РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Велико Търново, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101180 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИНАСИТИ“ ЕАД против А.
И. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание
чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10236,48 лв. – главница по запис на
заповед от 30.05.2019 г., издаден за сумата от 11261,47 лв., с падеж 30.08.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021
г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 778 от 24.06.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. В исковата молба се твърди,
че на 30.05.2019 г. ответникът е издал запис на заповед, с който е поел безусловно и
неотменимо задължение да заплати на падежа на записа - 30.08.2019 г. в полза на
ищеца „ФИНАСИТИ“ ЕАД (с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД)
сумата от 11261,47 лв., платима без разноски и протест в брой в офис на дружеството,
на законните представители на дружеството или овластени от тях лица или по банков
път. Посочва се, че на датата на падежа записът на заповед е бил предявен за плащане
на ответника, но незаплатена е останала сума от 10236,48 лв., поради което от страна
на ищцовото дружество е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което е ч.гр.д. № 1676
по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. Правният интерес от предявяване на
настоящия иск се обосновава с постъпило по горното дело възражение против
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
1
А. И. Т..
В проведеното по делото на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание ответникът
не се явява и не изпраща представител. От страна на същия няма направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищцовото дружество чрез
пълномощника си е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице и предявеният иск следва да бъде уважен. Ответникът не е подал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, редовно призован по реда
на чл. 46, ал. 2 ГПК, не се явява в първото по делото заседание, респ. не изпраща
представител. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Същият е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От своя страна ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение против него. Предявената искова
претенция се явява вероятно основателна с оглед изложените в исковата молба
фактически твърдения и събраните в хода на производството писмени доказателства. В
допълнение следва да се отбележи, че подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК в заповедното производство е бланкетно и в него не са наведени обоновани
оспорвания, подлежащи на разглеждане в настоящото производство.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените в хода на заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 204,73 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сторените в настоящото
исково производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 204,73 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършената от юрисконсулта дейност съдът определя на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И. Т.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „ФИНАСИТИ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко
Константинов“ № 5, сумата от 10236,48 лв. (десет хиляди двеста тридесет и шест лева
и четиридесет и осем стотинки) – главница по запис на заповед от 30.05.2019 г.,
издаден за сумата от 11261,47 лв., с падеж 30.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед № 778 от 24.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1676 по описа
на РС – Велико Търново за 2021 г.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на
„ФИНАСИТИ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, сумата от 254,73 лв. (двеста петдесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки) – разноски за заповедното производство, и
2
сумата от 304,73 лв. (триста и четири лева и седемдесет и три стотинки) – разноски за
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК. Страната,
срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред ОС – Велико
Търново в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3