РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2439
гр. Пловдив, 13 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1927 по описа за 2021 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от О.Д.Р., с ЕГН **********,***, в момента
изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение общ размер на 70 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, от които 10 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. при
престоя му в Арест гр. Пловдив и в размер на 60 000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.03.2013 г. до 14.07.2021
г. - датата на предявяване на исковата молба, при престоя му в Затвора
гр. Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода (в Арест гр. Пловдив и в Затвора гр. Пловдив) през посочените
периоди, и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода; в килиите било много студено през зимата, а през лятото много
топло и задушно; наличие на гризачи и дървеници; наличие на мухъл и влага; без
достъп на естествена светлина и чист въздух; без условия за раздвижване;
влошено здравословно състояние на ищеца (разболял се от хепатит С и В, но не е лекуван), с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от ЗИНС. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От представената по делото справка с рег. № СА 1310 Екз.
№ 1 от 21.09.2021 г. от Арест - Пловдив (л. 72 по делото), се установява, че О.Д.Р., с ЕГН ********** е пребивавал на територията на
Арест - Пловдив в периода от 10.05.2013 г. до 03.06.2013 г., когато е
изпратен в Затвора гр. Пловдив. През този период е бил настанен в килия № 102
на ет. 1, която е с квадратура 14,74 кв. м. и със самостоятелен санитарен
възел. Ищецът е съжителствал в посочената килия с още две задържани лица. Размерите
на санитарния възел са 125/112 см., което се явява 1,4 кв.м. Като от общата квадратура
на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13,34 кв. м.,
разделено на броя на обитателите в нея, реално всеки един от тях е ползвал 4,45
кв. м. жилищна площ. Килията е била оборудвана с маса за хранене с размери
60/60 см., два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. и три легла с размери
190/70 см, като две от леглата са били разположени едно върху друго. Постелъчният
инвентар в нея са възглавници, одеяла и чаршафи. Посочено е, че чаршафите се
сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и
възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.
Всяка килия,
както и тази, в която е бил настанен ищецът, е снабдена със собствен санитарен
възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден
сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на
Арест-Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Извеждането до банята на
Арест - Пловдив става по утвърден график месеца за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество - по
съответното предписание.
Сочи се също, че Арест
- Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен
газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през
летния сезон конвекторите са свързани с чилърна
инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът
от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други
въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.
Дневна светлина
прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за
по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража
лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на
открито.
6. От постъпилите по
делото писмо рег. № 574/20 от 16.08.2021 г. (л. 36), писмо рег. № 35/2017 г. от
24.09.2021 г. (л. 75), писмо рег. № 574/20 от 27.10.2021 г. (л. 213), изготвени от Началника на Затвора Пловдив, становище
рег. № 6657 от 17.08.2021 г. на ИСДВР Д. Б.при Затвора Пловдив (л. 37 и сл.), справка от П.Х. – Началник сектор
ФЛКР при Затвора Пловдив (л. 47), становище рег. № 6657
от 11.08.2021 г. отново от П.Х. – Началник сектор ФЛКР (л. 48), становище рег. № 7502/20.09.2021 г. на ИСДВР В. Ч.(л. 84 и сл.) и становище рег. № 8230 от
18.10.2021 г. на ИСДВР Д. Б.(л. 37 и сл.), включително и от цитираната в т. 5 от настоящото решение справка с рег. №
СА 1310 Екз. № 1 от 21.09.2021 г. от Арест - Пловдив (л. 72 по делото), се установява, че в рамките на втория исков период от 01.03.2013 г. до
14.07.2021 г., О.Д.Р. два пъти е постъпвал в Затвора Пловдив за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Първият му престой е от 03.06.2013
г. до 12.08.2016 г., когато е бил освободен поради изтърпяване на наложеното му
наказание, а вторият е от 20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба
– 14.07.2021 г. В рамките на втория му престой и въз основа на предоставената
от ответника частична информация, се установява, че Р. е бил настанен на пост VI
на 27.01.2017 г. в следните помещения:
На 31.01.2017 г. е преместен в спално помещение № 12 и повече не е местен
до края на исковия период – 14.07.2021 г.
За периода от 20.01.2017 г. до 31.07.2017 г. от страна на ответника не е
предоставена информация по колко лишени от свобода са били настанени заедно с
ищеца в посоченото помещение. Такава информация е предоставена само за периода
от 01.08.2018 г. до 30.07.2021 г. и тя се свежда до следното:
От 01.08.2018 г.
до 02.08.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 03.08.2018 г.
до 09.08.2018 г. са били настанени 12 л.св.
От 10.08.2018 г.
до 12.08.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 13.08.2018 г.
до 20.08.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 21.08.2018 г.
до 27.08.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 28.08.2018 г.
до 30.08.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 31.08.2018 г.
до 12.09.2018 г. са били настанени 9 л.св.
От 13.09.2018 г.
до 16.09.2018 г. са били настанени 8 л.св.
От 17.09.2018 г.
до 20.09.2018 г. са били настанени 7 л.св.
От 21.09.2018 г.
до 09.10.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 10.10.2018 г.
до 25.10.2018 г. са били настанени 9 л.св.
От 26.10.2018 г.
до 29.10.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 30.10.2018 г.
до 12.11.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 13.11.2018 г.
до 19.11.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 20.11.2018 г.
до 23.11.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 24.11.2018 г.
до 26.11.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 27.11.2018 г.
до 29.11.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 30.11.2018 г.
до 07.12.2018 г. са били настанени 12 л.св.
От 08.12.2018 г. до
10.12.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 11.12.2018 г.
до 17.12.2018 г. са били настанени 10 л.св.
От 18.12.2018 г.
до 19.12.2018 г. са били настанени 11 л.св.
От 20.12.2018 г.
до 20.12.2018 г. са били настанени 12 л.св.
От 21.12.2018 г.
до 10.01.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 11.01.2019 г.
до 17.01.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 18.01.2019 г.
до 29.01.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 30.01.2019 г.
до 07.02.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 08.02.2019 г.
до 14.02.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 15.02.2019 г.
до 14.03.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 15.03.2019 г.
до 01.04.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 02.04.2019 г.
до 08.04.2019 г. са били настанени 8 л.св.
От 09.04.2019 г.
до 11.04.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 12.04.2019 г.
до 22.04.2019 г. са били настанени 8 л.св.
От 23.04.2019 г.
до 24.04.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 25.04.2019 г.
до 13.05.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 14.05.2019г.
до 20.05.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 21.05.2019г.
до 26.05.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 27.05.2019 г.
до 30.05.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 31.05.2019 г.
до 04.06.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 05.06.2019 г.
до 13.06.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 14.06.2019 г.
до 01.07.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 02.07.2019 г.
до 03.07.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 03.07.2019 г.
до 09.07.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 10.07.2019 г.
до 11.07.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 12.07.2019 г.
до 13.07.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 13.07.2019 г.
до 14.07.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 15.07.2019 г.
до 18.07.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 19.07.2019г.
до 24.07.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От25.07.2019 г.
до 01.08.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 02.08.2019 г.
до 15.08.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 16.08.2019 г.
до 19.08.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 20.08.2019 г.
до 18.09.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 19.09.2019 г.
до 20.09.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 20.09.2019 г.
до 25.09.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 26.09.2019 г.
до 30.09.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 01.10.2019 г.
до 08.10.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 09.10.2019 г.
до 10.10.2019 г. са били настанени 9 л.св.
От 11.10.2019 г.
до 16.10.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 17.10.2019 г.
до 21.10.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 22.10.2019 г.
до 24.10.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 25.10.2019 г.
до 07.11.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 08.11.2019 г.
до 01.12.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 02.12.2019 г.
до 03.12.2019 г. са били настанени 10 л.св.
От 03.12.2019 г.
до 04.12.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 03.12.2019 г.
до 04.12.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 05.12.2019 г.
до 19.12.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 20.12.2019 г.
до 22.12.2019 г. са били настанени 11 л.св.
От 23.12.2019 г.
до 26.12.2019 г. са били настанени 12 л.св.
От 27.12.2019 г.
до 03.01.2020 г. са били настанени 14 л.св.
От 04.01.2020 г.
до 06.01.2020 г. са били настанени 13 л.св.
От 07.01.2020 г.
до 08.01.2020 г. са били настанени 12 л.св.
От 09.01.2020 г.
до 09.02.2020 г. са били настанени 13 л.св.
От 10.02.2020 г.
до 11.02.2020 г. са били настанени 12 л.св.
От 12.02.2020 г.
до 20.02.2020 г. са били настанени 11 л.св.
От 21.02.2020 г.
до 03.03.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 04.03.2020 г.
до 12.03.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 13.03.2020 г.
до 02.04.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 03.04.2020 г.
до 09.04.2020 г. са били настанени 11 л.св.
От 10.04.2020 г.
до 09.05.2020 г. са били настанени 12 л.св.
От 10.05.2020 г.
до 11.05.2020 г. са били настанени 13 л.св.
От 11.05.2020 г.
до 15.05.2020 г. са били настанени 12 л.св.
От 11.05.2020 г.
до 26.05.2020 г. са били настанени 12 л.св.
От 27.05.2020 г.
до 02.06.2020 г. са били настанени 11 л.св.
От 03.06.2020 г.
до 04.06.2020г. са били настанени 10 л.св.
От 05.06.2020 г.
до 09.07.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 10.07.2020 г.
до 10.07.2020 г. са били настанени 8 л.св.
От 13.07.2020г.
до 15.07.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 16.07.2020 г.
до 03.08.2020 г. са били настанени 8 л.св.
От 04.08.2020 г.
до 06.08.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 07.08.2020 г.
до 16.08.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 17.08.2020 г.
до 20.08.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 21.08.2020 г.
до 24.08.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 25.08.2020 г.
до 28.08.2020 г. са били настанени 11 л.св.
От 29.08.2020 г.
до 31.08.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 01.09.2020 г.
до 13.09.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 14.09.2020 г.
до 15.09.2020 г. са били настанени 8 л.св.
От 16.09.2020 г.
до 28.09.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 29.09.2020 г.
до 05.10.2020 г. са били настанени 8 л.св.
От 06.10.2020 г.
до 07.10.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 08.10.2020 г.
до 22.10.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 23.10.2020 г.
до 01.11.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 02.11.2020 г.
до 23.11.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 24.11.2020 г.
до 24.11.2020 г. са били настанени 11 л.св.
От 25.11.2020 г.
до 20.11.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 01.12.2020 г.
до 01.12.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 02.12.2020 г.
до 03.12.2020 г. са били настанени 10 л.св.
От 04.12.2020 г.
до 03.12.2020 г. са били настанени 9 л.св.
От 05.12.2020 г.
до 03.01.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 04.01.2021 г.
до 06.01.2021 г. са били настанени 8 л.св.
От 04.01.2021 г.
до 07.01.2021 г. са били настанени 8 л.св.
От 08.01.2021 г.
до 14.01.2021 г. в са били настанени 7 л.св.
От 15.02.2021 г.
до 01.02.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 02.02.2021 г.
до 03.02.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 03.02.2021 г.
до 15.22.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 16.02.2021 г.
до 17.02.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 18.02.2021 г.
до 04.03.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 05.03.2021 г.
до 08.03.2021 г. са били настанени 8 л.св.
От 09.03.2021 г.
до 10.03.2021 г. са били настанени 7 л.св.
От 11.03.2021 г.
до 11.03.2021 г. са били настанени 6 л.св.
От 12.03.2021 г.
до 15.03.2021 г. са били настанени 7 л.св.
От 16.03.2021 г.
до 18.03.2021 г. са били настанени 8 л.св.
От 19.03.2021 г.
до 25.03.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 26.03.2021 г.
до 01.04.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 02.04.2021 г.
до 07.04.2021 г. са били настанени 11 л.св.
От 08.04.2021 г.
до 08.04.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 09.04.2021 г.
до 22.04.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 23.04.2021 г.
до 27.04.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 28.04.2021 г.
до 29.04.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 30.04.2021 г.
до 06.05.2021 г. са били настанени 8 л.св.
От 07.05.2021 г.
до 09.05.2021 г. са били настанени 7 л.св.
От 10.05.2021 г.
до 17.05.2021 г. са били настанени 9 л.св.
От 18.05.2021 г.
до 07.06.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 08.06.2021 г.
до 10.06.2021 г. са били настанени 11 л.св.
От 11.06.2021 г.
до 05.07.2021 г. са били настанени 10 л.св.
От 06.07.2021 г.
до 08.07.2021 г. са били настанени 11 л.св.
От 09.07.2021 г.
до 30.07.2021 г. са били настанени 12 л.св.
Размерът на
спално помещение № 12 на пост VI е 41,65 кв. м. без санитарния възел, разполага с три отваряеми прозореца с
размери 1,50 м. х 1,10 м., 1,00 х 1,00
м. и 1,00 м. х 1,10 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,56 кв. м. с един
отваряем прозорец – 0,35 м. х 1,10 м.
За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см. и шкаф с размери 45 x 50 см. Всяко помещение е
с течаща вода и санитарен възел.
На всички лишени
от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 51) – осигурен е достъп до баня два пъти седмично, а работещите
имат достъп до баня всеки работен ден.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена
вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените
вещи и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават,
ползват и държат при себе си (съгласно Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието).
Лишеният от
свобода О.Д.Р. е включван в трудовия процес, като в цитираните по-горе становища,
подробно са описани местата, на които същият е полагал труд, за какъв период от
време и при какви условия.
7. Във връзка със здравословното състояние на ищеца е представена Медицинско
становище рег. № 6657 от 11.08.2021 г., изготвена от д-р Д.(л. 44), според което за лишения
от свобода Р. няма данни за преболедуване от „хепатит
С“. Посочено е в тази връзка, че в затвора е била поканена лаборатория, която е
извършила изследвания за „хепатит С“, но О.Р. не се е явил, поради което
липсват данни същият да е боледувал или да боледува от хепатит С. Представено е
медицинското досие на ищеца, съдържащо фиш за спешна медицинска помощ, два амбулаторни
листа, ведно с приложената към тях медицинска документация (л. 42, 46, 78-83), за извършени прегледи, при които са поставени следните диагнози:
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и други артритни артропатии.
8. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция,
дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи от „ДД1“
ООД гр. София въз основа на два сключени договора с ответника от 2016 г. (л. 105 и сл.) и от 13.11.2018 г. (л. 98 и сл.), от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНД“ въз
основа на договор за възлагане на обществена поръчка от 20.01.2021 г. (л. 91 и сл.) и от ЕТ „БИОЦИД – Н.Т.“ въз основа
на договор за ДДД от 20.01.2014 г. (л. 112 и сл.). В тази връзка са представи множество Протоколи за извършени услуги – 4
броя за 2013 г., 17 броя за 2014 г., 7 бр. за 2015 г., 8 броя за 2016 г., 13
броя за 2017 г., 8 бр. за 2018 г., 10 бр. за 2019 г., 7 бр. за 2020 г. и 4 бр.
за 2021 г. (за м. 02, 03, 05 и 06/2021 г.) за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив.
9. Като свидетели по делото е разпитани:
9.1. А.Г.Г.
– същият заявява, че от половин година познава О.. От
половин година живеели заедно в стая № 12, шести пост. Към момента били 10
човека. До преди една седмица били 12 човека. Топла вода нямали, нито
отопление. Студена вода имало. Дървеници и хлебарки постоянно имало много. В
санитарния възел след десет часа нямали осветление, лишавали ги от ток. Не знае
преди това къде е бил О.. От февруари 2021 г. били заедно в тази килия. На
шести пост свидетелят бил от февруари месец. Откакто го приели били заедно с О.
в една стая.
9.2. А.Г.К. – същият заявява,
че познава О. от 2013 г. Били на различни постове с него, но от близо една
година били в една килия - № 12. В килията
били 12 човека. В килията имало дървеници и хлебарки. Сега били 10 човека,
защото преди два-три дена излезли двама-трима човека. Свидетелят изкарал една
присъда от 2013 г. до 2017 г. и сега пак бил задържан от 2020 г. През периода
2013 г. – 2017 г. О. бил на друг пост, не знае в коя килия и не я е посещавал.
От близо една година, от началото на 2021 г., били заедно в килия № 12. От
преди 2013 г. не знае в коя килия е бил О., защото не са били на един пост.
Прозорците в килията се отваряли. Откакто е в тази килия един или два пъти
минали да пръскат за дървеници. Знаел от О., че той имал здравословни проблеми
с черния дроб и виждал, че докторите не му обръщали никакво внимание. Когато било студено имало отопление – през зимата. С
радиатори се отоплявали, но в момента не било пуснато. В тази част на килията,
където бил О. нямало радиатор. В помещението имало радиатор. То било разделно
на две и в едната част на помещението имало радиатор. През зимата се пускали
радиаторите.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Ареста - Пловдив и Затвора Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Р. изобщо не
е пребивавал в Ареста - Пловдив през претендирания период от 01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. Както вече бе казано (т. 5 от настоящото решение), от данните по делото се установява, че същия е бил в
Ареста – Пловдив от 15.05.2013 г. до 03.06.2013
г., когато е приведен в Затвора Пловдив.
Подобно е
положението и с втората искова претенция на ищеца, която е за поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора Пловдив през период от 01.03.2013 г. до 14.07.2021 г. В рамките на този
исков период не се установява Р. да е пребивавал в затвора в периода от 01.03.2013 г. до 02.06.2013 г. вкл.
и от 12.08.2016 г. до 19.01.2017
г. вкл.
Само това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция
досежно престоя на Р. *** в период от
01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. е изцяло неоснователна. Частично неоснователен
се явява и втория иск относно престоя на Р. *** в период от 01.03.2013 г. до
02.06.2013 г. вкл. и от 12.08.2016 г. до 19.01.2017 г. вкл.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца
в Затвора Пловдив през периода от 03.06.2013 г. до 11.08.2016 г. вкл. (тъй като на 12.08.2018 г. същият е бил освободен поради
изтърпяване на наложеното му наказание) и от 20.01.2017 г. до 14.07.2021 г. вкл., така както
е предявен искът, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този,
който определя предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите
твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да
бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата
молба.
12. На първо място,
с оглед направеното възражения от страна на ответника в последното по делото
съдебно заседание за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде
съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно /аргумент от чл.118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.
Спорен в случая съдът приема, че е периода от 03.06.2013
г. до 11.08.2016 г. вкл., доколкото по отношение на втория период от
20.01.2017 г. 14.07.2021 г – датата на предявяване на исковата молба, очевидно
не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок.
Не се установява обаче да е изтекъл
давностният срок за предявяване на иск и относно периода от 03.06.2013 г. до 11.08.2016
г.
Основание за този извод дава Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК,
в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на
преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на 12.08.2016
г. твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като
ищецът на тази дата е бил освободен поради изтърпяване на наложеното му
наказание.
Следователно, искът за периода 03.06.2013 г. до 11.08.2016
г. може да бъде предявен най-късно до 11.08.2021 г. Исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, е депозирана на 14.07.2021 г., т.е.
28 дни преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
13. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Р. при изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода през процесните периоди в Затвора
Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода.
Изложеното налага да се приеме, че в случая не се
констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС доколкото на Р. са били
осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топола вода.
15. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки,
дървеници и гризачи от „ДД1“ ООД гр. София въз
основа на два сключени договора с ответника от 2016 г. (л. 105 и сл.) и от 13.11.2018 г. (л. 98 и сл.), от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНД“ въз
основа на договор за възлагане на обществена поръчка от 20.01.2021 г. (л. 91 и сл.) и от ЕТ „БИОЦИД – Н.Т.“ въз основа
на договор за ДДД от 20.01.2014 г. (л. 112 и сл.). Представени са и множество Протоколи за извършени услуги – 4 броя за 2013
г., 17 броя за 2014 г., 7 бр. за 2015 г., 8 броя за 2016 г., 13 броя за 2017
г., 8 бр. за 2018 г., 10 бр. за 2019 г., 7 бр. за 2020 г. и 4 бр. за 2021 г. (за м. 02, 03, 05 и 06/2021 г.), за извършени
дейности по ДДД в Затвора Пловдив, в които са описани: размерът на третираната
площ; препаратът, с който е третирано и неговото количество; срещу какви
вредители; имената на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената
на лицето заявило/приело обработката.
Този извод не се промяна от показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са
предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
16. Неоснователни се явяват и твърденията на ищеца, че не е
бил лекуван от „хепатит“. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че от
събраните по делото доказателства (описани в т. 7 от
настоящото решение), не се установява някога Р. да е бил диагностициран, с
който и да било от различните видове хепатит (A, B, C, D и E). Нещо повече,
последният дори не се е възползвал от възможността предоставена му от страна на
администрацията на Затвора Пловдив, да си направи изследвания за това
заболяване. Както вече бе казано, от Медицинско становище рег. № 6657 от
11.08.2021 г., изготвена от д-р Д.(л. 44), се установява, че в затвора е била
поканена лаборатория, която е извършила изследвания за „хепатит С“ на лишените
от свобода, но О.Р. не се е явил.
При тези данни, без всякакво съмнение отново следва да се
приеме, че от страна на администрацията на ответника не е налице незаконосъобразно
бездействие, доколкото Р. изобщо не е имал нужда от лечение на какъвто и да
било хепатит.
Този извод отново не се променя от показанията на
разпитания по делото свидетел К., според които последният знаел от О., че той
имал здравословни проблеми с черния дроб и виждал, че докторите не му обръщали
никакво внимание. При липса на каквито и да било данни О.Р. да е имал някакви
чернодробни проблеми и при липса на специални знания на свидетеля в областта на
медицината, така дадените показания няма как да бъдат съобразени при
постановяване на настоящия съдебен акт.
17. Общите твърдения на ищеца, че през зимата е студено,
а през
лятото е горещо, не се подкрепят от събраните по делото доказателства,
включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Както вече бе
казано, отоплението в затвора през зимния сезон се осъществява с локално парно,
което впрочем се подкрепя и от цитираните в т. 9.2. от настоящото решение показания на свидетеля К. - последният изрично
заявява, че през зимата, когато било студено имало отопление.
Следователно в този случай не се установява неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора Пловдив, които да съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
18. Недоказани са твърденията на ищеца и относно
неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от
свобода в разглежданите периоди. Установява се категорично, че всички помещения
са разполагали с прозорци, които са отваряеми и от които е налице възможност за
проникване на свеж въздух и на светлина, с оглед размерите им, като в спалните
помещения на Затвора Пловдив има поне по два прозореца, както и по един
прозорец в самото санитарно помещение. Действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, относно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид в тази насока и типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а
е обществена и то такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни
стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността,
утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно,
независимо, че тези сгради се обитават от лишените от свобода като своеобразно
жилище.
Не се установява, нито от медицинска документация, нито
от свидетелските показания, ищецът да е страдал физически от липса на свеж
въздух.
19. От данните по делото не се установява наличие на мухъл и
влага в помещенията, в които е бил настанен ищецът в Затвора Пловдив. Такива
данни отново не се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели. При
това положение, крайният извод на съда е, че твърденията на ищеца в тази насока останаха недоказани в
настоящото производство.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Р. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода не могат да се
квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат
да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
20. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира,
че през част от втория исков период, а
именно от 03.06.2013 г. до 11.08.2016 г. вкл., от 20.01.2017 г. до 12.08.2018
г. вкл., от 21.08.2018 г. до 27.08.2018
г. вкл., от 30.10.2018 г. до 12.11.2018
г. вкл., от 20.11.2018 г. до 23.11.2018
г. вкл., от 27.11.2018 г. до 10.12.2018
г. вкл., от 18.12.2018 г. до 20.12.2018
г. вкл., от 11.01.2019 г. до 29.01.2019
г. вкл., от 08.02.2019 г. до 14.02.2019
г. вкл., от 14.06.2019 г. до 01.07.2019
г. вкл., от 03.07.2019 г. до 09.07.2019
г. вкл., от 12.07.2019 г. до
13.07.2019 г. вкл., от 15.07.2019 г. до 20.09.2019
г. вкл., от 26.09.2019 г. до 30.09.2019
г. вкл., от 17.10.2019 г. до 24.10.2019
г. вкл., от 08.11.2019 г. до 01.12.2019
г. вкл., от 03.12.2019 г. до 20.02.2020
г. вкл., от 03.04.2020 г. до 02.06.2020
г. вкл., от 25.08.2020 г. до 28.08.2020
г. вкл., 24.11.2020 г., от 02.04.2021 г. до 07.07.2021
г. вкл., от 08.06.2021 г. до 10.06.2021
г. вкл., от 06.07.2021 г. до 14.07.2027
г. вкл. – общо 1700 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м. В посочените
периоди (с изключение на периода от 03.06.2013 г. до 11.08.2016 г. вкл. и от 20.01.2017 г. до
31.07.2018 г. вкл., за които няма предоставена информация и които ще бъде
коментиран самостоятелно малко по-долу) Р. е бил настанен в спално помещение № 12, с площ от
41,65 кв. м., в което броят на лишените от свобода (настанени заедно с него в посоченото помещение) е бил между 11 и
14 човека.
На основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл.
161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 03.06.2013 г. до
11.08.2016 г. вкл. и от 20.01.2017 г. до 31.07.2018 г. вкл., ищецът също е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй
като за този период ответникът не е представил изисканата му информация относно
помещенията, в които е бил настанен ищеца и относно броя на настанените в тях
лишени от свобода.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на втория исков период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Р. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени
вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да
осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Р. минимално необходима
жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно
лица от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни
жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Р.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират, гражданите които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности (курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на
подпомаганите лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският
съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като
база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2
от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на
Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която,
диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65
години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според
която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища
ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от
предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
За процесните 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017
г., с ПМС № 6 на МС от 15.01.2009 г. е
определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. При това
положение диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ,
бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в размер на 47,45 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1
от ППЗСП е в размер на 162,50 лв. Тоест, дневният доход, който следва да бъде
приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5,42 лв.
(162,50 лв. : 30 дни). В случая, доколкото Р. в периода 03.06.2013
г. до 11.08.2016 г. вкл. и от 20.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – общо 1115 дни, е бил лишен от част от
необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, следва да бъде определен като ¾ от последно
посочената сума (5,42 лв.), тоест 4,07 лв. на ден.
За посочените 1115 дни, представляващи част от втория
исков период, обезщетението възлиза на сумата от 4538,05
лв.
За процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., с
ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн.,
ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен
гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцирания
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото Р.
в периодите от 01.01.2018 г. до 12.08.2018 г. вкл., от 21.08.2018 г.
до 27.08.2018 г. вкл., от 30.10.2018 г. до 12.11.2018 г. вкл., от 20.11.2018 г.
до 23.11.2018 г. вкл., от 27.11.2018 г. до 10.12.2018 г. вкл., от 18.12.2018 г.
до 20.12.2018 г. вкл., от 11.01.2019 г. до 29.01.2019 г. вкл., от 08.02.2019 г.
до 14.02.2019 г. вкл., от 14.06.2019 г. до 01.07.2019 г. вкл., от 03.07.2019 г.
до 09.07.2019 г. вкл., от 12.07.2019 г. до 13.07.2019 г. вкл., от 15.07.2019 г.
до 20.09.2019 г. вкл., от 26.09.2019 г. до 30.09.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г.
до 24.10.2019 г. вкл., от 08.11.2019 г. до 01.12.2019 г. вкл., от 03.12.2019 г.
до 20.02.2020 г. вкл., от 03.04.2020 г. до 02.06.2020 г. вкл., от 25.08.2020 г.
до 28.08.2020 г. вкл., 24.11.2020 г., от 02.04.2021 г. до 07.07.2021 г. вкл.,
от 08.06.2021 г. до 10.06.2021 г. вкл., от 06.07.2021 г. до 14.07.2027 г. вкл. (585 дни) е бил
лишен само от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени
потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като 2/3 от последно
посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден.
Следователно за установените 585 дни – също част от
втория исков период, обезщетението възлиза на сумата от 2743,65 лв.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, възлизащ на 7281,70 лева
(4538,05 лв. + 2743,65 лв.), е определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД,
приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 7281,70
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (7281,70 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
21. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
22. На основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в
размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на О.Д.Р., с ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора
гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати сумата от 10 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в периода от 01.01.2013 г. до 01.03.2013 г. при
прилагане на мярка за неотклонение задържане под стража в Ареста – Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на О.Д.Р., с ЕГН **********, в момента
изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, сумата
от 7281,70 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 03.06.2013 г. до 11.08.2016 г. вкл., от 20.01.2017 г. до 12.08.2018 г. вкл., от 21.08.2018 г. до 27.08.2018 г.
вкл., от 30.10.2018 г. до 12.11.2018 г. вкл., от 20.11.2018 г. до 23.11.2018 г.
вкл., от 27.11.2018 г. до 10.12.2018 г. вкл., от 18.12.2018 г. до 20.12.2018 г.
вкл., от 11.01.2019 г. до 29.01.2019 г. вкл., от 08.02.2019 г. до 14.02.2019 г.
вкл., от 14.06.2019 г. до 01.07.2019 г. вкл., от 03.07.2019 г. до 09.07.2019 г.
вкл., от 12.07.2019 г. до 13.07.2019 г. вкл., от 15.07.2019 г. до 20.09.2019 г.
вкл., от 26.09.2019 г. до 30.09.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 24.10.2019 г.
вкл., от 08.11.2019 г. до 01.12.2019 г. вкл., от 03.12.2019 г. до 20.02.2020 г.
вкл., от 03.04.2020 г. до 02.06.2020 г. вкл., от 25.08.2020 г. до 28.08.2020 г.
вкл., 24.11.2020 г., от 02.04.2021 г. до 07.07.2021 г. вкл., от 08.06.2021 г.
до 10.06.2021 г. вкл., от 06.07.2021 г. до 14.07.2027 г. вкл., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на
това парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 14.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
размер от 60 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.03.2013
г. до 14.07.2021 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на О.Д.Р., с ЕГН **********, в
момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: