Присъда по дело №523/2018 на Окръжен съд - Русе

Мотиви по ВНОХД № 523/2018 г. по описа на РОС

 

Делото се разглежда повторно от въззивната инстанция, по силата на отменително решение №156/24.11.2017г. по в.н.о.х.д.№623/17г. на РОС, с което е отменена постановената от предходен състав на РРС присъда №106/21.06.2017г. по НОХД №2181/16г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на предаването на съд и подготвителни действия за разглеждането на делото в съдебно заседание по реда на гл.19 от НПК/ред.ДВ, бр.63/17г./. Настоящото въззивното производство е образувано по протест на В. П. Й. – прокурор при РРП и жалби от адв.А.С. ***, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимите Д.А.И. и С.В.И. ***, подадени съответно против оправдателните части и против осъдителните такива на присъда №52 от 20.04.2018 г. по НОХД № 2438/2017г. по описа на Районен съд –Русе, първи н. с.-в с която:

 Подсъдимият Д.А.И. бил признат за виновен в това, че на 25.02.2016 г. в гр. Русе, пред бл.“Б.В.“, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие – крещял, обиждал, блъскал, псувал М.А.М. *** и изтръгнал ляво странично огледало на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег.№Р *******, поради което и на основание чл.305, ал.6 от НПК и чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му е наложено адм.наказание глоба в размер на 500лв., признат е за невинен по същото време и място с посочените действия да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред  и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Подсъдимият е признат за виновен в това, че по същото време и място унищожил противозаконно чужда движима вещ - ляво странично огледало на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег.№Р ************** – собственост на Ф.Й.А., на ст.-т 205,93лв., поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание 6м. /шест месеца/лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец М.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, като искът в останалата си част за горницата до 2 000лв. е отхвърлен, както и да заплати на Ф.  А. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 205,93лв., ведно със законната лихва от датата на деликта. На подсъдимия е възложено цялостното, а не частично/1/2/ заплащане на направените от посочените граждански ищци разноски за адвокатски хонорар, както и заплащане на дължимата д.такса, съобразно уважената част от гр.искове, докато

Подсъдимата С.В.И. е призната за виновна в това, че  на 25.02.2016 г. в гр. Русе, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място - пред бл.“Б.В.“, крещяла, заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и псувала Д.А.М. ***, обиждала и псувала М.А.М. ***, обиждала и псувала Ф.Й.А. ***, поради което и на основание чл.325, ал.1, вр.чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 3 000лв./три хиляди лева/и е призната за невинна, досежно обстоятелството горното деяние по своето съдържание да се отличава с особена дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана посоченото квалифициращо деянието обстоятелство и по първоначално въведеното й обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 НК. Осъдена е да заплати на гражданските ищци М. и Д. М.обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – за всеки от двамата, както и да заплати на Ф.  А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, като искът в останалата си част за горницата до 2 000лв. е отхвърлен. На подсъдимата е възложено цялостното /а не частично – 1/2/заплащане на направените от посочените граждански ищци разноски за адвокатски хонорар, както и заплащане на дължимата д.такса, съобразно уважената част от гр.искове. Съдът е пропуснал с присъдата си да се произнесе по направените от Държавата деловодни разноски в хода на съдебното и досъдебното производство за изготвените експертизи.

Във въззивния протест на РРП /бланкетен с допълнителни мотиви към него/ се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата в оправдателните й части по отношение и на двамата подсъдими, с искане за отмяната им и издаване на осъдителни диспозитиви с оглед първоначално предявените им обвинения със съответно определяне на исканите пред първата инстанция наказания, фиксирани в пледоарията на държавното обвинение. Претендира се и изменение на присъдата, досежно наложеното наказание на подс.Д.И. за престъплението по чл.216, ал.1 НК, в насока неговото увеличаване с определяне по отношение на него на едно общо наказание за изтърпяване,  по реда, указан в чл.23, ал.1 НК.

Във въззивните жалби и допълнителните съображения към тях се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, изразени в превратно и едностранчиво интерпретиране и анализ на доказателствения материал от съда, довел до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на атакуваната присъда. Сочат се основания за несъставомерност на деянията и на двамата подсъдими, както от обективна, така и от субективна страна и се развиват съображения за наличие на съществени процесуални нарушения на чл.14 НПК, допуснати от районния съд и свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, предвид вмененото му  законово задължение същото да се основава на едно обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, при което съдът е достигнал до неправилни правни изводи, относно съставомерността на деянията на двамата подсъдими, игнорирайки напълно задължителните указания по приложение на закона, дадени от предходен състав на ОС – Русе в решение №156/24.11.2017г. по ВНОХД№623/17г. на РОС. Формулира се искане към въззивния съд да се отменени присъдата на първоинстанционното съдилище и да се постанови нова такава, оправдателна по същността си, досежно инкриминираните деяния и на двамата подсъдими, като съответно се отхвърлят ищцовите претенции за обезвреда и акцесорното производство, досежно гражданските искове да бъде прекратено, поради недопустимост.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Русе поддържа протеста по изложените в мотивите към него писмени съображения и моли съда да го уважи изцяло. Счита жалбите на подсъдимите за неоснователни и претендира тяхното отхвърляне с коригиране на първоинстанционната присъда в указаните части, съобразно исканията, формулирани в протеста на държавното обвинение. 

Гражданските ищци и частни обвинители – М.М., Д.М. и Ф.М., лично и чрез повереника си, упълномощен на първата инстанция – адв.С.С. ***, вземат становище за неоснователност на жалбите и се солидаризират с исканията на прокуратурата, направени във въззивния протест, като молят съда за потвърждаване на присъдата и в гражданско – осъдителните й части.

Подсъдимите Д.И. и С.И. лично, ведно с упълномощения си защитник – адв.А.С., поддържат депозираните въззивни жалба по изложените  в тях съображения. Представят и индивидуални писмени защити – за всеки един от подсъдимите, в които изразяват становище за своята лична невинност и молят въззивния съд да ги оправдае изцяло по обвиненията, повдигнати им от прокуратурата.

Русенският окръжен съд, след обстойна преценка на  събраните по делото доказателства и като извърши самостоятелна служебна проверка на присъдата в нейната цялост, независимо от основанията, наведени от страните, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на делото, след самостоятелно обсъждане на доказателствата, събрани от районния съд, които прецени с оглед действителното им съдържание и насоченост, през призмата и в изпълнение указанията по приложение на закона, дадени в решение №156/24.11.2017г. по ВНОХД №623/17г. на РОС, доколкото липсва процесуална възможност допуснатите нарушения, посочени в отменителното решение, повторени отново и от втория състав на първата инстанция, да бъдат отстранени от нов състав на районния съд, въз основа на което и с оглед правомощията си по закон, приема нови фактически положения в следната насока:

 

