№ 2743
гр. С., 19.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101802 по
описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на -, против П., която с
разпореждане от 04.07.2022 г. съдът е оставил без движение, а на и., чрез пълномощника му,
е изпратено ново съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова
молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани
следната, неотстранена с молбата от 24.06.2022 г. нередовност на исковата молба, а именно -
да посочи датата, на която е влязло в сила постановлението от 17.11.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство срещу него, защото влизането му в сила е условие за
допустимост на предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (защото такива са само
предявените за изискуеми вземания – чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), като
представи поради това и заверен препис от същото постановление, в който да е
удостоверена същата дата на влизането му в сила, защото тези постановления влизат в сила,
което е изрично посочено не само в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, но и в т. 4 на ТР № 3-2004-ОСГК
на ВКС, според което, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, от който момент държавните органи изпадат и
в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата, а само последното е
задължителна съдебна практика съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, но е и решенията по чл. 290
ГПК (чл. 290, ал. 3 ГПК), а тези постановления не са посочени сред актовете по чл. 412, ал.
2 НПК, защото там се сочат само влизащите в сила съдебни актове, който извод не търпи
промяна от нормата на чл. 243, ал. 10 НПК, защото урежда извънредно средство за отмяна
на същите влезли в сила постановления, нито от тази на чл. 419, ал. 1 НПК, защото урежда
извънредното средство за възобновяване на влезли в сила и определения по чл. 243, ал. 6, т.
1 и 2 НПК, нито пък тази на чл. 200 НПК, защото предвижда ред за обжалване само на
постановленията, които не подлежат на съдебен контрол, каквото процесното не е (чл. 127,
ал. 1, т. 4 ГПК). В съобщението на и. е и указано, че ако в дадения срок не отстрани
1
посочената нередовност на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще
му бъде върната (л. 30).
Това съобщение, с препис от разпореждането, и. е получил чрез пълномощника си
редовно на 11.07.2022 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45, изр. 2 ГПК, видно от върната по
делото разписка от същото (л. 32). В даденият му едноседмичен срок, изтекъл на 18.07.2022
г., и. не е отстранил посочената нередовност на исковата си молба. При това положение,
съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание следва да
върне исковата молба с приложенията на и., поради неотстраняване в срок на посочената й
нередовност, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати. По
аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение подлежи на обжалване само
от и., на когото поради това следва и да се съобщи.
Воден от горните мотиви, С. районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА с приложенията искова молба с вх. № 9744/09.05.2022 г. на и. -, поради
неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за
разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 1802 по описа за 2022 г.
на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от и. с частна жалба пред С. окръжен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2