№ 19884
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110114979 по описа за 2023 година
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от С. И. С. срещу ТП на
НОИ за установяване на осигурителен стаж по ЗУТОССР.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР могат да се установяват три вида стаж: 1. трудов
стаж, придобит след 31 декември 1999 г.; 2. осигурителен стаж по Кодекса за социално
осигуряване; 3. времето, което се признава за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУТОССР, по реда на този закон не може да се установява
служебен стаж, както и осигурителен стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено
осигуряване са изцяло за тяхна сметка, или на лица, които полагат труд без трудово
правоотношение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗУТОССР осигурителен стаж по КСО може да се установява по
отношение на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО. Това са преобладаваща част от задължително
осигурените лица в държавното обществено осигуряване – осигурени за всички осигурени
социални рискове или за по-голяма част от тях.
По реда на съдебното производство по ЗУТОССР не може да се установява осигурителен
стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за тяхна
сметка. Това са т.нар. самоосигуряващи лица, които физически лица съгласно чл. 5, ал. 2,
изр. първо и чл. 6, ал. 7 КСО изцяло за своя сметка дължат и сами внасят задължителните
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Това са част от задължително
осигурените лица за осигурените социални рискове обща болест, която води до
инвалидност, старост и смърт, а именно – лицата, регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица-членове
на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО). Тези самоосигуряващи се лица не могат
да установят осигурителен стаж по реда на съдебното производство по ЗУТОССР. Този
правен извод между другото следва и от аргумент на противното и от чл. 2, ал. 2 ЗУТОССР,
тъй като те са уредени като задължително осигурени лица в държавното обществено
осигурявае в чл. 4, ал. 3 КСО, която разпоредба не е посочена в чл. 2, ал. 2 ЗУТОССР. Не
могат да установяват осигурителния си стаж по реда на ЗУТОССР и лицата, които
полагат труд без трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2, in fine от закона).
В този смисъл изрично е и становището на правната доктрина -
доц.д.ю.н.Стайков, Й. Правна характеристика и предмет на правната уредба на закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, публикувана в Юбилеен
1
сборник на департамент „Право” посветен на 20 години на НБУ, изд. на НБУ и Фенея, С.,
2011, с. 211-227.
Предвид посочената законова регламентация следва извод, че по реда на съдебното
производство по ЗУТОССР не може да се установява осигурителен стаж на лица, чиито
вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за тяхна сметка. Това са т.нар.
самоосигуряващи лица, които физически лица съгласно чл. 5, ал. 2, изр. първо и чл. 6, ал. 7
КСО изцяло за своя сметка дължат и сами внасят задължителните осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване. Това са част от задължително осигурените лица за
осигурените социални рискове обща болест, която води до инвалидност, старост и смърт, а
именно – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занятчийска
дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или
съдружници в търговски дружества, и физическите лица-членове на неперсонифицирани
дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3,
т. 1, 2 и 4 КСО). Тези самоосигуряващи се лица не могат да установят осигурителен стаж по
реда на съдебното производство по ЗУТОССР.
В молбата ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение само за периода
01.09.1989 г. до 30.09.1989 г. в Дирекция „Музика“ - Михайловград. За процесния период
обаче – 01.02.1990 г. до 01.02.1993 г. ищцата твърди, че е работила свободна професия, а
именно „артист-илюзионист“, респективно е следвало да се осигурява за собствена сметка,
т.е. е била самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, с оглед на което не може да
установява осигурителен стаж по реда на съдебното производство по ЗУТОССР.
Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон. Искът за установяване на осигурителен стаж е установителен иск за
факт, следователно за да бъде допустим е необходимо да бъде уреден изрично такъв в
специален закон. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУТОССР, която въвежда изключение
от приложното поле на закона, съдът намира, че предявяването на установителни иск за
установяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице не е предвиден в
ЗУТОССР.
По тези съображения съдът счита, че следва да върне исковата молба като
недопустима за посочените периоди.
По тази причина исковата молба на основание чл.129, ал. 3 ГПК следва да бъде
върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 79713/22.03.2023 г. подадена от С. И. С. срещу ТП
на НОИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14979/2023 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването на ищцата пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3