Решение по дело №2276/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260339/11.8.2021г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на дванадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Д.

 

при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 2276/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално, обективно и субективно, кумулативно съединение, искове от „Енерго Про Продажби“ АД като доставчик по Договор за продажба на електрическа енергия на адрес: гр. Ш., ***, по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., за което от ищеца е издадена фактура за корекция № **********/28.11.2019 г., както следва: положителни установителни по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, против Т.Н.П. и П.Я.П., за признаване като установено, че в полза на ищеца съществува парично вземане, за което по негово Заявление има образувано заповедно производство - ЧГД № 1110/2020 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание по чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и цена 923.90 лв. – потребена и неплатена за период от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. електроенергия ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателно плащане и по чл. 86 ЗЗД и цена 38.76 лв. - мораторна лихва върху начислената цената за периода от 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., както и осъдителни искове срещу Я.П.П., с правно основание чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и цена 923.90 лв. - потребена и неплатена за период от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. електроенергия, ведно с искане за присъждане законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателно плащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 38.76 лв. - мораторна лихва върху цената за периода от 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че страните се намирали в продажбено правоотношение по Договор за пренос на електронергия през ределителните мрежи на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в гр. Ш., ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, по който ответниците, като съсобственици, били потребители. На 20.03.2019 г. била извършена техническа проверка на електромер с фабричен № 1114021047262902, който обслужвал обекта на ответниците, от служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели, за което бил съставен Констативен протокол № 1301563/20.03.2019 г., в който било отбелязано, че СТИ има показания на дисплея по две тарифи (регистри) - дневна и нощна. При извършен софтуерен прочит на паметта на СТИ проверяващите констатирали, че има натрупани показания и по трети регистър (1.8.3), който, според изискванията на завода - производител и на собственика на СТИ - „Електроразпределение Север“ АД, не би следвало да е активен. В протокола били отразени и показанията по общия регистър - 1.8.0, съдържащ сбор по трите регистъра, отчитащи натрупване на електрическа енергия. Проверяващите подменили провереното СТИ с ново, а демонтираният електромер, изпратили за проверка в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Варна, където бил съставен Констативен протокол от метрологична експертиза № 2742/25.11.2019 г. - АУ - Е - 000029-17841/22.03.2019 г.. В Становище от 26.11.2019 г. електроразпределителното дружество посочило едногодишен период за начисление на електрическа енергия. Ищецът счита, че в следствие от неправомерно софтуерно препрограмиране, е налице вмешателство в процесния електромер, с което е променена стандартната схема, довело до натрупване на потребена активна електроенергия в регистъра на тарифа № 3, който не се визуализира на дисплея и консумацията не е била отчетена и съответно не била платена. Намира, че съгласно общите правила на чл. 183 ЗЗД при неизпълнение на задължението за плащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.

На 26.06.2020 г. ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Със Заповед № 458/30.06.2020 г. съдът разпоредил ответниците Т.Н.П. и П.Я.П. да платят разделно на кредитора по 923.90 лв., съставлаващи 2/3 от общата стойност на консумираната и неплатена ел. енергия, както и по 38.76 лв., съставляващи 2/3 от общата стойност на мораторната лихва върху главницата за периода от падежа на фактурата - 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. По отношение на третия длъжник - Я.П.П., в заповедта нямало произнасяне поради пропуск на съда, според ищеца.

Моли съдът да признае за установено, че всеки от първите двама ответника - Т.Н.П. и П.Я.П., дължи по 923.90 лв. - 1/3 от цената на потребена ел. енергия по фактура № **********/28.11.2019 г. и по 38.76 лв. - 1/3 от мораторна лихва върху цената за периода от падежа на фактурата - 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., както и ответникът Я.П.П., да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 923.90 лв. – 1/3 от цената на потребена ел. енергия по фактура № **********/28.11.2019 г., както и сумата от 38.76 лв. - 1/3 от мораторна лихва върху цената за периода от падежа на фактурата - 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Длъжниците подават възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор ответниците оспорват исковата молба. Твърдят, че не е налице неправомерно въздействие от тяхна страна върху електромера. Намират, че не е тяхно задължение поддържането на техническата изправност на СТИ, което не отговаряло на действащите правила и норми за метрологичен контрол и не било технически изправно, тъй като е собственост на електроразпределителното дружество. Намират, че дори да е налице натрупване на електроенергия в скрит регистър, това не се дължало на тяхно виновно поведение. Също така от представените доказателства не ставало ясно началният и краен момент на отчитане. Твърди се, че фактурираната електроенергия не е доставена и реално потребена от тях.

В проведеното съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат исковете и отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Справка за имот /л. 6 по ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен/, се установява, че през 2015 г., чрез продажба, ответниците са придобили недвижим имот в гр. Ш., ***, като в НА № *** е посочено, че собственик е П.Я.П., а Т.Н.П. и Я.П.П. са с право на ползване.

От Протокол № М 3080910 /л. 106/ се установява, че на 11.11.2016 г. служители на „Енерго – Про мрежи“ АД, в присъствието на И. С., са извършили демонтаж на електромер № 33683252 на адрес: гр. Ш., ***, с посочен клиент И. В., с абонатен № ********** и клиентски № ********** и монтаж на друг електромер модел „Iskra МЕ 162“, с фабр. № 47262902, чиито показания са били: за нощна енергия – 9 383 /тарифа 15.8.1/ и дневна енергия – 27 937 /тарифа 15.8.2/, а съгласно Протокол за проверка на електромер № 814бр-С-3/20.10.2016 г. /л. 112/, към 20.10.2016 г. показанията по тарифа 15.8.3 са били нулеви, като показанията по тарифа 15.8.3 са общ сбор от показанията по тарифа 15.8.1 и 15.8.2 – 37 321.739.

От Констативен протокол № 1301563 /л. 16/ се установява, че на 20.03.2019 г. по инициатива на „ЕРП Север“, служители на това дружество, в присъствието на П. Н.П. – домоуправител и Н. Г.К. - съсед, извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114021047262902, на потребител с клиентски номер **********, абонатен номер **********,***, при което е установена вярна схема на свързване елементите на измервателната група, както и показания на СТИ за консумирана ел. енергия: нощна – 013609 и дневна – 036224. Отбелязано е, че въпросното СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ, при следните показания по тарифи/регистри: 1.8.1 – 013609; 1.8.2 – – 036224; 1.8.3 – 014296, както и по сборна 1.8.0 - 064090.

От Констативен протокол от метрологична експертиза № 2742/25.11.2019 г. /л. 18/, се установява, че при извършеното изследване е установено, че техническото състояние на частите и механизмите на СТИ с фабр. № 1114021047262902 са защитени от нерегламентиран достъп. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „Iskra МЕ 162“ трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и ТЗ, като действително потребената еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 15.8.3, показанията, по която са за потребени 014256.2 kWh. Отразено е, че достъп до вътрешността на СТИ не е осъществяван, както и че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Със Становище за начисление на ел. енергия /л. 20/ „ЕРП Север“ АД уведомява ищцовото дружество за извършената техническа проверка като намира, че за период от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. на клиента И. В. следва да бъде начислено общо количество ел. енергия в размер на 14 256 кВТч, както следва: 3 984 кВтч - за период от 21.03.2018 г. до 30.06.2018 г. и 10 272 кВтч - за период от 01.07.2018 г. до 20.03.2019 г..

С Фактура № **********/28.11.2019 г. /л. 21/, на клиента И. В. са начислени служебно общо 2 771.70 лв., за енергия, отчетена с електромер № 1114021047262902, за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., както следва: за подпериод от 21.03.2018 г. до 30.06.2018 г. - 3984 кВтч на цена 0.15503 лв./кВтч, на стойност 617.64 лв.; за подпериод от 01.07.2018 г. до 20.03.2019 г. – 10272 кВтч на цена 0.16473 лв./кВтч, на стойност 1692.11 лв..

Ищецът е представил Писмо изх. № 56356-КП 1301563-2/28.11.2019 г., по описа на „Енерго Про продажби“ АД /л. 23/, до клиента И. В., за установеното, като му е предоставено копие от Констативен протокол № 1301433, както и Писмо изх. № 56356-КП 1301563-2/28.11.2019 г., по описа на „ЕРП Север“ АД /л. 25/, за извършена корекция на сметка със сумата 2 771.70 лв., с ДДС, като му е определен срок за плащане – 09.12.2019 г.. От приложени Известие за доставяне /л. 24/ и Известие за доставяне /л. 26/ не се установява същите да са надлежно връчени на адресата.

Със Заявление № 5324616/27.01.2020 г. /л. 67/, подадено със съгласието на Я.П.П., в качеството си на ползвател, Т.Н.П., е поискала смяна на партида за абонатен номер **********, с клиентски номер **********, която до момента се е водела на името на И. В., като е заявила, че електроенергията ще бъде ползвана за битови нужди и иска да бъде фактурирана по дневна и нощна ценови тарифи.

От неоспорени от ответниците „Извлечение за фактури и плащания към 17.09.2020 г.“ /л. 28/ и „Справка към 17.09.2020 г. за потребление през последните 12 месеца“ /л. 27/, се установява, че към 17.09.2020 г. при ищеца, по сметка на името на потребител, с клиентски № **********, за адрес: гр. Ш., ***, са начислени по фактура № ФП **********/28.11.2019 г., общо 2 771.70 лв., а от „Извлечение от сметка“ /л. 30/, е начислена лихва към 04.06.2020 г. в размер на 116.26 лв. или общо 2887.96 лв., с падеж 09.12.2019 г..

По делото са приети „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 31, л. 41, л. 55 и л. 58/ и Решения на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД: № ОУ – 061/07.11.2007 г. /л. 49/; № ОУ – 004/06.04.2009 г. /л. 51/..

От приобщеното ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, се установява, че на 29.06.2020 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу двама от ответниците, за неплатена електроенергия за обект, с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Ш., ***, която е връчена на длъжниците. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците подават възражения, с които твърдят че не дължат сумите посочени в заповедта.

Разпитан свидетелят С.Г. – съставител на Констативен протокол № 1301563 твърди, че на 20.03.2019 г., заедно с негов колега, като служители на „ЕРП Север“, с преносим лаптоп, посредством софтуер, извършили техническа проверка на електромера на адрес гр. Ш., ***, в присъствието на домоуправителя и една съседка, тъй като на адреса не установили никого. Установили, че показанията за преминалата електренергия през СТИ по невизуализиран общ регистър 1.8.0 не съответстват на сбора от показанията на видимите два регистъра 1.8.1 и 1.8.2. Това наложило неговата смяна с нов електромер, съгласно дадените им указания. При монтажа на новия електромер били описани всички тарифи. Демонтираният електромер бил изпратен за проверка в БИМ.

От Заключенията по допуснатите по делото първоначална, допълнителна и комплексна СТЕ, които съдът намира за изчерпателни и компетентни, се установява че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка и срокът на метрологичната му годност е до края на 2022 г., като към момента бил метрологично годен. Чрез това СТИ е възможно да бъде измерена цялата ппреминала електрическа енергия през процесния период. Вещите лица считат, че чрез оптична глава на корпуса на процесното СТИ е въздействано на софтуера в регистър ТЗ, при което е налице неправомерно вмешателство - електромерът бил софтуерно препараметризиран /препрограмиран/, за което не е необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отваряне, при което се отчита част от преминалата електрическа енергия в невидим на дисплея регистър Т3, където се натрупвала. До вътрешността на електромера достъп не е осъществен Променени са заводските настройки за година, месец, ден, час с цел консумиране на електроенергия, която да не се отчита. Според вещото лице К. ищецът притежава софтуерна версия само за четене на данни от паметта на СТИ, но не и за препараметризиране, като при правомерна експлоатация на процесния електромер не следва да има натрупване на електроенергия по скрития регистър. Заключението е, че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е отразено в регистър Т3 на процесното СТИ. Според вещите лица определеното в справката за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и на СТИ. Изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно. Общото количество електроенергия в скрития регистър ТЗ е 14 256,2 кВтч, която реално е преминала през СТИ в периода от 30.05.2017 г. до 30.12.2017 г., т. е. според вещото лице П. манипулацията на електромера е осъществена месец, месец и половина след монтажа му на 11.11.2016 г., като до 30.05.2017 г. през СТИ е преминала консумация около 6000 и малко повече кВтч, а разликата до 14 256,2 кВтч, след тази дата.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

От приложеното ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу Т.Н.П. и П.Я.П., връчена на длъжниците, които са подали възражения за недължимост, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 15.09.2020 г., като с молба рег. № 262329/15.10.2020 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а така предявените установителни искове, както и осъдителният иск срещу Я.П.П. подлежат на разглеждане по същество.

Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковете твърдейки, че за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., ответниците – физически лица са потребители, на които е доставил електроенергия в имот, находящ се на адрес: гр. Ш., ***. По общо правило отношенията между оператор на електроразпределителна мрежа и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на ”Електроразпределение Север” АД с предишно наименование „Енерго - Про Мрежи” АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби” АД - праводател на „Енерго - Про Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. От друга страна ответниците притежават качеството „потребители” по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, т. е за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от оператор на електроразпределителна мрежа. В този смисъл, по арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, при решаване на спорове с потребители е приложимо служебното начало, при което изпълнението на правата и задълженията на страните по договора подлежи на съдебна преценка.

Основателността на исковете, с правно основание чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ, за присъждане на цена за доставена електрическа енергия, е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно доказване: наличието на облигационна връзка между страните, като основание, от което претендираното право е възникнало; количеството на доставената и реално потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Наличието на облигационна връзка между страните по делото предполага да бъде установено, че имотът на адрес: гр. Ш., ***, през процесния период, е собствен на ответниците или те са негови ползватели и като такива са потребители на електроенергия. Относно този релевантен факт страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че през 2015 г., чрез продажба, ответниците са придобили недвижим имот в гр. Ш., ***, като в НА № *** г., е посочено, че собственик е П.Я.П., а Т.Н.П. и Я.П.П., са с право на ползване. В този смисъл твърдението на ищеца, че ответниците са потребители, на които през периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., е доставил електроенергия в имот, находящ се на адрес: гр. Ш., ***, се установява еднозначно. Следователно през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение /валиден договор/. Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна - оператор, като не са представени никакви доказателства потребителите да са имали възможност да влияят върху съдържанието му.

При така създадената между страните облигационна обвързаност вторият релевантен факт, подлежащ на установяване от ищеца, е количеството на доставената и реално потребена от ответната страна електроенергия, който е и основния спорен между страните по делото въпрос. Събраните по делото доказателства еднозначно сочат, че на 20.03.2019 г., при проверка на СТИ, тип „Iskra МЕ 162“, с фабр. № 1114021047262902, монтиран на 11.11.2016 г. на адрес: гр. Ш., ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, е установена намеса в тарифната схема на електромера, като чрез оптична глава е въздействано на софтуера, при което електромерът е бил препараметризиран /препрограмиран/. Манипулацията е осъществена месец, месец и половина след монтажа му на 11.11.2016 г.. В резултат на тази намеса са променени заводските настройки за година, месец, ден, час, при което показанията за преминалата електренергия по невизуализиран общ регистър 1.8.0 не са съответствали на сбора от показанията на видимите два регистъра 1.8.1 и 1.8.2., като върху невизуализиран регистър 1.8.3, в периода от 30.05.2017 г. до 30.12.2017 г., са били натрупани показания от 014256.2 kWh., като до 30.05.2017 г. през СТИ реално е преминала консумация около 6000 и малко повече кВтч, а разликата до 14 256,2 кВтч, след тази дата. Електромерът е съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Следователно следва да се приеме за установено, че през процесният електромер е преминала електренергия, част от което е неотчетена и съответно неплатена.

Въпреки установеното настоящият състав на ШРС намира, че от ищеца не бяха ангажирал доказателства, годни да установят надлежно соченото от него потребено количество електроенергия. В представените от ищеца, приетите по делото и неоспорени частни свидетелстващи документи разликата от 014256.2 kWh е отразена като потребена от ответника електрическа енергия, но единствено въз основа на тези документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, не би могло да се обоснове извод за категорично установяване обема на реално потребеното. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Следователно СТИ, тип „Iskra МЕ 162“, с фабр. № 1114021047262902, монтиран на 11.11.2016 г. на адрес: гр. Ш*, ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, е собственост на ищцовото дружество, което следва да е определило вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях – арг от разпоредбата на чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ЗЕ, когато утвърдените тарифи предоставят възможност на клиентите да избират начина на измерване на количеството електрическа енергия, операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. В процесния случай не са представени доказателства клиентът да е заявил потребление на електронергия, по тарифа 1.8.3, следователно е заявил, че ще консумира електроенергия само по дневна /1.8.2/ и нощна /1.8.1/ тарифи. Доставчикът - оператор на електроразпределителна мрежа, е монтирал СТИ, както с визуализирани тарифи за дневно и нощно потребление - 1.8.1 и 1.8.2., така и с невизуализирана тарифа - 1.8.3, като изборът за това е бил негов и не е представил доказателства това да е договаряно индивидуално с потребителя. Не на последно място съгласно разпоредбата на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ, енергийните предприятия страни по договорите по чл. 38а ЗЕ са длъжни да предоставят на своите потребители на енергийни услуги информация за реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане. В процесния случай при договорената едномесечна периодичност на отчитане на предоставената услуга, ответниците са уведовени, че дължат стойност на количества електроенергия като потребени за периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., едва на 13.08.2020 г., при условие, че по невизуализиран регистър 1.8.3 са били натрупани показания от 014256.2 kWh. – реално преминали в периода от 30.05.2017 г. до 30.12.2017 г., като около 6000 и малко повече кВтч, реално е преминала от декември 2016 г./януари 2017 г. до 30.05.2017 г., а разликата до 14 256,2 кВтч, след тази дата. Следователно ищецът не само, че не успя да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения за реално потребени претендираните количества електроенергия през периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г., но и ангажираните от него доказателствени средства оставиха изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължава да приеме за неосъществили се релевантни факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо предявените установителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу Т.Н.П. и П.Я.П., както и осъдителният иск срещу Я.П.П. са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Предвид неоснователността на исковете за главните вземания предявените акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД, са неоснователни и като такива също следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът следва да плати на ответниците направените разноски в размер на 730 лв. /430 лв. - адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 103 и л. 151//, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и в полза на вещото лице К. определените от съда в тежест на ответниците и невнесени от тях 80 лв. за експертиза, на основание чл. 77 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответницата Т.Н.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, по Договор за пренос на електронергия през ределителните мрежи на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в гр. Ш., ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата 923.90 (деветстотин двадесет и три лева и деветдесет стотинки) лева - потребена през периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. и неплатена електроенергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответницата Т.Н.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, по Договор за пренос на електронергия през ределителните мрежи на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в гр. Ш., ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата 38.76 (тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) лева - мораторна лихва върху начислената цена на електроенергията за периода от 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът П.Я.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, по Договор за пренос на електронергия през ределителните мрежи на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в гр. Ш., ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата 923.90 (деветстотин двадесет и три лева и деветдесет стотинки) лева – потребена през периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. и неплатена електроенергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателно плащане, за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, положителен, установителен иск по чл. 86 ЗЗД, за признаване като установено в отношенията между страните, че ответникът П.Я.П., с ЕГН ********** и с адрес: ***, дължи на ищеца, по Договор за пренос на електронергия през ределителните мрежи на ”Електроразпределение Север” АД, в обект, находящ се в гр. Ш., ***, ап. 5, с абонатен № ********** и клиентски № **********, сумата 38.76 (тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) лева - мораторна лихва върху начислената цена на електроенергията за периода от 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 1110/2020 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника, има издадена Заповед № 458/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.

Отхвърля предявеният от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, против Я.П.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 200, вр. чл. 183, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и цена 923.90 (деветстотин двадесет и три лева и деветдесет стотинки) лева – потребена през периода от 21.03.2018 г. до 20.03.2019 г. и неплатена електроенергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2020 г. до окончателно плащане, като неоснователен.

Отхвърля предявеният от “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, против Я.П.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 38.76 (тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) лева - мораторна лихва върху начислената цена на електроенергията за периода от 09.12.2019 г. до 04.06.2020 г., като неоснователен.

Осъжда “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, да плати на Т.Н.П., с ЕГН **********, П.Я.П., с ЕГН ********** и Я.П.П., с ЕГН **********, сумата от 730 (седемстотин и тридесет) лева, направените от ответниците съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Осъжда “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *** и адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл. Варненчик” № 258, да плати на Д.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 80 (осемдесет) лева, възнаграждение за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, на основание чл. 77 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: