№ 361
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000309 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 10.02.2025 г. на ищеца „Би Ен Ел Сървис“ ЕООД
против решение № 167/6.12.2024 г. по търг. дело № 48/2024 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, с което:
е отхвърлен предявеният срещу ответника „Пиетра България“ ЕООД иск по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 58 079,88 лв., представляваща авансово платена
сума по развален договор, ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до окончателното
изплащане;
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 6 760 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че не е налице
основание за ищеца да развали процесния договор за доставка на строителни материали –
каменна облицовка и облицовъчни изделия. Сочи се, че съдът не е съобразил, че независимо
от осчетоводяване на фактурите при ищеца, то част от стоките не са реално доставени и това
не е било спорно между страните. Твърди се, че неправилно съдът е приел за недоказано
уговарянето на 14-дневен срок за доставка след авансовото плащане, както и ищецът да е
поискал предаване на стоките. Неправилно била съобразена без да е представена по делото
разпечатка от електронна кореспонденция, с която ответникът е уведомил ищеца за нарязан
над 400 кв.м. травертин и е отправил покана за плащане. Твърди се, че цитираният от съда
документ не представлявал разпечатка от ел. поща – нямал титулна част, нито данни за е-
адрес на изпращач, получател, дата и час на изпращане. Такъв имейл не бил изпращан и
получаван. Сочи се, че при авансово плащане на цената е приложимо правилото на чл. 319
ТЗ, като срокът за предаване на стоката бил разумен и ответникът бил изпаднал в забава за
доставката. Твърди се, че неправилно е прието за недоказано, че ищецът е отправял покана и
изявление за разваляне до ответника преди подаване на исковата молба.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
1
решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Пиетра България“ ЕООД – ответника по иска – чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Би Ен Ел Сървис“ ЕООД с искова молба от
27.02.2024 г., с която срещу „Пиетра България“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД за заплащане на сумата 58 079,88 лв., представляваща авансово платена сума по
развален договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували договорни отношения
във връзка с доставки на строителни материали – каменна облицовка и облицовъчни
изделия. В началото на м. април 2023 г. ищецът поръчал от ответника количества строителни
материали /подробно описани/ по предварително одобрени единични цени, съгласно оферта
– проформа фактура от 18.04.2023 г., издадена от ответника, на обща стойност 85 164 лв. с
ДДС с включен транспорт до посочен от ищеца строителен обект в гр. София. На 19.04.2023
г. ищецът заплатил на ответника авансово 70 % от стойността на цялата поръчка или сумата
от 59 614,36 лв. с ДДС по фактура № 764/19.04.2023 г., като страните се договорили, че в
срок до 14 дни от извършване на плащането поръчаните стоки ще бъдат доставени от Турция
до склад на ответника в България, а по заявка на ищеца, ще се транспортират до неговия
обект. Впоследствие ищецът поръчал допълнителни количества строителни материали, за
които ответникът издал фактура № 788/8.06.2023 г. за сумата от 15 060,10 лв., платена на
8.06.2023 г. и фактура № 797/14.06.2023 г. за сумата от 17 776,56 лв., платена на 23.06.2023 г.
Общо заплатената авансово сума от ищеца била в размер на 92 451,46 лв. с ДДС.
Ответникът доставил със значително закъснение и несъответстващо качество част от
поръчаните стоки на обща стойност 34 371,58 лв. с ДДС, както следва: 33 кв. м облицовка
(големи плочи камък за фасада) на стойност 3 524,40 лв., 113,38 линейни метра
подпрозоречни первази на стойност 6 061,29 лв.; бордове до 55 см. – 337,33 линейни метра
на стойност 24 105,60 лв., водобрани – 113.38 линейни метра на стойност 680,28 лв. Твърди
се, че независимо от авансово заплатените 70 % от цялата дължима сума за поръчката, както
и своевременно заплащане на поръчаните количества строителни материали (в т.ч.
допълнително заявените такива) ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на
строителни материали общо на стойност 58 079,88 лв. с ДДС, въпреки че договореният срок
за доставка от 14 дни отдавна бил изтекъл и независимо, че многократно получавал писмени
и устни покани за изпълнение. Вследствие неизпълнението на задълженията за доставка на
поръчаните материали в договорения срок, ищецът бил в невъзможност да завърши
работите по своя строителен обект, за които се е задължил към свой съконтрагент –
инвеститор на обекта, и съответно търпи отговорност за вреди (неустойки за забава по
договор за строителство). Наетите работници за изпълнение на дейностите по монтаж на
облицовката на сградата престоявали, от което за ищеца произтичали допълнителни разходи.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответното дружество, ищецът изпратил
уведомление за разваляне на договор – покана за доброволно изпълнение за връщане на
неусвоен аванс, с което развалил договора за закупуване на строителни материали по вина
на ответника, като отправил покана за връщане на неусвоения аванс, но до момента сумата
не била върната.
По делото е представена проформа фактура № **********/18.04.2023 г., издадена от
ответника с получател ищеца, на стойност 85 164,00 лв. с ДДС за доставка на следните
стоки: облицовки от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, количество –
550 кв.м.; страници, таванки, первази от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2
см, количество – 200 мл; плотове до 55 см, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, количество
2
– 200 мл; вътр. транспорт с МПС до 3,5 тона. Посочено е, че в цената е включена доставка
франко склад/обект, при 70 % авансово плащане, като след всяка доставка трябва да се
извърши доплащане на стойността на доставеното количество, след приспадане на аванса,
като всички количества са ориентировъчни и се очаква финална КСС.
За авансовото плащане за същата поръчка в размер на 70 % или 59 614,80 лв. с ДДС е
била издадена от ответника и фактура № 764/19.04.2023 г. Сумата е била заплатена от ищеца
на ответника по банков път с преводно нареждане от 19.04.2023 г.
Представена е и проформа фактура № **********/31.05.2023 г., издадена от ответника с
получател ищеца, на стойност 28 836 лв. с ДДС за доставка на следните стоки: облицовки от
естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, количество – 150 кв.м.; облицовки от
естествен камък, модел Diana Royale, дебелина 2 см., количество – 120 кв.м. Посочено е, че в
цената е включена доставка франко склад/обект, при 100 % авансово плащане и срок на
доставка за цялата поръчка – 20 работни дни.
За същата доставка на същата стойност е издадена и фактура № 790/8.06.2023 г.
Ответникът е издал и фактура № 788/8.06.2023 г. на стойност 15 060,10 лв. с ДДС, за
доставени стоки на ищеца: облицовки от естествен камък, модел Travertine Noce, дебелина 2
см, количество – 33 кв.м.; страници, таванки, первази от естествен камък, модел Travertine
Noce, дебелина 2 см, количество – 113,38 мл; плотове до 55 см, модел Travertine Noce,
дебелина 2 см, количество – 337,33 мл; облицовки от естествен камък, модел Diana Royale,
дебелина 2 см., количество – 6 кв.м. и водобрани – 688 мл. Посочено е, че общата цена на
стоките без ДДС е 32 050,08 лв. /38 460,10 лв. с ДДС/, от която сума е приспаднато авансово
плащане в размер на 19 500 лв. и е начислен ДДС. Посочено е, че цената включва доставка
франко склад/обект. Сумата по фактурата е била заплатена от ищеца на ответника по банков
път с преводно нареждане от 8.06.2023 г.
Представена е и проформа фактура № **********/11.06.2023 г., издадена от ответника с
получател ищеца, на стойност 14 813,80 лв. без ДДС или 17 776,56 лв. с ДДС за авансово
плащане от 85 % за доставка на следните стоки: плочи от мрамор, модел – Crema Marfil,
размер 60/60/2. Посочено е, че в цената е включена доставка франко склад/обект, при 100 %
авансово плащане и срок на доставка за цялата поръчка – 10 работни дни. Сумата е била
заплатена от ищеца на ответника по банков път с преводно нареждане от 14.06.2023 г.
За същото авансово плащане е издадена и фактура, като представената такава от ищеца е
с № 797/23.06.2023 г., а същата е представена от ответника с № 797/14.06.2023 г.
За същата доставка е издадена и фактура № 807/4.07.2023 г. на стойност 3 132,24 лв. с
ДДС. Посочено е, че общата цена на стоките без ДДС е 17 424 лв., от която сума е
приспаднато авансово плащане в размер на 14 813,80 лв. и е начислен ДДС. Няма данни за
плащане на сумата.
Ответникът е издал и фактура № 808/23.07.2023 г. на стойност 2 219,15 лв. с ДДС, за
доставени стоки на ищеца: плотове до 55 см, с вкл. фабр. обработка, фаска и водобран по
двете дълги страни от ест. камък, модел Travertine Noce, дебелина 2 см, количество – 66,46
мл; водобрани, количество 132,92 мл. Посочено е, че общата цена на стоките без ДДС е
3 957,69 лв., от която сума е приспаднато авансово плащане в размер на 664,60 лв. и е
начислен ДДС. Няма данни за плащане на сумата.
Представени от ответника са и следните доказателства, относно закупените от него
строителни материали от чуждестранни контрагенти: 2 бр. фактури и международни
товарителници, издадени на 26.04.2023 г. и на 8.06.2023 г. за закупени и транспортирани от
Турция мраморни плочи Travertine Noce и Diana Royale; фактура от 18.07.2023 г. за закупени
мраморни плочи Crema Marfil от Испания.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от вещото лице Д. Д.. Експертизата е установило, че в
счетоводството на ищеца са отразени извършените авансови плащания към ответника в общ
размер на 77 391,36 лв. – 59 614,80 лв. на 19.04.2023 г. и 17 776,56 лв. на 14.06.2023 г.
3
Ищецът е отразил в счетоводството си и в справките – декларации по ЗДДС следните
приспаднати аванси в общ размер на 41 176,56 лв.: на 8.06.2023 г. – 23 400 лв. с ДДС от
задължението по фактура № 788/8.06.2023 г. и на 4.07.2023 г. – 17 776,56 с ДДС от
задължението по фактура № 807/4.07.2023 г. Според същото счетоводство разликата между
заплатения и приспаднат аванс е в размер на 36 214,80 лв. Не са осчетоводени при ищеца
фактура № 806/4.07.2023 г. и фактура № 808/23.07.2023 г., а са осчетоводени и е ползван
данъчен кредит по фактури № 790/8.06.2023 г. и № 807/4.07.2023 г. Установено е, че в
счетоводството на ответника е отразено приспадане на аванси в общ размер на 62 280,71 лв.
с ДДС, от които: 23 400 лв. от задължението по фактура № 788/8.06.2023 г., 17 776,56 лв. от
задължението по фактура № 806/4.07.2023 г., 17 776,56 лв. от задължението по фактура №
807/4.07.2023 г., и 3 327,60 лв. от задължението по фактура № 808/23.07.2023 г. Според
същото счетоводство разликата между заплатения и приспаднат аванс е в размер на
15 110,64 лв., като непогасените задължения на ищеца по фактурите са в общ размер на
37 319,63 лв., от които: 28 836 лв. – по фактура № 790/8.06.2023 г., 3 132,24 лв. – по фактура
№ 797/23.06.2023 г. 3 132,24 лв. – по фактура № 806/4.07.2023 г. и 2 219,15 лв. – по фактура
№ 808/23.07.2023 г. На вещото лице не са били представени от ищеца корегиращи
декларации до НАП за задълженията по фактури № 790/8.06.2023 г. и № 807/4.07.2023 г., а
фактури № 806/4.07.2023 г. и фактура № 808/23.07.2023 г. не са били включвани в справките
– декларации по ЗДДС.
В първата инстанция е разпитан свидетелят И. А.. Същият заявява, че е бил пълномощник
на управителя на ответното дружество към 2023 г., като е бил запознат с всички аспекти от
търговската му дейност. Предметът на дейност на дружеството бил свързан с доставка и
монтаж на настилки, облицовки, фасади от естествен камък – мрамор, гранит, всякакъв
естествен камък. Ищецът „Би Ен Ел Сървис“ ЕООД бил клиент на ответника, като между
тях били сключени няколко търговски сделки, включително и за настилка в офиса на
дружеството. Между двете дружества не били сключвани писмени договори, поръчките
били договаряни чрез преговори, срещи, оферти, представяне на проформи при одобрение
на проекти и пр. Срокове за доставка не били уговаряни, ищцовото дружество било наясно,
че след като се достави камъка, същият се преработва в цех на ответника, където се
калибрирали детайлите според поръчките на ищеца, след което с камионче на ищеца
детайлите били превозвани до обектите на дружеството. Доставките на поръчаните стоки
били по договорка – или от склада на търговеца, или от производствения цех. Според
свидетеля в най-кратък срок след получаване на поръчките ответникът имал готовност да
достави поръчаните стоки. От ищеца постоянно били променяни поръчките. От ответното
дружество били предявявани необосновани претенции за липса на детайли, които
ответникът изпратил в перфектно качество и по поръчана спецификация. Свидетелят
разказва за друг случай, в който ищецът поръчал един вид мрамор от Испания, които бил
доставен за 18-20 дни, но впоследствие решил да го откаже, но не било възможно, тъй като
вече бил поръчан от ответника, платен и доставен материала. Имало случаи, в които
проформа фактурата била за едни материали, впоследствие се променяли доставките и
окончателната фактура била различна, тъй като стоките били различни от първоначално
заявените.
По делото са представени разпечатки от електронна кореспонденция чрез мобилно
приложение, неоспорена от ищеца, от която се установява, че с електронни съобщения
страните са уговаряли размери и количества на стоките, предмет на договора, както и заявки
за доставяне на определени по размер количества.
Ответникът е представил и документи, за които твърди, че са разпечатки от електронна
поща от електронен адрес ******@******.** до адрес ***@matchmore.eu, съдържащи
съобщение, с което ищцовото дружество е уведомено за нарязан над 400 кв.м. травертин и е
поканено да извърши плащане, както и е уведомено, че платеният авансово на 4.07.2023 г.
камък Crema Marfil е доставен. Други разпечатки са със съдържание, че от електронен адрес
***@matchmore.eu до адрес ******@******.** са изпратени съобщения, с които уведомяват, че
има неусвоен аванс от 60 949,19 лв., поради което не може да говорят за друго плащане,
4
както и покана за връщане на остатъчна сума от неусвоен аванс.
Представено е уведомление за разваляне на договор – покана за доброволно изпълнение –
връщане на неусвоен аванс, от ищеца до ответника, съдържащо изявление за разваляне на
договора за закупуване на строителни материали, като ответникът е поканен да възстанови
сумата 58 079,88 лв. с ДДС, представляваща стойността на авансово платено, но
недоставено количество строителни материали. Поканата е връчена от ЧСИ Г. С. чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на 21.11.2023 г. на адреса на управление на
ответника – ***.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
І. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Предмет на въззивното производство е отхвърленият иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
сумата 58 079,88 лв., претендирана като платена по развален договор.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в
него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване,
което е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна
система. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при
начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият
фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила
основание – в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването,
което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
Процесната искова претенция се основава на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, като ищецът претендира връщане на исковата сума от 58 079,88 лв. на отпаднало
основание – разваляне на сключения между страните договор, по който е платена сумата от
ищеца.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях през
2023 г. са съществували неформални договорни отношения във връзка с търговска продажба
на стоки – строителни материали /каменни облицовки и облицовъчни изделия/, по които
ответникът е продавач, а ищецът – купувач. Ответникът е вносител и доставчик на такива
материали, а ищецът – строител, който ги използва в строителната си дейност. По твърдения
и на двете страни /което съответства и на стопанската логика/ отношенията са установени
след първоначални запитвания от ищеца до ответника с посочени желани артикули и
количества, след което е следвала ценова оферта от ответника, обективирана в проформа
фактура, последвано от авансово плащане от ищеца. Самият ищец е заявил в исковата
молба, че уговорката е била, че след доставка на стоките от чужбина до база на ответника
стоките по заявка на ищеца /т.е. при поискване/ да се транспортират до обекта на ищеца,
като цената включва и транспорта. Ответникът е изразил съгласие с това твърдение в
отговора на исковата молба, като е заявил, че въпреки многократното надлежно уведомяване
на ищеца за наличните стоки в склада на ответника ищецът не е отправял заявки за тяхната
доставка до неговия обект.
По този ред е било учредено договорно отношение за доставка на стоки по проформа
фактура № **********/18.04.2023 г., издадена за сумата 85 164 лв. с ДДС, от която на
19.04.2023 г. е заплатен 70 % аванс в размер на 59 614,80 лв. с ДДС, за който аванс е
издадена фактура № 764/19.04.2023 г. Не е спорно и, че част от стоките по проформа
5
фактурата от 18.04.2024 г. са били реално доставени от ответника и приети от ищеца, за
което е издадена фактура № 788/8.06.2023 г. на стойност 38 460,10 лв. с ДДС, от която е
приспаднато авансово плащане в размер на 23 400 лв. с ДДС, а остатъкът от 15 060,10 лв. с
ДДС е заплатен от ищеца на 8.06.2023 г. Следователно, от общо заплатената авансово сума
от 59 614,80 лв. е останала неусвоена сумата 36 214,50 лв. Не се установява, а и не се твърди
от ответника, да е имало други доставки по тази проформа фактура. Представените в тази
насока фактури № 806/4.07.2023 г. и фактура № 808/23.07.2023 г. не са били осчетоводени от
ищеца и не са включвани в справките – декларации по ЗДДС, т.е. същите не доказват
доставени и приети стоки.
Впоследствие е било учредено и друго договорно отношение за доставка на други стоки
по проформа фактура № **********/11.06.2023 г. за сумата 17 776,56 лв. с ДДС /14 813,80
лв. без ДДС/, която ищецът авансово е заплатил изцяло на 14.06.2023 г., за което е издадена
и фактура № 797/14.06.2023 г. За стоките по същата поръчка е била издадена и фактура №
807/4.07.2023 г. на стойност 20 908,80 лв. с ДДС, от която сума е приспаднато авансово
плащане в размер на 17 776,56 лв., като е останала сумата 3 132,24 лв. за доплащане. От
приетото заключение на ССЕ се установява, че тази фактура е била надлежно осчетоводени
от ищеца и е включена в справката-декларация по ЗДДС, подадена пред НАП, за съответния
месец, като е ползван данъчен кредит по нея. Тези действия представляват извънсъдебно
признание за получената доставка на продадените стоки. Поради това въззивният съд
приема за доказана реалната доставка на стоките по тази фактура, т.е. надлежното
изпълнение на задълженията на ответника по нея.
Доказано е и съществуването и на друго договорно отношение за доставка на други стоки
по проформа фактура № **********/31.05.2023 г. за сумата 28 836 лв. с ДДС, за която е
издадена и фактура № 790/8.06.2023 г. Няма данни същата да е заплатена от ищеца. Същата
според заключението на ССЕ е осчетоводена от ищеца, декларирана по реда на ЗДДС и е
ползван данъчен кредит. Независимо от това по твърдения на ответника стоката по тази
фактура не е била предадена на ищеца, макар поради липса на съдействие от ищеца.
Същевременно, направеното от страна на ищеца изявление за разваляне обхваща само
договорното отношение по проформа фактура № **********/18.04.2023 г., а не и тези по
проформа фактура № **********/11.06.2023 г. и проформа фактура №
**********/31.05.2023 г. – видно както от съдържанието на извънсъдебната покана, така и
на исковата молба.
Твърдението на ищеца е, че ответникът не е изпълнил задължението си да достави
останалото количество поръчани стоки. Установява се и, че ищецът е отправил
извънсъдебно изявление за разваляне на договора – с покана, връчена по реда на чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ и по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на
21.11.2023 г., а същата покана е и приложена към исковата молба, с връчването на която
също се приема за връчена. Спорният въпрос по делото е дали в полза на ищеца е
възникнало право на разваляне на договора, по който въпрос въззивният съд намира
следното:
Правото на разваляне на един договор е потестативно и в зависимост от предмета на
договора може да се упражни извънсъдебно с едностранно изявление на кредитора,
нуждаещо се от получаване от длъжника, или по съдебен ред чрез конститутивен иск /чл. 87,
ал. 3 ЗЗД/. При извънсъдебно разваляне изявлението на кредитора може да породи правно
действие, ако правото на разваляне е съществувало към момента на отправяне на
изявлението, т.е. ако са налице всички Ю.дически факти, които го пораждат. Тези Ю.дически
факти са: 1) да е налице неизпълнение на задължение по договора поради причина, за която
длъжникът отговаря, 2) неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на
кредитора, и 3) длъжникът не изпълни и след като кредиторът даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако
поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време /при т.нар. фикс-сделки/. Последната
предпоставка е израз на принципа за реално изпълнение в облигационното право, като дава
6
приоритет на запазване на договора, дори и изпълнението да е забавено, освен при
посочените изключения. Това означава, че договорът не може да бъде развален, извън
изключенията по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ако: 1) е изпълнен със забава преди отправяне на
изявлението за разваляне, или 2) е изпълнен със забава след отправяне на изявлението за
разваляне, но в рамките на подходящия според обстоятелствата срок.
Длъжникът отговаря за всяко неизпълнение, ако е следствие на негова или на наети от
него трети лица умисъл или небрежност. Във формата на небрежност длъжникът отговаря за
неполагане на дължимата грижа, която при търговска за него сделка е грижата на добрия
търговец /чл. 302 ТЗ/. Съдържанието на грижата на добрия търговец се определя от
общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен мащаб за професионална
грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за дължимо усилие и
старание. Неизпълнението поради небрежност се предполага оборимо, а неизпълнението
поради умисъл не се предполага, а следва да се докаже от кредитора. Ако длъжникът обаче
иска да се оневини изцяло за неизпълнението, то той следва да докаже, че не е проявил дори
и небрежност. Това той може да стори само ако докаже, че неизпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина /чл. 81, ал. 1 ЗЗД/. Тази причина може да
бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или случайно събитие, или 2) недадено
от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата забава /чл. 95 ЗЗД/, което
освобождава длъжника от последиците на неговата забава /чл. 96, ал. 1 ЗЗД/.
В настоящия казус в изявлението за разваляне ищецът се е позовал на частично
неизпълнение на процесния договор. Както бе посочено по-горе, установи се, че част от
стоките не са реално доставени /транспортирани/ до обекта на ищеца, като неусвоената част
от заплатения аванс по проформа фактурата от 18.04.2023 г. е на стойност 36 214,50 лв. От
своя страна ответникът е оспорил да има вина за това неизпълнение, изтъквайки че: 1)
въпреки многократното надлежно уведомяване на ищеца за наличните стоки в склада на
ответника ищецът не е отправял заявки за тяхната доставка до неговия обект, 2) ищецът не
заплатил цената по фактури № 790/8.06.2023 г., № 806/4.07.2023 г., № 807/4.07.2023 г. и №
808/23.07.2023 г.
От двете изтъкнати обстоятелства само първото принципно попада в обхвата на чл. 95
ЗЗД и може да се квалифицира като недадено от кредитора съдействие. Това възражение е
релевантно към възникване на правото на разваляне на договора, тъй като е свързано с
уговорките по договора, признати и е от двете страни – след доставка на стоките от чужбина
до база на ответника стоките по заявка на ищеца /т.е. при поискване/ да се транспортират
до обекта на ищеца, т.е. без такова искане ответникът не би могъл да изпадне в
неизпълнение. Същевременно, не е спорно между страните, че преди това ответникът е
следвало да уведоми ищеца за фактическата наличност на стоките в неговия склад след
доставката им от чужбина. Спорно е единствено дали е имало уговорен срок за доставка на
стоките от чужбина до склада на ответника. Такава уговорка не бе доказана по никакъв
начин. Подобен срок не фигурира в проформа фактура № **********/18.04.2023 г., касаеща
първото договорно отношение, спрямо което е упражнено изявлението за разваляне. При
положение, че ответникът е вносител на стоките, а не производител, то стопанската логика
обяснява и защо не е бил изрично уговорен подобен срок – поради неизвестността кога
фактически ще пристигнат доставките от чужбина. Поради липсата на подобен уговорен
срок, ответникът не би могъл да изпадне в забава поради неспазването му.
Задължението за ответника обаче е било да уведоми ищеца веднага щом стоките са
налични. По делото се събраха доказателства, че ответникът е изпълнил това задължение –
показанията на свидетеля И. А., както и представената извадка от електронна
кореспонденция. Същата е била своевременно представена към отговора на исковата молба,
който е бил връчен на ищеца, но същият не е заявил в първата инстанция становище и
възражения по тези доказателства, а и въобще не е депозирал допълнителна искова молба по
чл. 372 ГПК. Ето защо направените едва във въззивната жалба оспорвания относно
електронната кореспонденция се явяват преклудирани.
Отделно от това – независимо дали ответникът е уведомил ответника за наличността на
7
стоките, той не би могъл да изпадне в забава, ако преди това не е имало конкретна заявка
/искане/ от ищеца за транспорт на стоките до обекта на ищеца. При тази договорна
конструкция посоченото искане е едно от условията за изпълнение от ответника на
задължението му за доставка. Ответникът изрично е оспорил в отговора на исковата молба
наличието на отправени от ищеца подобни искания за недоставената част от процесните
стоки. При това положение в тежест на ищеца е било да докаже отправянето на подобни
искания, за което не са ангажирани никакви доказателства – както правилно е констатирано
и в първоинстанционното решение, но дори и във въззивната инстанция доказателствени
искания не са направени от ищеца. Няма характер на подобни искане самото отправено
писмено изявление за разваляне на договора, тъй като, както е посочено и в него, същото се
прави на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД – без да се дава допълнителен срок за изпълнение.
Изявлението сочи на категорично нежелание на ищеца да получи недоставените стоки,
поради което то не може да се тълкува като искане за тяхната доставка, а представлява
изричен отказ за това – отказ да получи стоките.
Следователно, не се установява ответникът да е изпаднал в забава за изпълнение на
задължението си за доставка на стоките, а е налице недадено от ищеца съдействие на
ответника за изпълнението, т.е. налице е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД,
водеща до последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в полза на ищеца не е породено
правото да развали договора, поради което и отправеното от него изявление в тази насока не
е развалило договора. Това е достатъчно за неоснователността на предявения иск.
Поради това е ненужно разглеждането на второто възражение на ответника – че ищецът
не заплатил цената по фактури № 790/8.06.2023 г., № 806/4.07.2023 г., № 807/4.07.2023 г. и №
808/23.07.2023 г. Същото е направено и при евентуалност и чрез него ответникът твърди да
се позовава на възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД. Отделен е въпросът, че част
от посочените фактури не касаят договора, спрямо който е направено изявлението за
разваляне, поради което спрямо този договор те принципно не могат да обосноват
предпоставките по чл. 90 ЗЗД.
При това положение предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е изцяло основателен,
доколкото не се установи отпадане на основанието за дължимост на заплатените авансови
суми.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответника.
Направените за първата инстанция разноски са му присъдени с обжалваното решение. За
въззивната инстанция същият е доказал разноски в размер на 6 360 лв. с ДДС – за адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 1.04.2025 г.,
фактура № 2956/14.04.2025 г. и преводно нареждане от 28.05.2025 г. Срещу тези разноски не
е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/6.12.2024 г. по търг. дело № 48/2024 г. на Окръжен съд
– Благоевград.
ОСЪЖДА „Би Ен Ел Сървис“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 87А, партер, да заплати на „Пиетра
България“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – ***, на осн.
8
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6 360 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението да се връчи на обявените по делото профили в ЕПЕП на адвокатите на
страните.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9