Двамата подсъдими са съпрузи, като родителите на подс.И. ***, където били адресно регистрирани също така тя и двете й сестри – В.Ю.и св.М. Й.. В същия блок на ет.1 живеели частните обвинители и граждански ищци, които са майка /св.Ф.А./ и двамата й сина /св.св.М. и Д. М./, като братята  извършвали таксиметрова дейност. Между тези семейства съществувала дългогодишна вражда, като многократно с взаимните им жалби, подавани едни срещу други се занимавали различни институции – прокуратура, полиция, общински власти. Споровете били от различно естество - от иницииране на проверки за законността на остъклените тераси /по жалба на И.срещу М./ до полицейски проверки по жалба на св.Д.М. срещу подс.Д.И., последната от които по подозрения за унищожаване и повреждане на 07.02.2016г. на предно обзорно стъкло на автомобила му, паркиран на един и същ охраняем паркинг с товарния автомобил на подс.Д.И.. Напрежението между двата рода тлеело и се подхранвало от взаимната неприязън на всички членове на двете фамилии, като в конфликтите през годините били замесени дори родители и деца на враждуващите, както и съпруга на подс.И. /подс.И./, а така също съпрузите на сестрите й В.Ю.- С.Ю. и св.М. Й. – св.Л.Л.. Пореден израз на тези съседски и междуличностни стълкновения станал скандалът, който се разиграл на 25.02.2016г. пред бл.“Б.В.“. Около 16,30ч. на посочената дата, братята - св.Д.М. и св.М.М. се намирали пред входа на блока, където бил паркиран и л.а.“Ситроен С4“ с рег.№ Р *******, ползван за таксиметрови услуги от св.Д.М. и собственост на майка му – св.Ф.А.. В този момент подсъдимите, заедно с децата си Вл.И., К. и Н.И., при което една от дъщерите била новородена - едва на месец и се намирала в детска количка, сестрите на подс.И. и св.Л.Л., който живеел на семейни начала със св.М.Й., както и техни приятели – св.Б.Б. и св.П.Н., се намирали на близката детска площадка, където се събирали обичайно. Между братята М.и подс.И. възникнало пререкание по повод подадената от св.Д.М. жалба в полицията против последния, породена от съмненията му, че е счупил стъклото на автомобила му. Разменени били взаимни обидни и ругателни епитети от типа „тъп селянин“ /по отношение на подс.И./ и „очилати педерасти“ /по отношение на св.св.М./, както и взаимни словесни пожелания със сексуален подтекст /псувни/, част от които визирали св.А., а друга част били отправени към подс.И. и съпроводени с блъскане в гърдите от страна на св.М.М.. Това накарало подс.И. да се доближи до последния с желание за саморазправа, но бил задържан от св.М.Й. и подс.И. за да не ескалира конфликта. С цел да преустанови разпрата, подс.И. взел сина си Вл.И., който видимо се изплашил и разстроил от скандала и с автомобила си, придружен от св.Л.Л. се отправил към 2 РУ при ОД МВР – Русе, където подал заявление /л.36, т.1 ДП/за това, че двамата братя му се заканили да запалят и унищожат имуществото му – товарния автомобил, както и затова, че го обиждали и псували съпругата му.

Взаимната крамола протекла на висок тон и това предизвикало интереса на един от живущите в блока – св.Д.А. /ет.4/ и на двама от отсрещния – бл.“С.В.“ - св.М.Д. /ет.*/ и св.В.И. /ет.*/, които излезли на терасите си с пряка видимост към мястото на инцидента. Привлечен от врявата се озовал на мястото и С.Ю., известен в квартала с това, че е осъждан многократно и е търпял ефективно наказания лишаване от свобода. В опит да защити своите познати, той се намесил на страната  на подсъдимите и отправил закани за убийство към братята, подсилвайки ги със заявена словесно готовност „да ги излежи“. Това допълнително фрустрирало свидетелите М.и накарало един от братята - св.Д.М. да подаде по мобилния си телефон сигнал до полицията на телефон 112. Дежурният автопатрул, изпратен от диспечера – св.М.Т. и св.П.П. пристигнали след ок.15мин. – към 16,40ч. и установили, че междувременно скандалът бил приключил и двете групи стояли спокойно на повече от 10м. разстояние едни от други. Те разговаряли с всички присъстващи, при което братята М.обяснили, че имат дългогодишен конфликт със съседите си С.Ю. и М.Й., който се засилил от това, че св.М.М. установил счупването на предно обзорно стъкло на автомобила, управляван от него, намиращ се на платен паркинг и се съмнява, че това е сторено от С.Ю.. Добавил, че докато се прибирали в блока ок.16,20ч., двамата с сбарат си се видяли с посочените двама съседи, при което възникнал нов скандал между тях и взаимно си отправили по някоя обидна дума. Данните от проверката по получения сигнал за скандал полицейските служители отразили в Доклад за установен факт и предприети действия /л.35, т.1 от ДП/, написан в 17,30ч. на с.дата, като страните били насочени за даване на обяснения в полицията, при което братята и С.Ю. депозирали саморъчни обяснения в полицейското управление, удостоверяващи изложеното по-горе, а на 29.02.2016г. на двамата братя били съставени от св.Св.Б., осъществил полицейска проверка по случая, протоколи по чл.65 от ЗМВР /л.л.41,42, т.1 ДП/, с които били предупредени да не отправят закани за убийство и да не извършват хулигански действия, като „влизат в словесна саморазправа и използват обидни и нецензурни изрази“ спрямо подс.Д.И.. Същото предупреждение, с оглед личностите на двамата братя получил по съответния ред и С.Ю. /л.40, т.1 ДП/, докато подс.Д.И. бил предупреден да се въздържа единствено от действия по чл.325, ал.1 НК спрямо братя М., състоящи се също в словесна саморазправа и използване на обидни и нецензурни изрази/л.43, т.1 ДП/. Решен да търси съдебно възмездие за накърнените си лични права, подс.Д.И. подал за случая частна тъжба срещу св.М.М. ***7/10.03.2016г./л.22-23, т.2 ДП/, въз основа на която било образувано и водено НЧХД№546/16г. по описа на РРС, приключило с оправдателна присъда, с оглед въведените обвинения по чл.144, ал.1 НК, чл.148, ал.1, т.1 НК, вр.чл.146, ал.1 НК и чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1 НК, в сила от 30.12.2016г., когато е била потвърдена от РОС с решение по ВЧНД№626/16г. Междувременно, докато се развивал наказателния процес срещу св.М.М., последният решил да противодейства с други средства и предизвикал проверка срещу двамата полицейски служители, които се отзовали на сигнала, подаден от брат му на процесната дата. Той подал сигнал в ОД МВР – Русе, за това, че те според него умишлено не били отразили в рапорта си отправени към него заплахи от страна на С.Ю. и с това нарушили служебните си задължения. С оглед извършената проверка, посочените по-горе лица, свидетели на конфликта дали повторни писмени обяснения в полицията, независимо от това, че за същите факти били разпитвани и в съдебния процес, в резултат на което Д.Т. – началник на ГООР – 2 РУ – ОД МВР- Русе изготвил справка от 31.03.2016г./л.145-148 НОХД№2181/16г. по описа на РРС/, където обобщил обясненията им, както и наличните данни в полицейските документи, отразяващи случая, като заключил, че липсват данни за твърдяните от М.М. нарушения и по същество отразил фактологията по случая, установена по-горе. При това положение, неустановено как и въз основа на какво, поради липса на оставен по делото писмен белег, РП - Русе с постановление от 28.04.2016г. /л.2-3, т.1 ДП/се самосезирала по повод инкриминирания скандал и образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител, с оглед на престъпление по чл.325, ал.1 НК, в хода на което привлякла към наказателна отговорност подсъдимите, а на 08.11.2016г. внесла срещу тях обвинителен акт в РРС, като преди това с постановление от 04.11.2016г.  наблюдаващият прокурор е отделила материалите от ДП, касаещи деятелността на св.М.Й., В.Ю. и С.Ю. в процесния конфликт, приемайки, че с действията си на инкриминираната дата същите са осъществили състав на нарушение по чл.1, ал.2 УБДХ. Образуваното съдебно производство въз основа на обвинителния акт приключило с присъда №106/21.06.2017г. по НОХД №2181/16г., с която двамата подсъдими били признати за виновни по въведените им обвинения и на същите били наложени наказания, като били осъдени и да заплатят обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на гражданските ищци. Същата била отменена по реда на въззивния контрол с решение №156/24.11.2017г. по в.н.о.х.д.№623/17г. на РОС, и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на предаването на съд и подготвителни действия за разглеждането на делото в съдебно заседание по реда на гл.19 от НПК/ред.ДВ, бр.63/17г./, в резултат на което бил постановен и атакуваният понастоящем съдебен акт.  

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е изобилните доказателства, събрани по делото, чиито източници са депозираните в хода на съдебното следствие по НОХД №2181/17г. по описа на РРС обяснения на подсъдимите Д.И. и С.И. /приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4 НПК/, показанията на свидетелите М.М., Д.М., Ф.А., тези на С.Б., П.П., М.Т. – полицейски служители, тези на П.Н., Л.Л., М.Д. (прочетени от досъдебното производство при условията на чл.281, ал.4 и 5, вр. ал.1 от НПК, както и дадените от тях при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав, приобщени частично по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК/, с оглед доуточняване на депозираните такива в хода на настоящото съдебно дирене в районния съд, с изключение на тези на полицейските служители - свидетелите П.П. и М.Т., които са били приобщени изцяло към доказателствената съвкупност, поради липсата на ясен спомен за пресъздаваните събития у свидетелите към настоящия момент), тези на Д.А. (прочетени от досъдебното производство при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК), както и тези на Б.Б. и С.С., вкл. част от дадените от тях при предходното разглеждане на делото, показанията на М. Й., тези на В.И. и Н.Н., дадени пред съда, а за последните двама включително депозираните в хода на ДП, приобщени в цялост към доказателствата по реда на чл.281,ал.1, т.2 НПК, също така приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, вкл. тези, събрани в хода на полицейската проверка по случая, съдържаща справки, докладни записки, саморъчни обяснения, материалите по НЧХД №546/16г. по описа на РРС, полицейски доклад за установен факт и предприети действия от дата 25.02.2016г., протоколи за полицейско предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР, материалите по полицейска преписка №785500-1383/23.03.2017г. на Дирекция вътрешна сигурност при МВР, епикризи, удостоверения за раждане, декларации за семейно  и имотно състояние, автобиографии, справки за съдимост, а така също и доказателствените средства - заключението на назначената на досъдебното производство и приета от съда, като неоспорена от страните ценова – автотехническа икономическа експертиза и техническа експертиза на оптичен носител CD – R.

 

Настоящият съдебен състав възприема фактическата обстановка, описана и в мотивите на първоинстанционната присъда с така установените нови фактически положения, изложени по-горе, като в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, акцентира върху следните обстоятелства.

Следва да се посочи, че събраните и приобщени в рамките на първоинстанционното производство доказателства не са безпротиворечиви, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3 от НПК  налага доказателствен анализ и съпоставка.

Гласните доказателства, събрани чрез разпит на подсъдимите и свидетелите - очевидци М.Й., Л.Л., Б.Б., П.Н., съдът намира за достоверни, тъй като  същите са последователни, вътрешно непротиворечиви, логически издържани и най – вече в унисон с пресъздаденото по еднопосочен начин през отделните етапи на процеса  от полицейските служители - свидетелите М.Т. и П.П. – единствените доказано обективни и безпристрастни свидетели по делото, възприели ситуацията и действащите лица непосредствено след инцидента, чиито показания съдът кредитира изцяло по посочените съображения, още повече, че същите кореспондират напълно с всички писмени доказателства и доказателствени средства по делото, вкл. заключението на експертизите и обясненията на подсъдимите,. Показанията на останалите свидетели - очевидци по делото – св.Д.М., М.М., Ф.А., В.И., Д.А., М.Д. не следва да се приемат за изцяло достоверни, а само доколкото съответстват на така обособената безпротиворечива доказателствена съвкупност, вкл. показанията на полицейския служител, осъществил полицейска проверка по случая – св.Св.Б., чиито сведения са производен, а не оригинерен доказателствен източник, тъй като дословно преповтарят и възпроизвеждат дадените първоначални обяснения от посочените свидетели в негово присъствие, по време на извършване на първоначалната полицейска проверка по случая. В останалите части, съдът намира показанията на така обособената група свидетели за ненадеждни и компрометирани, поради съществени вътрешни противоречия, разкриващи се през отделните етапи на производството и то, досежно основни факти от предмета на доказване, каквито са участието на подсъдимите в инкриминираното деяние /напр.удар, нанесен от подсъдимия на св.Д.М., като провокация към конфликта, ритници от страна на подсъдимата по глезените на св.М.М., както и изтръгване на странично огледало на автомобил от страна на подсъдимия, псувни към Ф.А., както са описани в обвинителния акт/. Нещо повече, показанията на св.В.И. по тези факти противоречат и на показанията на св.М.Д., която отрича да е имало нанесен удар от страна на подс.Д.И., както и ритане и блъскане от страна на подсъдимата, заявявайки на ДП/л.85, т.1/дословно следното:„аз лично не съм видяла някоя от сестрите да блъска или рита братята“ и още „В един момент Добри посегна към единия брат…, но двете сестри държаха Добри да не се сбият.“. Допълнителен мотив за съда да не кредитира с доверие изцяло показанията на частните ищци и частни обвинители, както и явно нагодените към тяхната теза показания на посочените по – горе свидетели, съставляват, както близките родствени връзки между тримата частни обвинители, така и неприязнените и враждебни отношения, създали се между тях и подсъдимите, което е индиция за предубеденост от тяхна страна и заинтересованост от изхода на делото, а не на последно място и явното противоречие в показанията на същите, относно твърдението за счупено огледало на автомобил от подсъдимия,/въведено като част от обвинението за инкриминираните хулигански действия, така също и квалифицирано от прокурора като самостоятелно престъпление по чл.216, ал.1 НК/, който факт обаче категорично е опроверган от показанията на св.П.П. и М.Т., утвърждаващи последователно на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, че са огледали автомобила на място непосредствено при пристигането им и не са открили щети по него, нито по някакъв начин братята М.са се жалили пред тях, с оглед налични повреди по превозното средство, паркирано на мястото на инцидента през процесния ден, които да са нанесени от подс.Д.И.. В това отношение следва да се посочи, че процесният автомобил е огледан едва на 07.07.2016г. и протоколът за оглед от тази дата е послужил за изготвяне на приетата по делото АТЕ /л.5-8, т.2 от ДП/, която е констатирала видими щети – счупени щипки за закрепване на декоративния капак на ляво странично огледало към корпуса, довело до  увреждане в ел.управлението на огледалото. Независимо от обстоятелството доколко и дали наличното към тази дата увреждане съставлява унищожаване или само повреждане на вещта, с оглед дадените технически характеристики от експерта и дали стойността на вещта следва да включват и разходите за възстановяване на щетите, както е процедирало държавното обвинение за изграждане на обвинителната си теза, абсурдно е твърдението, че от деня на инцидента до този момент – близо пет месеца, братята са извършвали таксиметрова дейност в града с посочения автомобил и наличното увреждане на ляво странично огледало, до степен вещта да не може да бъде използвана по своето предназначение, както е приела прокуратурата, е останало незабелязано и несанкционирано от правоохранителните органи. Нещо повече, опитвайки се да игнорират показанията на полицейските служители, които са напълно в разрез с лансираната от частните обвинители теза, братята св.св.М.излагат пред съда версия, че двамата полицаи не са автопатрулът, присъствал на инцидента, което напълно се опровергава от многобройните писмени доказателства, приложени в материалите по изисканите полицейски преписки, обективирали резултата от вътрешни проверки, както и от показанията на самите свидетели – полицейски служители. Приемането на противното би означавало предположение за набеждаване на същите в извършване на престъпление против правосъдието или длъжностно престъпление, осъществено от тях, което е недопустимо с оглед длъжностната им функция по охрана на обществения ред.    

Следва да се посочи, че съпоставени темпорално и очевидно инспирирани от развитието на паралелно движещото се във времето наказателно производство от частен характер, за същия инцидент, инициирано от подс.И. срещу св.М.М., показанията на посочените свидетели, обслужващи тезата на обвинението алогично и житейски неоправдано с времето, в хода на досъдебното и последвалите две съдебни първоинстанционни производства, вместо обратното, стават все по – детайлни, подробни и със степен на категоричност, която  граничи с увереност, относно пресъздаваните събития, каквато не се наблюдава в обясненията им подписани саморъчно от тях и депозирани в хода на повторната полицейска проверка, резултатите от които са обобощени в справка, изготвена от Д.Т., с което добре се обяснява и постановената оправдателна присъда на РРС по посоченото НЧХД. Така св.В.И. на 18.03.2016г. /обяснения, предявени на същата в с.з. и приложени на  на л.162 НОХД№2181/16г./ преценява инцидента само като „караница“, заявява, че не познава „никого от лицата, които се караха и обиждаха…взаимно…кой на кого какви обидни думи е казал не мога да кажа“ и тези й обяснения предхождат всички нейни по – нататъшни разпити в развилите се впоследствие наказателни производства от частен и общ характер. Същото важи и за св.М.Д., която на 14.03.2016г. /обяснения, приложени л.161 от НОХД№2181/16г./заявява също, че видяла само „караница на две групи…не съм чула какво си говорят и никой от едната група не отиде при другата група“, а впоследствие при разпитите си заявява конкретни фрази, детайли, назовавава поименно участващите лица, което не е направила първоначално и това може да се обясни единствено с оказано нерегламентирано въздействие и убеждаване в полза на тезата на частните обвинители извънпроцесуално по отношение на тези две свидетелки, в потвърждение на който извод е твърдението на  св.В.И. в съдебно заседание, че след случая „М. /подс.М.М. – б.м./дойде един – единствен път у дома да снима пандизчията, като пие бира и се бяха събрали на детската площадка“, след което в края установява, че това не е ставало еднократно, както е посочила в началото на разпита си, заявявайки – „М. е идвал да прави снимки от моя апартамент на площадката, но кога точно не мога да кажа“. По същите съображения, с мотива за предубеденост и явна /пряка или косвена/ заинтересованост от изхода на делото не следва да се кредитират с доверие и показанията на св.Н.Н., чието присъствие не е забелязано от никой от очевидците, а същият по думите му пред съда е бил издирен впоследствие от негов братовчед – колега и познат на братята М., с когото по думите му в с.з. „…моят близък…също е таксиметров шофьор и се познават с братята, като съседи“, които обстотятелства дискредитират верността на неговите показания, с оглед противоречието им с приетата от съда за достоверна доказателствена съвкупност, обособена по-горе.

С оглед изложеното дотук, въззивният съд намира, че наличните доказателства са били неправилно и превратно интерпертирани от страна на районния съд, който безкритично е възприел обвинителната теза на прокуратурата и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, относно правната същност на деянието и неговото авторство.

Това е така, защото всички доказателства, събрани по делото и анализирани дотук, по изискуемия от закона безспорен начин удостоверяват, че на инкриминираните дата и място между подсъдимите и частните обвинители възникнал конфликт, породен от изцяло личен мотив, а именно дългогодишни конфликтни взаимоотношения между тях и техни ближни. От анализа на доказателствата, събрани по делото може да се направи извод, че целта на подсъдимите, доколкото са взели участие в конфликта не е била публично да демонстрират, че не спазват установените норми за поведение в обществото, а поведението им е било породено от конфликтните отношения с частните обвинители, които са ги предизвикали с неоправданите  си съмнения за счупено предно обзорно стъкло от страна на подсъдимия. Тези обстоятелства в никакъв случай не водят на безпротиворечив извод за умишлени действия от страна на подсъдимите, насочени към демонстративно себепоказване и грубо нарушаване на обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. Изключвайки наличието на предизвикателно поведение от страна на подс.И., като провокация към конфликта, чупене на предно огледало на автомобила на пострадалите от негова страна, бой и ритане от страна на подс.И. по отношение на св.М.М., като установени по делото обстоятелства, а оттам и умишлени деяния от фактическия състав на престъплението по чл.325, ал.2 или 1 НК или като т.нар.“дребно хулиганство“ по см.на чл.1, ал.2 УБДХ, преценени през призмата на т.6 от ППВС №2/74г., предвид изцяло личния мотив на подсъдимите, краткото времетраене на инцидента и относителната публичност /освен двете групи свидетели – тези с подсъдимите и тези с пострадалите други хора не е имало/, са все обстоятелства, които са подценени при анализа на фактите, направен от районния съд и са довели до неправилна правна квалификация на деянието. С неправомерното си поведение по вдигане на щум и отправяне на взаимни обиди и псувни, без да е налице нанесен побой, каквито и да било телесни увреждания, демонстрация на грубо издевателство, гавра, оскърбително и унизително отношение към частните обвинители, подсъдимите не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна състава на хулиганство по чл.325, ал.1 или ал.2, както и този на адм.нарушение по УБДХ. Нещо повече, дори визираните от прокурора факти, възприети и от районния съд, чрез обективиране на правнозначимата фактология, не обосновават субсумиране на поведението на подсъдимите на обективните и субективни признаци на очертаните в чл.325, ал.1 НК хулигански действия. Конкретиката на инкриминираните непристойни прояви, изразяващи се според прокуратурата в буйство, ритане на пострадалия М.М., обиди и ругателства, отправени към тримата пострадали, дори счупването на предно стъкло на автомобил, при доброволното преустановяване на конфликта от страна на подсъдимите и напускане на мястото на инцидента за търсене на съдействие от полицията от страна на подсъдимия, не може да се възприемат по мнение на настоящия съдебен състав като грубо незачитане на установения в държавата порядък или брутална демонстрация на открито неуважение към личността та да се консумира обективната страна на престъплението хулиганство.

Недоказана остава и изискуемата форма на вина – умисъл, насочен към извършване на демонстративно и застрашаващо реда и общественото спокойствие престъпно посегателство, тъй като действията на подсъдимите са били мотивирани изцяло от враждебните и влошени взаимоотношения с пострадалите и личните  нападки, сложили се през годините между техните семейства, а липсата на телесни увреждания, продължителността и интензитетът на разследваната дейност /в рамките на 15мин. до идване на полицейските служители, когато вече всичко е било приключило и по думите им групите са били спокойни и отделени на повече от 10м. едни от други/, не дават основание за извод за прехвърляне рамките на престъпление против личността и придобиване на противообществена насоченост. Действително поведението на подсъдимите е неприемливо, с оглед повелите за общоприето поведение в обществото, но на проявата на подсъдимите , с оглед конкретиката на случая, липсва обективна и субективна насоченост против обществения ред и спокойствие за да се квалифицира като престъпление по чл.325 НК или административно нарушение по УБДХ.

С оглед изложеното дотук, въззивният съд е признал за невинни подсъдимите по обвиненията, за които прокуратурата ги е предала на съд, поради което и липсват основания за присъждане на исканото от пострадалите граждански ищци и частни обвинители, конституирани в процеса, обезщетение за претърпени както имуществени, така и неимуществени вреди, поради недоказаност на обвинението във всичките му части по отношение и на двамата подсъдими. Доколкото гражданският иск в наказателния процес е винаги акцесорен и следва конкретното обвинение, увреждащия деликт не съответства на обвинението по чл.325 НК и по чл.216 НК и в този аспект гражданските искове като неоснователни  и недоказани следва да бъдат отхвърлени, както е процедирала въззивната инстанция в настоящия си състав.

С други думи, според настоящата инстанция липсват преки или косвени, неоспорими по характера си до изискуемата степен на категоричност за издаване на една осъдителна присъда доказателства, а издадената такава от страна на първостепенният съд почива изцяло на превратно и едностранчиво, фрагментарно анализиране на доказателствата, поради което остава необоснована.

 При така възприетата фактическа обстановка, Русенският окръжен съд в настоящия си състав, намира, че първата съдебна инстанция е достигнала до неправилни правни изводи, досежно съставомерността на деянията, осъществени от страна на подсъдимите И.и в този смисъл несъставомерността на деянието им обуславя издаване на оправдателна присъда по въведеното им от прокуратурата обвинение, налагаща и цялостна отмяна на контролирания първоинстанционен съдебен акт.

Така мотивиран въззивния съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                           2.