РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиевава
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501748 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. В. Д. от гр.П.,
чрез адв. Г. Т.М., против Решение № 186/ 09.05.2023г. постановено по гр.д.№
1923/2022г. по описа на ПРС – І гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 6750 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
виновно неизпълнение на Договор от 10.05.2019г. за възлагане да се
предостави срещу възнаграждение и при условията в договора на следните
услуги: „Разработване на документации за възлагане на обществени поръчки,
организация и провеждане на тръжните процедури“ по отношение на шест
броя тръжни документации, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 29.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи
предявеният иск по съображения, въз основа на което оспорва приетото от
районния съд с доводите, че по процесния договор за възлагане като
неразделна част следва да се счита Техническата спецификация на
1
възложителя за договора по реда на ЗОП, представена с ОИМ, като
разработването на всяка документация се извършва след датата на
полученото уведомление/известие от възложителя за стартиране на
съответното изпълнение, съответно след изрично възлагане, в изпълнение на
което са изпратени възлагателните писма. Прави се довод от разпоредбите на
ЗОП относно правомощието на възложителя да определи прогнозната
стойност, нейния предмет, техническата спецификация и др.условия, при
които следва да се изпълни поръчката, в каквато връзка се извършва
позоваване на задължението на възложителя да предостави изходната
информация на ищеца, която е следвало да се интегрира в документацията на
обществената поръчка. Изложените аргументи се намират да налагат извода,
че и без изрично договорно задължение за допълнително възлагане по чл.2,
ал.3 от договора, за точното изпълнение на договора е било безусловно
необходимо, за което се извършва позоваване и на чл.20 ЗЗД и с оглед на
което приетото от районния съд за липсата на договорно задължение за
възлагане от ответника с последващи действия се оспорва като неправилно и
необосновано по арг. от чл.20а ЗЗД. Оспорва се и извода за липса на данни
за поискано съдействие от страна на ищеца спрямо възложителя за
изпълнение на договора, което се оспорва да има характер на съдействие, като
се сочи това да е договорно задължение от една страна, а от друга на
проведеното с.з. от 26.01.2023г е било представено писмо със становище от
ищеца, информиращо своя възложител , че не е налице изпълнение на
сключения помежду им договор и необходимостта от предприемане на
действия за точно изпълнение на договора. С оглед на това като неправилни
се оспорват изводите на съда, основани на разпоредбата на чл.95 ЗЗД, вкл.
като се намира наличие на недобросъвестно неизпълнение на договорно
задължение за възлагане изготвянето на процедурните документации на
ищеца, а вместо това е било извършено възлагане изготвянето на други лица.
Не е бил взет предвид и правния характер на процесния договор като договор
за изработка, за който важат общите правила за неизпълнение,
регламентирани в чл.79 ЗЗД, скрепени със санкцията на чл.82 ЗЗД. Извършва
се позоваване на представен по делото с ИМ график като част от
Техническата спецификация на възложителя със срокове за изготвяне на
документациите за провеждане на процедури за възлагане на обществени
поръчки, в които се намира, че регламентират и срокове за Община
2
Асеновград относно задължение за възлагане изготвянето на процедурни
книжа. Възразява се във връзка с довода, че процесният договор е още
действащ, алтернативно ако се приеме това се счита, че ищецът не е бил
информиран за това, а вместо това е било възложено изготвянето на
документацията за провеждането на обществена поръчка на трети лица.
Излагат се аргументи относно наличието на причинно следствена връзка
между пропуснатите ползи и описаното неправомерно поведение на Община
Асеновград. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Община Асеновград, чрез
проц.си представители адв. Е. Б. и адв.Н. С., в който отговор въззивната
жалба се оспорва като неоснователна, по съображения, аналогични на
изложените в ОИМ в първоинстанционното производство и допълнителни
във връзка с доводите на жалбоподателя във ВЖ. Моли да се остави без
уважение ВЖ, да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен акт и да се
присъдят направените разноски за въззивното производство.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално
допустима, подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с предявени искове по чл.79, ал.1, вр с чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
от К. В. Д. от гр.П. против Община Асеновград за присъждане на сумата 6 750
лв, претендирано обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от виновно неизпълнение на договор от
страна на ответника, сключен помежду им, с предмет: изготвяне на 6 броя
документация за възлагане на обществени поръчки, ведно с обезщетение за
забава за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и присъждане на направените за съдебното
производство разноски за ДТ и адв.възнаграждение. Обстоятелствата, на
които ищецът основава исковете си са сключен Договор №87/ 10.03.2019г.
между страните по делото с предмет на договора – услуги: „Разработване на
документация за възлагане на обществени поръчки, организация и
провеждане на тръжните процедури“, по който предмет са договорени за
3
изготвяне шест броя тръжни документи, с първоначален срок на изпълнение
16.08.2020г., видно от р.ІІ., чл.2, ал.1 от договора. Видно обаче от раздел ІІ на
договора „Срокове“ се установява от съда, да е визирана и хипотезата - : „в
случай , че срокът на АДБФП бъде удължен, то посочения ал.1 срок
автоматично се удължава със срока на удължаване на АДБФП/ чл.2, ал.2 от
договора/. Главните аргументи, въз основа на които ищецът основава
защитната си теза по претендираните основания на формулираните парични
претенции - обезщетение за пропуснати ползи и обезщетение за забава, са
неизпълнение на договорно задължение от страна на възложителя по
сключения договор за допълнително възлагане на три от предвидените за
изготвяне тръжни документации, съставляващо задължение за оказване на
кредиторово съдействие съобразно клаузата по чл.11, т.3 и т.5 от процесния
договор. Така както е формулирано от ищеца, претендира се обезщетение за
неизпълнение от ответника поради непредприемане на необходими действия
за осъществяване на правния резултат по договора, така както е договорено
съгласно чл.20а ЗЗД. Обоснована е претендираната имуществена вреда като
разлика между имуществото на конкретния правен субект след засягане на
благото и това, което същият би имал, ако нямаше засягане, което се изразява
в претърпени загуби и/или пропуснати ползи, настъпили в пряка причинна
връзка с непредприети от възложителя необходими действия, в случая - на
съдействие за изпълнение на поетите от изпълнителя договорни задължения.
Ответникът - въззиваема страна поддържа пред въззивната инстанция
правоизключващите възражения относно наличието на основание за
претендираното от ищеца спорно материално право, както и досежно неговия
размер. Така именно правилността на обжалваното решение се мотивира с
оспорване наличието на условие за изпълнение на безспорно договореното
общо задължение по чл.11, ал.5 от процесния договор при липса на изрично
искане в тази насока. Извършва се позоваване на наличие „ Линеен график за
реализация на АДБФП № Д-34-41 от 29.06.2018г. , в който са били посочени
началния момент за обявяване на всяка една от процедурите и крайния
момент за тяхното финализиране. В тази насока се обосновава извода, че при
наличие на срочност на едно задължение, то следва да се изпълни в
очертаните времеви рамки и без да е необходимо да се изисква от
заинтересования кредитор. В останалата си част изложението по ОВЖ
въззиваемата страна споделя фактическите и правни изводи, направени в
4
обжалваното решение от районния съд.
При отхвърляне на исковете районният съд след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е отчел на първо място безспорните между
страните обстоятелства, че между тях е сключен договор от 10.05.2019г., с описан по-горе
предмет и условия на договора, с цена на услугите - 9000 лева без ДДС или 10800 лева с
ДДС, предвиденият начин на плащане - 25 % авансово, 65% междинно плащане и 10%
окончателно плащане, при безспорност също на заявеното от ищеца относно фактите, че
същият е изпълнил задълженията си по отношение на три от тръжните документации.
Прието е от районния съд, че в договора не е предвидено задължение възложителят да
извърши някакви последващи действия, с които да определи момента, в който работата да
бъде извършена, като е установено за изпълнената част от работата да са изпратени
възлагателни писма, което не се явява регламентирано в договора. Поради това е намерено,
че от самия договор произтича задължението на ищеца да изготви тръжни документации с
предмет, посочен в чл.1, ал.2, т.2.1. – 2.6. , като ищецът е поел задължение да изпълни
конкретни задачи, а не се е задължил да поеме изпълнението на такива, които ще му бъдат
възлагани за срока на договора. Районният съд е отчел нормативно регламентираното
правило, че ищецът има право, а ответникът – съответно задължение, да предостави
необходимото съдействие за изпълнение на задълженията по договора, както и всички
необходими документи, информация или данни, пряко свързани или необходими за
изпълнение на договорената работа, който фактически извод кореспондира и на
предвидената в договора клауза по чл. 11, т. 3 и 5 за поетото от възложителя общо
задължение да предостави и осигури достъп на изпълнителя до информацията, необходима
за извършване на услугите, предмет на договора, както и да му оказва необходимото
съдействие. Отчетена е също така при безспорността на обстоятелството, че такава
информация е необходима за изготвяне на тръжните документации.
