РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА
КАНД № 171 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 147 от 31.05.2019 г., постановено по НАХД № 23 /
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, която чрез Директора на ДИТ, е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на закона. Твърди се, че неправилно РС е приел, че административното нарушение не е доказано, като касаторът намира същото за доказано. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се потвърди наказателното постоновление. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба – В.С.П., се представлява от адв. Д., която излага съображения за законосъобразност на решението на РС и неоснователност на касационната жалба.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0000662/01.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на В.С.П., ЕГН: **********,***, в качеството на работодател, е наложена глоба в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че административното нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ не е доказано.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Законосъобразно РС е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства не е доказано П. в качеството си на физическо лице да е експлоатирал посочения в НП обект – "Имот горска територия” с идентификатор 35198.215.43, намиращ се в землището на село Казачево, община Ловеч, както и че не е доказано, че П. е наел на работа св. Д.В., както и че се е ангажирал да му изплати трудово възнаграждение. Правилно РС е приел, че от приложените по делото договор за възлагане на дейности в горски имоти от 05.08.2016 г., сключен между св. С.К. и инж. Х.Г., както и разрешително за достъп в горски територии във връзка с изпълнение на дейности по добив на дървесина се установява, че П. е вписан в качеството му на работник в дърводобива, поради което недоказано остава качеството му на работодател, за което е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление.
Законосъобразно и въз основа на всички събрани пред РС доказателства, които са подробни и непротиворечиви по между си, поради което правилно са кредитирани от РС, е прието, че на 07.04.2017 г. в ДИТ Ловеч е била извършена проверка по документи, като са били снети и обяснения от лицата, присъствали на злополуката, както и от жалбоподателя П., но липсват доказателства, че към момента на проверката свидетелят Д.В. е престирал работна сила за работодателя П. без да има сключен писмен трудов договор с него. Това обстоятелство, видно от събраните доказателства не е установено от контролните органи при извършените от тях проверки на 23.03.2017 г., на 03.04.2017 г., както и към дата 11.05.2017 г., когато е било издадено постановление по чл. 405а от КТ и е било дадено предписание към П. да сключи трудов договор с лицето Д.В..
Допълнително в хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е приложил към НАХД адм. дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, видно от което се жалбоподателят П. е обжалвал предписание по чл. 405а от КТ изх. № 17210276/11.05.2017 г. и постановление № 17210275/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между него и Д.Х.В., издадени от ДИТ - Ловеч. Видно е, че с решение № 15 от 13.02.2018 г. по адм. дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд - Ловеч е била отхвърлена жалбата на В.П. срещу издаденото предписание и постановление на ДИТ -Ловеч, но това решение е било обжалвано пред ВАС, като с решение № 2149 от 14.02.2019 г. по адм. дело № 4409/2018 г. ВАС е отменил цитираното по – горе решение на Административен съд – Ловеч, като вместо него е постановил друго решение, с което е отменил предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ изх. № 17210276 от 11.05.2017 г. и постановление изх. № 17210275 от 11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадени от ДИТ – Ловеч. В мотивите на ВАС е прието, че не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 23.03.2017 г. в добива на дървесина в конкретния имот и възложителите на работата, условията на работа, периода за полагане на труд, организацията на труда, с какво работно време, възнаграждение и кой е бил платец на тези възнаграждения.
Правилно РС се е съобразил със силата на присъдено нещо на решение № 2149 от 14.02.2019 г. по адм. дело № 4409/2018 г. на ВАС, поради което при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който предписание по чл.405а, ал. 4 от КТ изх. № 17210276/11.05.2017 г. и постановление № 17210275/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадени от ДИТ – Ловеч, са отменени – като става въпрос за идентична фактическа обстановка, между същите страни – работодател и работник, поради което и наказателното постановление, издадено за същата фактическа обстановка е назаконосъобразно и правилно е било отменено от РС.
Отделно РС е изложил подробни мотиви за недоказаност на административното нарушение, видно от всички приети по административнонаказателното производство писмени и гласни доказателства, които са подробни и непротиворечиви по между си, поради което и правилно са били кредитирани от РС.
Законосъобразно РС е приел, че не са налице всички характеристики на трудово правоотношение, както и че не е доказано качеството на работодател наказания П., поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Поради това правилно наказателното постановление е било отменено от РС.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 31.05.2019 г., постановено по
НАХД № 23 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: