Р Е Ш
Е Н И Е № 167
град
Самоков 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 182 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по исковата молба на И.Г.П. с ЕГН **********
срещу Областна дирекция на МВР – София. Предявеният иск е с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и акцесорен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД. Твърди се в ИМ, че ищецът е назначен на работа като
полицай в група „Охранителна полиция” на РУ МВР - Самоков, при ОД МВР -
ответник по делото и че за времето от 21.02.2017 г. до 21.02.2020 г. е полагал
нощен труд и труд като младши експерт в РУ на МВР-Самоков, със статут на
държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди, че за исковия
период е полагал нощен труд, за който поради липсата на изрична разпоредба и
регламентация не е преизчислен, а е следвало да бъде преизчислен при
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, при прилагане на коефициент 1,143 към дневен труд. Твърди, че при
дължимото според ищеца преизчисляване за него се формира извънреден труд, при
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, в претендирания в ИМ размер, като
претендира сумата 1663 лева и иска осъждането на ответника за тази сума,
претендирано като неизплатено възнаграждение за извънреден труд, формиран от
соченото като дължимо преизчисление на нощния труд. Предявен е и иск за лихва -
250 лв. обезщетение за забавено изпълнение на същото вземане, цитирано като
главница. От ответника е постъпил отговор на ИМ, с който исковете се оспорват
по съображения по същество, че не следва преизчисляване, че ЗМВР е специален
закон и няма субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Твърди се в отговора на ИМ, че няма и приложимост на
преизчисляването с посочения коефициент.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва исковете, представя подробни писмени
съображения.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да се произнесе, намери за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите. Не е спорно между
страните и същото се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
в исковия период е работел по служебно правоотношение - полицейски орган,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е полагал нощен труд.
Същият изпълнявал служебните си задължения на работни
смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените
доказателства и събраната по делото съдебно счетоводна експертиза. Периода за който се
заплаща нощен труд на ищеца И.Г.П. в Областна дирекция на МВР София е на
тримесечия, като справките за положения нощен труд се подават от РУ гр.
Самоков, Изплащането е следващия месец след съответното тримесечие. За
отработения нощен труд по 2 часа на смяна му е заплащано възнаграждение по
0.25лв на час. Устновен по делото е размера на основното месечно възнаграждение
на И.Г.П. по години. От доказателствата по делото и от съдебносчетоводната
експертиза се установи, че за процесния период от 21.02.2017г до 21.02,2020г
ищеца е полагал нощен труд и броят на нощните смени и часовете нощен труд общо са
в размер на 1784 часа. Възнаграждението, получено за него е в размер на 476 лв.
установява се, че ако нощния труд бъде преизчислен в часове при коефициент
1,143 формира 1992 ч., като разликата, за който не е заплатено възнаграждение е
от 248 часа. Вещото лице е посочило, че преизчислените 248 часа като извънреден
труд, формират дължимо възнаграждение на база основното часово трудово
възнаграждение на ищеца увеличено с 50%, - в
размер на 1750,13лв., което не е изплатено.
Отработените нощни часове за периода от 01,01,2020г до
21,02,2020г които са 40 часа са заплатени по 1,80лв на час или за 40,00лв които
не са преизчислени в дневни часове.
Размера на лихвата за забава върху преизчислените суми
за приравнения нощен към дневен труд на тримесечна основа считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 21,02.2020г възлиза на
239,86лв.
По делото няма спор, че положените часове нощен труд
са били заплатени като такива по тарифната ставка за нощен труд-0, 25 лв/час,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че
са доказани твърденията, че за процесния период ищецът е положил общо 1784 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 1992 часа дневен труд, от които извърнеден се явяват 248 часа,
чиято парична равностойност е равна на 1750,13 лв.
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали
нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се
претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1, 143 и следва ли резултатът
от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и
заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгл. чл. 176 ЗМВР, като чл. 178, ал. 1, т. 3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.
187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, обн. ДВ от 26.01.2007 г. В чл. 9, ал. 2 от
същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. За структурата на МВР
този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност
от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:
7=1, 143/. В чл. 140 КТ е дадено легално определение на понятието "нощен
труд". Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните
работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана
по основание и следва да бъде уважена, съгл. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР. Претенцията за лихва за забава следва да се уважи до размера
от 239,86лв., а за разликата над тази сума, до пълния предяен размер от 250 лв.
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.
На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държ. такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Самоковски районен съд
разноските, включващи дължимата държ. такса за производството съобразно
материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 116,52 лв,
както и възнаграждение за вещо лице -70 лв, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, и в
полза на ищцовата страна сторените разноски за адв. възнаграждение -350 лв, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното
Самоковският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР на
И.Г.П. с ЕГН ********** сумата от 1663 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 21.02.2017 г. до
21.02.2020 г., везно със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното
плащане, както и ДА МУ ЗАПЛАТИ на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 239,86лв. – лихва за забава за времето от
01.04.2017 г. до 21.02.2020 г., а за разликата над тази сума, до пълния предявен
размер от 250 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.П. с ЕГН **********
сторените разноски за адв. възнаграждение -350 лв, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд гр. Самоков сумата от 116,52 лв, представляваща
държавна такса върху обективно съединените искове, както и възнаграждение за
вещо лице -70 лв, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
СЪДИЯ: