РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502600 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Н. Ч. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул.
*** , чрез процесуалния и представител адв. Д.Т., против Решение № 1105 от
06.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1689/2021 г., по описа на Районен съд -
Пловдив, ХХ гр.с-в, с което са отхвърлени предявените от нея против Д. Д. И. с
ЕГН: **********, И. П. И. с ЕГН: **********, Н.П. И. с ЕГН: ********** и Д. П. И. с
ЕГН: **********, всички с адрес: гр. П., ул. ***, за осъждане на всеки от ответниците
да заплати на ищцата сумата от по 2250 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на притежаваната от нея 1/4 идеална част от недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.503.66.2.1, представляващ
жилище, апартамент с площ от 96 кв.м., находящ се в гр. В., ул. ***, ет.* за периода от
16.10.2015 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от по 1142,70 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.10.2015 г. до
16.10.2020 г. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което субективно съединените
искове да се уважат. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни Д. Д. И., И. П. И., Н.П. И. и Д. П. И. чрез представителя
им по делото адв. М. П. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират заплащането на разноски за инстанцията.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи
право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснато при
постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата е основала иска си на твърдението, че по наследство от съпруга си И.
А. Ч. e собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10450.503.66.2.1, представляващ първия жилищен етаж от
сграда с площ от 96 кв.м., находяща се в гр. В., ул. ***, както и че през периода от
16.10.2015 г. до 16.10.2020 г. ответниците са ползвали целия имот и не са я допускали в
него, като са я лишили от ползването на нейната част от същия. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да и заплати сумата от по
2250 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от
нея 1/4 идеална част от този недвижим имот, за периода от 16.10.2015 г. до 16.10.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 1142,70 лв. –
обезщетение за забава за периода от 16.10.2015 г. до 16.10.2020 г.
За да бъде уважен така предявения иск ищцата следва да установи, че
притежава идеални части от правото на собственост върху процесния имот, че за
процесния период същият е бил ползван от ответниците без правно основание,
както и размера на сумата, с която ответниците са се обогатили, а тя се е
обеднила.
По делото между страните не е спорно, а и се установява от събраните
писмени доказателства, че ищцата е собственик на ¼ идеална част от процесния
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10450.503.66.2.1,
представляващ първия жилищен етаж от сграда с площ от 96 кв.м., находяща се в гр.
В., ул. ***, по наследство от баща си И. А. Ч.. Последният е придобил имота по силата
на договор за дарение, видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г.
По делото се установява твърдението на ищцата в исковата молба, че след
смъртта на наследодателя И. А. Ч. неговите деца - А. Ч., Б. Ч. и С. Ч. са се снабдили с
констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот с № *** г., с
който са признати за собственици на процесния имот при квоти по 1/3 ид. част от тях
/нот.акт на л. 7 от делото на РС - В./. Същите са извършили доброволна делба с
договор № *** г. /л.8 от делото на РС - В./, като процесният недвижим имот е поставен
в дял на С. Ч.. С. Ч. се е разпоредил с имота, като с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *** г. го е продал на П. И. И..
С решение от 30.05.2006 г., по гр.д. № 355 по описа за 2004 г. на РС - В.,
2
влязло в сила на 04.09.2009 г. е обявен за нищожен на основание чл.75, ал.2 ЗН
договора за делба, като сключен без участието на ищцата като съсобственик. По
предявен от ищцата против П. И. И. иск е обявена недействителността на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт№ *** г., с който С. Ч.
е продал имота на П. И. И.. С решението от 30.05.2006 г. по гр.д. № 355 по описа за
2004 г. е допусната съдебна делба на процесния имот между ищцата и А. Ч., Б. Ч. и С.
Ч., при равни квоти – по ¼ идеална част.
С решение № 133/20.04.2012 г. по гр.д. № 355 по описа за 2004 г. на РС - В.,
влязло в сила на 10.07.2012 г., постановено във втората фаза на делбата, процесният
имот е изнесен на публична продан. С решението е обсъден иска за претенции по
сметки за подобрения в процесния имот на наследниците на П. И. И. - Д. Д. И., И. П.
И., Н.П. И. и Д. П. И., ответници в настоящото производство, като производството по
този иск е прекратено като процесуално недопустимо, доколкото тези лица, макар и да
са били ответници в производството във фазата по допускане на делбата, не са имали
качеството на съделители.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили твърдението на
ищцата, че през исковия период са ползвали процесния имот. Това твърдение е
останало недоказано по делото. Макар и да има данни, че през някакъв период от
време ответниците са живяли в имота, индиция за което е предявеният от тях в
производството по гр.д. № 355 по описа за 2004 г. на РС – В. иск за заплащане на
подобрения, то липсват доказателства по делото това ползване да е било
осъществявяно през процесния период от 16.10.2015 г. до 16.10.2020 г. Установи се, че
делбеното производство е приключило на 10.07.2012 г. М.Ч. се е снабдила с
изпълнителен лист за изнасянето на имота на публична продан на 17.07.2012 г., а е
подала молба за образуване на изпълнително производсво на 09.04.2019 г. /листове 21
и 22 от делото на ПРС/.
Ответникът Д.И. П. е бил назначен за пазач на имота с постановление от
02.09.2019 г. по изп. дело № 217/2019 г. на ЧСИ Георги Самарджиев, рег. № 885, с
което се установява, че след 02.09.2019 г. този ответник е имал достъп до имота, но
само и единствено в качеството си на негов пазач за целите на публичната продан.
Пред районния съд ищцата е разпитала свидетелката Й. А. - Д., нейна
дъщеря. От показанията и обаче не се установяват твърденията на ищцата, че
ответниците са ползвали процесния имот през период от 16.10.2015 г. до 16.10.2020 г.
Свидетелката сочи, че ищцата е лишена от ползването на имота от 1998 г. Сочи, че
имотът се ползвал от „едно семейство“. След 1998 г., към 2001 – 2002 г. опитала да
влезе в имота, но един млад господин – собственик се държал много лошо с нея и не я
е допуснал. След този случай свидетелката не е ходила в имота.
При тези данни съдът споделя изцяло формирания в пърноинстанционното
решение извод за неустановяване по делото на факта на ползвавено на имота от
ответниците през исковия период. Ето защо съдът приема, че предявените искове за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване са неоснователни.
Неоснователни са и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва.
Предвид изложените мотиви обжалваното решение, с което исковете са
отхвърлени, е правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 в полза на
въззиваемите страни следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Такива се констатираха в размер на 830 лв. за заплатено адвокатско
3
възнаграждение във въззивното производство . Жалбоподателката е направила
възражение за прекомерност на същото, което предвид цената на иска се приема от
съда за неоснователно. Ето защо разноските на въззимаемите ще се присъдят в пълен
размер.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1105 от 06.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1689/2021 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с-в.
ОСЪЖДА М. Н. Ч. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. *** да заплати на Д.
Д. И. с ЕГН: **********, И. П. И. с ЕГН: **********, Н.П. И. с ЕГН: ********** и Д.
П. И. с ЕГН: ********** сумата от 830 лв. (осемстотин и тридесет лева) – разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4