№ 239
гр. П., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101150 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 432, ал. 1
КЗ.
Ищецът – И. Д. И., с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 5, ЕГН **********, твърди, че
на 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“, е управлявал собствения си лек
автомобил „А. А6“, с рег. № * **. Сочи, че в този момент друг водач – А. Л. А.,
управляващ лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № Е ***, неправомерно е навлязъл в
неговата лента за движение. Поддържа, че по този начин А. виновно е предизвикал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) между двете моторни превозни средства
(МПС). Заявява, че в резултат на транспортното произшествие е получил телесни
наранявания, по повод на което е търпял болки и страдания, за които му се полага
обезщетение от 2 000 лв. Изтъква, че е понесъл и имуществени щети, изразяващи в
повреди по автомобила му, довели до неговото тотално увреждане, чиято стойност е 8
000 лв. Смята, че ответникът е отговорен за репарирането на тези вреди, тъй като има
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
(ЗЗГО) спрямо автомобила, управляван от виновния водач. Счита, че върху
обезщетенията трябва да бъде заплатена и законна лихва за забава, която за второто от
тях е от момента на подаването на исковата молба (15.08.2022 г.), а за първото – от
деня, в който е сезирал застрахователя за доброволно уреждане на спора (21.04.2022 г.),
до окончателното погасяване. Иска сега да му бъде присъдено цялото вземане за
1
неимуществените вреди, както и част от онова за имуществените такива – 4 960 лв.
(съобр. изменението по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът – „З.Д.Б.И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Д. Б.“ № 87, ЕИК ***, намира предявените искове за неоснователни, настоява за
тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. В подкрепа на
процесуалната си позиция развива доводи, че: липсва причинно-следствена връзка
между твърдените вреди и поведението на застрахованото лице; в условията на
евентуалност, допуснато е съпричиняване от самия ищец; размерът на претендираните
обезщетения е завишен и не кореспондира с вида и стойността на сочените вредни
последици; неоснователността на исковете изначално изключва дължимостта на
закъснителна лихва; от друга страна, нейният начален момент не може да бъде по-
ранен от този на образуването на делото, тъй като ищцовата страна не го е сезирала
надлежно за извънсъдебно уреждане на спора и не е представила банкова сметка, по
която да му бъде изплатено обезщетение.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на предявените искове е детерминирано от кумулативното наличие
на определени условия, свеждащи се до: 1/ валиден застрахователен договор, имащ за
предмет ЗЗГО, сключен между ответника (застраховател) и трето лице (застрахован); 2/
настъпването на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/
събитието да е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на
застрахования (делинквент); 4/ претърпяването на конкретни вреди (имуществени
и/или неимуществени) от ищеца (увредено лице) и 5/ пряка и непосредствена причинна
връзка между събитието и вредите.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи
наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на разглежданите
искове, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира оборимо (чл. 154,
ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е да опровергае
тази презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото е било отделено за безспорно и съответно за ненуждаещо се
от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП за лекия автомобил „Ф. П.“, с рег. № Е ***, при ответното дружество
(като застраховател) е имало сключена валидна ЗЗГО.
Съобразно приложеното към исковата молба копие на свидетелство за
регистрация – част I и II, издадено от сектор КАТ-ПП при ОД на МВР – гр. Б., ищецът
е собственик на лекия автомобил „А. А6“, с рег. № * **. Свидетелството за
2
регистрация на едно превозно средство, изхождащо от съответния компетентен
държавен орган и съставено по установените от закона ред и форма, се явява
официален свидетелстващ документ, който е доказателство за отразените в него факти,
включително и по въпроса за собствеността (вж. в този смисъл Решение №
874/18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/08 г., III г. о. на ВКС, Решение № 792/12.01.2011 г. по
гр. д. № 281/10 г., III г. о. на ВКС и Решение № 37/05.03.2015 г. по гр. д. № 4786/14г., I г.
о. на ВКС).
От приетото като писмено доказателство копие на констативен протокол за ПТП
с пострадали лица на РУ на МВР – гр. П., от показанията на свидетелите К. З.
