Решение по дело №4361/2020 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 260048 / **.1.2022г.

 

гр. П.**.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 04361 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Б.М.Ц., с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сума в размер на 1583.48 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр. П.ул. „ю.г.”, № **, вх. А, ап. ***, с абонатен номер *******, от която главница в размер на 1306.46 лева, за периода от 24.01.2013 г. до 31.07.2019 г., както и сумата от **7,02 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 06.04.2013 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4628/29.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6611/2019 г. на ПРС.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се гр. П.е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на стойност от 1306,46 лв. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът Б.М.Ц., чрез назначения му особен представител адв. В.Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Оспорва наличието на облигационни отношения между него и ищцовото дружество, като твърди, че за процесния период водоснабденият имот не е бил негова собственост. Релевира и възражения за недължимост на вземанията поради погасяването им по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. С доклада по делото на страните е обявено за служебно известно на съда, че Общите условия са публикувани във вестник „Новинар“(централен ежедневник) на 21.08.2014 г. и във вестник „Съперник“(местен ежедневник) на 02.09.2014 г.

Представена е справка – извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.

По делото е прието писмо от 02.11.2021 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община П.в което е посочено, че за посочения адрес- гр. П.ул. „ю.г.”, № **, вх. А, ап. ***, в информационния масив на дирекцията няма подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от Б.М.Ц..

Изслушано и прието като неоспорено и заключение на вещото лице по съдебноикономическа експертиза, от която се установява, че количеството на доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр. П.ул. „ю.г.”, № **, вх. А, ап. ***, с абонатен номер *******, за периода от 24.01.2013 г. до 31.07.2019 г. е 690 куб.м. на стойност 1306.46 лева, отчетени на база норматив и показанията на 2 броя водомери. В таблица 1 към заключението са посочени сумите по месеци. Законната лихва за забава на месечните плащания, за периода от 06.04.2013 г. до 17.10.2019 г., е на стойност 577,60 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Приложено е ч.гр.д. № 6611/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Водоснабдяване и канализация” ООД с вх. № 30564/29.10.2019 г., е издадена заповед № 4628/29.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б.М.Ц. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището. 

Договорни отношения за предоставяне на ВиК услуги липсват между ищеца и ответника Б.М.Ц.. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имота, което е необходимо за наличието на облигационна връзка между дружеството ищец и него. Не се представиха и доказателства за сключен договор за предоставяни ВиК услуги между тези страни.

С оглед липсата на облигационна връзка между страните искът за главница се явява неоснователен е е безпредметно да се изследва какво потребеното количество ВиК услуги и тяхната стойност.

Поради недоказаност на исковете за главница, неоснователни се явяват и обусловените от тях акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.

Горното води до извод, че предявените искови претенции следва да се отхвърлят.   

 

По разноските:

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски, а ответникът не е направил такива, поради което и не следва да му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.ул. “******№11, срещу Б.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.М.Ц. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 1583.48 /хиляда петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода за имот, находящ се в гр. П.ул. „ю.г.”, № **, вх. А, ап. ***, с абонатен номер *******, от която главница в размер на 1306.46 /хиляда триста и шест лева и четиридесет и шест стотинки/  лева, за периода от 24.01.2013 г. до 31.07.2019 г., както и сумата от **7,02 /двеста седемдесет и седем лева и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 06.04.2013 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4628/29.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6611/2019 г. на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 6611/2019 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ: