№ 5988
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110131915 по описа за 2021 година
Ищцата В. И. С. с ЕГН **********, с адрес: *********, чрез адв. К. С. – САК, със съдебен
адрес: ***********, партер е предявила срещу ************ с ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Брадистилов“ № 4, ет.2, офис
3.1 следния иск:
Иска се съдът да прогласи за нищожността на чл. 5 от договор за потребителски кредит №
853304/07.02.2020г. сключен между ************ с ЕИК ************* и В. И. С..
Претендират се разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и е депозирал отговор в
срок, с който оспорва иска по основание и размер.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото трябва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2023г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца
и от ответника.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника за назначаване на съдебно-
техническа експертиза.
УКАЗВА на ищцата най – късно до първото по делото съдебно заседание да представи по
делото оригинала на пълномощното за адвокатско представителство по делото.
1
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата твърди, че на 07.02.2020г. между нея и ************ е сключен договор за
потребителски кредит № 853304, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит в размер на 5000 лева за срок от 12 месеца. Съгласно постигнатите
договорки в чл. 3 от договора, уговореният годишен лихвен процент е 23.00%, при годишен
процент на разходите - 49.11%, като дължимата лихва за отпуснатият потребителски кредит
е в размер на 1150 лева. Съгласно чл. 5 от този договор заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на дружеството- ответник. С
одобряването от дружеството-ответник на предоставеното обезпечение уговорката, свързана
с обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя, като одобряването се
извършва чрез одобряването на кредита съгласно чл. 1.6 от договор за гаранция
(поръчителство), предоставен на ищеца и последният дължи такса в общ размер на 3850
лева, платима на месечни вноски за така предоставената гаранция.
Ищцата твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит №
853304 е нищожна, като уговорена в противоречие с добрите нрави и във вреда на ищеца-
кредитополучател, като неотговаряща на изискването за добросъвестност, поради което
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗЗД, чл. 143, чл. 144, чл. 146 и чл. 147
от ЗЗП, като съображенията й за това са следните:
Ищцата твърди, че в конкретния случай възникналите облигационни отношения касаят
физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищеца има качеството
на потребител по смисъла на ЗПК /изм. ДВ бр. 59 от 29.07.2016г./, както и по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Според ищцата с въведената в договора отговорност за заплащане на „такса“ за обезпечение
с поръчителство предоставено от и в полза на дружеството заемодател ************ - чл. 5
от договора, се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането на
допълнителни плащания, които законът забранява. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон е нищожна. Твърди, че задължението за предоставяне на
обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското
задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това
задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно
срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена клаузата за
предоставяне на обезпечение създава единствено предпоставки за начисляването на тази
сума. Счита, че подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че
таксата за предоставяне на поръчителство излиза извън присъщите й по закон функции, тъй
като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване
2
на заемодателя-ответник за сметка на заемателя-ищец. Счита, че накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка
на другата.
Ищцата счита, че оспорената клауза на чл. 5 от договора не е индивидуално договорена.
Ищецът не е имал възможност да влияе върху договорното съдържанието. Фактът, че
ищецът се е съгласил да сключи договора, в които се съдържат и процесните клаузи не
означава, че договорната клауза е индивидуално договорена. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че кредитополучателят е икономически по-слабата страна и не е
задължително да е икономически и финансово грамотен.
Ищцата счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68е от ЗЗП,
която е забранена по чл.68в от ЗЗП. Като се има предвид характера на услугата - бърз
кредит, както и начинът на кандидатстване и отпускане - чрез кандидатстване на интернет
страницата на дружеството, не може да се приеме, че на ищеца като потребител са
предоставени достатъчно време, достатъчна и непротиворечива информация за вземане на
разумно решение.
Твърди се, че дружеството-кредитор ************ и дружеството-гарант *********** са
свързани лица, от една и съща икономическа група и с един и същ действителен собственик
на капитала.
Ищцата счита, че е налице скрито начисляване на лихва - освен официално уговорените в
договора лихва от 23 % и ГПР от 49,11 % , като се прибави „такса“ ГПР става 126,11 %,
което според нея води до драстично нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, като е надвишен
повече от два пъти петкратния размер на законната лихва. Затова ищцата счита, че
процесната клауза на чл. 5 от договора е неравноправна и нищожна, същата е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в
правата на страните.
Ответникът в срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявения иск, както и всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва
твърдението, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит е нищожна
като уговорена в противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението, че с предвиденото в
договора обезпечение с поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от
ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, които законът забранява. Твърди, че в
закона няма забрана договор за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство.
Позовава се на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК, в която е посочено, че договорът
за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави. Затова счита, че не е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и клаузата на
3
чл. 5 от процесния договор не е нищожна. Оспорва твърдението, че таксата за предоставяне
на поръчителство създава предпоставки за неоснователно обогатяване на ответното
дружество. Сочи, че гарант по договора за гаранция (поръчителство) по него е **********
със седалище и адрес на управление в Малта, а не ************, както и че ********** не
участва в ответното дружество, нито то участва по някакъв начин във **********. Двата
договора - договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за гаранция, имат
отделни погасителни планове. Налице е отделно правоотношение с трето лице, поради което
таксата „гарант“ обективно не се дължи на ответното дружество по процесния договор за
кредит.
Оспорени са твърденията, че клаузата на чл. 5 от договора не е индивидуално уговорена и
ищецът не е имал възможност да влияе върху договорното съдържание. Сочи се чл. 4.3 от
приложената към исковата молба преддоговорна информация (Стандартен европейски
формат) за това, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя с гарант,
предложен от кредитора, не е задължително условие за сключването на договор за кредит и
не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от кредитора условия. Твърди се, че при кандидатстване за
кредит на интернет страницата на ответното дружество, кредитоискателят може да избира
дали да обезпечи кредита си с поръчител - физическо лице или да избере юридическо лице
като гарант. Тоест, съществува възможност кредитът да бъде отпуснат и с поръчителство на
физическо лице. За ответника се твърди, че ако по време на кандидатстването за кредит
кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за кредит с поръчител - физическо лице
и осигури такъв поръчител, кредитът се отпуска като същият се гарантира от посоченото
физическо лице. В случай, че бъде направен такъв избор, този избор ще намери отражение в
клаузата на чл. 5 от договора за кредит.
Оспорено е твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като преди
сключване на процесния договор за кредит на ищцата е изпратена цялата необходима
информация, с оглед вземане на решение за сключване на договора. На електронната й поща
след подаване на заявка за кредит са изпратени проект на договора за кредит, погасителен
план към него, общи условия и преддоговорна информация във формат СЕФ. Допълнително
общите условия са достъпни публично на интернет страницата на ответното дружество.
Сочи се, че в изпратените проект на договор за кредит, погасителен план и СЕФ ясно и
недвусмислено са посочени общият размер на сумата, която следва да бъде върната, отделно
сумата на главницата и лихвата, лихвеният процент, както и годишният процент на
разходите. Сключването на договора е станало по инициатива на ищцата, след изпращане от
нея на CMC потвърждение, че е съгласна да сключи договора за кредит. Тоест, времето,
необходимо на ищцата, за да се запознае с изпратените й документи и да вземе решение
дали да сключи договор или не е определено от самата ищца. Затова се счита, че са напълно
неоснователни твърденията, че на ищцата не са предоставени достатъчно време и
достатъчна и непротиворечива информация за вземане на трезво и разумно решение.
Оспорено е, че ответникът и дружеството гарант са свързани лица, както и, че имат един и
4
същ действителен собственик на капитала. Посочена е справката за актуално състояние по
партида на ответника в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, според която ********** не участва в дружеството ответник, нито то
участва по някакъв начин във **********. Т.е., касае се за едно трето дружество, различно и
независимо от ответника.
Оспорено е твърдението за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че посоченият
годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,11% в договора за кредит е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Сумата в размер на 3 850 лева, предмет на
договор за гаранция, не се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като
се касае за правоотношение на ищцата с друга страна, различна от ответника и избрана от
самата ищца. Поради това се оспорва, че договорът за кредит и договорът за гаранция са
общо тристранно споразумение.
В отговора на исковата молба е описан начина за получаване на одобрение от ответника за
сключване на договори за заем.
Правното основание на предявения иск е чл. 26, ал.1, ….. от ЗЗД.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
Ищцата следва да докаже, че е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 853304/07.02.2020г., който в частта на чл. 5 не отговаря на изискването за
добросъвестност, тъй като клаузата за обезпечение не може да се отмени от
заемополучателя, тя представлява заблуждаваща търговска практика, утежнява изплащане
на задължението, увеличава уговорения размер на лихвата и годишния процент на
разходите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване
на платените от ищеца искови суми, въз основа на валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
5
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата и от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6