№ 40525
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110169269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И.
В. В., чрез адв. Б., срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во от
ЗЗД за сума в размер от 96,95 лева, представляваща платена неустойка, поради неизпълнение
на договорно задължение за представяне в срок на обезпечение, както и сумата от 24,37
лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.09.2022 г. до
26.11.2022 г., с които суми ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на
ищеца. С решение № 13631 от 11.07.2025г. съдът е прогласил нищожността на Договора за
потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022 г., сключен между страните, но е отхвърлил
исковете по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД като погасени чрез плащане, извършено в хода на
делото. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е възложил сторените в производството разноски в
тежест на ответника.
В срока за обжалване на решението с молба с вх. № 264285 от 04.08.2025 г.
процесуалният представител на ответника е направил искане то да бъде изменено в частта за
разноските, тъй като ищецът е намалил размера на иска, във връзка с което смята, че за
частта, с която съдът бил десезиран, разноски не се дължат, както и защото ответникът е
признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Евентуално прави искане
адвокатският хонорар да бъде намален под минимума, като мотивира искането си с
практиката на СЕС. Моли решението да бъде допълнено, като бъдат присъдени разноски в
полза на ответника.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като препис от
молбата за изменение на решението в частта за разноските е връчен на другата страна, която
в срок е депозирала становище, в което оспорва основателността на молбата.
1
Съдът след като съобрази направеното искане намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. В конкретния случай е налице искане за изменение на решението в
частта за разноските, доколкото съдът подробно в мотивите си е посочил, че те следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, като е отчел извършеното признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, не са налице предпоставките визирани в този законов
текст, поради което съдът намира, че същият е дал повод за завеждане на делото. Както беше
посочено в настоящото определение, в исковата молба, въз основа на която е образувано
производството, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване
нищожността на Договора за потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022 г. и осъдителни
искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на недължимо
платени суми по нищожен договор. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковите претенции в осъдителната им част. По-късно с молба с вх. № 163912 от 12.05.2025
г. за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, беше отправено изявлението за
признаване на исковете, както и бяха приложени доказателства възстановяване на
процесните суми. Във връзка с това съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника сумите 96,95 лева,
представляваща платена неустойка, поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне в срок на обезпечение, както и 24,37 лева представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 26.09.2022 г. до 26.11.2022 г. При постановяване на
решението беше приложена разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като в хода на делото
ответникът възстанови недължимо платеното, с оглед на което исковете бяха отхвърлени.
Допълнително, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът недължимо
се е обогатил с процесните суми, съдът е следвало да се произнесе и по отношение на
валидността на процесния договор. Също така, доколкото беше установено, че ищецът е
изплатил общо дължимата сума по кредита в срок, за ответника не е било необходимо да
търси вземанията по принудителен ред, поради което не следва да се приема, че не е дал
повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително
изпълнение като кредитор.
На следващо място, изрично в мотивите на постановеното решение съдът е съобразил
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, като е присъдил 400,00 лева с оглед фактическата
и правната сложност на делото, вместо претендираните 1 800,00 лева. Следва да се
отбележи, че настоящият състав е запознат с Решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено
по С-438/2022, съгласно което съдът не е обвързан от Наредбата на Висшия адвокатски
2
съвет за адвокатските възнаграждения, но счита, че същата поставя определени ценови
критерии за предоставените от адвокатите правни услуги, поради което и в настоящия
случай същата е ползвана единствено като ориентир при произнасяне по възражението и
намаляване на възнаграждението. Взето е предвид, че при разглеждане на делото срещу
ответника по предявените искове, процесуалният представител на ищеца е имал активно
процесуално поведение и е взел участие в открито съдебно заседание, проведено на
14.05.2025г. Също така съдът намира, че следва да съобрази както свободата на страните да
договарят възнаграждението за търсените и предоставени адвокатски услуги, така и реално
извършените процесуално – следствени действия по делото от страна на представляващия
ищеца адвокат.
С оглед на горното, искането за изменението на решението в частта за разноските е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При тези съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264285 от 04.08.2025г. с правно
основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 13631 от 11.07.2025г. постановено по
гр.д. № 69269/2024г., по описа на СРС, 154 с-в, подадена от „Макроадванс“ АД, в частта за
разноските, като неоснователна.
Определението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3