РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120107011 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, действащ
чрез настойника си АН. ЛЮБ. Б., съдебен адрес в гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ №4, ет.3, чрез
адв.П.З., против В. ХР. М., ЕГН **********, адрес в гр*, с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2600.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.*, находящ се в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.608.164, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност – Зоо магазин, брой нива на обекта: 1, с площ от
25 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградат: на същия етаж - 07079.608.164.1., под обекта – няма, над
обекта – 07079.608.164.1.2 за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на посочения по-горе недвижим имот при
квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответника. Твърди се още, че ответникът ползва целия
имот, в който осъществявал търговска дейност като ЕТ “ЖЮМО - В.М.“ с ЕИК *********,
като упражнява фактическа власт върху цялата вещ, по начин, препятстващ достъпа на
ищеца, който бил лишен от възможността да я ползва според преназначението й. Поради
това ищецът му изпратил нотариална покана, връчена на 10.12.2019 г. до ответника за
заплащане на месечно обезщетение в размер на 200,00 лева. Твърди се още, че с Решение
№31/01.02.2021 г., постановено по гр.д.№4547/2020 г. по описа на РС-Бургас, ответникът е
1
бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за периода от 09.12.2020 г. до 31.08.2020 г.,
както и че след м.август 2020 г. продължава да ползва самостоятелно целия обект.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете и
моли за уважаването им.
Предявените искове са с правно основание в чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД и са
допустими.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът редовно уведомен не се възползва от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и се представлява от пълномощник, който
оспорва иска, не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че са съсобственици на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.164.1.4 по КККР на
гр.Бургас, адрес в гр.*, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.608.164 с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност – Зоо магазин, с площ от 25,00 кв.м., при квоти ½ ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за
ответника, за което свидетелства и приетия писмен доказателствен материал, обективиран в
н.а. за собственост върху недвижим имот №64, т.I, рег.№562, д.№25 от 01.10.2005 г. на
нотариус с рег.№255 на НК и район на действие РС-Бургас, Удостоверение за раждане №*
издадено от Благоевски народен съвет, Удостоверение за наследници, изх.* г., изх.* г., * г. и
н.а. за продажба на недвижим имот №28, т.* рег.№*, д.№*. на нотариус с рег.№246 на НК и
район на действие РС-Бургас.
Ответникът не ангажира доказателства, чрез които да оспори твърдението на ищеца, че в
периода 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г. е ползвал изцяло и самостоятелно съсобствения имот,
поради което и съдът приема този факт за безспорно установен.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която дава
заключение, че месечният наем за обекта е в размер на 230,00 лева, като същият е определен
по офертни цени на вестник „Ало Бургас“ за определяне на месечните наеми, съответни за
периода 09.2020 г. – 09.2021 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че аналозите,
които е ползвало не са със същото местоположение, тъй като такива не са били открити, а са
ползвани аналози от по-разширен диапазон, но със същото текущо състояние.
Като взе предвид изложеното и като съобрази, че освен от състоянието, пазарният наем
зависи и от местоположението на обекта и като взе предвид данните от заключението,
обективирани в Приложение №1, а именно, че обектите в центъра, където безспорно попада
и процесният, са с офертна наемна цена от 300 лева и нагоре, в какъвто смисъл са и
приетите като доказателства извадки от вестник „Ало Бургас“, л.60-64, съдът не кредитира
2
заключението и приема, че месечният наем за конкретния обекта възлиза на 300 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от
деня на писменото поискване.
В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с доклада му от 26.11.2021
г., неоспорен от страните, безспорно се установи, че страните са съсобственици на
процесния имот, като ищецът притежава ½ ид.ч. от него, а ответникът – 1/3 ид.ч., а така
също и че в периода 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г., имотът се е ползвал само от ответника.
Този извод на съда напълно кореспондира с тълкуването на понятието „лично ползване” на
вещта в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС, дадено с Тълкувателно решение №7/2012 г. на
ОСГК на ВКС, според което лично ползване е всяко поведение на съсобственик, което
възпретяпства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Съгласно мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, като
писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, която в
настоящия случай е спазена. От съдържанието на приетата като доказателство нотариална
покана, л.17, се установява, че същата е била връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК
и с получаването й същият, в качеството на съсобственик е изпаднал в забава. От този
момент същият дължи обезщетение в размер на средния месечен наем, който възлиза на
сумата от 300 лева. За периода от 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г., пазарната наемна цена
възлиза на сумата от 3900 лева, от която припадащата се на ищеца ид.ч. възлиза на сумата от
1950,00 лева.
Предвид на изложеното, съдът приема, че искът за главница е основателен и доказан в
размер от 1950,00 лева за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г., като за разликата до
предявения размер от 2600,00 лева, искът следва да се отхвърли като недоказан.
Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на
07.10.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, които са в общ размер на 753,00 лева, съразмерно на уважената част от
иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ХР. М., ЕГН **********, адрес в гр* да заплати на ищеца СТ. СТ. СТ., ЕГН
3
**********, действащ чрез настойника си АН. ЛЮБ. Б., съдебен адрес в гр.Бургас, пл.“Баба
Ганка“ №4, ет.3, чрез адв.П.З., сумата от 1950,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.*, находящ се в сграда
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.608.164, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност – Зоо магазин, брой нива на обекта: 1, с площ от
25 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградат: на същия етаж - 07079.608.164.1., под обекта – няма, над
обекта – 07079.608.164.1.2, за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.10.2021 г.,
до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер от 2600,00
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В. ХР. М., ЕГН **********, адрес в гр* да заплати на ищеца СТ. СТ. СТ., ЕГН
**********, действащ чрез настойника си АН. ЛЮБ. Б., съдебен адрес в гр.Бургас, пл.“Баба
Ганка“ №4, ет.3, чрез адв.П.З., сумата от 753,00 лева, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4