О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….……./……….…….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1260 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 23621/30.03.2020 г., депозирана, както следва:
- от Етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Владая“, № 14-14а, представлявана от Митко Панев,
действаща чрез адв. Й.Б. против Решение № 1233 от 09.03.2020 г.,
постановено по гр. № 3372 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен
състав В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от въззивника
против В.С.П., ЕГН **********,*** негаторен иск с правно основание чл. 109 от
ЗС за осъждане на въззиваемия да прекрати неоснователните си действия, с които
пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху
стая за детски колички и вътрешен двор, като възстанови съобразно архитектурен
проект премахната между гараж № 4 и стая за колички и велосипеди стена, КАКТО
И
- от самите етажни собственици, а
именно В. Ненов Христов, ЕГН **********,***, Румяна Колева Х., ЕГН **********,***,
Ангелина Д. Николова, ЕГН **********,***, Иван Янакиев Николов, ЕГН **********,***,
Йорданка Ангелова Георгиева, ЕГН **********,***, Красимир С. Георгиев, ЕГН **********,***,
Петранка Иванова Събчева, ЕГН **********,***, Генадий Димитров Събчев, ЕГН **********,***,
Митко С.П., ЕГН **********,***, Галина Георгиева Неделчева, ЕГН **********,***,
Неделчо Илиев Неделчев, ЕГН **********,***, Христо Васков Пашев, ЕГН **********,***,
Марина Тодорова Найденова, ЕГН **********,***, Севелина Божидарова Бурани, ЕГН **********,***,
Милаим Бурани, ЕГН **********,***, Ивайло Станчев Иванов, ЕГН **********,*** и Гергана
Иванова Иванова, ЕГН **********,***, действащи чрез адв. Б., В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени предявените от въззивниците против В.С.П., ЕГН **********,***
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
въззиваемия да заплати на етажните собственици обезщетение за лишаване от право
на ползване на стая за детски колички, находяща се в гр. Варна, ул. „Владая“, №
14-14а, партер, за периода от 01.03.2014г. до 01.03.2019г., както следва: на В.
Ненов Христов, ЕГН ********** и Румяна Колева Х., ЕГН ********** – сума
от 342.00 лева; на Ангелина Д. Николова, ЕГН ********** и Иван
Янакиев Николов, ЕГН ********** – 234.00
лева; на Йорданка Ангелова
Георгиева, ЕГН ********** и Красимир С. Георгиев, ЕГН ********** – 378.00 лева; на Петранка Иванова Събчева, ЕГН ********** и Генадий Димитров Събчев, ЕГН **********
– 342.00 лева; на Митко С.П., ЕГН ********** – 882.00 лева; на Галина Георгиева Неделчева, ЕГН ********** и Неделчо Илиев Неделчев, ЕГН **********
– 198.00 лева; на Христо Васков Пашев, ЕГН ********** – 351.00 лева; на Марина Тодорова Найденова, ЕГН ********** – 351.00 лева; на Севелина Божидарова Бурани, ЕГН ********** и Милаим Бурани, ЕГН ********** – 324.00 лева; на Ивайло Станчев Иванов, ЕГН ********** и Гергана Иванова Иванова, ЕГН **********
– 198.00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 01.03.2019г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
В срока по чл. 263 от ГПК,
въззиваемият чрез адв. Огнян Минчев и адв. Р.Х. е подал писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 35545/10.06.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Наведените в писмения отговора на
въззивната жалба доводи за недопустимост на сезиралата съда въззивна жалба
досежно оплакванията по осъдителния иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС са
несъстоятелни, доколкото, видно от уточняващата молба с вх. № 29767 от
21.05.2020 г., в изпълнение на указанията, обективирани в разпореждане №
12342/30.03.2020 г. на РС-Варна, въззивниците са уточнили, че въззивната жалба по
отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС не изхожда от ЕС, а от всеки един от
етажните собственици поотделно, отделно правната квалификация на иска се
определя от съда по твърденията на страните, като погрешно поддържаната правна
квалификация от въззивника не е основание за недопустимостта на производството.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна в двете части и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че по
делото е установено по несъмнен начин, че процесната стаичка за колички и
велосипеди е обща част по предназначение на етажните собственици. Оспорва
изводите на РС-Варна досежно факта, че липсва възникнало право на собственост
на етажните собственици върху процесната
стая, както и това, че етажните собственици са се съгласили със създаденото
състояние на сградата и не е налице причинна връзка между поведението на
ответника-въззиваем и твърдените негови неоснователни действия. Сочи се, че
съдът се е позовал преимуществено на свидетелските показания без да анализира
тяхното противоречие с приобщените писмени доказателства. Категорично се
твърди, че етажните собственици не са изразили съгласие ответникът да ползва
процесната стаичка нито чрез конклудентни действия, нито изрично. В подкрепа на
тези доводи въззивниците сочат подадените сигнали и жалби до прокуратурата и
Общината, проведените общи събрания и т. н. Не оспорват обстоятелството, че въззиваемият
е собственик на гараж № 4 с обща площ от 16.16 кв. м., съгласно договора за
доброволна делба, но се оспорва констатацията в НА № 39 рег. № 294/2019 г.
касателно площта на гараж № 4 от 29.70 кв. м. – увеличена с площта на стаичката
– предмет на настоящото дело. Оспорва се и твърдението за владение на
обединените две помещения от лятото на 1994 г., като се твърди, че меродавният
момент, към който се преценява статутът на процесното помещение е възникването
на етажната собственост, като в настоящия случай това е вписването на договора
за доброволна делба от 25.10.2004 г. и въвеждането в експлоатация на 11.12.2006
г. Навеждат довод и за това, че заснемането на помещението като самостоятелен
обект в кадастралната карта не поражда трансформация от обща част в
самостоятелен обект, доколкото такава може да стане само чрез одобряване на
инвестиционен проект на помещението. Сочи се, че процесната стаичка като обща
част не може да бъде придобита по давност, да бъде предмет на разпоредителна
сделка нито да бъде поделена, докато не бъде променен статутът му. Въззивниците
считат, че са налице всички предпоставки, обуславящи уважаването на негаторния
иск по чл. 109 от ЗС, което обуславя основателността и на обективно съединения
иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на етажните
собственици обезщетение поради лишаването им от правото на ползване на общата
вещ – стаичката за колички и велосипеди.
Следва да се отбележи в доклада на
въззивната жалба, че правото на иск по чл. 59 от ЗЗД възниква, когато няма друг
иск, с който обеднилият може да се защити – арг. от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. В
конкретния случай, доколкото се търси обезщетение за ползването от един етажен
собственик на вещ, за която се твърди, че е обща по предназначение, т.е.
съсобствена на етажните собственици по силата на закона, то правната
квалификация на иска е тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В
отговора на въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в двете си обжалвани части,
поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден
изцяло. Въззиваемият сочи, че в конкретния случай не са установени всички
елементи от фактическия състав на иска по чл. 109 от ЗС, доколкото по делото е
доказано по несъмнен начин, че процесната стаичка е негова собственост, а не на
въззивниците. Оспорва твърденията на въззивниците, че процесното помещение е
обща част. Сочи, че със своето пасивно поведение етажните собственици мълчаливо
са приели фактическото и правно положение. Твърди, че свидетелските показания
са в унисон с доказателствената съвкупност по делото и правилно съдът им е дал
вяра.
Страните
не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 23621/30.03.2020 г.,
депозирана от Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Владая“, № 14-14а против
двете отхвърлителни части на Решение № 1233 от 09.03.2020 г., постановено по
гр. № 3372 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №
1260/2020 г. на
ОС-Варна за 05.08.2020 г. от 9:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.