Решение по дело №2905/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 20
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Джулиана Петкова
Дело: 20201000502905
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502905 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 5966/2018г. по описа
на СГС, І- 9 състав срещу решението от 05.02.2020г., с което е осъдено ЗД
“Евро инс“ АД да плати на В. К. П. и Е. С. П., на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
по 100 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сина им Б. Е. П., настъпила в резултат от ПТП от 09.08.2017г., ведно със
законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното изплащане и са отхвърлени
исковете за разликите до пълния предявен размер от по 250 000 лева, както и
изцяло този за присъждане на имуществени вреди в размер на 3000 лева.
Въззивниците ищци В. П. и Е. П. искат отмяна на решението в
отхвърлителната му част, като твърдят, че обезщетението за неимуществени
вреди е несправедливо занижено.
1
Въззивникът ответник ЗД Евро инс АД иска отмяна на решението в
уважителната му част, като твърди, че изплатената извънсъдебно сума от по
100 000 лева на всеки ищец изцяло репарира понесените от ищците морални
вреди. Намира за необоснован извода на първостепенния съд за недоказаност
на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставяне на предпазен колан от пострадалия.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269,
ал.1 ГПК, намира решението за валидно, допустимо и правилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по
жалбите, са следните:
По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на
страните – на ищците, като родители на починалия в резултат от ПТП от
09.08.2017г непълнолетен Б. П. и на ответника - в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на делинквента В. П.. Последният
е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 114/2018г. по описа на ОС Ямбол
за причиняване смъртта на сина на ищците. Приетият на основание чл. 300
ГПК от гражданския съд механизъм на произшествието и причинната му
връзка с противоправния резултат не са спорни пред настоящата инстанция.
Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалия, като с отговора на исковата молба е
посочил, че Б. П. не е бил с поставен обезопасителен колан. Защитното
възражение за съпричиняване следва да бъде доказано по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела,
което означава по несъмнен начин да се установят от една страна именно
онези конкретни действия и бездействия на пострадалия, които са заявени
като причинили противоправния резултат, и от друга - съществуването на
връзка между конкретното поведение на пострадалия и противоправния
резултат. В случая такова доказване не е проведено.
Не се установява по делото, че Б. П. е пътувал на предна дясна седалка без
поставен предпазен колан. Напротив, съгласно показанията на делинквента
П., разпитан като свидетел пред първата инстанция, и той и спътникът му са
2
били с поставени предпазни колани. Вещото лице П. път дава категорично
заключение, че предвид механизма на удара е напълно възможно предпазният
колан да се е скъсал, както е установено в протокола за оглед на
местопроизшествието( „ преден десен колан е скъсан, като закопчалката му е
закопчана в позицията си“ ) , който има доказателствена сила на официален
документ в гражданския процес.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал годни
доказателства за връзка между непоставянето на предпазен колан и леталния
изход. Вещото лице П. е посочил, че установяването й е от компетенциите на
медик, какъвто той не е. Въпреки това, следва да се отбележи, че съвкупната
преценка на доказателствата по делото принципно изключва съществуването
на каузална връзка между неизползване на предпазен колан и смъртта на
пострадалия. Непосредствената причина за настъпване на смъртта е
изпадането в кома, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма, а
последната е получена при удряне на главата във вътрешното обзавеждане на
автомобила при преобръщането му и деформацията му навътре към купето и
пътника, намиращ се на предна дясна седалка. В подобна ситуация
предпазният колан няма отношение към леталния изход.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, касаещи
приложението на чл. 52 ЗЗД.
Ищците са загубили единственото си дете, когато то е било на 17 годишна
възраст. Според разпитаната свидетелка те са живели заедно, като сплотено и
любящо семейство. Прекъсването на синовната връзка е тежка
психологическа травма за всеки родител, а ищците са неспособни да
преодолеят последиците й – завладяло ги е чувство на отчаяние и дълбока
тъга, не могат да осъзнаят неизбежността на случилото се, скърбят постоянно
и неутешимо. Възрастта на починалия им син, както и тяхната собствена,
следва да се отчете като фактор, който усилва интензитета на отрицателните
изживявания от загубата. Събраните по делото доказателства са изцяло в
подкрепа на житейското предположение, че ищците са засегнати дълбоко и
непреодолимо от загубата на детето си и тя ще е определяща последващото
им съществуване. Травмата от преживяното е необратима, а компенсацията й
в пари ще е винаги символична за ищците. Като преценява изложеното и
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение, въззивният съд приема, че
правилното приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение за
всеки ищец в размер от по 200 000 лева.
3
В обобщение и като отчита безспорното обстоятелство, че ответникът е
изплатил извънсъдебно на всеки от ищците по 100 000 лева, съдът приема, че
исковете за неимуществени вреди са основателни и доказани до размери от по
100 000 лева.
По исковете за имуществени вреди.
За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел, че ищците не
са доказали какви разходи и за какво са извършили. Във въззивната жалба на
ищците липсват конкретни оплаквания срещу този извод. Направено е
единствено искане за отмяна на решението в частта по иска за имуществени
вреди т.е. въззивната жалба в тази част е бланкетна. Затова, тъй като
първоинстанционният съд не е нарушил императивна правна норма при
формиране на крайния си извод по иска за имуществени вреди, решението му
в тази част следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първата
инстанция, въззивната следва да потвърди обжалваното решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І- 9 състав от 05.02.2020г. по гр.д.№
5966/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4