Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при
участието на секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4880 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на С.К.С. срещу И.К.С., с която
е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената
част от наследството на К. С. ***, починал на 02.12.2015 г., като се намали дарението
от 11.11.2011 г., оформено в Нотариален акт № **, том *,
рег. № ***, дело № *** г. по описа на нотариус Н. С. с район на действие
Варненски районен съд, с което К.С.Г. и И. И. С. даряват на ответника следните
недвижими имоти: 200 кв.м. идеални части от поземлен имот намиращ се в гр. *****,
с идентификатор *****по КККР на гр. Варна, с обща площ по скица от 606 кв.м., а
по документ за собственост 544 кв.м., при граници имоти с идентификатори: *****,
*****, *****и *****; апартамент № *, намиращ се в сграда № *, построена в
поземления имот на първи етаж с предназначение „жилище“, с идентификатор *****,
с площ от 115,70 кв.м., при граници: апартамент № * и от три страни двор, ведно
с прилежащата му изба № * с площ от 13,80 кв.м., както и 24,10 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, ведно с
прилежащото му таванско помещение № * с тераса, с площ от 74,70 кв.м., намиращо
се на тавански – складов етаж в жилищната сграда, ведно с 15,56 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; сграда с
идентификатор *****разположена в имот с идентификатор *****, с предназначение:
хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 32 кв.м., при граници:
ул. „*****“, двор, гараж № * и жилищна сграда № *, до размера на запазената му
¼ идеална част.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищецът, ответникът и майка им И. С.са наследници
на К. С. ***, починал на 02.12.2015 г. Към момента на откриване на наследството
наследодателят им притежавал в СИО със съпругата си имот, представляващ
апартамент № * със ЗП 41 кв.м., с идентификатор *****.*.* по КККР на гр. Варна,
ведно с 8,45 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, както и 206 кв.м. ид.части от поземления имот, в който е
построена сградата, с идентификатор *****, целия с площ от 605 кв.м. Имотът бил
предмет на съдебна делба, по която е образувано гр. дело № 843*/2017 г. на ВРС,
по което делбено производство ищецът е получил уравнение за собствената му 1/6
ид.част в размер на 6083.33 лева.
Твърди, че
приживе наследодателят му и неговата съпруга дарили процесните имоти –
апартамент № *, сграда с предназначение – хангар, депо, гараж и 200 кв.м.
ид.части от поземления имот, в който са изградени, в полза на ответника, с
което наследодателят К. С.Г. накърнил запазената част от наследството на ищеца.
Поради така
изложените съображения желае намаляване на дарението, оформено в Нотариален акт
№ **, том *, рег. № ***, дело № **** г. до размера, необходим за възстановяване
на запазената му част от наследството.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен.
Не се
оспорва фактът, че притежаваният от наследодателя приживе апартамент № *, със
ЗП 41 кв.м е бил предмет на съдебна делба по гр. дело № 84**/2017 г. на ВРС, по
което е одобрена съдебна спогодба, с която на ищеца е определено уравняване в
пари на дела от наследството. Посочва, че със съдебното решение за допускане на
делбата е прието, че имотът, предмет на делото, изчерпва делбената маса. Поради
изложеното намира, че настоящата претенция е несвоевременно предявена поради
настъпване на преклузия за сезиране на съда с искане възстановяване на
запазената част. При тези съображения и доколкото претенцията за намаляване на
дарението и възстановяване на запазената част не е предявена в производството
по съдебна делба, което се е развило между страните, счита, че самостоятелното
й разглеждане в настоящото производство е недопустимо.
В условията
на евентуалност оспорва твърдението на ищеца, че наследодателят към момента на
откриване на наследството е притежавал само посочения в исковата молба имот. Поддържа,
че последният е бил собственик и на други имоти, както следва: 1) нива с площ
от 2 дка. в гр. *.“, представляваща поземлен имот № **** от масив №**, 2) лозе
с площ от 3 дка. в гр. ****“, представляващо поземлен имот № ** от масив **; 3)
нива с площ от 4,5 дка в гр. ****“, представляваща поземлен имот № ****; 4) недвижим
имот, представляващ поземлен имот № ****в кадастрален район № *** по ПНИ на
местност „***“, с площ от 828 кв.м., ж.к. „***“, гр. Варна. Счита, че
стойността на описаните имоти следва да бъде добавена при попълване на
наследствената маса. Излага възражения, че тъй като безвъзмездното разпореждане
е извършено с договор за дарение, което не изчерпва цялото имущество на
наследодателя, преценката дали е накърнена запазената част следва да бъде
извършена след като се образува наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а
самото възстановяване се извърши с определена парична сума в полза на
наследника предявил иска, а не чрез обикновена дроб съобразно посоченото в
исковата молба. Счита, че запазената част на ищеца от наследството, останало от
общия на страните наследодател, не е била накърнена, тъй като посоченият в
исковата молба апартамент №* не изчерпва наследствената маса към момента на
откриване на наследството.
Ответникът
навежда доводи, че приживе на наследодателя си е извършил множество подобрения
в процесния поземлен имот, както и в обектите, разположени в жилищната сграда и
гаражите, с което е спомогнал за увеличаване на наследството, поради което и на
основание чл. 12, ал. 2 ЗН приносът му следва да бъде взет предвид. Общата
стойност на осъществените подобрения във всички обекти възлиза на 86 200 лева
/съобразно извършено уточнение в първото по делото съдебно заседание/. Към 1987
г. жилището било завършено до груб строеж, без замазки по под и мазилки по
стени, като ответникът извършил подмяна на ел. инсталация, измазване, шпакловка, боядисване, прокарване
на ВиК инсталация, остъкляване на жилището, поставяне на блиндирана врата. За
периода 1986-1987 г. с влагане на лични средства заедно с баща си изградил и
процесния гараж, като осигурил тухли, излети били бетонови фундаменти и
покриващи плочи, осъществено било окабеляване, поставяне на тръби, измазване и
поставяне на входна врата. Посочва, че впоследствие е осъществено пристрояване
на изградената сграда, като са обособени две стаи, в които живели родителите му.
През 2008-2009 г. било осъществено надстрояване на жилищната сграда в имота с
един жилищен етаж, която дейност била свързана с изливане на подпорни колони и
укрепващи фундаменти, две плочи, поставяне на стоманобетонни елементи,
изработване на ВиК и ел. инсталации, измазване, шпакловка, боядисване. В тази
връзка ответникът лично осъществил извозването на строителните отпадъци и
превоза до обекта на строителни материали. Таванското помещение било довършено
от ответника в периода 2010-2011 г., който поставил подова настилка, вана в
банята, климатици, ПВЦ дограма, изпълнени били мазилки по тавани и стени на
обекта. Наред с изложеното приживе на наследодателя ответникът закупил домакински
електроуреди, открил партида към електроразпределителното дружество, като
заплащал и сметките за консумирана ел.енергия. Заплащал сметки за вода, парно и
дължимите от наследодателя данъци и такси. Сторил и разходи по повод смъртта на
наследодателя.
Твърди, че
под формата на прикрито дарение, оформено в договор за покупко-продажба, вписан
в СВ-Варна под акт № ***, том ***, дело № **** от 27.10.*** г., наследодателят
на страните и неговата съпруга са надарили ищеца с имот, представляващ
апартамент № * с идентификатор *****.*.* с площ от 164.80 кв.м., ведно с
прилежащата му изба № *, с площ от 120,10 кв.м., ведно с 34,33 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с припадащото му се
таванско помещение № * на трети етаж с тераса със ЗП от 83.80 кв.м., ведно с
17,46 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и
гараж със ЗП от 31 кв.м., с идентификатор *****.*, ведно с 200 кв.м. ид. части
от поземлен имот с идентификатор *****, в който са изградени обектите.
С
протоколно определение от 21.01.2022 г. С.Д.И. е конституирана в качеството на
трето лице-помагач на страната ответника И.К.С..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно
определение от 15.04.2022 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че наследодателят им К. С. Г. е починал на 02.12.2015 г., за което е съставен
Акт за смърт №****/0*.12.2015 г. Последното се потвърждава и от приложеното към исковата молба
удостоверение за наследници /л. 10/, от съдържанието на което е видно, че К. Г.
е оставил следните наследници по закон: И. И. С./съпруга/, И.К.С. и
С.К.С. /синове/.
По силата
на Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ***** г. по описа на нотариус
Н.С. /л. 7-9/, К. С.Г. и И. И. С.са дарили на ответника И.К.С. следните
недвижими имоти: 200 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *****по
КККР на гр. Варна; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с
прилежащите му изба № 1, таванско помещение № 2 с тераса и 15,56 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот;
сграда с идентификатор *****.*.
С
Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № **** г. по описа на нотариус К.
П./л. 147-148/, К. С.Г. и И. И. С.са продали на В. Д. С.следните недвижими
имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*.*, ведно с прилежащите
му избено помещение № *, таванско помещение № * и 34,33 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; сграда с
идентификатор *****.*, както и 200 кв.м. идеални части от поземления имот, в
който са построени сградите.
Видно от
издадено от Община Варна удостоверение /л. 164/, приобретателят по горната
сделка е съпруга на ищеца С.К.С..
С Решение №
2600** от 03.07.2020 г. по гр. д. № 206*/2018 г. на ОС-Варна /л. 202-205/ е
отхвърлен предявеният от И.К.С. срещу С.К.С. и В. Д. С.иск за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***,
Том *, рег. № ****, дело № *****г. по описа на нотариус К. П., поради
накърняване на добрите нрави, както и предявеният в условията на евентуалност
иск за обявяване на същия договор за нищожен като привиден и обявяване за
действителен на сключения между страните прикрит договор за дарение. Посоченото
решение е допълнено с решение от 01.02.2021 г. /л. 206-207/, с което е
отхвърлен и предявеният от И.К.С. срещу С.К.С. и В. Д. С.иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението до размера на запазената част на
ищеца. Съдебният акт е бил предмет на инстанционен контрол, във връзка с което
е образувано в. гр. д. № 15*/2021 г. на Апелативен съд – Варна. В рамките на
последно с Решение № 50/12.07.2021 г. /л. 208-213/, влязло в законна сила, първоинстанционното
решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1/6 идеална част от имотите,
предмет на договора, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разликата над ½
идеална част от имотите, предмет на договора, като производството е прекратено
в посочените части. В останалата част Решение № 260027 от 03.07.2020 г. по гр.
д. № 2069/2018 г. на ОС-Варна е потвърдено. Допълнителното решение от
01.02.2021 г. е обезсилено по отношение на ответника В. Д. С.и е потвърдено с
частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 30 ЗН по отношение на С.К.С..
Към
писмените доказателства по делото е приобщен протокол от 07.03.2018 г. по гр.
д. № 8432/2017 г. на ВРС /л. 12-14/, от съдържанието на който се установява, че
с влязло в сила определение съдът е одобрил постигната между наследниците на К.
С.Г. спогодба, по силата на която в дял и изключителна собственост на И. И. С.е
поставен самостоятелен обект с идентификатор *****.*.*, ведно с 206 кв. м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор *****, като последната е осъдена
да заплати на И.К.С. и С.К.С. сумата от по
6083.33 лева за уравнение на дяловете им. Между страните е безспорно, че
посоченият имот е бил притежаван от родителите на страните в настоящото
производство и е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на К. С.Г..
Въз основа
на договор за доброволна делба от 16.06.2004 г. /л. 73-76/ К. С.Г. е придобил
следните имоти: 1/6 идеална част от нива с площ от 2 дка. в гр. К.“,
представляваща поземлен имот № **** от масив № 40; ¼ идеална част от
лозе с площ от 3 дка. в гр. ****“, представляващо поземлен имот № ** от масив **;
нива с площ от 4,5 дка в гр. ****“, представляваща поземлен имот № ****.
По делото
са събрани и писмени доказателства, установяващи, че наследодателят на страните
е бил собственик и на ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ
поземлен имот № ****в кадастрален район № *** по ПНИ на местност „***“, с площ
от 828 кв.м., ж.к. „***“, гр. Варна, а именно – Заповед № 1786/10.12.2004 г. на
кмета на Община Варна, Протокол за въвод във владение, удостоверение за
наследници на С. С. К.и удостоверения за отказ от наследство /л. 325-332/. От
посочените документи е видно, че имотът е възстановен на наследниците на С. С.
К., по реда на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно представеното удостоверение
за наследници, сред кръга на наследниците на последната попада наследодателят
на страните К. С.Г. /неин син/. Предвид обстоятелствата, че освен него майка му
е имала още четирима низходящи от първа степен, единият от които е извършил
отказ от наследство, К. Г. е придобил ¼ идеална част от гореописания
имот.
От
представените от страните банкови извлечения за периода от 02.12.2015 г. до
15.12.2015 г. /л. 336-339 и л. 418-420/ се установява, че към момента на
смъртта си К. С.Г. е имал задължения по
банкови кредити в общ размер от 9116.04 лева /формирана като сбор от
задълженията за главница и лихва, отразени в извлеченията по всеки отделен
договор за кредит/.
Видно от
съдържанието на Нотариален акт № ***, Том *, рег. № ***, дело № *** от *** г.
на нотариус О. С./л. 239-241/, на 14.12.2021 г. И.К.С. е продал на третото
лице-помагач С.Д.И. имотите, придобити по силата на извършеното от родителите
му дарение от 11.11.2011 г.
На л.
95-129, както и л. 258-318 от делото, са приложени доказателства за извършени
от ответника разходи за строителни материали и услуги, мебели, домакински уреди
и пр.
По делото е
допусната съдебно-техническа експертиза /л. 421-429/ и са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И. С., С. С, Ж. С.и К. С. относно
обстоятелствата във връзка с извършените в процесните имоти подобрения.
Показанията
на свидетелите, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, са еднопосочни
досежно състоянието на дарените имоти към 2011 г. От тях става ясно, че
апартаментът е бил завършен и обитаем, като в него не са правени подобрения
след завършване на надстрояването през 2008 г. – заявяват го изрично св. И. С./майка
на страните/ и св. К. С. /син на ответника/. Що се отнася до прилежащото му
таванско помещение, към 2011 г. то е било завършено до степен груб строеж, като
обособяването му в жилище се е случило през 2012 г. – в този смисъл е
изложеното от св. К. С., който именно е извършил преустройството в таванското
помещение, за да живее в него със семейството си, както и изявленията на
водения от ищеца свидетел С. Стефанов.
По делото е
допусната съдебно-оценителна експертиза за установяване пазарната стойност на
включените в наследствената маса недвижими имоти към момента на откриване на
наследството /02.12.2015 г./, както и на пазарната стойност на имотите, предмет
на извършеното в полза на ответника дарение, определена към момента на
откриване на наследството /02.12.2015 г./ според състоянието им към момента на
подаряването /11.11.2011 г./. Заключението на вещото лице /л. 452-465/ следва
да бъде кредитирано в пълнота като компетентно изготвено, подробно и
обосновано. Следва да се отбележи, че вещото лице е използвало в случаите, в
които са налични, пазарни аналози за реално осъществени сделки, вписани в
СВ-Варна. Съгласно заключението пазарната стойност на процесните имоти е както
следва:
- на самостоятелен
обект с идентификатор *****.*.*, ведно с 206 кв. м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор *****– 35 700 лева, съответно 17 850 лева за
притежаваната от наследодателя 1/2 идеална част;
- на нива с
площ от 2 дка в гр. К.“, представляваща поземлен имот № **** от масив № 40 –
8400 лева, съответно 1400 лева за притежаваната от наследодателя 1/6 идеална
част;
- на лозе с
площ от 3 дка. в гр. ****“, представляващо поземлен имот № 15 от масив 68 –
40 700 лева, съответно 10 175
лева за притежаваната от наследодателя ¼ идеална част;
- на нива с
площ от 4,5 дка в гр. ****“, представляваща поземлен имот № **** – 10 000
лева;
- на
недвижим имот, представляващ поземлен имот № ****в кадастрален район № *** по
ПНИ на местност „***“, с площ от 828 кв.м., ж.к. „***“, гр. Варна – 81 000
лева, съответно 20 250 лева за притежаваната от наследодателя ¼
идеална част;
- на 200
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *****– 11 100 лева,
съответно 5550 лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част;
- на
самостоятелен обект с идентификатор ***** – 106 000 лева, съответно 53 000
лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част;
-
на сграда с идентификатор *****– 7600 лева,
съответно 3800 лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част.
В проведеното на 09.12.2022 г.
открито съдебно заседание вещото лице С.Б. поддържа заключението. Пояснява, че
при извършване на оценката на дарените имоти е взела предвид състоянието им към
2011 г., което се установява от свидетелските показания, а именно – относно
апартамент № 1 е приела, че е обитаем, а относно прилежащото му таванското
помещение – че е било в груб строеж, поради което по отношение на него е
приложила корекционен коефициент.
Не следва
да бъде обсъждано заключението по първоначалната съдебно-оценителна експертиза
/л. 340-369/, тъй като поради техническа грешка при формулиране на задачата оценката
на имотите е извършена към 02.12.2012 г., т.е. същата е неотносима към предмета
на производството. Неотносима е и извършената от вещото лице оценка към момента
на изготвяне на заключението, доколкото от дадените разяснения о.с.з. на
09.12.2022 г. /л. 543/ става ясно, че същата е неактуална и в хода на делото цените
на недвижимите имоти значително са нараснали /с около 20 %/.
Именно във
връзка с горното е допуснато изготвянето на допълнителна съдебно-оценителна експертиза
за изясняване текущата пазарна стойност на процесните имоти. Заключението по
нея /л. 631 и сл./ следва да бъде ценено като компетентно изготвено и
аргументирано. Съгласно същото актуалната пазарна оценка на имотите е, както
следва:
- на
самостоятелен обект с идентификатор *****.5.2, ведно с 206 кв. м. идеални части
от поземлен имот с идентификатор *****– 66 900 лева за апартамента и
28 300 лева – за прилежащата му част от поземления имот, съответно общо 47 600 лева за притежаваната от
наследодателя 1/2 идеална част;
- на нива с
площ от 2 дка в гр. К.“, представляваща поземлен имот № **** от масив № 40 – 11
200 лева, съответно 1866.67 лева за притежаваната от наследодателя 1/6 идеална
част;
- на лозе с
площ от 3 дка. в гр. ****“, представляващо поземлен имот № 15 от масив 68 – 103
700 лева, съответно 25 925 лева за
притежаваната от наследодателя ¼ идеална част;
- на нива с
площ от 4,5 дка в гр. ****“, представляваща поземлен имот № **** – 25 200 лева;
- на
недвижим имот, представляващ поземлен имот № ****в кадастрален район № *** по
ПНИ на местност „***“, с площ от 828 кв.м., ж.к. „***“, гр. Варна – 127 100
лева, съответно 31 775 лева за притежаваната от наследодателя ¼ идеална
част;
- на 200
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *****– 26 500 лева,
съответно 13 250 лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част;
- на
самостоятелен обект с идентификатор ***** – 215 800 лева /в т.ч. 179 300
лева за апартамента и 36 500 лева за прилежащото му таванско помещение/,
съответно 107 900 лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част;
-
на сграда с идентификатор *****– 26 000 лева,
съответно 13 000 лева за притежаваната от наследодателя ½ идеална част.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
производството:
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, релевирани с отговора на
исковата молба. Обстоятелството, че претенцията за възстановяване на запазена
част не е предявена в рамките на производството за делба на един от недвижимите
имоти, попадащ в наследствената маса, не води до преклудиране на възможността
тя да се предяви в отделно производство. В случая безспорно се установява, че
наследодателят на страните е притежавал и други недвижими имоти наред с този,
предмет на делба по гр. д. № 8432/2017 г. на ВРС. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН може
да бъде предявен както в рамките на производство по съдебна делба, така и
самостоятелно, като същият се погасява с изтичането на общата петгодишна
давност, считано от момента на откриване на наследството.
По основателността на иска:
Наследодателят
е свободен да се разпорежда с притежаваното от него имущество, но същият не
може да накърнява запазената част на своите низходящи, родители и съпруг със
завещателни разпореждания или чрез дарение /арг. от чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
29 ЗН/. В противен случай наследниците с признато от закона право на запазена
част могат да искат намаляване на извършените от наследодателя безвъзмездни
разпореждания до размера, необходим за
нейното допълване /чл. 30 ЗН/. Претенцията по чл. 30 ЗН може да бъде предявена
в рамките на делбеното производство или самостоятелено от наследника, чиято
запазена част е накърнена, срещу облагодетелстваното от завещателно
разпореждане или дарение лице, получило имущество, стойността на което
надхвърля разполагаемата част от наследството.
Чл. 29 ЗН
съдържа правилата за определяне размера на запазената част в зависимост от броя
на призованите към наследяване лица. Наследодателят на страните К. С.Г. е
оставил двама низходящи и съпруг, поради което разполагаемата част от
наследството му е в размер на ¼, какъвто е и размерът на запазената част
на всеки от наследниците.
Тъй като в
случая се претендира намаляване на дарствено разпореждане, за определяне на
разполагаемата част, както и размера на запазената част на ищеца, следва да се
образува наследствената маса по правилата на чл. 31 ЗН. В последната следва да
се включат всички имоти, принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал.
2 ЗН, и към тях се прибавят даренията с изключение на обичайните такива.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че към момента на смъртта си К. С.Г. е притежавал следните
недвижими имоти: ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *****.*.*,
ведно с 206 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *****с
пазарна стойност в размер на 17 850 лева; 1/6 идеална част от нива с площ от 2
дка в гр. К.“, с пазарна стойност в размер на 1400 лева; ¼ идеална част
от лозе с площ от 3 дка. в гр. ****“ с пазарна стойност в размер на 10 175
лева; нива с площ от 4,5 дка в гр. Варна, ж.к. „***“, местност „****“ с пазарна
стойност в размер 10 000 лева; ¼ идеална част от недвижим имот с
площ от 828 кв.м. в гр. Варна, ж.к. „***“, местност „***“ с пазарна стойност в
размер на 20 250 лева. Следователно стойността на имотите, включени в
наследствената маса, е в общ размер от 59 675 лева. От тази сума следва да
бъдат извадени задълженията на наследодателя по банкови кредити в размер
на 9116.04 лева.
С отговора
на исковата молба ответникът е навел доводи, че е спомогнал за увеличаване на
наследството, което следва да бъде отчетено на основание чл. 31, изр. първо във
вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН. Съгласно цитираната разпоредба сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако
те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне
това увеличение в тяхна полза. Основателността на претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН е обусловена от наличието на една положителна и една отрицателна
материалноправна предпоставка, а именно: 1) наследникът да е допринесъл за
увеличаване на наследството; 2) той да не се е облагодетелствал по друг начин.
В случая липсва втората от посочените материалноправни предпоставки, доколкото
в полза на ответника е извършено процесното дарение, с което следва да се
приеме, че той е възнаграден от наследодателя. Предвид изложеното е
безпредметно да се обсъждат обстоятелствата, свързани с извършените от него
подобрения. В подкрепа на този извод са мотивите на Решение № 68 от 15.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о., ГК и Решение № 230 от 2.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., II г. о., ГК.
Последната
стъпка за формиране на наследствената маса изисква към сумата от 50 558.96
лева /формирана като разликата между стойността на включеното в масата
имущество и задълженията на наследодателя/ да се прибави стойността на дарените
в полза на ответника имоти, определена към момента на откриване на наследството
/02.12.2015 г./ според състоянието им към момента на подаряването /11.11.2011
г./. Същата възлиза на общо 62 300 лева за притежаваната, съответно дарена
от К. С.Г. ½ идеална част /53 000 лева за ½ ид. ч. от апартамента
+ 3800 лева за ½ ид. ч. от гаража + 5550 лева за ½ ид. ч. от 200
кв.м. идеални части от поземления имот/. Сборът от така посочените суми формира
стойността на наследствената маса – 112 858.96 лева. На тази основа следва
да бъде определен размерът на разполагаемата част от наследството, респ. на
запазената част на ищеца С.С.. В случая те се равняват на ¼ от
112 858.96 лева или 28 214.74 лева.
Посочената сума следва да бъде съпоставена със стойността на имуществото,
което ищецът е получил съобразно наследствената си квота от останалото в
наследството имущество /без стойността на дарените имоти/, намалено с размера
на задълженията на наследодателя. Предвид обстоятелството, че ищецът наследява
заедно с още един низходящ от първа степен и преживяла съпруга, неговата
наследствена квота, определена съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, е 1/3,
т.е. същият е получил имущество на стойност 16 852.99 лева /1/3 от
50 558.96 лева/, която е по-ниска от стойността на запазената му част.
Накърнението на запазената му част от наследството на К. С.Г. е в размер на
11 361.75 лева.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че понастоящем
дарените имоти са собственост на третото лице-помагач, което ги е придобило по
силата на сключен след образуване на настоящото производство договор за
покупко-продажба. Последното се явява пречка за възстановяване запазената част
на ищеца в натура, поради което възстановяването следва да бъде извършено чрез
присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на
разрешаване на спора. В този смисъл - Решение № 157 от 31.10.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4152/2018 г., I г. о., ГК и Решение № 150 от 25.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1818/2016 г., II г. о., ГК. Съгласно заключението по допълнителната
съдебно-оценителна експертиза текущата пазарна стойност на притежаваните от
наследодателя К. С.Г. ½ идеална част от дарените имоти е в общ размер от
134 150 лева /107 900 лева за ½ ид. ч. от апартамента + 13 000
лева за ½ ид. ч. от гаража + 13 250 лева за ½ ид. ч. от 200 кв.м.
идеални части от поземления имот/. Паричният еквивалент на накърнението се
равнява на 13 505.16 лева /11 361.75/112 858.96 х 134 150 лева/.
Предвид
така изложените мотиви предявеният иск следва да бъде уважен, като извършеното
дарение бъде намалено до размера на накърнението на запазената част на ищеца,
като ответникът бъде осъден да му заплати нейната парична равностойност по цени
към момента на решаване на делото.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ЗН в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в претендирания
размер от 36.76 лева, депозити за експертизи в претендирания размер от 500
лева, държавна такса за издаване на преписи в размер на 24 лева, както и за
вписване на исковата молба в размер на 10 лева, т.е. сума в общ размер от
570.76 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева във връзка с осъществената
правна защита и съдействие по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.К.С., ЕГН **********,***,
от наследството на К. С. ***, починал на 02.12.2015 г., ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на извършеното с договор от 11.11.2011 г., обективиран в Нотариален акт № **, том *, рег. №
***, дело № *** г. по описа на нотариус Н. С.с район на действие района на
Варненски районен съд, дарение на притежаваните от наследодателя К. С.Г.
½ идеални части от следните недвижими имоти: 200 кв.м. идеални части от
поземлен имот намиращ се в гр. *****, с идентификатор *****по КККР на гр.
Варна, с обща площ по скица от 606 кв.м., а по документ за собственост 544
кв.м., при граници имоти с идентификатори: *****, *****, *****и *****; апартамент
№ 1, намиращ се в сграда № *, построена в поземления имот на първи етаж с
предназначение „жилище“, с идентификатор *****, с площ от 115,70 кв.м., при
граници: апартамент № 2 и от три страни двор, ведно с прилежащата му изба № 1 с площ от 13,80 кв.м., както
и 24,10 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, ведно с прилежащото му таванско помещение № 2 с тераса, с площ
от 74,70 кв.м., намиращо се на тавански – складов етаж в жилищната сграда,
ведно с 15,56 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот; сграда с идентификатор *****разположена в имот с
идентификатор *****, с предназначение: хангар, депо, гараж, на един етаж, със
застроена площ от 32 кв.м., при граници: ул. „*****“, двор, гараж № 2 и жилищна
сграда № 3, на стойност към момента на откриване на наследството 62 300 лева /шестдесет
и две хиляди и триста лева/, с 11361.75/112858.96
идеални части, по иска на С.К.С.,
ЕГН **********,***, срещу И.К.С.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 30,
ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.С., ЕГН ********** ***, СУМАТА ОТ 13 505.16 лева
/тринадесет хиляди петстотин и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща паричният еквивалент на накърнението
по цени към момента на разрешаване на спора.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.С., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 570.76 лева /петстотин и седемдесет лева и седемдесет и
шест стотинки/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.В.В. ***, със служебен адрес: гр. ********, СУМАТА ОТ 1000 /хиляда/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е постановено при участието на С.Д.И.,
ЕГН **********,***0, в качеството на трето лице-помагач на страната ответника И.К.С., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: