РЕШЕНИЕ
№ 1587
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300101881 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. П., ЕГН
**********, и Б. Б. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ************, чрез адвокат
К. Т., против П. А. З., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***************, с която е предявен
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот № ***, том 4, дело 623 от 19.03.2020 г. ответникът прехвърлил на ищцата-
негова племенница следните свои недвижими имоти – 100/372 идеални части от поземлен
имот с идентификатор № 00702.519.439, с площ от 202 кв. м, по КККР на гр. *********, с
адрес на имота: гр. *********, ул.***********, ведно с целия втори жилищен етаж от
построената в имота двуетажна с приземен етаж жилищна сграда, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702.519.439.1.3 по КККР на гр.
*********, който СОС се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор № 00702.519.439.1, с
предназначение на обекта- жилище, апартамент, с площ 105 кв. м, ведно с принадлежащите
му 1/ 2 идеална част от приземния етаж и от тавана в сградата и съответните идеални части
от общите части на сградата, както и гараж с идентификатор № 00702.519.439.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *********, разположен в поземлен
имот в идентификатор № 00702.519.439, със застроена площ от 20 кв. м, ведно с
подобренията в имота, срещу полаганите грижи от М. П. спрямо праводателя от 2010 г.
досега и срещу задължението на ищцата за полагане на грижи за ответника и за в бъдеще
при болест, немощ и старост, изразяващи се в осигуряване на храна, отопление, лекарства и
1
лекарска помощ, като му осигурява нормален живот, какъвто е водил и досега. С цитирания
нотариален акт прехвърлителят си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху 1/ 2 идеална част от приземния етаж. Доколкото към момента на сключване на
договора П. била в брак с Б. П., то горепосочените имоти са били придобити от двамата
ищци в режим на съпружеска имуществена общност.
В исковата молба се твърди, че така сключеният договор е привиден, тъй като
страните по него никога не са имали воля да сключат договор за прехвърляне на описаните
имоти срещу задължение за издръжка и гледане, поради което същият бил нищожен.
Действителната воля на страните е била да сключат договор за покупко- продажба на
имотите, като са прикрили последния с едно привидно съглашение. Твърди се, че в
действителност имотите били прехвърлени срещу заплащане на продажна цена в размер на
28 744 лева, която била платена от ищцата изцяло и в брой при изповядване на сделката- на
дата 19.03.2020 г. В същия ден страните подписали и обратно писмо, в което посочили каква
е действителната им воля.
Предвид изложеното, се иска да се прогласи обективирания в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот № ***, том 4, дело 623 от 19.03.2020 г. договор за нищожен
като привиден и да се обяви, че действителната сделка между страните е договор за
покупко- продажба, с който ответникът е продал на купувача М.П.. гореописаните
недвижими имоти за сумата от 28 744 лева, която е получил лично и в брой при
подписването на нотариалния акт - 19.03.2020 г., като продавачът си запазва правото да
ползва 1 /2 идеална част от приземния етаж пожизнено и безвъзмездно.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника З.,
който в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба. В
отговора се изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен. Не се
оспорват от ответника изложените в исковата молба обстоятелства- че страните по
оспорения договор не са имали воля да го сключат, а с него са прикрили договор за покупко-
продажба на процесните недвижими имоти; че продажната цена за последните е изцяло
платена, както и че е подписано на 19.03.2020 г. обратно писмо, чието съдържание се
потвърждава от него. С оглед изложеното, ответникът признава предявения иск изцяло.
Моли да не се възлагат в негова тежест разноски, тъй като не е станал причина за завеждане
на делото.
С оглед предприетото от ответника процесуално действие, за първото по делото
съдебно заседание е депозирана молба от процесуалния представител на ищците, с която е
поискано съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК, т. е. при условия на
признание на иска.
След като прецени представените по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява
2
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в чл. 237 от
ГПК, за постановяване на решение при признание на иска.
Правното основание на предявения иск е чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД,
като се претендира от ищците прогласяване на договора, сключен с нотариален акт №
***/2020г., за нищожен като привиден и да се обяви, че действителната сделка между
страните е договор за покупко- продажба, с който ответникът З. е продал на ищцата П.
гореописаните недвижими имоти за сумата от 28 744 лв. и е запазил правото да ползва 1 /2
идеална част от приземния етаж пожизнено и безвъзмездно.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал предявения против него
иск. Направеното признание по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищците отговарят на действителното правно положение.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо, съдът следва да зачете направеното признание на иска,
уважавайки на това основание заявената претенция, без да се мотивира по същество- арг.
чл.237, ал.2 от ГПК.
В случая не е било спорно и се установи, че при сключване на оспорения договор от
19.03.2020 г.- за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти срещу задължение за
издръжка и гледане страните по него не са желали да постигнат последиците му, при което
същият е привиден и като такъв е нищожен. Установи се и че чрез този договор страните са
прикрили действителния в отношенията помежду им договор за покупко- продажба, с който
ответникът е продал на ищцата П. процесните недвижими имоти срещу насрещното
задължение за заплащане на продажна цена от 28 744 лв., която е била изплатена изцяло,
като е запазил правото да ползва 1 /2 идеална част от приземния етаж пожизнено и
безвъзмездно.
За доказване симулативността на договора е представен документ, т. нар. ”обратно
писмо, обективиращ изявленията на страните по сделката, недвусмислено разкриващи
привидността на явната сделка и действителната им воля чрез отразяване на всички
елементи от съдържанието на прикрития договор.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С исковата молба ищците претендират сторените за производството разноски, които
възлизат на 1284,48 лв. /1000 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение и 284,48 лв.-за
внесена държавна такса/. Ответникът възразява, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2
от ГПК и не дължи разноските по делото.
Съдът намира, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на
3
ответника З. за разноски, според правилото на чл.78,ал.1 от ГПК. В случая, с отговора на
исковата молба същият е признал предявения против него иск и не е оспорил изложените от
ищците факти и обстоятелства. Освен това, доколкото разкриването на претендираната
симулация може да се осъществи само по съдебен ред и липсва поведение на ответника, с
което той да е дал повод за търсената съдебна защита, то не може да се обоснове извод, че
същият с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ето защо, съгласно чл.78,
ал.2 ГПК, следва да се приеме, че разноските по предявения иск следва да останат в тежест
на всяка от страните така, както са направени от тях.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договора, сключен с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот № **, том 1, рег.№416, дело №38/2020г, вписан в СВ с акт №***, том 4, дело
623 от 19.03.2020 г., с който ответникът П. А. З., ЕГН **********, е прехвърлил на
племенницата си М. Д. П., ЕГН **********, по време на брака й с ответника Б. Б. П., ЕГН
**********, срещу досега полаганите грижи от М. П. спрямо П. З. от 2010 г. до сега и
срещу задължението на М. П. за полагане на грижи и за в бъдеще при болест, немощ и
старост, изразяващи се в осигуряване на храна, отопление, лекарства и лекарска помощ,
като осигурява на прехвърлителя един нормален живот, какъвто е водил до сега, следните
свои недвижими имоти, а именно:
- 100/372 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 00702.519.439, с площ
от 202 кв. м, по КККР на гр. *********, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на
ИД на АК, с адрес на имота: гр. *********, ул. „*********** № ** /***********/, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м, предходен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3338, кв.
242, парцел VI-3338,61, при граници: ПИ 00702.519.438, ПИ 00702.519.440, ПИ
00702.519.511, ПИ 00702.519.510, ведно с
целия ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в имота двуетажна с приземен етаж
жилищна сграда, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
00702.519.439.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *********,
одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр. *********,
ул. „************” № **, ет.*, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 /трети/, в
сграда с идентификатор № 00702.519.439.1, брой надземни етажи 3, брой подземни етажи 0,
с предназначение на сградата: Друг вид сграда за обитаване, построена и разположена в
поземлен имот с идентификатор № 00702.519.439, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 105 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта: 00702.519.439.1.2, над обекта- няма, ВЕДНО с
принадлежащите му по 1/2 /една втора/ идеална част от приземния етаж и от тавана, както и
4
със съответните идеални части от общите части на сградата, както и
ГАРАЖ- ъгловият откъм ул. „**********”, представляващ СГРАДА с
идентификатор № 00702.519.439.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
*********, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр.
*********, ул.”***********” № **, разположена в поземлен имот с идентификатор №
00702.519.439, със застроена площ от 20 кв. м, брой надземни етажи- 1 /един/, брой
подземни етажи 0 /нула/, брой самостоятелни обекти в сградата - няма, с предназначение:
Хангар, депо, гараж, при съседи: сграда № 3, сграда № 1, улица, КАКТО и подобренията в
имота, като прехвърлителят си запазва правото да ползва 1/2 /една втора/ идеална част от
приземния етаж пожизнено и безвъзмездно, като ПРИВИДЕН, прикриващ действителния и
приложим в отношенията между страните договор за покупко-продажба.
ОБЯВЯВА за действителен, сключения на 19.03.2020г. между П. А. З. и М. Д. П.,
договор за ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, по силата на който продавачът П. А. З., с ЕГН
**********, е продал на купувача М. Д. П., ЕГН **********, по време на брака й с Б. Б. П.,
ЕГН **********, гореописаните свои собствени недвижими имоти за сумата от 28 744
/двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и четири/ лв., която сума П. А. З. е
получил лично изцяло и в брой от М. Д. П. при подписването на нотариалния акт -
19.03.2020г., като продавачът П. А. З. с ЕГН ********** си запазва правото да ползва 1/2
/една втора/ идеална част от приземния етаж пожизнено и безвъзмездно.
Настоящото решение, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се
обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5