. (стр. 29 от д.), актуван с Акт № 17 от 09.04.1981 г. и раздаден по постановление по 0.500 дка на Димитър М. Кисьов и 0.500 дка на Божил М. Георгиев, намиращи се в м. „Мара дере“. Останалият 1 дка, намиращ се в м. „Сефер бунар“, е бил преразпределен на Райно Добрев Иванов, съгласно чл. 100 и чл. 12 от ЗСГ. (т. 22 и т. 20 от Приложението към Докладна записка на л. 36 от д.) В разписния лист към кадастралния план от 1989 г. за ползвател на имот пл. № 3331 е вписан Димитър Монев Кисьов, на пл. № 3328 е вписан Димитър Божилов Момчилов (син на Божил М. Георгиев), а на пл. № 3343 е вписан Райно Добрев Иванов.

Ето защо според вещото лице, описаните 2 декара в Нотариален акт № 20, дело 476 от 1966 г., дарени на Николай Иванов Милинков, обхващат групата имоти с пл. № 3331(549 кв. м.), пл. № 3328 (601 кв. м.), пл. № 3343 (649 кв. м.) и част от полски път - 81 кв. м.) от плана от 1989 г. Тяхната сумарна площ е 1880 кв.м. Съседен на тази група от имоти е имот с пл. № 3329, записан на Атанас Андреев Беломоров, описан като съсед в Нотариален акт № 20, дело 476 от 1966 г. („Васил и Атанас Беломорови“). Процесният имот с пл. № 3343 е част от имота, описан в Нотариален акт № 20, дело 476 от 1966 г., видно от Комбинирани скици 2 и 3 към съдебно-техническата експертиза.

Видно от предоставеното на вещото лице Решение 166 от 11.12.1995 г., наследниците на Николай Димитров Милинков имат признато право на собственост на овощна градина от 4.5 дка в м. „Гюргюнлюка“ и лозе от 9 дка в м. „Каменна алча“, землище гр. Сливен. При проведеното анкетиране във връзка с изработване на плановете на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, наследниците са показали на терен граници на бивш имот, който след заснемането му генерира площ от 12.174 дка и е обособен в имот № 5 от плана на бившите собственици. Съгласно приложената комбинирана скица между контура на бившия имот и кадастралния план от 1989 г. е видно, че имот № 5 обхваща следните имоти с планоснимачни номера: 3326, 3327, 3328, 3329, 3330, 3331, 3339, 3340, 3341, 3342, 3343, 3344, 3345, 3346, 3349, 10250 и части от улици. Като се има предвид призната собственост от 4.5 дка - овощна градина и 9 дка - лозе, общо 13.5 дка, означава, че наследниците на Николай Димитров Милинков са опознали признатата им собственост на едно място (като един имот), част от който е имотът на Николай Иванов Милинков, описан в Нотариален акт № 20/1966 г. с площ от 2 дка.

Процесният имот с пл. № 3343 е заявен за възстановяване и опознат при анкетиране от наследниците на Николай Димитров Милинков. Съгласно таблицата за определяне на дължимото обезщетение към плана на новообразуваните имоти на м. „Андреева чешма“, правоимащият ползвател Райно Добрев Иванов има право да изкупи имота, със средствата от което наследниците на Николай Димитров Милинков да бъдат обезщетени. Поради това, че ползвателят не е заплатил имота, бившият собственик не е получил обезщетение. Николай Иванов Милинков не е обжалвал плана на собствениците преди образуване на ТКЗС и ДЗС и ПНИ в момента на процедирането им.

От описания в Нотариален акт № 20, дело 476 от 1966 г. имот от 2 декара, собственост на Николай Иванов Милинков, са били веднъж одържавени 1000 кв. м., а другите 1000 кв. м. са били преразпределени на основание чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите според списъка - приложение към Докладната записка на секретаря на ИК на ОбНС (стр. 36 от д.). Част от преразпределените е процесният имот - пл. № 3343, кадастрален район 282 от плана на новообразуваните имоти в м. „Андреева чешма“, селищно образувание „Изгрев“, гр. Сливен, съответстващ на имот с идентификатор 67338.415.394 по КККР на гр. Сливен, одобрена със Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АГКК.

В заключението на допълнителната експертиза по делото, вещото лице, проследявайки представените към делото преписи на нотариални актове за съседните имоти на процесния имот с пл. № 3343, поддържа извода си, че одържавените с Решение № 141/22.04.1978 г. 1000 кв. м. от имота от 2 дка на Николай Иванов Милинков (описан в Нотариален акт № 20/1966 г.) са преразпределени както следва: 0.500 дка на Божил М. Георгиев и 0.500 дка на Димитър М. Кисьов, намиращи се в м. „Мара дере“. Изложеното се потвърждава от Н. А. № 136/1996 г. (под номер 1 в таблицата към допълнителната експертиза), с който синовете на Божил М. Георгиев - Красимир Божилов Момчилов и Димитър Божилов Момчилов, са признати за собственици по давностно владение и наследство на имот пл. № 3328 с площ 600 кв. м., идентичен с ПИ с идентификатор 67338.415.400 по КККР на гр. Сливен с площ 601 кв. м. Потвърждава се и от Н. А. № 79/2005 г. (под номер 4 в таблицата към допълнителната експертиза), в който при описанието на съседните за имот с пл. № 3329 е записан „имот 3331 - нива Димитър Монев Кисьов“. Към днешна дата имот с пл. № 3331 е идентичен с ПИ с идентификатор 67338.415.399 по КККР на гр. Сливен, с площ 549 кв. м. Още едно потвърждение на индивидуализирането на имота от 2 дка на Николай Иванов Милинков (описан в Н. А. № 20/1966 г.) вещото лице е намерило също в Н. А. № 79/2005 г. (под номер 4 в таблицата към допълнителната експертиза), в който за продавачи на имот пл. № 3329 са записани Мария Христова Беломорова и Наташа Атанасова Паракозова, наследници на Атанас Андреев Беломоров - който е идентифициран като съсед описан в Н. А. № 20/1966 г. за 2-та дка на Николай Иванов Милинков чрез записа „Васил и Атанас Беломорови“.

От изложеното вещото лице извежда безспорния извод, че е налице идентичност между процесния имот с пл. № 3343 по ПНИ, съвпадащ с ПИ № 67338.415.394 по КККР на землище гр. Сливен с имота, останал след отнемането на 1000 кв. м. от имота, описан в Нотариален акт № 20, том II, дело 476 от 1966 г. Останалите 1000 кв. м. включват ПИ с идентификатор 67338.415.394, с площ 649 кв. м.

Вещото лице допълва, че границите на съставляващите местността „Андреева чешма“ подместности никога не са били установявани на място и не са картографирани. От решенията на ОСЗ - Сливен за признаване право на възстановяване на имоти, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, послужили при изработване на плана на бившите собственици е видно, че в обхвата на „Андреева чешма“ са установени граници на имоти, заявени в подместности „Мара дере“, „Сефер бунар“, „Войнишко кладенче“, „Пещерна река“, „Дюлева река“ и др., като според вещото лице местностите „Мара дере“ и „Сефер бунар“ не са идентични, а са две различни местности.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Според т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с § 1 от ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2022 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС.

От събраните по делото свидетелски показания непротиворечиво се установи продължилото повече от 10 години несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно владение на ищцата върху процесния имот. По този начин в производството по делото ищцата безспорно е доказала правния си интерес от търсената защита чрез ангажираните доказателства за упражнявана от нея фактическа власт върху процесния имот от 2004 г. насам, въз основа на предварителен договор за покупко-продажба.

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и за основателен.

С оглед разпределената в производството доказателствена тежест ответникът следва да докаже съществуването на отричаното от ищцата право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че е станал собственик на имота на основанията, послужили за издаване на АЧОС № 3775 от 17.04.2018 г. - чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, което изключва и възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в полза на ищцата.

Заявявайки собственически права, ответната Община Сливен се позовава на нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, тоест земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи.

Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание. Основанието е именно в чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице, по ред и форма определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само, когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Тоест ответната Община следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, която норма предвижда, че са общинска собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин определен в закона. Ответникът сочи последната хипотеза, което включва противопоставяне и доказване на факти, които в случая препятстват възникването правата на ищеца. В тази връзка се позовава на действащия мораториум. За да се приеме обаче неговата приложимост, то по делото  следва да бъде доказано, че действително имотът е бил придобит от държавата, респ. общината. Ето защо, релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване владението на ищцата, тоест към 2004 г., когато се твърди, че тя е завладяла имота. В конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС ответната община е валидирала своите права. 

По безспорен начин по делото от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключенията на СТЕ и допълнителната СТЕ се установи, че одържавеният имот от 1000 кв. м., собственост на Николай Иванов Милинков по Нотариален акт № 20, том II, дело 476 от 1966 г., актуван с АДС № 17 от 09.04.1981 г. е бил раздаден по постановление по 0.500 дка на Димитър М. Кисьов и 0.500 дка на Божил М. Георгиев. Това са имотите, намиращи се в м. „Мара дере“ с пл. № 3331 и пл. № 3328 (по Комбинирана скица № 3 от заключението на СТЕ). Процесният имот с пл. № 3343 по ПНИ, съвпадащ с ПИ № 67338.415.394 по КККР на землище гр. Сливен, е част от останалият 1 дка, собственост на Николай Иванов Милинков по Нотариален акт № 20, том II, дело 476 от 1966 г. и според Приложението към Докладна записка (л. 36 от д.) е бил преразпределен на Райно Добрев Иванов, съгласно чл. 100 и чл. 12 от ЗСГ.

Безспорно са налице доказателства по делото за одържавяване на имотите с пл. № 3331 и пл. № 3328. Липсват обаче събрани по делото доказателства, които да потвърждават вписаното обстоятелство в докладната разписка, че процесният имот с пл. № 3343 е бил одържавен по реда ЗСГ, а оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.

Отговорът на въпроса дали процесната земя подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ зависи от това дали същата е станала държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.). В т. 8 от Постановление № 8/1979 г. от 06.03.1980 г. на Пленум на ВС е прието, че по силата на чл. 12 ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност. Притежаваните от граждани, които се занимават със селскостопанска дейност, земи над определените размери по реда на ПМС № 25/1975 г. също стават държавна собственост, като собственикът се обезщетява по цени, определени от МС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от цитираното Постановление на МС гражданите и членовете на семействата им, които се занимават със селскостопанска дейност, но от нея не получават главния си доход за издръжка, могат да притежават селскостопански имоти до 2 дка, ако земята се обработва лично от тях или с труда на членовете на семейството им. В чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ е предвидено, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, одържавени по отменения чл. 12 ЗСГ, след връщане на полученото обезщетение.

Анализът на всички цитирани текстове сочи, че по реда на чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ се възстановяват само реално отнети по чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.) земеделски земи, за които е било платено парично обезщетение. Останалите имоти, които не са били отнети от собственика, въпреки забраната на чл. 12 ЗСГ за притежаването им или за които не е било заплатено обезщетение, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй като с отмяната на ЗСГ (отм.) забраната отпада. Да се приеме противното би означавало да се придаде отчуждително действие на ЗСПЗЗ в случаите, при които имотите по чл. 12 ЗСГ не са били реално отнети, собствениците им са продължили да ги владеят и считат за свои и затова не са подали заявление за възстановяването им (Решение № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., І Г. О. на ВКС).

Няма доказателства по делото земята с площ от 1000 кв. м. в м. „Сефер бунар“, собственост на Николай Иванов Милинков по Нотариален акт № 20, том II, дело 476 от 1966 г. да е била одържавена по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), за което собственикът да е получил обезщетение. С оглед на изложеното по-горе следва изводът, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, макар и да попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като за тази земеделска земя цитираната разпоредба е неприложима. Включването на тези земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината е един недопустим резултат от реституционния закон (Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., ІІ Г. О. на ВКС). В настоящия случай тези изводи сочат на липса на основание Община Сливен да включва процесния недвижим имот в земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и да го актува като частна общинска собственост.

Ответникът не е доказал предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделска земя. Ето защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху имота, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 1135,90 лева, от които 80,90 лева - държавна такса, 5 лева - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 250 лева - депозит за вещо лице и 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от Й.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, отрицателен установителен иск, че ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат *********, представлявана от кмета Стефан Николов Радев, с адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, НЕ Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор 67338.415.394 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в м. „Андреева чешма“, гр. Сливен, с площ 649 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 2823343, при граници - 67338.415.393, 67338.415.392, 67338.415.643, 67338.415.395, 67338.415.376.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат *********, представлявана от кмета Стефан Николов Радев, с адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, да заплати на Й.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 1135,90 лв. /хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: