№ 806
гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Х.а
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Х.а Въззивно гражданско дело №
20213100500196 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 285320 от
27.11.2020 г., подадена от Х. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, кв. „Младост",
бл. 23, вх. А, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 260969 от 30.10.2020 г. в частта, в която са
отхвърлени кумулативно съединените искове срещу „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-
ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Аспарухово", местност „Лъджата“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
за признаване за незаконно и отмяна уволнението, извършено със заповед № РД-08-
5/02.12.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество, въз основа на която заповед
е издадена и заповед № РД-07-78/02.12.2019 г.;
за възстановяване на предишната работа - „шофьор на товарен автомобил" в звено
„Автотранспорт“;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1
КТ в общ размер от 7856.52 лв. за периода 02.12.2019 г. – 02.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.02.2020 г. до окончателното й изплащане;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1200 лв., представляваща
неплатеното брутно трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. /за периода 01.11.2019 г.
– 30.11.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
31.34 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 1200 лв. за периода
01.11.2019 г. – 02.02.2020 г.;
и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над 410.70 лв. до
претендираните 514.26 лв. , по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и
1
за разликата над 7.07 лв. до претендираните 8.86 лв. по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД/.
В жалбата се излага, че решението е необосновано, постановено при неизяснени
факти и неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемата страна „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
*********, оспорва жалбата като неоснователна с подробни възражения.
В съдебно заседание страните поддържат писмено изразените становища и всяка
претендира за присъждане на разноски за процесуално представителство, ищецът за сумата
от 610 лева, претендиана на основание чл. 38, ал.1 т.3 от ЗА, а ответникът за сумата от 810
лева.
С определение № 490 от 05.02.2020 г. въззивният съд е приел жалбата за процесуално
допустима.
Съдът, след извършена служебна проверка приема, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост, намира следното:
Производството е образувано по предявени от Х. Х. И., срещу „ТЕРЕМ-КРЗ
ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за незаконно и отмяна уволнението, извършено със заповед № РД-08-
5/02.12.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество, въз основа на която заповед
е издадена и заповед № РД-07-78/02.12.2019 г.; за възстановяване на предишната работа -
„шофьор на товарен автомобил" в звено „Автотранспорт“ при ответника; за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от
7856.52 лв. за периода 02.12.2019 г. – 02.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното й изплащане; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1200 лв.,
представляваща неплатеното брутно трудово възнаграждение за м. ноември 2019 г. /за
периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 31.34 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата
1200 лв. за периода 01.11.2019 г. – 02.02.2020 г.
В условията на евентуалност /при отхвърляне на иска признаване на незаконността
на уволнението и неговата отмяна, ищецът е предявил искове с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 514.26 лв.,
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2019 г. в
размер на 9 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 8.86 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 514.26 лв. за периода
03.12.2019 г. – 02.02.2020 г.
Твърденията на ищеца се свеждат до следните факти: За периода от 01.08.1993 г.
19.02.2020 г. е бил в непрекъснато трудово правоотношение с ответника, на длъжността
„шофьор на товарен автомобил“. В този период няма извършени нарушения на трудовата
дисциплина. На 27.11.2019г. се явил на работа. Комисия извършила проверка за алкохол.
Личната му проба отчела резултат 0.08 %о . След 20 минути била извършена втора проба,
която му била съобщена като отчитаща 1.120 %о. Този резултат бил вписан в КП и под
натиск от комисията подписал протокола. На 29.11.2019 г. дал писмени обяснения на
работодателя, че страда от парадонтит на горните и долни венци, които лекува посредством
2
гаргара от прополис и спирт, които прави сутрин и вечер. Твърди, че от първата до втората
проба не е напускал сервиза и не е оставал сам. Отрича да е употребявал алкохол. На същата
дата, след проверката бил командирован до гр. Девня с камион марка „Мерцедес“, с ДК № В
9510 НХ. На 02.12.2019 г. Работодателят му връчил заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото му правоотношение. Излага, че през
м. ноември 2019 г. е полагал реално труд при работодателя на същата длъжост, за което му
се дължи и съответно възнаграждение. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. В условията на евентуалност твърди, че работодателят му дължи
обезщетение за неизползвания през 2019 г. платен годишен отпуск в размер на 9 дни.
Претендира разноски.
Ответникът в писмен отговор е оспорил предявените искове като неоснователни.
Оспорил е фактическите твърдения на ищеца. Изложил е фактическо твърдение, че
извършената проверка е възоснова на Заповед № РД-04-149/05.11.2019 г., с която е
назначена постоянна комисия. В задълженията на комисията е да извършва проверки
веднъж седмично. Излага, че на 02.08.2019 г. е закупен нов уред за измерване на алкохол в
издишания въздух, модел „Аlcolsan AL7010“. Поддържа, че уредът е бил технически
изправен и не подлежи на калибриране. Твърди, че в деня на проверката са отчетени две
положителни проби – на ищеца и на още един служител. Оспорва документите,
представени от ищеца за установяване на заболяването „парадонтит“ на горни и долни
венци, като счита същите за антидатирани и изготвени за целите на настоящето
производство. Твърди, че проверки са извършвани на 13.11.2019 г. и на 19.11.2019 г., но
ищецът е тестван само на 27.11.2019 г. Оспорва твърдението на ищеца, че след проверката е
продължил да изпълнява трудовите си задължения. Оспорва, че чрез тахошайба може да се
установи спорния факт – осъществявал ли е превоз като щофьор на 27.11.2021 г., като
твърди, че тя се отнася до конкретния товарен автомобил, но не и за шофьора, управляващ
автомобила. Счита, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко, поР. което издадената
заповед за уволнение е законосъобразна.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства и след
преценка на доказателствената им сила, въззивният съд извежда като установени
следните факти:
Ищецът е страна по трудов договор с ответника от 1983 г. на длъжността „шофьор
на товарен автомобил“. Със Заповед № РД-08-5/02.12.2019 г., му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Със Заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. е прекратено трудовото
правоотношение поР. наложеното дисциплинарно наказание. Заповедите са връчени на
ищеца на 02.12.2019 г. Ищецът е полагал труд през м. ноември 2019 г. на пълен работен
ден. Възнаграждение не му е платено. Работодателят е удържал възнаграждението като
обезщетение за срока на предизвестието по трудовия договор. Ищецът не е ползвал и не му
е платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 9 дни.
От съдържанието на оспорената заповед за уволнение се установява, че на
27.11.2019 г. е съставен Констативен протокол № 39/27.11.2019 г. Документът е
свидетелстващ и материализира удостоверително изявление на своя издател /комисия/, че
при извършена проверка за алкохол е установена положителна проба от 0.08 промила и „
II-ра-проба -1.120“ взета от лицето Х.И.. Протоколът е подписан от проверяваното лице и
тримата членове на комисията – Н.С.П., Р.С.Г. и Т.Г. /фамилното име не се чете/. В КП не е
индивидуализиран измервателния уред/. В съдържанието на документа е отправена
препоръка до Р.Р. – ръководител „ОА“ да разпореди на проверяваното лице да не шофира.
КП е поставил началото на дисциплинарно производство в което, на 29.11.2019 г. в
установения тридневен срок са постъпили писмени обяснения. В тях Х.И. отрича да е
употребил алкохол, като твърди, че е ползвал прополис със спирт, поР. установено
заболяване на венците – парадонтит. Работодателят е възприел, че тежестта на нарушението
3
е висока, с оглед и изпълняваните от служителя трудови задължения като „шофьор на
товарен автомобил“, в които са включени освен и управление на служебен автобус, служещ
за превозване на служители на предприятието и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т.
7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 2 и 5 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В обясненията дадени на 29.11.2019 г. проверения служител е посочил, че
измерената стойност вероятно се дължи, на установен парадонтин на горните и долни
венци, които лекува прополис и спирт, сутрин и вечер, след измиване на зъбите. Отбелязал
е, че не употребява алкохол, но пуши по две кутии цигари на ден.
Доказателства за заболяването са представени с исковата молба. В амбулаторен
лист от 16.09.2019 г. издаден от лекар по дентална медицина е вписан извършен обстоен
профилактичен преглед и обтурация с амалгама или химичен композит извършени на три
зъба. Амбулаторния лист е придружен с рецепта, издадена на същата дата, от която е видно,
че е предписаното лечение с етилов спирт 70 % за жабурене два пъти на ден.
Ответникът е представил ръководство за експлоатация и гаранционна карта на
алкохол тестер модел AL7010, с начало на гаранцията 05.08.2019 г. В ръководството за
експлоатация изрично е посочено, че ако с тестера вече са проведени над 300 бр. теста,
възможна е появата на съобщение „САL“ върху дисплея, преди да започне подгряването на
сензора. За да бъде гарантирана точността на измерването, желателно е тестерът да бъде
калибриран, след което това предупредително съобщение ще изчезне от дисплея.
От представената Заповед 05.11.2019 г., въз основа на която е извършена и
проверката на 27.11.2019 г., не се установява да е конкретизиран вида или идентифициран
фабричния номер на измервателното средство, с което да се изпълняват замерванията.
Безспорно между страните и установено с писмено доказателство - Заповед № РД-04-
113/21.11.2016 г. е, че проверките за алкохол в работно време следва да бъдат регулярни,
внезапни или по сигнал с „Дрегер за алкохол“, минимум веднъж седмично и за резултатите
да се попълва „Констативни протоколи“ /по образец/. КП се регистрират в деловодството.
От заключението към СМЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице д-р
Д.Д., се установява, че концентрация 0.08 промила в издишания въздух не представлява
алкохолно опиянение, а концентрация от 1.12 промила съответства на лека степен на
алкохолно опиянение, при която са налице нарушения в координацията на движенията,
налице е мирис на алкохол, налице са нарушения в адекватната преценка на околната
действителност, собствените постъпки и други. Според вещото лице, за период от 20
минути не е възможно да се отчете разлика в издишания въздух. Преди извършването на
кръвна проба, ако е извършено жабурене с отразените в рецептурната бланка прополис със
70% спирт, резултатът би бил различен от нула промила. Положителна проба за етилов
алкохол в дрегера би се отчела и при издишване след тютюнопушене. При жабурене с
такъв разтвор - прополис със 70 % спирт, не може с категоричност да се определи какъв би
бил резултатът от пробата /числото на концентрацията, но категорично не може да е равен
на нула./. Според вещото лице, след жабурене, дрегерът ще отчете наличие на етилов
алкохол в издишания въздух, но този резултат би бил ориентиран към данните 0.08 промила,
а не към 1.12. Вещото лице не е изключило възможността да отчете 1.12 промила, ако
пробата се извърши непосредствено след жабурене с етилов алкохол. Въпросът за
приравняване на кръвната проба към измерване с дрегер е правен, неправилно зададен към
вещото лице, поР. което отговорът не следва да се кредитира при оценката на заключението.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели,
двама от които членове на комисията извършила проверката за употреба на алкохол, а
именно Н. С. П. и Р. С. Г. и останалите двама водени от ищеца, а именно А. Х. В. и Г. Й. С.
се установяват следните факти:
От показанията на свидетелите В. и С., които са колеги на ищеца, се установява, че
4
в деня на проверката са имали визуален контакт с ищеца, който е бил адекватен, без
признаци за употреба на алкохол /не е завалвал думи, не е лъхал на алкохол, не е говорил
несвързано/. На свидетеля В. не е правена втора проба, защото първата е била с нулев
резултат. В деня на пробите, но след обяд около 15:00 часа е видял ищеца да шофира
/“прибира в гаража „Мерцедеса“ /. Не знае кога е излязъл, но го е видял да се прибира. На
свидетеля Г. С. била извършена втора проба за алкохол. Успял да види само първата цифра
от втората проба, посочва я като нула. Свидетелства за това, че при втората проба е взел
употребяван накрайник. Не си спомня колко промила е била неговата проба. Категоричен е,
че в деня на извършване на пробите ищецът е продължил да изпълнява трудовите си
задължения.
От показанията на свидетелката Н. П., Ръководител Служба „Трудова медицина“ в
ответното дружество и Председател на Комисията за тестване на работниците и
служителите за употреба на алкохол, се установява, че работодателят разполага с един брой
измервателно средство – дегер и с него се тестват всички служители, които са
инструктирани за действия по вдишване и издишване преди отчитане на резултата.
Инструкциите включвали задължението да не пушат, да не пият и да са с изплакната уста 20
минути преди тестване. В задълженията на комисията е предварително да събере данни за
употреба на лекарства и да измери кръвното налягане. Според споделената през съда
методика, при положителна първа проба, задължително се извършва втора проба, а при
различия между първа и втора проба, се прави и трета. Свидетелката възпроизвежда
лично възприетите от нея факти осъществени на 27.11.2019 г. Проверката е започнала в
07:00 часа сутринта. Членовете на комисията са разпределили задълженията си по следния
начин - един прави пробата, втори пише протокола, трети е до тествания служител. Тази
свидетелка не е била в близост до ищеца преди и по време на пробата и няма лични
впечатления от дисплея на измервателното средство, не знае дали е лъхал на алкохол, не
знае дали след проверката е управлявал МПС. Не е възприела ищецът да е споделял
здравословни проблеми или процедури. Според тази свидетелка накрайниците са
индивидуално опаковани, но няма задължение да се сменя мощука, когато се прави проба
на един и същи човек. Според тази свидетелка, втората проба на ищеца е направена поР.
отчитане на грешка при първата. Стойностите се записват в протокола и се подписват, в
случая от ищеца, без възражения от негова страна.
От показанията на свидетеля Р.С.Г. също член на комисията, натоварен с
фактическото извършване на периодични проверки, се установява, че такива проверки се
извършват по веднъж седмично. При проверката на ищеца, апаратът показал 0.08 промила,
чул два сигнала и се появил надпис, че пробата е грешна. Според свидетеля, причината е
била в малкото количество изпуснат въздух. Била извършена втора проба, която показала
1.12 промила. Според свидетеля, ищецът не е споделял да има здравословни проблеми, но
му направило впечатление, че при предходни проверки ищецът не присъствал на
проверките. В деня преди проверката лично го предупредил, че не изследван и че трябва да
дойде пред комисията да го изследват. Свидетелства, че не е възприел ищеца да лъха на
алкохол, да е неадекватен, но един ден преди 27.11.2021 г. е лъхал на алкохол.
От разпечатка от системата за контрол на достъп от дата 27.11.2019 г. е видно, че
са отразени влизания и излизания в предприятието извършени от ищеца.
От Заключението по ССч. Е, представено от в.л. Д.П. през м. ноември 2019 г.
ищецът е положил труд на пълно работно време и не е получил дължимото брутно трудово
възнаграждение в размер на 1030.70 лева. Лихвата от датата на падежа 02.12.2019 г. до
датата на предявяване на исковата молба е 18.04 лева. Обезщетение за неползван годишен
отпуск с размер на 9 работни дни е в размер на 410 лева. Законната лихва за периода от
03.12.2019 г. до 02.02.2020 г. е 7.07 лева. Размерът на претендирането обезщетение е 6184.20
/6 м. по 1030.70 лева/
5
От сервизен протокол от 15.06.2020 г. за дрегер, се установява извършено
калибриране на устройство. ПоР. липсата на отразяване в КП на вида на техническото
средство, с което е измерена пробата на 27.11.2019 г. , съдът приема, че твърденията на
ответника, че дружеството ответник разполага с едно техническо средство, че до 27.11.2019
г. не е изчерпан лимит от 300 проби и че това техническо средство е калибровано на
15.06.2020 г. за недоказани, независимо от представитите писмени доказателства.
Последните не могат да бъдат обвързани със съдържанието на КП.
От личното трудово досие на ищеца събрано като доказателство във въззивното
производство, се установява, че няма наложени дисциплинарни наказания.
При таи фактическа установеност, първоинстанционния съд е приел, че обоснован е
извода за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на
работа след употреба на алкохол в размер на 1.12 промила. За да достигне до този извод,
съдът е приел за установен факт отчетен с изправно техническо средство. Настоящият
въззивне съд намира, че изводът на първоинстанционния е необоснован в частта, в която е
приел, че липсата на възражение в КП е доказателство за съгласие с резултата от пробата
„прави впечатление, че действително ищецът по никакъв начин не е възразил пред
комисията относно констатациите в изготвения протокол и го е подписал веднага след
изготвянето му. Не е възразил и в момента, в който е дал писмените си обяснения по
случая“. Според първоинстанционния съд, възражения – относно начина на вземане на
пробите, съответно, твърдението, че не знае какво е отчела пробата са останали недоказани.
Въззивният съд не споделя тези правни изводи, защото те са в противоречие със събраните
по делото доказателства.
От гласните доказателства, събрани с показанията на колегите на ищеца, които също
са тествани за алкохол, се установява, че също не са възприели резултатите „видях само
първата цифра“. Възражението е право, а не задължение и затова от неговата липса не
могат да се извеждат изводи в ущърб на лицето, което не е упражнило права или ги и
упражнило в по-късен, но допустим от закона момент. Съдът приема за достоверни
твърденията на ищеца, че към момента на извършване на проверката, не е било ясно каква е
била стойността на отчетената проба, защото при число 1.12 промила, което предполага
поведение описано от СМЕ, би следвало работодателят да извърши трета проба и да
отстрани ищеца от задълженията си да управлява ПТС. Напротив, трета проба не е
извършена и е регистрирано е управление на ПТС, възприето от свидетел като управление
извършвано от ищеца.
Писмените обяснения са дадени два дни по-късно и са регистрирани с вх. Рег. №
1938 от 29.11.2029 г. В тях се съдържат данни за употреба на спирт по здравословни
причини, които не са обсъдени в заповедта.
Представения КП се отнася само до пробата на ищеца и е подписан само от членовете
на комисията и от проверяваното лице. Не съдържа подписна нито един свидетел, който с
безпристрастни показания да установи дали са се осъществили фактите изложени в
оспорения писмен документ. Няма никакви данни, вписаното предложение на комисията
проверения работник да не шофира, да е достигнало до неговия адресат – Р.Р. – ръководител
ОА.
Изместването на спора върху несъществени факти, които не биха могли да бъдат
проверени /например втората употреба на накрайниците ползвани при проверката/ и
извеждането на изводи, че са останали недоказани, не обосновават постановеното решение.
Недостоверността на свидетелски показания, може да се обосновава от установени факти, а
не от предположения за интерес основан на друг спорен факт – положителна проба на
свидетелят С.. Съдът може да поставя под съмнение показанията на свидетел, но в
съдебното решение следва да посочи дали дава или не дава вяра на тези показвания, като
обоснове категоричен извод.
6
След запознаване доказателствата по делото в тяхната цялост, настоящият въззивен
съд приема, показанията на свидетеля С. като достоверни, защото са основани на
непосредствени впечатления, включително и в частта, в която свидетелства за липсата на
възприятия за опредени факти. Пред съда не са представи писмени доказателства, от които
да се установи, че пробите са извършани в присъствието на останалите работници или на
свидетели, които да възприемат показанията от измервателното средство лично и
непосредствено при изписването върху дисплея. Представяния КП № 39/27.11.2019 г.
съдържа само подписите на комисията и на проверяваното лице, поР. което констатациите и
съдържанието им са непроверими само със свидетелските показания на членовете на
комисията. В частта обаче, в която свидетелите водени от ищеца представят пред съда
лично възприетите факти, че вписаните в протокола данни не са ясно показвани на
проверяваното лице и на свидетели, се подкрепя от съдържанието на КП, който не е
подписан от нито един свидетел. Събраните свидетелски показания чрез разпит на членовете
на комисията, като цяло са негодни да установят съдържанието на КП, нито да се
опровергават или потвърждават насрещни твърдения на ищеца. Извършеният в
първоинстанционното решение анализ на тези свидетелски показания, не обосновава
постановеното решение.
СМЕ, която съдът кредитира в нейната цялост, по категоричен начин определя
външните белези на алкохолно опиянение при стойност 1.12 промила, но нито един
свидетел не споделя да е възприел такова поведение от страна на ищеца. Свидетелката
Н. П., Ръководител Служба „Трудова медицина“ свидетелства, че е била далеч от ищеца в
деня на пробата, а свидетелят Р.С.Г. посочва, че в деня на проверката не е имал възприятия
свързани с ищеца, които да го наведат на впечатления за употреба на алкохол. Споделя да е
имал такива ден преди проверката, когато го е предупредил, че ще бъде тестван за алкохол /
конкретното свидетелство, отразено в съдебния протокол е, че е лъхал на алкохол/.
Лъхането на алкохол като външен белег на употреба, би могъл да е следствие на употребата
на медикамент, а от събраните по делото писмени доказателства, които са били обект на
СМЕ се установява, че може да се дължи в следствие на жабурене с етилов алкохол, вкл.
тютюнопушене.
Относно изследвания от първоинстанционния съд факт, дали втората проба е
извършена 20 минути след първата и дали е възможно, втората проба да е с по-висок
резултата от първата: Изследването на тези факти няма значение разрешаване на спора от
фактическа страна, дори и да е въведено такова твърдение от ищеца в исковата молба. Но
същевременно, такова твърдение, не може да се опровергава с показанията на членовете на
комисията, извършващи пробата поР. вече изложените по-горе изводи за доказателствената
сила на КП и показанията на членовете на комисията, които са извършили проверката.
Правилно пъроинстанционния съд е преценил, че релевантен факт за разрешаване на
спора е има ли отчетена положителна проба в размер на 1.12 промила алкохол и ако този
факт е доказан, следва от него обоснован извод за законосъобразността на оспорената
заповед за уволнение. Настоящият въззивен съд приема, че фактът за наличието на проба в
размера, вписан в КП не е установен в съдебното производство, защото съобразно
доказателствената тежест при оспорено съдържание на документа, в тежест на ответника е
да докаже, че вписаните факти са се осъществили. Това доказване, не може да се осъществи
чрез разпит на членовете на комисията, които са натоварени със заповед да извършат
проверката, защото показанията им не могат да се проверят чрез други свидетелски
показания на лица, независими от проверката, които да са присъствали на нея и да са
подписали КП. Не е в тежест на ответника да опровергава съдържанието на КП, но от
ангажираните от защитата доказателства може да се направи извод, че ако пробата е
коректно вписана в КП тя може да се дължи на приемане на 70% етилов алкохол под
нормата на жабурене. Представени са писмени доказателства за посещение при дентален
лекар на 15.11.2019 г. и предписано лечение със спирт. Не са представи доказателства, за
твърдението, че ищецът е пушач или за броя на обичайно изпушените цигари, поР. което
7
съдът не обсъжда извода в СМЕ, че непосредственото тютюнопушене дава отражение върху
стойностите на положителните проби.
ПоР. нарушения в преценката относно разпределението на доказателствената тежест,
въззивният съд не споделя извода на първоинстнационния съд, че след като ищецът не е
представил обективни доказателства, установяващи твърдяното от него заболяване, не е
помолил и за допълнителен срок да представи такива, представените пред съда амбулаторен
лист и медицинска бележка с дата 16.09.2019 г., издадени повече от 2 месеца от момента на
извършване на проверката 27.11.2019 г., остава недоказано твърдението, че лечението на
заболяването е довело до положителната проба за алкохол в размер на 1.12 промила. Съдът
е противопоставил два факта един на друг, първия пасивността на ищеца, да представи
медицинска документация и да обясни на работодателя причината за алкохол в пробата и
втория оставането му на работа един месец след положителната алкохолна проба.
Настоящият въззивен съд счита, че противопоставими са още два факта - препоръката да
не шофира и неизпълнение на тази препоръка, както в деня на проверката, така и един
месец след нея. Тези факти са установени чрез пропускателния режим и от заключението по
ССч.Е и от тях следва, че нарушението на трудовата дисциплина не е прието от
работодателя като несъвместимо с длъжността, каквато несъвместимост би следвала от
27.11.2019 г.
Съдът неправилно е тълкувал доказателствата за управление на поверения му товарен
автомобил, като още по-голямо нарушение след 27.11.2019 г., в контекста за обосноваване
на дисциплинарната отговорност на ищеца. Управлението на автомобил, в случаите при
които е основната част от трудовите задължения на работника и когато е установено, че е
употребил алкохол, следва да бъде ограничено от работодателя. Отговорност на
работодателя е да ограничи конкретен работник от изпълнение на трудовите му задължения.
Работникът макар и да носи отговорност но ЗДП, след като не приема резултатът от
проверката за достоверен и тече срок за нейното оспорване като част от правата,
гарантирани с КТ, не е длъжен да се самоограничи в изпълнение на служебните си
задължения. Това може и е длъжен да направи работодателя. Неотстраняването и
непротивопоставянето на управлението на ПТС, независимо дали е предназначено за хора
или товари е пасивно поведение на работодателя. Изпълнението на задълженията по
трудов договор, не може да се тълкуват от съда като негатив за ищеца.
Резултат от проба с техническо средство, в размер на 1.12 промила за водач на МПС,
с което изпълнява трудовите си задължения, безспорно е тежко дисциплинарно нарушение.
Но преди преценката за тежестта, съдът е длъжен да установи фака, чиято тежест преценява.
Доказването в съдебното производство е процесуален въпрос, който започва с определяне
на релевантните факти към приложимата материално правна норма, следва разпределянето
на доказателствената тежест за всяка от страните /независимо дали съда е обявил това
разпределение с изричен доклад или не/, преценка за допустимите доказателства, начина на
тяхното събиране и оценката на доказателствата съобразно доказателствата сила, която
им придава закона и най-накрая вътрешното убеждение на съдията. Последното, не може
да измества формалната доказателствената сила на конкретен документ, нито да
преподрежда последователността на критериите за преценката на доказателствата, нито да
игнорира правилата на формалната логика. Принципно укоримото поведение – шофиране
след употреба на алкохол, намира място в мотивите на съдебния акт, след като съдът е
установил този факт по правилата на доказването /изложени по-горе/, като се държи сметка,
че укоримото поведение следва от правна норма и само ако няма такава от морала или
обичая. Само в този смисъл, могат да бъдат споделени изводите направени в съдени актове,
постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. №
64/2009 г. по описа на ВКС, IV гр. о., в което е разгледан въпрос за значението на
употребата на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се
изпълняват трудовите задължения/, но не и за обосноваване личното разбиране на съдията
за укоримо поведение. КП № 39 от 27.11.2019 г. не е официален свидетелстващ документ, а
8
частен такъв и след като е оспорен, в тежест на лицето, което ще се ползва е да докаже
осъществяването на фактите, за които този документ свидетелства. Доказването на
съдържанието на документа обоснова доказатесвената тежест за мотивиране на оспорената
заповед и правни изводи на съда, когато е приел, че е установено тежко нарушение на
трудовата дисциплина. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не се
установяват факт на алкохолно опиянение – липсва свидетелско показание, че поведението
на ищеца е имало признаците характерни за леко алкохолно опиянение /виж. Заключението
на СМЕ/, липсват доказателства, за показанията на дисплея на измервателното средство
вписани в протокола. Липсва трета контролна проба. Неотносимо към предмета на
доказване е колко /в случая твърдение за един/ апарата притежава работодателя, след като
ползвания не може да бъде идентифициран с данни от констативния протокол. Извън
релевантните факти е този на коя дата е калибровано измервателно средство, след като не
може да се установи, че това средство е ползвано за измерване на данните вписани в КП.
В тежест на ищеца е докаже, че страда от заболяване, лечението на което предполага
жабурене с етилов алкохол 70%, което той е сторил с представените медицински документи.
Същите не могат да се игнорират, само с факта, че не са представени с писмените обяснения
на 29.11.2019 г. Изследвани са при изготвяне на заключението на вещото лице, което
потвърждава твърденията на защитата на ищеца, че техническо средство от посочения от
ответника вид, може да регистрира положителен резултат след жабурене с етилов алкохол и
след тютюнопушене и този резултат, може да не съответства на съдържанието на алкохол в
кръвта. Предвид гореизложеното, ответникът не е доказал пълно и главно, тежко
дисциплинарно нарушение извършено от ищеца, тъй като протоколирания резултат, може
да се дължи на който и да е от горните факти или на двата заедно /жабурене и
тютюнопушене/. От заключението към СМЕ следва, че КП № 39 от 27.11.2019 г. дори да е
автентичен и верен, свидетелстващ документ, този документ не доказва тежко нарушение на
трудовата дисциплина, защото пред съда успешно е опровергана неговата материална
доказателствена сила. В случай, че ответникът счита, че е съставил КП в рамките на
удостоверителна компетентност на нарочна и със заповед съставена комисия, т.е. че
документът е официален, т.е. че има формална доказателствена сила, тя е недостатъчна да
докаже факта, че е извършена проба с годно техническо средство. Годността на
техническото средство е неустановима, защото липсват данни в протокола за
идентифициране на конкретното техническо средство и съответно поддаване на
доказателства за броя на пробите извършени до 27.11.2019 г. съответно нуждата от и датата
на калиброване.
ПоР. несъвпадане в преценката за доказателствената сила на събраните по делото
доказателства, въззивнит съд приема, че не е доказан факта, че на 27.11.2019 г. ищецът е
употребил алкохол, нито че стойността на извършената проба е тази, вписана в КП №
39/27.11.2029 г. Този факт се опровергава от пасивното поведение на работодателя, да го
отстрани от трудовия процес и от активното поведение да му възлага изпълнение на трудови
задължения свързани с управление на ПТС / в с.з. проведено на 23.03.2021 г. съдът е приел
за безспорно установено, че ищецът е управлявал ПТС собственост на ответното дружество
и е излизал извън територията на паркинга/.
Решението на първоинстанционния съд е необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения при преценката на формалната доказателствена сила на писмените
доказателства и неправилно определяне на доказателствената тежест към релевантните
факти. ПоР. несъвпадане в преценката, кои факти са осъществени и кои са останали
недоказани, съдът приема, че правните изводи на първоинстнационния съд са неправилни
поР. нарушение на материалния закон във всички обжалвани части от решението.
Поставената за преценка пред въззивният съд заповед за незаконно уволнение е
немотивирана. Изложените в нея факти не се установяват от събраните по делото
доказателства, което определя основателността на главните искове и акцесорните им
9
претенции за законна лихва, размерът на което е установен със заключението по приетата и
кредитирана от съда във всички части ССч.Е.
Предвид изхода на спора, разноските направени пред първоинстанционния и пред
въззивния съд следва са бъдат присъдени в тежест на ответника и в полза на ищеца. В полза
на пр. представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1220 лева /по 610 лева за всяка инстанция/ на основание чл. 38, ал.1 т.3 от ЗА.
Уважените претенции, предполагат заплащане и на дължимата държавна такса и
направените разноски за възнаграждение на вещите лица. Пъроинстанционният съд е
заплатил възнаграждение от бюджета на съда в размер на 150 лева в полза на вещото лице
изготвило ССч.Е и в размер на 150 лева в полза на вещото лице изготвило СМЕ. Ответникът
освен разхода на възнаграждение на вещи лица дължи и държавни такси за всеки от
исковете съобразно уважената част / за оценяемите 247.36 лева, 50 лева и за неоценяемия 50
лева. Ответникът е длъжен да заплати и държаната такса за образуване на възивното
производство, която се определя като ½ от таксата, дължима за образуване на
първоинстанционното производство и е в общ размер от 208.68 лева з всички уважени
искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260969 от 30.10.2020 г. постановено по гр.д. № 1404 по опис
на ВРС за 2020 г. в обжалваните части, и вместо него ПОСТОНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № РД-07-78/02.12.2019 г. на управителя на „Терем – КРЗ Флотски
арсенал- Варна“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
район „Аспарухово", местност „Лъджата“, с която е прекратено трудовото правоотношение
с Х. Х. И. с ЕГН ********** на длъжност „Шофьор на товарен автомобил“ и № РД – 08-5
/ 02.12.2019 г. за налагане на наказание - уволнение, с която е прието, че на 27.11.2019 г. е
извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, установено с КП № 39/27.11.2019 г.,
по предявен от Х. Х. И. против „Терем – КРЗ Флотски арсенал- Варна“ ЕООД ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Х. И. с ЕГН ********** на длъжността „Шофьор на товарен
автомобил в „Терем – КРЗ Флотски арсенал- Варна“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „Аспарухово", местност „Лъджата“, представлявано
от управителя Д.С., на основание иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА в „Терем – КРЗ Флотски арсенал- Варна“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Аспарухово", местност „Лъджата“,
представлявано от управителя Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. И. с ЕГН **********
сумата от 6184.20 лева , представляваща, обезщетение за оставане без работа, но за
не повече от шест месеца, считано от 02.12.2019 г. до 02.06.2020 г., на основание чл. 344, т.
3 КТ ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 03.02.2020 г.
до окончателното изпълнение на присъдената главница, на основание чл. 86 ат ЗЗД, и
отхвърля претенцията за разликата над присъдената главница до претендираната в размер на
7 856.52 лева;
сумата 1030.70 лева, представляваща неплатеното брутно трудово възнаграждение,
дължимо за отработено време на пълен работен ден за м. ноември 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
10
съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 18.04 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.12.2019 г. до
02.02.2020 г. и отхвърля иска за разликата над присъдената главница до претендираните
1200 лева и над присъдената лихва до претендираната от 31.34 лева.
сумата от 1220 лева, представляващи разноски в производството направени пред
първоинстанционния и пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал.1, от ГПК
ОСЪЖДА „Терем – КРЗ Флотски арсенал- Варна“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Аспарухово", местност „Лъджата“,
представлявано от управителя Д.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 856.04 лева, представляваща направените разноски за възнаграждения за вещи
лиза е дължимите държавни такси за образуване на исковото производство и за въззивното
обжалване съобразени с уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
Решенето може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11