Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 460
гр. Бургас, 16.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 676 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******” ЕООД, ЕИК ********* срещу
наказателно постановление № 02-0001657 от 02.02.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на дружеството- жалбоподател
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение по
чл. 63, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП факти.
Твърди, че трудовият договор е бил сключен на 15.11.2017 г. и на същата дата е
било подадено уведомлението за регистрация. Сочи, че допуснатото нарушение е
било отстранено в деня на установяването му, както и че от нарушението не са
настъпили вредни последици за работника. Счита, че размерът на наложената
санкция е изключително висок, както и че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 415в от КТ. При
условие, че съдът приеме, че правилно наказващият орган не е приложил чл. 415 в
от КТ, моли наложената санкция да бъде намалена в минималния предвиден размер.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява в
съдебно заседание.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова –
Николова оспорва жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление
да бъде потвърдено, като счита за безспорно доказан и установен съставът на
нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 07.12.2017
г., свидетелката И.П.Д.в качеството си
на старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Бургас заедно с други служители от дирекцията е извършила проверка в обект – павилион
„Лафка”, находящ се в гр. Бургас, автогара Запад. Проверката е бил инициирана
по подаден сигнал от лицето Р.П.М., че не са й били предоставени изискуемите
документи при постъпване на работа. На 12.12.2017 г. и
на 09.01.2018 г. била извършена проверка на представени от дружеството-жалбоподател
документи. При проверката на представените документи (трудов договор, справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП, график на
работещите в обекта през месец ноември 2017 г. и разплащателна ведомост за
месец ноември 2017 г.) се установило, че между лицето Р.П.М. и дружеството –
жалбоподател е бил сключен трудов договор на 15.11.2017 г., който е бил
регистриран в НАП на 15.11.2017 г. в 16:07 часа. Установило се, че на
16.11.2017 г. М. била допусната да полага труд като продавач-консултант преди
да й бъде предоставено копие на уведомлението за регистриран в НАП трудов
договор.
За констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
02-0001657 от 09.01.2018 г., а впоследствие било издадено и наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № 02-0001657 от 09.01.2018 г., наказателно
постановление № 02-0001657 от 02.02.2018 г., протокол за извършена
проверка № 12/09.01.2018 г., трудов договор от 15.11.2017 г., справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 02388173157019 от
15.11.2017 г., график на работещите в обекта през месец ноември 2017 г., разплащателна
ведомост за месец ноември 2017 г., заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, показанията на актосъставителя
И.П.Д.Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетелката Д. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда”), в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ,
която разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, както и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството
-жалбоподател в качеството си на работодател е извършило нарушението, за което
му е съставен акт и съответно издадено наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство. От доказателствата се установява, че между
дружеството – жалбоподател и лицето Р. М. е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор от 15.11.2017
г., по силата на който на 16.11.2017 г. е била допусната да полага труд като
продавач – консултант без да й е било връчено уведомление на регистрирания на
15.11.2017 г. в 16:07 часа в НАП трудов договор.
Неоснователно е изложеното възражение
за маловажност на случая и за приложение на чл. 415в от КТ. В разпоредбата на
чл. 415в от КТ законодателят е регламентирал привилегирован състав, който
предвижда по-ниски наказания за случаите, квалифицирани като маловажни, като
изрично в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че нарушение по чл. 63, ал.
2 КТ, каквото е процесното нарушение, не представлява маловажен случай.
Изменението на чл. 415в КТ с въвеждането на ограничението в ал. 2 е в сила от 2012 г., а процесното нарушението
е извършено през 2017 г. и следователно попада в обхвата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. Настоящият състав счита
определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за необоснован, с
оглед липсата на посочени в наказателното постановление отегчаващи
обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в размер над предвидения в
закона минимум. Съдът счита, че с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства,
а именно липсата на данни за предходни нарушения, на жалбоподателя следва да се
наложи наказание „имуществена санкция” в предвидения в разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ минимум от 1 500 лв. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”,
като размерът се намали от 3000 лв. на 1 500 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001657 от 02.02.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „*******” ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС