Р Е Ш Е Н И Е
Номер 989 31.05.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и седми май Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01015 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от И.Е.Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.И. В., срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, с която са предявени обективно съединени искове с правни основания в КТ както следва:
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 122,65лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 35,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2594,42лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на 18 дни платен годишен отпуск през месец февруари 2016г., сумата от 758,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 288,54лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен отпуск поради смърт на родител през месец февруари 2016г., сумата от 88,42лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ, вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 288,54лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен годишен отпуск през месец март 2016г., сумата от 81,94лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.04.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата
-с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата от 293,37лв., представляваща дължимото обезщетение за пътни командировъчни разходи за два дни, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата от 136,91лв., представляваща дължимото обезщетение за дневни командировъчни разходи за два дни, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно неплатеното трудово
възнаграждение:
От приетите по делото доказателства се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца И.Е.Н. е бил сключен трудов договор №216/04.01.2016г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена посочена в договора работа.
От същата дата по делото е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД при посочени параметри на временната работа, вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час, считано от 07.01.2016г. до 04.05.2016г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател. Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл. 107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ, ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД, каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател. Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати отработените суми.
Видно от заключението за месец януари 2016г. ищецът И. Н. има отработени във френското дружество- ползвател 153 часа за общо 1607,50 евро или 3143,99лв. Видно от същото заключение ответното дружество е начислило на ищеца за януари 2016г. брутно трудово възнаграждение в размер на 4708,66лв. или нетно трудово възнаграждение в размер на 3935,93лв.
Видно от заключението за месец февруари 2016г. ищецът И. Н. има отработени във френското дружество- ползвател 8 часа по Протокол №6/01.02.2016г. за общо 80евро или 156,47лв. по фиксинга на БНБ.
Не се спори по делото, че това са единствените реално отработени часове от ищеца по процесния трудов договор. Считано от 02.02.2016г. до 07.03.2016г., когато трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие на страните, ищецът е ползвал платен отпуск.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. ответното дружество е начислило на ищеца брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода януари- март 2016г. общо в размер на 5303,31лв. или нетно трудово възнаграждение в размер на 4402,07лв. Видно от същото заключение по процесното трудово правоотношение ответното дружество е платило на ищеца сумата от 4433,63лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че допълнителното възнаграждение, уговорено със споразумението е такова с постоянен характер и следва да се вземе предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ.
Съдът намира, че при определяне размера на дължимото възнаграждение за времето на ползване на платените отпуски, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва да вземе брутно трудово възнаграждение за месец януари 2016г. в размер на 3143,99лв. или среднодневно брутното трудово възнаграждение от 157,19лв. Видно от експертизата при така определеното среднодневно обезщетение брутния размер на обезщетението за платен отпуск за 18 работни дни е в размер на 2829,42лв., като нетния размер е 2244,62лв. Видно от експертизата при така определеното среднодневно обезщетение брутния размер на обезщетението за платен отпуск за 2 работни дни е в размер на 314,38лв., като нетния размер е 246,45лв.
Видно от същото заключение ответното дружество е начислило на ищеца за януари 2016г. брутно трудово възнаграждение в размер на 4708,66лв. или нетно трудово възнаграждение в размер на 3935,93лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че за целия период на трудовия договор от
07.01.2016г. до 06.03.2016г. нетно трудово възнаграждение дължимо на ищеца е в размер на 6829,92лв.
Доколкото от заключението по процесното трудово правоотношение ответното дружество е платило на ищеца сумата от 4433,63лв., то и съдът намира, че с плащанията ищецът е погасил изцяло дължимото се нетно трудово възнаграждение за януари 2016г. в размер на 3935,93лв., трудово възнаграждение за един отработен през месец февруари 2016г. в размер на 156,47лв. и част от възнаграждението за ползван отпуск през месец февруари 2016г. в размер на 341,23лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни иска за заплащане на сумата от 122,65лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 35,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1903,39лв., представляваща неплатената част от нетното трудово възнаграждение за ползването на 18 дни платен годишен отпуск през месец февруари 2016г., като отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 2594,42лв.
След използването на общодостъпен изчислителен продукт съдът намира, че върху горепосочената главница се дължи и обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г. в размер на 556,67лв., което следва да бъде присъдено на ищеца. За разликата до пълния претендиран размер от 758,93лв. искът за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 246,45лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен отпуск поради смърт на родител през месец февруари 2016г., като следва два отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 288,54лв.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. дължимото се обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г. е в размер на 72,03лв., което следва да бъде присъдено на ищеца. За разликата до пълния претендиран размер от 88,42лв. искът за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 246,45лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен отпуск през месец март 2016г., като следва да отхвърли като неоснователен иска за разликата до пълния му претендиран размер от 288,54лв.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. дължимото се обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г. е в размер на 72,03лв., което следва да бъде присъдено на ищеца. За разликата до пълния претендиран размер от 81,94лв. искът за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 4 КТ ( в редакцията от ДВ, бл. 15/2010 г., действала в процесния период, отм. ДВ, бр. 105/2016 г.) в случаи като настоящия, когато работник е изпратен да работи в държава от Европейския съюз, е налице особена хипотеза на командироване. Изпратените да работят в друга държава от Европейския съюз работници неправилно се наричат от законодателя "командировани" – те са именно изпратени работници, за които не се прилагат някои разпоредби от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове относно краткосрочното командироване. Следва да се направи разграничение между типичният случай на командироване, разписан в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ и изпращането на работници в чужбина. В случаите по чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ работодателят взима едностранно решение да командирова работника, когато нуждите на предприятието налагат това за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа /населеното място, в което страните са постигнали съгласие да се престира труд от работника/, като командироване за срок по – дълъг от тридесет дни е възможно единствено със съгласие на работника. В тези случаи наред с трудово възнаграждение се дължи и обезщетение по реда на чл. 215 КТ и относимите подзаконови нормативни актове за командироване в страната и чужбина. В хипотезата на чл. 121, ал. 4 КТ ( в действащата към процесния период редакция) е налице взаимно съгласие между страните по правоотношението мястото на работа да бъде в страна от Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, като работникът има право на същите минимални условия на работа, каквито са установени са работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В този случай, доколкото работникът не се командирова, а мястото, на което следва да полага труд е в чужбина, на него не се дължат средства за дневни пари по българското законодателство. Следва да се посочи, че по делото не е ангажирана заповед на работодателя, по силата на която ищецът е изпратен да полага труд в Република Франция, а напротив видно от сключеното допълнително споразумение от страните са постигнали съгласие работникът да полага труд за чуждестранно предприятие срещу трудово възнаграждение в размер на 10 евро на час в какъвто смисъл са и дадените от вещото лице разяснения.
Предвид изложеното и исковете за присъждане на командировъчни пари следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 231,17лв.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 123,89лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от И.Е.Н., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв.И. В., срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 122,65лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., сумата от 35,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Е.Н., със снета по делото самоличност, сумата от 1903,39лв., представляваща неплатената част от нетното трудово възнаграждение за ползването на 18 дни платен годишен отпуск през месец февруари 2016г., сумата от 556,67лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 2594,42лв. и на иска за обезщетение за забава от 758,93лв.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Е.Н., със снета по делото самоличност, сумата 246,45лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен отпуск поради смърт на родител през месец февруари 2016г., сумата от 72,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 288,54лв. и на иска за обезщетение за забава от 88,42лв.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Е.Н., със снета по делото самоличност, сумата 246,45лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за ползването на два дни платен отпуск през месец март 2016г., сумата от 72,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016г.- 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 288,54лв. и на иска за обезщетение за забава от 81,94лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от И.Е.Н., със снета по делото самоличност, срещу „Електрисите“ЕООД, със снети по делото данни, с които ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 293,37лв., представляваща дължимото обезщетение за пътни командировъчни разходи за два дни, сумата от 136,91лв., представляваща дължимото обезщетение за дневни командировъчни разходи за два дни, както и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, със снети по делото данни, да заплати на И.Е.Н., със снета по делото самоличност, сумата 231,17лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 323,89лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 123,89лв., представляващи дължимата се държавна такса и сумата от 200,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на
обявяване на Решението:31.05.2019г.
Съдебен деловодител: