№ 20
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия средство серия К№ 4219598 на
ОДМВР гр. Пловдив, с който на Б. Д. Б. ЕГН:********** като законен
представител на ПАРСЕК ГРУП ЕООД ЕИК: ********* с адрес : гр. София р-
н Студентски, 21-ви Век 17 ет.4 ап.6, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят, не се явява, редовно призован и не се представлява в
съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, с която се иска отмяна на
електронния фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, оспорва със становище подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІI н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №4219598 за
1
това, че на 22.11.2020г. в 15:25 часа в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе,
пътен възел „Скобелева майка“ северното платно на надлеза посока „Запад“ с
МПС „Дачия Докер“, товарен автомобил с регистрационен номер *********,
е установено нарушение на скорост, заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD1196 като моторното превозно средство се е
движило с установена скорост 79км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и
превишил разрешената скорост с 29 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства:
Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип
техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след
анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш
изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта -
CORDON-M2 MD1196 , към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и Протокол
за проверка №10-С-ИСИС/21.02.20г
За използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен
Протокол по реда на чл. 10 от Наредба 8121з-36526/23.11.2020г., придружен
със снимки.
От приложения с жалбата товарителница 530027697229, чрез куриерска
фирма Еконт е била подадена пратка от Парсек груп ЕООД на 08.03.21г в
22.58 часа, с получател ОД на МВР, Пловдив, ул. Княз Богориди №7,
получена на 09.03.21г в 10:13 часа. В съдържанието на товарителницата е
положената забележка за документи НАРУШЕНИЕ. По преписката е
представена декларация от Б. Д. Б. като законен представител на Парсек груп
ЕООД от 08.03.21г, с която е декларирал обстоятелства по реда на чл.189 ал.5
2
от ЗДвП, свързани с лице, което е управлявало товарния автомобил,
входирана в ОДМВР с номер УРИ 317000-4336/09.03.21г. С рег.№103000-
9310 от 07.10.21г ОДМВР, гр.Пловдив писмено отказва да анулира издадения
ЕФ №4219598, тъй като декларацията не е постъпила в законовия
четиринадесетдневен срок от връчването на фиша на г-н Б., като управител на
Парсек груп ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНД, както и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в
чл.189 ЗДвП и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на
ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на
контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
3
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от
приложеното Писмо от фирмата производител (л.21) и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване (л. 19) – мобилната система за видео-
контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната
обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има
възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Видно от приложения на л. 4 фиш, същият е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Пловдив, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък
важи общата забрана за движение с по-висока от 50 км.ч/ скорост в населено
място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 29 км/час, като коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представен е
4
и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по
чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на
извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта и др. Въпреки това съдът счита, че в случая
неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е определил субекта
на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на
ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се
създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан
извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и
часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само
собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа
писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС.
В конкретния случай - към датата на нарушението – 22.11.2020г. ползвател на
автомобила е бил Парсек груп ЕООД, чийто управител е жалбоподателя.
Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден срещу него. В
законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП”
декларация, че не той, а лицето – Ц. Г. Ц. е управлявал автомобила същия ден.
В подкрепа на изложеното в декларацията е приложен и СУМПС на водача.
Видно от горното били са налице кумулативно предвидените предпоставки на
чл. 189, ал.5 ЗДвП – била е представена писмена декларация и копие от
5
СУМПС на лицето, поради което и АНО е следвало да анулира ЕФ, съобразно
закона. Същият не е сторил това, тъй като е приел, че декларацията е
постъпила в деловодството на ОД на МВР извън законовия срок. Посочено, и
не се оспорва, че ЕФ е връчен на 20.02.21г., респ. срокът за деклариране на
обстоятелства тече от 21.02.21г и приключва на 06.03.21г/ събота/. Съгласно
чл. 83 ЗАНН: "Доколкото в този закон няма особени правила за …
изчисляване на срокове ..., се прилагат разпоредбите на НПК". Тази
препращаща норма определя, че начинът, по който следва да се изчисли
срокът за подаване на жалба, молба книжа.., е визиран в чл. 183, ал.2 от НПК,
която гласи, че: срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на
следващия ден и изтича в края на последния ден и ал.4: когато последният
ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден…“ Съобразно трактовката на процесуалните правила по изчисляване ма
срокове, първият следващ присъствен ден за подаване на декларацията е
понеделник 08.03.21г. Същият ден декларацията е била подадена и приета от
куриерска фирма Еконт, като в случая е ирелевантен фактът на датата на
попълване на декларацията, която всъщност попада в 14-дневния законов
срок.
От така установеното от фактическа страна следват правните изводи, че
декларацията е надлежно подадена при ОД на МВР Пловдив в 14-дневния
срок по чл.189 ал5 от ЗДвП. Съгласно чл. 183 ал.2 НПК срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Последният ден на срока за подаване на декларация е
неприсъствен 06.03.21г, поради което срокът изтича до края на присъствения
ден 08.03.21г на която дата е била подадена чрез Еконт съответната пратка до
ОДМВР Пловдив. Последващото забавяне на изпращането е извън волята на
жалбоподателя и няма отношение към срока, определен със закон.
Релевантното в случая е датата на подаване на декларацията и това е
08.03.2021 г., установено безспорно от приложената товарителница.
При наличието на подадена в срок декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП по
връчения на 20.02.21г ЕФ, независимо от по-късното доставяне на плика с нея
в административния орган, няма как да е налице просрочване и пропускане
на надлежно упражнени права от жалбоподателя по оспорване на
фактическата обстановка, тъй като този юридически факт е произвел своето
действие.
6
Поради горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да
анулира ЕФ, въпреки че са били налице предпоставките за това. С подаването
на декларацията по чл. 189, ал.5 ЗДвП и съпътстващите я документи е
оборена предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП,
презумпция за отговорност на законния представител на юридическото лице,
поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
административното нарушение за което е издаден електронния фиш,
респективно същият следва да се отмени.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното НП, съгласно приложените от пълномощника на жалбоподателя
договор за правна защита и съдействие за платено адв. възнаграждение в
размер на 700 лв и като съобрази направеното възражение за прекомерност от
наказващия орган. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за една
инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по - малко от 300
лева. При така изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на
ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 3756/2021 година по описа на
Районен съд Пловдив следва да е в размер на 300 лева, тъй като наложеното
административно наказание с издаденото наказателно постановление е глоба
в размер на 100 лева и делото не представлява фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІI наказателен състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4219598 на ОДМВР гр.
Пловдив, с който на Б. Д. Б. ЕГН:********** като законен представител на
ПАРСЕК ГРУП ЕООД ЕИК: ********* с адрес : гр. София р-н Студентски,
21-ви Век 17 ет.4 ап.6, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив, да заплати на Б. Д. Б. ЕГН:********** като
законен представител на ПАРСЕК ГРУП ЕООД ЕИК: ********* разноски в
размер на 300.00 лв, за процесуално представителство от адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8