О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../20.01.2020 гoд.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
търговско дело № 1725 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.
Варна, чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по делото
решение № 1024 от 19.11.2019 год. в частта за разноските, като се претендира
присъждане на разноски за производството по в.ч.т.д.№ 433/2019 г. на ВАпС в пълния претендиран размер от 2724 лева на
основание чл. 7, ал. 1, т.7 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В молбата се излага, че по дела с определен материален
интерес възнагражденията в производствата по частни жалби се определят като
една трета от минималния размер за една инстанция съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 год., а чл. 11 се прилага, единствено когато
изчисленият минимален адвокатски хонорар е под 200 лева, както и по дела без
определен материален интерес.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК
насрещната страна „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Р.М.,
изразява становище за неоснователност на молбата, като сочи, че разноски в
производството по частната жалба срещу определението на ВОС за спиране на
производството изобщо не е следвало да се присъждат, а в евентуалност споделя
доводите на съда досежно намаляването на претендираното възнаграждение като
прекомерно.
За да се произнесе
съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в
срок, от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на „УИНД
ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, гр. София, с която съдът е сезиран да се произнесе по
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на
203 594.82 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015 год., както и сума в
размер 59 678.52 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от
203 594.82 лв. за периода от 30.11.2015 год. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на
настоящите искове до окончателното им плащане.
С протоколно определение от
14.05.2019 год. съдът е спрял производството по т.д.№ 1725/2018 год. на
ВОС на основание чл.229, ал. 1 т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на
спора, повдигнат с адм.д.№ 4432/2019 год. на АССГ. Срещу определението за
спиране молителят в настоящото производство „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира частна
жалба пред ВАпС, производството по която приключва в полза на жалбоподателя.
Частната жалба е разгледана в закрито заседание.
Ответникът по делото е претендирал освен разноски за
основното производство и такива за прозводството пред въззивната инстанция по
частната жалба срещу определението за спиране. Представил е доказателства за
уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 2 724 лева за процесуално
представителство и защита в производството пред Варненски апелативен съд в
производството по частна жалба срещу протоколно определение от 14.05.2019 год.
С постановеното по
делото решение № 1024 от 19.11.2019 год. съдът е отхвърлил предявените искове
за главница и лихви изцяло, като се е произнесъл по претенцията за разноски в
първоинстанционното производство и това по частната жалба при съобразяване
релевираното в срок възражение за прекомерност от ищцовата страна.
С оглед характера на
производството по частната жалба съдът е присъдил адвокатско възнаграждение за
него в размер, определен съобразно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004
год., а именно 200 лева.
Доколкото се касае за дейност по изготвяне и депозиране на
частна жалба срещу преграждащ акт на
съда, а не решаване на спор по същество, който случай не се отличава с
фактическа или правна сложност на производството, проведено и приключило в
закрито заседание, без реално осъществено процесуално представителство на
страната, то чл. 7 от Наредба № 1/2004 год., предвиждащ възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела се
явява неприложим. На основание чл. 11 от Наредбата възнаграждение се дължи
единствено за изготвяне на частната жалба. (така Определение № 95 от 30.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5447/2013 г.,
III г. о., ГК; Определение № 357 от 5.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1279/2014
г., II т. о., ТК).
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
гр. Варна, чрез адв. А.Т., за изменение на постановеното по делото решение №
1024 от 19.11.2019 год. в частта за разноските, като се присъди пълния
претендиран размер на разноски за производството по в.ч.т.д.№ 433/2019 г. на
ВАпС от 2724 лева на основание чл. 7,
ал. 1, т.7 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.