Р Е Ш Е Н И Е
Номер 656 от 15.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 535 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „Ротого“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
к-с „Изгрев“ бл. 39, ет.4, представлявано от управителя Г. Ж. Т., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-625-0345612/16.12.2019г.,
издадена от началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК-8/27.01.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. д от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на
търговски обект“ – механа „Изгрев“, находящ се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, храм
„Св.Анастасий“, стопанисван от дружеството-жалбоподател, като на основание чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 5 дни. Иска се от съда да
отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.В., която
поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Не сочи доказателства. Пледира за
жалбата да бъде уважена и заповедта да бъде отменена.
Ответната страна
се представлява от юрисконсулт И., която оспорва жалбата. Пледира същата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 13.12.2019 г. е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр. Бургас на търговски обект – механа „Изгрев“, находящ
се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, храм „Св.Анастасий“, за което е съставен протокол
за извършена проверка (л. 20-22 от
делото). Констатирано е, че в обекта не се съхраняват свидетелство за
регистрация и паспорт на монтираното и работещо фискално устройство. Със
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-625-0345612/16.12.2019г.,
издадена от началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК-8/27.01.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка
„Запечатване на търговски обект“ – механа
„Изгрев“, находящ се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, храм „Св.Анастасий“,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от пет дни.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Съгласно чл.
142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От
тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество
и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.
59 от АПК. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване.
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-625-0345612/16.12.2019г., издадена от началник
сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л.38-44 от делото).
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Принудителната административна мярка е
наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС,
съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската
дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен
носител спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби,
когато това е задължително.
Съгласно чл.
42, ал. 1, т.1 и т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата), лицето по чл. 3 със стационарен
търговски обект е длъжно да съхранява в стопанисвания от него стационарен
търговски обект свидетелство за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорт на ФУ, с
изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. В случая, безспорно не
са налице изключенията предвидени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата – извършване на
експертиза на ФУ и в чл. 50, ал. 6 от Наредбата – приемане на ФУ за ремонт.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил формалните изисквания на чл. 42, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Наредбата, тъй като на 13.12.2019 г. не е съхранявал в
стопанисвания от него търговски обект свидетелство за регистрация на ФУ/ИАСУТД
и паспорт на фискалното устройство. Липсата им по време на извършване на проверката не се
отрича и от жалбоподателя, поради което са налице формалните предпоставки за
приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС
за налагане на процесната ПАМ.
Налагането на ПАМ от вида на процесната е
задължително при констатиране на посочените от законодателя административни
нарушения и не е поставено на преценката на административния орган, който
действа в условията на обвързана компетентност. Но при определяне на срока на
продължителността на мярката, административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, както е посочено и в заповедта, поради което той е
длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, с
оглед неговото индивидуализиране, което в случая не е сторено.
Видно от заповедта, срокът за запечатване на
обекта - 5 дни е мотивиран с обстоятелството, че установеното нарушение,
свързано със съхраняване на документи, издавани от и във връзка с ФУ, води до
негативни последици за фиска, тъй като препятства присъщата контролна дейност
на приходната администрация, до невъзможност за документално проследяване на
основни компоненти от дейността и за проследяване на документи от значение за
реда за отчитане на приходи, а оттам е възможно да не се отразяват обороти и по
този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви
за определяне на срока на ПАМ не съответстват на вида на установените
административни нарушения, за които е наложена принудителната административна
мярка. Видно от протокола за извършената проверка, контролните органи са
констатирали, че продажбите в обекта се отчитат, като при извършената контролна
покупка е издаден фискален бон и не е установено разминаване между установената
фактическа касова наличност и отчетената от фискалното устройство. В този
смисъл, касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на
документи, които не са свързани с отчитане на приходите от продажби, поради
което и не е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Също така, не става
ясно по какъв начин установените нарушения засягат особено значим държавен или
обществен интерес, чиято защита да е необходима чрез прилагане на ПАМ от вида
на процесната. Констатациите относно наличието на непогасени публични
задължения са неотносими за определяне срока на приложената ПАМ, предвид вида
на установеното нарушение. На търговеца се налага ПАМ не защото е декларирал
нереално ниски финансови резултати или е нарушил задълженията си, свързани с
издаване на фискален касов бон, а поради факта, че не съхранява свидетелство за
регистрация и паспорта на фискалното устройство в обекта.
Административният орган е посочил също така,
че несъхраняването на задължителен документ за ФУ в обекта прави невъзможно
осъществяването на проверка от контролните органи дали това фискално устройство
е декларираното за обекта, а оттам и дали маркираните на него обороти са
правилно отчетени. От друга страна в съставения протокол за извършена проверка
са посочени идентификационните номера на фискалното устройство и на фискалната
памет, поради което за контролните органи е обективно възможно да извършат
проверка дали това фискално устройство е регистрирано за обекта в НАП.
Видно от изложеното, в случая мотивите на
административния орган за налагане на процесната ПАМ са бланкетни и практически
могат да бъдат изложени по отношение на всеки един случай на нарушениe,
свързано с изискванията за регистриране и отчитане на продажби, но не и по
отношение на нарушения на изискванията за съхранение на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи
за управление на търговската дейност. Липсата на конкретни и относими
фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява
нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл.
186, ал. 3 ЗДДС, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта,
като незаконосъобразна.
На следващо място, следва да се има в предвид
и че при установени за първи път нарушения и липса на констатации от тях да са
произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ –
запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 5 дни, е очевидно
несъразмерен на нарушенията по несъхраняване на свидетелството за регистрация и
на паспорта на фискално устройство, тъй като ако целта е да се промени
организацията на работа на търговеца, т. е. сочените документи да се донесат в
обекта, то това със сигурност не изисква период от 5 дни. Прилагането на
процесната ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения и
вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска за срока на
своето действие. В случая, характера и тежестта на установените нарушения не
обосновават засягане на права и законни интереси на лицата в такава степен. Ето
защо, след като обжалваната заповед засяга права и законни интереси на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, то тя е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията
на чл.
6, ал. 2 от АПК.
В съответствие с
чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му,
като нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му. В
този смисъл е и практиката на ВАС, а именно: Решение №6920/09.06.2020г,
постановено по адм.дело № 14075/2019г., Решение № 6963/09.06.2020г. по адм.дело
№1890/2020г., Решение № 6486/02.06.2020г. по адм.дело №2791/2020г. и др.
С оглед на изложеното, жалбата на „Ротого“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с
„Изгрев“ бл. 39, ет.4, представлявано от управителя Г. Ж. Т., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-625-0345612/16.12.2019г.,
издадена от началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК-8/27.01.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е основателна и следва да бъде уважена.
Жалбоподателят не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъдени в
полза на дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №625-0345612/16.12.2019г., издадена от началник сектор
„Мобилни групи“ Бургас, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ГДФК-8/27.01.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. д от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на търговски обект“ – механа
„Изгрев“, находящ се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, храм „Св.Анастасий“,
стопанисван от „Ротого“ ЕООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпа до обекта за срок от 5 дни.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: