Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при секретаря Нина
Атанасова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №
2757/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение №845/10.11.2021
г. по НАХД № 20213110203023/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 03- 012722/25.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство
и винарство-Варна“ към Държавно предприятие „Научно-производствен център“ - гр.
Варна, ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Касаторът намира
за неправилен извода на съда, че деянието е маловажно. Счита, че нарушението е
индивидуализирано и не следва за всяко неизплащане на трудово възнаграждение, в
конкретния случай да се съставят четири НП. След като е описан броят на
нарушенията и общата дължима сума, счита че е охранено правото на защита на
наказаното лице. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата
се поддържа. Претендира присъждане възнаграждение за юрисконсулт.
Ответната
страна – Специализирано
поделение „Опитна станция по лозарство и винарство-Варна“ към Държавно
предприятие „Научно-производствен център“ - гр. Варна, ЕИК ***, чрез адв. Д. В. оспорва жалбата. Изтъква, че законосъобразно съдът е приел, че
не са описани всички факти за установяване на вмененото нарушение. Следвало е
да се посочи на кои лица и в какъв размер не са заплатени трудовите
възнаграждения, но това не е сторено. Счита, че са извършени четири отделни
нарушения. Не са изложени фактите, поради които е прието, че 28.10.2019 г. е
датата на нарушението. Не е посочено нарушената правна норма, което препятства
защитата. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и претендира за присъждане
на съдебно – деловодни разноски.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел за установено следното:
Специализирано поделение
„Опитна станция по лозарство и винарство-Варна“ към Държавно предприятие
„Научно-производствен център“ - гр. Варна е с основна дейност „Отглеждане на
грозде“, реализирана в обект: „Винарска изба“, намиращ се в гр. Варна. За
осъществяването на дейността си същото ангажирало работници по трудово
правоотношение. През м. октомври 2019 г. поделението не изплатило уговореното
трудово възнаграждение на четирима работници и служители за извършената работа
за м. септември 2019 г. в установения за това срок. На А.Г.било начислено
трудово възнаграждение в размер на 504.39 лв., но били изплатени 350 лв., с
остатък – 154.39 лв.; на И.И.са начислени 439.33 лв., които били изцяло
неизплатени; на М.Д.били начислени 458.44 лв., също изцяло неизплатени; на Н.Р.били
начислени 473.66 лв., от които били платени 300 лв., с остатък – 173.66 лв.
Поради неизплащането на дължимите трудови възнаграждения бил подаден сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. В резултат на извършената проверка бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното лице. Въз основа на съставения акт
на 25.06.2020 г. било издадено НП, с което на СП „ОСЛВ-Варна“ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.128,
т.2, вр. с чл.270, ал.3 от КТ. Впоследствие, на 03.08.2020 г. на работниците
били изплатени всички дължими суми. Прието е, че не е ясно на какво основание 28.10.2019
г. е прието, че е датата на нарушението. Неправилно е посочено, че е нарушен
чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Съобразно установените факти е следвало
да се приеме, че е нарушен чл. 270, ал.2 от КТ. Допуснатото нарушение
задълбочава неяснотата относно нарушението. С тези мотив НП е отменено.
Оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
Мотивите на РС – Варна
изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да ги
повтаря, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
РС – Варна не е отменил НП
на основание чл.28 от ЗАНН, поради което доводът на ответника, че е допуснато
нарушение при преценката на съда маловажно ли е нарушението са неоснователни.
В описанието на нарушението
не е посочено на кои лица не е изплатено трудово възнаграждение. Посочване на
конкретното лице, на което не е заплатено трудово възнаграждение е от
съществено значение за решаване на спора, тъй като в противен случай както
наказаното лице, така съда е лишен от възможността за проверка правилно ли са
установени фактите, а именно дължи ли се за съответния период трудово
възнаграждение. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.
57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП.
С неплащането на трудово
възнаграждение на четири лица са извършени четири административни нарушения,
като на основание чл. 18 от ЗАНН е следвало АНО да извърши преценка за всяко от
нарушенията ли да издаде НП или да приложи чл. 415в от ЗАНН, но обединяване на
четирите нарушения в едно НП е довело да неяснота на фактите, за които се
налага наказанието. Нарушението на чл. 18 от ЗАНН е самостоятелно основание за
отмяна на НП, както правилно е приел РС – Варна. Потвърждение за това са
установените факти, че на А.Г.и Н.Р.е била изплатена част от трудовото
възнаграждение, но в размер под минималната работна заплата, поради което е
налице нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, а не на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.3
от КТ.
Законосъобразни са и
изводите на първоинстанционния съд, че препращането към чл. 270, ал.3 от КТ е
неправилно, защото нормата е неотносима към случая. Следвало е да се препрати
към чл.270, ал.2 от КТ, която норма въвежда задължение трудовото възнаграждение
да се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго.
С оглед
изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 и 3 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.1 от АПК искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал
възнаграждение за адвокат. Видно от Договор за правна защита и съдействие
сключен на 14.11.2021 г. е договорено и платено възнаграждение в размер на 400
лв., което е над минималния размер /370 лева/ по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид материалния
интерес по спора – 2000 лева. От жалбоподателя не е направено възражение за
прекомерност, поради което по арг. на противното на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК следва ДИТ – Варна да бъде осъдена да заплати в полза на
ответника сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за адвокат на основание
чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №845/10.11.2021
г., постановено по НАХД №20213110203023/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да заплати в
полза на Специализирано поделение „Опитна станция по
лозарство и винарство-Варна“ към Държавно предприятие „Научно-производствен
център“ - гр. Варна, ЕИК *** сумата
в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.