О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……...09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четвърти септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №1401 по описа за 2019г.,
Производството
е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на “Галерия Бургас“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София,
бул.“Ситняково“ №48, ет.10,
ап.1012, представлявано от Девалд Ламбертус
Джуберт и Николае-Мадалин Руджеану, действащо чрез адв.Е.Т., с адрес: гр.П., ул.***против Разпореждане №34513
от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№11221/2019г. на РС Варна, с което е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателят за издаване на
заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист, срещу “Гранд Гепард“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“
№314, представлявано от Господин Николов Господинов,
за сумата от 3380.35лв.,
представляваща дължим остатък от такса
услуга по т.4.4 от Договор за наем и т.3.6.2 от Общи условия към него от 15.12.2011г., с нотариална заверка на подписите с
рег.№18082 от 15.12.2011г. на
Софийски нотариус, с рег.№622 в
НК.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.418, ал.З от ГПК, е следвало да бъде представен официален или изходящ от длъжника документ за дължимите суми. Сочи се, че в т.4.4 от Договора за наем и в т. 3.6.2 от Общите условия към него е посочен начинът, по който се изчисляват разходите за такса услуги, част от която се плаща авансово, а друга /претендираната/ част се определя след установяване на окончателният размер на разходите и извършване на изравняване между авансово платените суми и реално направените разходи. Сочи се, че за целта са издадени съответните дебитни известия и фактури, които са връчени на длъжника. Поддържа се, че задължението на длъжника във връзка с изравняването на таксата услуги произтича от представения по делото нот.заверен договор за наем, ведно с общи условия, като размера на същото е определяем, съобразно разпоредбите на ОУ. Поддържа се още, че претендираното вземане произтича пряко от документа и не е в зависимост от настъпването на други обстоятелства по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК. Сочи се, че в случая няма как да бъде представен официален документ за задължения, произтичащи от частноправни отношения между търговци, при които длъжникът има интерес да не потвърждава, чрез издаден от него изходящ документ собственото си задължение.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.417, т.3 от ГПК на принудително изпълнение подлежат съдържащите се в нотариално заверените документи, задължения за заплащане на парични суми, т.е. заповед се издава за документално предвидените в самия договор задължения, които трябва да са индивидуализирани в същия едновременно по основание и по размер. Видно е от депозираните със заявлението нотариално заверени документи-договор за наем, ведно с общи условия, че част от таксата за услуги, се заплаща авансово, като нейният размер е 5 евро на кв.м., а останалата част-до действителният размер на разходите, се изчислява в началото на всяка година за предходната година в зависимост от реално направените разходи. Ето защо за да се установи, какъв е размера на окончателно дължимата /изравнителната/ част от таксата, е необходимо да са вземат предвид доказателства за действително направените разходи. За да попадат обаче в хипотезата на чл.417, ал.3 от ГПК, тези доказателства, също следва да носят нотариална заверка на подписите или да отговарят на изискванията на чл.418, ал.3 от ГПК, а имено да имат характера на официален или с изходящ от длъжника документ. В случая представените частни счетоводни документи са изходящи от заявителя и нямат обвързваща сила за длъжника при условията на чл.418, ал.3 от ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд, е отказал издаване на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като към заявлението не са представени надлежни доказателства за размера на вземането.
В допълнение следва да се посочи, че разбирането на заявителя за приложението на института на заповедното производство и частност издаването на заповед за незабавно изпълнение, е погрешно, тъй като същото няма за основан цел да осигури бързина на търговския оборот, а да позволи на заявителят да събере от своя длъжник, по бърз начин и по опростен ред /без да се води традиционният исков процес/, безспорните си вземания. В тази връзка основното изискване към заявеното вземане, е то да е установено по основание и размер, чрез изчерпателно изброените документи в чл.417 от ГПК, сред които не попадат фактури и разпечатки от счетоводни програми.
В заключение състава на въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №34513 от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№11221/2019г. на РС Варна, с което е оставено без уважение заявлението на “Галерия Бургас“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ситняково“ №48, ет.10, ап.1012, представлявано от Девалд Ламбертус Джуберт и Николае-Мадалин за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу “Гранд Гепард“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №314, представлявано от Господин Николов Господинов, за сумата от 3380.35лв., представляваща дължим остатък от такса услуга по т.4.4 от Договор за наем и т.3.6.2 от Общи условия към него от 15.12.2011г., носещи нотариална заверка на подписите с рег.№18082 от 15.12.2011г. на Софийски нотариус, с рег.№622 в НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.