№ 204
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Светлана Анг. Станева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601291 по описа за 2022
година
Производството е по чл.7 от УБДХ.
С решение от 14.07.2022г., постановено по АНД № 3885/2022г.,
Пловдивският районен съд, е наложил административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева на нарушителя Р. П. Т. за проява на дребно хулиганство на
основание чл.1, ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство/ УБДХ/.
Против това решение е постъпила жалба от адв.Н. Г., защитник на
нарушителя Т., с която се изразява недоволство от постановения
първоинстационен акт в частта, касаеща наложеното на Р.Т. наказание.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на акта, като в този смисъл се иска
отмяна на решението в атакуваната му част и оправдаване на нарушителя Т..
Тези доводи се поддържат пред въззивната инстанция от защитника
на жалбоподателя Т.—адв. Г..
Окръжна прокуратура-Пловдив, редовно уведомена не изплаща
представител.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността на постановеното решение и във връзка с
наведените доводи , намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимна страна,
подадена в рамките на 24-часовия срок за обжалване и е допустима, а
разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на ***г. между Д. Т. и Р.Т.,
при управление на МПС, е възникнал конфликт във връзка с предприета
опасна маневра от страна на последния. Първоначалния словесен спор между
двамата е прераснал в боричкане и нанасяне на удари, при което на Т. са
причинени леки телесни увреждания. Впоследствие той, ядосан от действията
спрямо него, счупил задната чистачка на автомобила на Т. и двамата отново
влезли във физическа разправа, като Т. ударил Т. със счупената чистачка в
областта на лицето. Цялата случка се разиграла през деня на оживено място и
била възприета от лицето Д. А., който разтървал участниците в конфликта, а
междувременно подал сигнал на тел. 112.
Описаната фактическа обстановка е правилно установена от районния
съд, който е направил обоснован анализ на приобщените по делото
доказателства, които се споделят от настоящия въззивен състав относно
авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице. Относно
укоримото поведение на нарушителя Т. се съдържат непротиворечиви
доказателствени изявления на всички посочени свидетели, измежду които и
на св. А., включително и в обясненията на самия нарушител пред първата
инстанция. Самият той не отрича постъпката си, свързана със счупване
чистачката на задната врата на автомобила на другото лице в конфликта- Д.
Т., като оправдава тези си действия с това, че е целял да предотврати бягство
на Т. от местопроизшествието. Именно в това се заключава и вменената му
проява на дребно хулиганство. Т. е предприел недопустими действия по
саморазправа на публично място, като е дал израз на гнева си, без да изчака
органите на реда и да отнесе оплакванията си до тях. При несъгласие с
действията на дадени правни субекти, гражданите следва да сигнализират
компетентните органи за предприемане на административни санкции, но не и
сами да „правоприлагат“ и то в присъствие на други лица. Подобно поведение
е несъвместимо с нормите на общуване в една правова държава.
Неоснователно е възражението на нарушителя, че предприетото от
него действие, изразяващо в счупване на чистачка на задно стъкло на
автомобила на Т., е с цел предотвратяване на бягство на автомобила от
местопроизшествието. Именно това действие е квалифицирано като дребно
2
хулиганство, тъй като е в нарушение на обществения ред и по този начин Т. е
дал израз на гнева си, без да се съобрази с нормите на поведение и да изчака
органите на реда за адекватна намеса. Безспорно неговото поведение е с по-
ниска степен на обществена опасност и правилно е квалифицирано като
проява на непристойно поведение по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.
Несъмнено по-голяма роля в разразилия се конфликт има другият нарушител
Т., поради което първостепенният съд е определил по -висок размер на
административната санкция спрямо последния. Неоснователно обаче е
възражението, че преписката следва да се изпрати на прокуратурата с
указания за провеждане на наказателно преследване спрямо Т. по чл.131, т.12
от НК. Доколкото прокуратурата е била сигнализирана със случая и е
постановен отказ да се образува досъдебно производство, то неодобрението
от този акт, би могло да бъде проверено по реда на инстанционен контрол от
по-горестоящата прокуратура. Въззивният съд няма правомощия да дава
указания на прокурора по отношение наказателно преследване спрямо
определено лице.
Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата
инстанция относно вида и размера на наказанието, наложено на Р.Т.. В случая
то е наложено единствено при смекчаващи обстоятелства, защото е
определено в законовия минимум на по-лекото от двете административни
наказания, а именно глоба в размер на 100 лева. В този смисъл са отчетени и
подбудите за извършване на проявата.
В този смисъл решението на ПРС като правилно и обосновано
следва да бъде потвърдено в атакуваната част. Воден от горното и на
основание чл.7, ал.3 вр. чл.6, ал.1, б.“а“ от УБДХ, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1442 от 14.07.2022г., постановено по
АНД № 3885/2022г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която на
основание чл.1, ал.1, т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство на Р. П. Т.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4