(полицейски служител) и А. А. (водач на другото МПС, участвало в транспортната
злополука), както и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа
експертиза, се констатира, че:
- На 22.12.2021 г., около 20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“ е било реализирано
ПТП между горепосочените два леки автомобила – „А. А6“ и „Ф. П.“.
- Първото МПС е било управлявано от ищеца, а второто – от свидетеля Ал.
А..
- Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:
= ищецът се е придвижвал от ул. „Ц. Б. III“ към ул. „С.“, а свидетелят
А. – в обратната посока;
= в района на „Евенгалистката църква“, намираща се на ул. „С.“ в гр.
П., превозното средство, с което се придвижвал А., е навлязло в насрещната пътна
лента, където се е намирал автомобилът на ищеца, при което между управляваните от
тях автомобили се е стигнало до удар;
= ударът е бил концентриран в предните десни части и на двата
автомобила, тъй като лекият автомобил „Ф. П.“ на практика е бил изцяло навлязъл в
лентата за движение на лекия автомобил „А. А6“;
= за ищеца, като водач на лекия автомобил „А. А6“, дори и при
движение със скорост от 50 км/ч, която е позволената за пътния участък, инцидентът е
бил непредотвратим от техническа гледна точка.
- В резултат на произшествието върху лекия автомобил „А. А6“ са
настъпили повреди (детайлно описани в заключението на автотехническата
експертиза), с обща парична оценка от 6 047,20 лв. Самата действителна стойност на
автомобила, притежаван от ищеца, към момента на транспортната злополука, е била
6 200 лв., при което първата от коментираните величини представлява 97,5 % от
втората. Заради тежестта на уврежданията по обсъжданото превозно средство
регистрацията му е била прекратена, а стойността на запазените му части е 1 240 лв.
- Автомобилът, шофиран от ищеца, фабрично е снабден с предпазни
колани, включително на мястото на шофьора, и тяхната употреба значително намалява
риска от травми, основно при челни удари.
3
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля Дичо
Асенов (баща на ищеца), от писмените медицински доказателства (копие на
амбулаторен дневник и на фиш за спешна медицинска помощ, издадени от Филиала за
спешна медицинска помощ – гр. П.), както и от заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза, става ясно, че:
- В резултат на пътния инцидент ищецът е получил контузия на главата и
кръвонасядане на клепачите на дясното око.
- Тези телесни увреждания отговарят на времето и на механизма на
транспортното произшествие, по повод на което се води делото, и са в каузална връзка
с него.
- По повод тези наранявания ищецът е изпитвал болки с неголям
интензитет и за кратък времеви диапазон (не повече от няколко дни). В тази насока
няма данни за предписана медикаментозна терапия, като е било препоръчано
поставяне на студен компрес върху нараненото око, както и прием на обезболяващи
препарати (нестероидни противовъзпалителни средства), симптоматично.
- Възстановителният период е бил около 1 седмица, без бъдещи последици
за здравословното състояние.
- След самия случай, за около месец, ищецът често е бил тревожен и
уплашен, проявявайки и нежелание да общува с други хора.
Обсъдените по-горе доказателствени източници (свидетелски показания,
писмени доказателства и експертни заключения) подлежат на цялостно кредитиране в
така анализираните им части, тъй като не са оспорени от страните, не съдържат
никакви значителни противоречия по релевантните факти и не се опровергават
помежду си, а взаимно се допълват.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявените искове са
доказани от гледна точка на основанието им, защото се установи, че:
- Ищецът е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), претърпяло конкретни
неимуществени вредни последици (физически и душевни болки и страдания) и
имуществени щети (повреди по собствения му лек автомобил).
- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на
застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).
- Застрахователното събитие е било предизвикано противоправно и
виновно (доколкото не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от субект, имащ
качеството на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 2 КЗ) при ответника
(като застраховател).
Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени
вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не
е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са
4
обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и
раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС). Такива
релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и
душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие;
начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото
обществено и социално положение (вж. Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. №
419/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г., ІV
г. о. на ВКС и Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о. на ВКС).
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която се
явява адекватна за претърпените от ищцовата страна неимуществени вредни
последици, трябва да бъде фиксирана на сумата от 500 лв., по повод на което са взети
предвид: сравнително младата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента
(40 години); начинът на получаване на уврежданията (внезапно настъпил пътен
инцидент, докато ищецът правомерно е управлявал МПС); конкретните медико-
биологични особености на засягането на телесния интегритет, които са с нисък
интензитет; липсата на необходимост от специално и продължително лечение, с
прогноза за пълно възстановяване; претърпяването и на душевни страдания, които
обаче също не са оказали значително негативно отражение върху личността и живота
на пострадалия.
Паричната репарация, която се дължи за имуществените щети, възлиза на
исковата сума от 4 960 лв., а при нейното формиране е отчетено, че:
- Застрахователното обезщетение, което се полага на увредения субект,
трябва да кореспондира с реално претърпените от него вреди (по аргумент от чл. 386,
ал. 2 във вр. с чл. 400, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ).
- Щом като цената на ремонта на увреденото МПС е над 70 % от неговата
действителна стойност, е налице хипотезата на тотална щета (чл. 390, ал. 2 КЗ) и
обезвредата поначало следва да отговаря на последната (6 200 лв.), защото именно
срещу нея, вместо повреденото имущество, може да се купи друго със същото качество
(чл. 400, ал. 1 КЗ).
- Тук е нужно да се приспадне запазената стойност на автомобила (1 240
лв.), иначе би се стигнало до колизия с основния правен принцип за забрана на
неоснователното обогатяване (вж. Решение № 65/09.07.2013 г. по гр. д. № 865/12 г., III
г. о. на ВКС и Решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/12 г., II т. о. на ВКС).
2. Относно законната лихва върху обезщетенията:
Законна лихва върху главницата по уважените искове може да се присъди само
от датата на завеждането на исковата молба до окончателното погасяване.
5
Присъждането й от по-ранен момент може да стане въз основа на отделни
акцесорни искове по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ, каквито в
настоящия казус не са били предявявани, доколкото това предполага заявяването на
конкретен размер на търсената мораторна лихва, както и очертаването на период на
забавата, предхождащ образуването на исковия процес.
3. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебния разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Ищецът не е направил съдебно-деловодни разходи по делото, но е получил
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката, който я е
предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул.
„Л. М.“ № 2, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете. То е 846 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Съдебните разноски, които ищецът дължи на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, са 60,34 лв. и са изчислени на базата на
възнаграждение за разпит на свидетел, при режим на призоваване (30 лв.), и
възнаграждение за вещо лице по автотехническата експертиза (250 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответната страна
дължи по сметка на съда сумата от 797,54 лв., която е формирана от разноските за
вещи лица, поети от съдебния бюджет, и от държавната такса, дължима за
производството, пропорционално на уважената част от ищцовите претенции.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Б.И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Д. Б.“ № 87, ЕИК ***, да заплати на И. Д. И., с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 5, ЕГН
**********, следните суми:
- 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.12.2021 г., около
20:30 ч., в гр. П., по ул. „С.“, и предизвикано виновно от А. Л. А., в качеството му на
водач на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № Е ***, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „З.Д.Б.И.““ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2022
г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му
6
част до неговия пълен заявен размер от 2 000 лв., и
- 4 960 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди по
притежавания от И. Д. И. лек автомобил „А. А6“, с рег. № * **, причинени при същото
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.08.2022 г., до погасяването, която сума е част
от вземане с общ твърдян размер 8 000 лв., и
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „З.Д.Б.И.““ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ЕИК ***, да заплати на адв. И. Е. Я.
от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2, сумата от
846 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последният е оказал на ищцовата страна по делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Д. И., с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ №
5, ЕГН **********, да заплати на „З.Д.Б.И.““ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ЕИК ***, сумата от 60,34 лв., представляваща
съдебни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
„З.Д.Б.И.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ЕИК
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. П., сумата от 797,54 лв., включваща разноските за вещи лица, поети
от бюджета на съда, и държавната такса, дължима за производството по делото,
пропорционално на уважената част от ищцовите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7