На следващо място действително по делото не са налице доказателства че
ищецът е поискал от кредитора конкретно необходимото съдействие,
документи и информация. Препращането с въззивната жалба на
жалбоподателя адвокат К. В. Д. към писмо изх. № ОА-001/ 10.10.2019г. до
Община Асеновград относно изпълнението на процесния договор обективира
изложение на обстоятелства, въз основа на които ищецът мотивира липсата
на възможност за довършване на цялостното изпълнение по договора ако
крайният общ срок за изпълнение не бъде законосъобразно продължен, в
каквато насока е формулирано искане от адресанта до адресата на писмото,
последният който независимо от получаване на уведомлението - искане от
страна на ищеца, не се явява принципно ангажиран с друго , освен с искането
за продължаване на общия срок по договора, вкл. като не е поискано друго
конкретно съдействие от страна на възложителя във връзка с изпълнение на
5
договора, освен касателно срока му. При тълкуване на договора на основание
чл.20 ЗЗД визираната в процесния договор клауза по чл.11, ал.3 и ал.5 налага
извода, че се касае за общо визирано задължение на кредитора-възложител по
договора за оказване на съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД, според която
норма същият е обвързан с насрещно задължение за оказване на съдействие
на длъжника за изпълнение на задълженията по договора. Конкретиката на
тази необходимост от кредиторово съдействие спрямо длъжника се определя
именно от последния чрез изявление за съответните действия, които се иска
да бъдат извършени от кредитора, за да създадат предпоставки за пълно и
точно изпълнение на договора от страна на изпълнителя по него. В случая
действително безспорно е между страните , че по изготвените три броя
тръжна документация, по която е безспорно наличието на изпълнение по
договора, са били изготвени нарочни възлагателни писма с включване на
съответните необходими данни, които да се отразят в изготвяната от
изпълнителя документация, което обаче не дава основание да се приеме, че
тези претендирани за извършване от страна на ищеца действия по
„допълнително възлагане“ са уредени в договора като конкретно
детайлизирани задължения, представляващи като такива поети насрещни
задължения от страна на възложителя. С клаузата на чл.11, ал.3 от договора е
уредно принципно задължението на възложителя за предоставяне и
осигуряване на достъп на изпълнителя до информацията, необходима за
извършването на услугите, второто от които задължение не се твърди от
ищеца да не е било изпълнявано от ответника. Следователно при така
формулираното общо задължение за кредиторово съдействие на възложителя
и възможността на изпълнителя за достъп до относимата информацията при
ответника, необходима за пълно изпълнение на договора, възражението за
неосигурено кредиторово съдействие се явява недоказано, както впрочем е
прието и от районния съд. В тази насока теоретичната обосновка на районния
съд за това, че дори и да се приеме, че задължението е следвало да се изпълни
без да бъде потърсено, то последицата от неизпълнението му е, че
възложителят е изпаднал в забава, тъй като не е оказал необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни възложената работа
за изготвяне на тръжни документации, като в този случай би била налице
забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, е правилно. Правилно е
отчетена и принципно нормативно установеното в разпоредбата на чл.96 от
6
ЗЗД, според която забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението му, а го освобождава от последиците на неговата забава,
вземайки предвид , че в настоящия случай ищецът не твърди да е изправна
страна по договора въпреки неизготвянето на три от тръжните документации
от предмет на същия. Във връзка с изправността на изпълнителя, въззивният
съд възприема като основателни възраженията на възложителя, основани на
наличието на изготвен „ Линеен график за реализация на АДБФП № Д-34-41
от 29.06.2018г. с посочени начален момент за обявяване на всяка една от
процедурите и крайния момент за тяхното финализиране, по повод на който е
било отправено и искането на изпълнителя за удължаване на общия срок по
договора, поради което при установена срочност на едно задължение, то
следва да се изпълни в очертаните времеви рамки и без да е необходимо да се
изисква от заинтересования кредитор.
Що се касае до отправеното от ищеца искане до възложителя за удължаване
на общия срок за изпълнение на договора от изпълнителя, следва да се
отбележи, че изрично с договора в чл.2, ал.2 от процесния договор е
предвидено автоматично продължаване на срока на този договор при
удължаване на този на АДБФП. В тази насока изявленията на процесуалните
представители на ответната община за наличие на удължен срок
кореспондират с представени по делото доказателства за удължаване на
общия срок за изпълнение на дейностите по проекта – писмо изх.№ 2-006-
0001-1-404/ 16.06.2022г. на УД на оперативна програма „Околна среда 2014-
2020г.“ за транслиране на срока до 30.11.2022г. , в каквато насока е и
представеното Допълнително споразумение към адм.договор за безвъзмездна
финансова помощ № Д-34-41/ 29.06.2018г, по който е договаряно между
Управляващия орган - МОСВ чрез ръководителя на УО на ОПОС с Водещата
община Асеновград и описаните в договора нейни партньори. Следователно
във всеки случай договорът не се е явил прекратен в заявения в исковата
молба срок, посочен в него – 16.08.2020г., като в срока на неговото
последващо удължаване по реда на чл.2, ал.2 от договора същият е бил
действащ с взаимно корелиращите се права и задължения на страните по него.
При така изложеното по-горе прието и от въззивния съд, обоснован е
правният извод на районния съд, че в полза на ищеца не е възникнало правото
да претендира обезщетение за вреди във вида на пропуснати ползи поради
нереализиране на предвидената в договора възможност за увеличаване на
7
имуществената му сфера чрез получаване на доходи от изготвянето на
останалите броеве тръжна документация поради неизпълнение от страна на
възложителя за извършване на допълнително възлагане, както и в неоказано
съдействие съгласно чл.11, ал.5 от договора, общо очертан като задължение
в изричната разпоредба на чл.95 ЗЗД. Следователно по така изложените
съображения предявените главен и акцесорен искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, както
за обезщетение за забава, са неоснователни, подлежат на отхвърляне, а
обжалваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано
следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1100 лева за
адв.възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 186/ 09.05.2023г. постановено по гр.д.№
1923/2022г. по описа на ПРС – І гр.с.
Осъжда К. В. Д., ЕГН: ********** да заплати на Община Асеновград, ЕИК:
********* сумата 1100 лева / хиляда и сто лева/ направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8