Р Е Ш Е Н И Е № 260011
гр. Шумен, 15.02.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 116 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Пътинжене- ринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Олим- пи Панов“, № 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор П.Й.Н., чрез пълномощника ад. В.С.,*** против „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д.. В исковата си молба ищецът твърди, че в периода от м. април 2019 г. до м. септември 2019 г., включително са съществували търговски отношения, породени от осъществените сделки за продажба на стоки, за които са издадени съответните четири фактури. Към всяка една от фактурите е приложен и двустран- но подписан протокол за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР. Ответникът е заплатил само част от дължимите за доставените му стоки суми. Към момента на предявяване на исковата молба – 06.02.2020 г., непла- тената част от задължението му, след приспадане на извършеното от ответника частично плащане е в размер на 221 577.52 лева., въпреки, че с писмо от 21.01.2020 г., представител на ответника е потвърдил размера на задължението. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми по четирите фактури, считано от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба, като се вземе предвид извършеното частично плащане е в общ размер на 16 297.33 лв., от които по първата фактура – 7 035.89 лв., по втората – 6 290.95 лв., по третата –1 664.99 лв. и по четвъртата –1 305.50 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 237 874.85 лв. от които главница 221 577.52 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, описани подробно по вид и количество в посочените и приложени към нея фактури и 16 297.33 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски, включително и тези направени в обезпечителното производство.
В своевременно депозирания отговор на исковата молба, ответникът не ос- порва обстоятелството, че е закупил стоката по четирите фактури. Сделките между страните са се осъществили въз основа на сключения между тях договор за продаж- ба на строителни материали от 12.03.2019 г. С изрична клауза в договора - чл.3, ал. 2, страните са се споразумели промяната на единичните цени на договорените ма- териали да се извършва въз основа на писмено споразумение между тях. В про- тиворечие с това, ищецът едностранно, без получено писмено съгласие от ответни- ка, е увеличил единичните продажни цени, уговорени с договора. Подписването на фактурите и протоколите е извършено от името на ответника от лица без съответ- ната представителна власт. На основание чл.301 от ТЗ, ответникът заявява, че не потвърждава действията, извършени без представителна власт от лицата, посочени в исковата молба. Действително дължимата сума по процесните четири фактури е 201 523.24 лв. Предвид извършеното частично плащане по фактура № 20000029 36/30.04.2019 г. остатъкът дължим по нея е в размер на 38 815.60 лв., а не посоче- ния в исковата молба размер от 49 920.64. С оглед на това ответникът прави възражение за прихващане на сумата от 11 105.04 лв. с посочения в исковата молба остатък по фактурата. Общата сума на мораторните лихви върху уговорените с до- говора цени, според ответника е в размер на 13 527.63 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 12.03.2019 г. между ответ- ника като купувач и ищеца като продавач е сключен договор за продажба на строи- телни материали. С него ответникът е възложил, а ищецът е приел да произведе и продаде от асфалтовите си бази необходимите материали за обекти на ответното дружество – чл.1 от договора. В чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили цени- те на договорените материали, франко асфалтовата база на ответника, а именно: 1) 89.00 лв./тон без ДДС за неплътен асфалтобетон; 2) 99 лв./ тон без ДДС за плътен асфалтобетон и 3) 86 лв./тон без ДДС за асфалтова смес. В чл. 3, ал.2 от договора изрично е уговорено, че промяната на единичните цени на материалите става при писмено съгласие на страните по договора. С фактури №№ **********/30.04.2019 г., **********/31.05.2019 г., **********/28.06.2019 г. и **********/30.09.2019 г. ищецът е продал на ответника строителни материали на обща стойност 271 577.52 лв. Същите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и За- кона за данък добавена стойност и са подписани от представители на двете страни. В тях са индивидуализирани продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата стойност на продаденото количество. Към всяка фактура има издаден протокол за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, в който отново са посочени кон- кретните видове произведени и продадени строителни материали, количеството, единичната продажна цена и общата стойност. Протоколите също са подписани от представители на страните. Налице е несъответствие между цените уговорени в до- говора и тези посочени в процесните фактури. Единичната цена на продадените стоки във фактурите е по-висока от уговореното в чл.3, ал.1 от договора.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Търговските книги на страните са оформени и водени ре- довно съгласно принципите на счетоводната отчетност. Процесните фактури са ос- четоводени в счетоводството на ответника, включени са в счетоводните му реги- стри, както и в дневниците за покупки, и справките-декларации за данъчния пе- риод, за който се отнасят. Начисленият ДДС по фактурите е посочен с право на пълен данъчен кредит в дневник покупки към съответната месечна справка-декла- рация за същия месец. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за процесните фактури. Той е извършил едно плащане по банков път в размер на 50 000.00 лв. по фактура № **********/30.04.2019 г.
Към датата на изготвянето на заключението общия размер на задължението по четирите процесни фактури е 221 577.52 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху незаплатената стойност на стоките за периода от падежа на съответната фактура до 16.01.2020 г. е в размер на 16 022.98 лв.
Стойността на стоките, продадени по процесните фактури при първоначал- но договорените единични цени, съгласно договора за продажба на строителни ма- териали от 12.03.2019 г. е 252 523.24 лв. Размерът на мораторната лихва върху вся- ка от главниците при договорените единични цени, съгласно договора от 12.03.20 19 г. до 16.01.2020 г. е 13 527.63 лв.
При едностранно увеличените единични цени (вторият вариант на изчисле- нията на мораторните лихви в отговора на исковата молба до 16.01.2020 г., разме- рът на мораторната лихва е 14 772.08 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до оконча- телното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 26.11.2020 г. Разгледани по същество исковите претенции са осно- вателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за търговски продажби на родово определени вещи, по силата които ищецът-продавач е прехвърлил соб- ствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и каче- ство стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продава- чът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки, фактури. С приемане- то на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати це- ната на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.
В сравнение с уговорените в договора от 12.03.2019 г. единични цени, при извършване на отделните конкретни продажби, обективирани в четирите процесни фактури е налице увеличаване на продажната цена на произведените и доставени строителни материали. Основният спор между страните се свежда до въпроса спа- зена ли е клаузата на чл.3, ал.2 от договора. Вторият спорен момент е дали предста- вителят на ответното дружество е бил надлежно упълномощен да приеме измене- нието на продажната единична цена, отразено във фактурите и издадените към тях протоколи.
В чл.3, ал.2 от сключения между страните на 12.03.2019 г. договор за про- дажба на строителни материали изрично е уговорено, че промяната на единичните цени на договорените материали става при писмено съгласие на двете страни по договора.
Обстоятелството, че фактурата е счетоводен документ, а протоколът има удостоверителен характер в никакъв случай не ограничава възможността да се приеме, че е материализирано изявлението за съгласие конкретната сделка да се сключи при цената, посочена в тях. За да е налице изявление е достатъчно нали- чието на положен подпис на съответния документ, ако от обстоятелствата чрез под- писа може мълчаливо да се извлече изявлението. В случая процесните фактури и издадените към тях протоколи, съдържат всички съществени елементи на про- дажбата, а именно вещите предмет на продажбата, количеството, което се продава с конкретната продажба, единичната цена и общата стойност на продадените вещи. Документите са подписани от представители на двете страни. Техните подписи, предвид обстоятелството, че документите съдържат всички съществени условия на конкретната продажба, са напълно достатъчни за да се приеме наличието на изя- вление, че са съгласни тя да се извърши по цената посочена в тях.
Действително в хода на процеса не са представени доказателства, че лицето подписало процесните фактури и протоколи от името на ответното дружество е би- ло надлежно упълномощено и е действало като негов представител. Т.е. лицето не е било надлежно упълномощено да се съгласи с увеличаването на единичните цени на строителните материали, поради което изменението им не би следвало да произ- веде правни последици за мнимо представлявания. Но в случая страните по сделка- та са търговци – чл.1, ал.2, т.1 във вр. с чл.64, ал.1, т.4 от ТЗ и предвид чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката е търговска. Следователно в случая следва да се приложи установената с чл.301 от ТЗ презумпция, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действието, ако не се противопостави веднага след узнава- нето му. За момент на узнаването в случая следва да се приеме датата, в който от- ветникът е получил всяка една от фактурите през съответния месец – април, май, юни и септември 2019 г. и я включва във вторичен счетоводен документ – отчетен регистър по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС, а именно дневник за покупките. Налице е още един момент, при който ответникът няма как да не узнае за сделката. Това е датата на съставяне и подаване на справката – декларация по ДДС за съответния месец през 2019 г. – 14.05.2019 г., 14.06.2019 г., 14.07.2019 г. и 14.10.2019 г., съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС. В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е от двете дати, датата, на която е получена фактурата и включена в дневника за покупките и съставянето и подаване на справката-декларация в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, ответникът се е противопоставил на сключването на конкретната сделка, отразена в съответната фактура. Нещо повече, не само че липс- ва противопоставяне от страна на ответника, но видно от извършената съдебно – счетоводна експертиза, той се е възползвал от правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Следователно след като ответникът не се е противопоставил веднага, следва да се счита, че конкретните сделки, обективирани в процесните фактури са действителни и те са породили правните последици и по отношение на него, включително да заплати посочената в тях цена. С оглед на това направеното от ответника в отговора на исковата молба на основание чл.301 от ТЗ, изявление, че не потвърждава извършените без представителна власт действия е несвоевременно. То е следвало да бъде извършено преди осчетоводяване на про- цесните фактури, включването им в дневника за покупките, ползване на данъчен кредит и частичното заплащане, с която е погасена част от задължението.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице пре- гледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счето- водствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счето- водната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 221 577.52 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед раз- пределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от за- дължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съглас- но разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай е налице изрична уговорка относно срока за плащане. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, фактурирането на реално заку- пените количества материал се извършва в края на всеки месец, а заплащането до 20 число на следващия месец след фактурирането. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава и дъл- жи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезще- тение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторната лихва от датата на която е възникнало паричното задълже- ние по съответната фактура до 16.01.2020 г., като се вземат предвид извършеното частично плащане е общо 16 022.98 лв. Следователно претенцията за мораторна лих- ва е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 16 022.98 лв., а за разликата до претендирания размер от 16 297.33 лв. следва да бъде отхвърлена.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 06.02.2020 г. до окончателното й заплащане,
поради наличие на виновно неизпълнение
на парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода на делото и предвид
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за заплащане на деловодни разноски,
включващи направените в настоящото дело разноски в общ размер на 17 264.39
лв. (заплатена държавна такса - 9 514.99 лв., депозит за възнаграждение на вещо
лице – 205.00 лв. и адвокатско възнаграждение –7 544.40 лв.), а
също така, предвид т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
и направените в обезпечителното производство разноски, в общ размер на 7 570.60
лв. (държавна такса за образуване на обезпечително производство – 45.00 лв.;
обезпечителна заповед – 10.00 лв.; адвокатски хонорар по обезпечителното
производство – 4 689.60 лв.; заплатени такси по изпълнително дело № 29/2020
г.г по описа на ЧСИ Ана Рашева – 126.00 лв. и адвокатски хонорар по
изпълнителното дело – 2 700.00 лв.) или в общ размер на 24 834.99 лв. лв. Представени са
списък с разноски по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от
ищеца плащания.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Общия размер на претендираните от
ищеца разноски следва да се намалят с направените от него разноски за налагане
на обезпечителната мярка от съдебния изпълнител в общ размер на 2 826.00 лв.
Тези разноски, предвид чл.79 от ГПК се събират в рамките на изпълнителното
производство от съдебния изпълнител. Размерът на разноските следва да бъде
намален и със сумата от 100.00 лв., тъй като от приложените по делото писмени
доказателства (л.10 и л.11) се установява, че ищецът е заплатил депозит за вещо
лице в размер на 100.00 лв. и банкова такса в размер на 5.00 лв. или общо 105
лв.
По отношение на разноските направени по настоящото дело и в обезпечител- ното производство, съдът, предвид представените към списъка по чл. 80 от ГПК, 2 бр. фактури и платежни нареждания, констатира, че уговорените адвокатски хонорари са в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 и ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в редакцията действаща към датата на сключването на договора за правна защи- та и съдействие – 05.02.2020 г. с включен ДДС. Следователно направените от ищеца в рамките на настоящото и обезпечителното производство разноски е в общ размeр на 21 898.99 лв. С оглед на това ответникът ще следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от претенциите му деловодни разноски в размер на 21 873.73 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 0.63 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца де- ловодни разноски в размер на 21 873.10 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д. да заплати на „Пътинженеринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“, № 14, комплекс „ЕВАС“, вх. Б, ет.4, представлявано от изп. директор П.Й.Н. сумата от 237 600.50 (двеста тридесет и седем хиляди и шестстотин лева, и петсесет стотинки) лв., от които 221 577.52 лв., представляваща неизплатената част от дължима цена на продадени стоки по фактури №№ **********/30.04.2019 г., **********/31.05.2019 г., **********/28.06.2019 г. и **********/30.09.2019 г. и 16 022.98 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до 16.01.2020 г., като се вземе предвид извършеното частично плащане, ведно със законната лихва върху главни- цата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г. до датата на нейното окончателно плащане, както и 21 873.10 (двадесет и една хиляди осемсто- тин седемдесет и три лева и десет стотинки) лв., разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция, а в останалата част над уважения размер от 237 600.50 лв. до претендирания размер от 237 874.85 лв. отхвърля, предявения от „Пътинженеринг“ АД иск, поради неоснователността му.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: