Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.07.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13686 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Е.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** – ***”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ЕГН **********, с която са предявени следните
искове:
1) по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2250
лева, представляваща неустойка по чл.3.3 от договор за наем от 20.11.2017г. на
недижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”,
представляващ магазин № 6 на 1-ви етаж, с площ от 94,56 кв.м. за прекратяване
на договора по вина наемателя в размер на месечните наемни вноски за периода от
м.07.2018г. до м.11.2018г., вкл.;
2) иск по
чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 279,84 лева, дължима по по
договор за наем от 20.11.2017г., представяваща сбор от следните суми: сумата от
120 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода 01.06.-30.06.2018г.
по по фактура № **********/01.06.2018г.;
сумата от 85.90 лева, представляваща неплатени консумативи за периода
01.05.-31.05.2018г. по по фактура №
**********/01.06.2018г.; сумата от 73,94 лева, представляваща неплатени
консумативи за периода 01.06.-25.06.2018г. по
по фактура № **********/03.07.2018г.;
3) иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от
102,50 лева, представляваща неустойка за забава по чл.2.2.6 от договор за наем
от 20.11.2017г. на недвижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен
център „***”, представляващ магазин № 6 на 1-ви етаж, с площ от 94,56 кв.м,
формирана от следните суми: 14,40 лева – неустойка за забава в плащането на
главница от 120 лева по фактура № **********/06.02.2018г., начислена за периода от 06.12.2017г. до 18.12.2017г.,
4,80 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120 лева по фактура
№ **********/02.01.2018г., начислена за
периода от 05.01.2018г. до 09.01.2018г.; 3,59 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 89,82 лева по фактура № **********/03.01.2018г.,
начислена за периода от 05.01.2018г. до
09.01.2018г.; 9,48 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 86,21
лева по фактура № **********/01.02.2018г., начислена за периода от 05.02.2018г. до 16.02.2018г.;
13,20 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120 лева по фактура
№ **********/01.02.2018г., начислена за
периода от 05.02.2018г. до 16.02.2018г.; 13,20 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 120 лева по фактура № **********/01.02.2018г.,
начислена за периода от 05.02.2018г. до
16.02.2018г.; 9,60 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120
лева по фактура № **********/01.03.2018г., начислена за периода от 05.03.2018г. до 13.03.2018г.;
6,99 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 87,42 лева по
фактура № **********/01.03.2018г., начислена
за периода от 05.03.2018г. до 13.03.2018г.; 9,60 лева – неустойка за
забава в плащането на главница от 120 лева по фактура №
**********/01.04.2018г., начислена за
периода от 05.04.2018г. до 13.04.2018г.; 6,75 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 83,43 лева по фактура № **********/02.04.2018г.,
начислена за периода от 05.04.2018г. до
13.04.2018г.; 14,40 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120
лева по фактура № **********/02.05.2018г., начислена за периода от 05.05.2018г. до 17.05.2018г.;
9,67 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 80,62 лева по
фактура № **********/02.05.2018г., начислена
за периода от 05.05.2018г. до 17.05.2018г.;
4) Иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност в случай че
бъде отхвърлена претенцията по т.1 за сумата от 2250 лева, представляваща
неустойка по чл.3.3 от договора за наем от 20.11.2017г. (уточняваща искова
молба от 05.10.2018г. на л.70 —71 от делото), за заплащане на сумата 1065 лева,
представляваща неплатена наемна цена, по договор за наем от 20.11.2017г. на
недвижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”,
представляващ магазин № 6 на 1-ви етаж, с площ от 94,56 кв.м., формирана от
следните суми: сумата от 450 лева, представляваща неплатена наемна цена за
периода 01.07.-31.07.2018г., сумата от 450 лева, представляваща неплатена
наемна цена за периода 01.08.-31.08.2018г. и сумата от 165 лева, представляваща
неплатена наемна цена за периода 01.09.-11.09.2018г.;
5) иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3774
лева, представляваща неустойка по чл.3.3 от договор за наем от 26.02.2018г. на
недвижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”,
представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., за прекратяване на
договора по вина наемателя в размер на месечните наемни вноски за периода от
м.08.2018г. до м.03.2019г., вкл.;
6) иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 237,82 лева, дължима по договор за наем от 26.02.2018г. на недвижим имот,
находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”, представляващ
магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., представляваща сбор от следните
суми: сумата от 120 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода
01.06.-30.06.2018г. по по фактура №
**********/01.06.2018г.; сумата от 67,01 лева, представляваща неплатени
консумативи за периода 01.05.-31.05.2018г. по
по фактура № **********/01.06.2018г.; сумата от 50,81 лева,
представляваща неплатени консумативи за периода 01.06.-25.06.2018г. по по фактура № **********/03.07.2018г.;
7) иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 37,93
лева, представляваща неустойка за забава по чл.2.2.6 от договор за наем от
26.02.2018г. на недвижим имот, находящ с е в гр. ***, в Търговско-административен
център „***”, представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м.,
формирана от следните суми: 6,19 лева – неустойка за забава в плащането на
главница от 120 лева по фактура № **********/01.03.2018г., начислена за периода от 05.03.2018г. до 13.03.2018г.,
9,60 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120 лева по фактура
№ **********/02.04.2018г., начислена за
периода от 05.04.2018г. до 13.04.2018г., 14,40 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 120 лева по фактура № **********/02.05.2018г.,
начислена за периода от 05.05.2018г. до
17.05.2018г., 7,74 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 64,46
лева по фактура № **********/02.05.2018г., начислена за периода от 05.05.2018г. до 17.05.2018г.
8) иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност в случай че
бъде отхвърлена претенцията по т.5 за сумата от 3774 лева, представляваща
неустойка по чл.3.3 от договора за наем от 26.02.2018г. (уточняваща искова
молба от 05.10.2018г. на л.70 —71 от делото), за заплащане на сумата от 1065
лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 26.02.2018г.
2018г. на недвижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен
център „***”, представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., формирана от следните суми: сумата от 450
лева, представляваща неплатена наемна цена за периода 01.07.-31.07.2018г.,
сумата от 450 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода
01.08.-31.08.2018г. и сумата от 165 лева, представляваща неплатена наемна цена
за периода 01.09.-11.09.2018г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
страните са сключени два договора за наем – от 20.11.2017г. за недвижим имот,
находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”, представляващ
магазин № 6 на 1-ви етаж, с площ от 94,56 кв.м., и от 26.02.2016г. за недвижим
имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”,
представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., по които ищцовото
дружество било наемодател, а ответника – наемател. Договорената месечна наемна
цена била 450 лева, а с допълнителни споразумения била намалена на 100 лева с ДДС.
Договорите били сключени за срок от 5 години. На 25.06.2018г. представителите
на ищцовото дружество разбрали, че двата обекта са опразнени от наемателя.
Съгласно текстовете на чл.3.3 от двата договора страните нямали право да
прекратяват договора преди изтичането на първата година, като при прекратяване
на договора по вина на наемателя същият бил длъжен да заплати неустойка в
размер на наемната цена до изтичането на първата година от наемния срок, но не
по-малко от наемната цена за 5 месеца. Наемателят не заплатил и начислените му
по фактури месечни наемни вноски по двата договора за м. юни 2016г., както и
консумативи за м. май и м. юни 2018г. Съгласно чл.2.2.6 от договорите при
закъснение в дължимите плащания наемателят дължал на наемодателя наказателно
обезщетение в размер на 1 % от месечната наемна цена и от всички други
неплатени такси, за всеки календарен ден закъснение, считано от момента на
възникване на задължението до пълното му погасяване. И по двата договора
ответникът дължал наказателно обезщетение за закъснели плащания, подробно
описани в исковата молба.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал писмен отговор, с който се настоява иска за отхвърляне на предявените
искове. Ответницата твърди, че дължи на ищцовото дружество след приспадане на
дадения по договорите задатък в размер на 900 лева, сумата от 1977,75 лева,
която е заплатила изцяло на 03.12.2018г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
ответникът поддържа отговора и оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за наем от 20.11.2017г. ищцовото дружество в
качеството си на наемател е предоставило на ответницата в качеството й на
наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. ***,
в Търговско-административен център „***”, представляващ магазин № 6 на 1-ви
етаж, с площ от 94,56 кв.м.
С договор за наем от 26.02.2018г. ищцовото дружество в
качеството си на наемател е предоставило на ответницата в качеството й на
наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. ***,
в Търговско-административен център „***”, представляващ магазин № 5 на 1-ви
етаж, с площ от 45 кв.м.
И в двата договора е уговорено авансово плащане на
месечен наем в размер на 450 лева, платим от 1-во до 5-то число на текущия
месец по банков път, както и всички месечни разходи и такси, свързани с
експлоатацията на обекта, включващи електрозахранване и водоснабдяване.
Уговорено е и заплащане на депозит в размер на 450 лева без ДДС, който има
силата на задатък и гарантира изпълнението на задълженията на наемателя и може
да се използва от наемодателя за прихващане на изискуеми задължения, като
депозитът се възстановява на наемателя до 30 дни след подписване на
приемо-предавателен протокол за връщане на обекта и след като наемателят погаси
всички свои финансови задължения към наемателя. Съгласно чл.2.2.6 от договорите
наемателят се задължава да заплаща на наемодателя неустойка с обезщетителен
характер в размер на 1 % от месечната наемна цена и всички други неплатени
такси и задължения, за всеки календарен ден закъснение при плащане на
задължения, считано от момента на възникване на задължението до пълното му
погасяване, но не повече от 30 % от годишната наемна цена за всяко едно
просрочено задължение. Срокът на първия договор за 5 години, като произвежда
незабавно действие а на втория – за две години. Предвидено в чл.3.3 и в двата
договора е, че всяка от страните няма право да прекратява договора, нито да
освобождава обекта преди изтичането на първата една година от наемния срок. В случай, че наемателят освободи обекта преди изтичането на първата
една година и прекрати едностранно договора за наем, наемателят е длъжен да
заплати като неустойка с обезщетителен характер, сума в размер на наемната цена
до изтичането на първата една година от наемния срок, но не по-малко от
наемната цена за пет месеца.
С анекс към договора за наем от 20.11.2017г. сключен
между страните на 21.11.2017г. страните са договорили преференциална месечна
наемна цена за периода от 01.12.2017г. до 31.08.2018г. в размер на 100 лева без
ДДС.
С анекс към договора за наем от 26.02.2018г. сключен
между страните на 01.03.2018г. страните са договорили преференциална месечна
наемна цена за периода от 01.03.2018г. до 31.05.2018г. в размер на 100 лева без
ДДС.
Видно от приемо-предавателен договор от 01.12.2017г.
на същата дата обектът магазин № 6 е предаден от ищцовото дружество на
ответницата.
Видно от приемо-предавателен договор от 12.03.2018г.
на същата дата обектът магазин, спортни стоки, на първи етаж е предаден от
ищцовото дружество на ответницата.
Съгласно 2 броя констативни протоколи от 25.06.2018г.,
съставени от представител на наемодателя, магазинът за цветя и магазинът за
спортни стоки в почивните дни срещу 26.06.2018г. са освободени, като наемателят
не е връчил предизвестие за напускане.
Представени от ищеца по делото са 21 фактури, издадени
от ищцовото дружество с получател ЕТ „Симонина – ***“, с които са начислени
различни суми като наемна цена/електроенергия/такса обслужване/вода, като възникването
на задълженията по фактурите не е оспорено от ответницата.
От ответницата е представено преводно нареждане от
03.12.2018г., с което същата е превела на ищцовото дружество по банков път
сумата от 1977,75 лева с основание за превода – задължения договор за наем по
гр.д. № 13686/2018г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.92 от ЗЗД
и чл.232, ал.2 от ЗЗД и са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест за успешното провеждане на исковете ищецът следва да
докаже наличието на валидно сключени договори за наем между страните, които са
прекратени, изпълнение на задълженията си по договорите, валидно сключени
клаузи за неустойки и настъпване на основанието за начисляване на такива, размера на дължимите плащания за наемна
цена/консумативи и неустойки. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
по отношение на задълженията си за плащане.
Безспорно се установи сключването на процесните два
договора за наем между страните, както и предсрочното им едностранно
прекратяване от страна на наемателя, без да уведоми наемодателя.
В двата договора за наем са включени клаузи за
неустойка по чл.2.2.6 и чл.3.3, като ответницата не е оспорила тяхната
валидност, нито размера на претендираните неустойки. Договорите са сключени
между търговци, предвид което неустойката не може да бъде намалявана поради
прекомерност. Съдът намира, че и двата вида неустойка не противоречи на закона
и на добрите нрави. Неустойката по чл.2.2.6 е мораторна и има краен предел – не
повече от 30 % от годишната наемна цена. Неустойката по чл.3.3. е компенсаторна
и има обезщетителен характер, като е предвидена в случай, че договорът се
прекрати едностранно от наемателя преди изтичането на първата една година от
договора, каквато е и настоящата хипотеза с оглед самоволните действия на
ответницата по освобождаване на имотите и спиране на дължимите плащания.
Интересът на кредитора (наемателя) е да получи наемни вноски за отдадените под
наем магазини поне за една година, с оглед на което претенцията за неустойка в
размер на дължимите наемни вноски до уговорения срок от една година,
удовлетворява този интерес.
Ответницата в отговора на исковата молба не оспорила
дължимостта на нито една от претенциите нито по основание, нито по размер, като
счита, че е погасила същите с преведената на ищеца сума в размер на 1977,75
лева, изчислена след приспадане на сумите, за които частично е прекратено
производството и заплатения от нея депозит по двата договора в размер на 900
лева. Следва да се отбележи, че производството по делото е прекратено само в
частта за заявените в условията на евентуалност претенции за бъдещи наеми. По
отношение на депозита от 900 лева по двата договора за наем ответницата не е
направила изявление за прихващане. Отделно от това, вземането на ответницата за
сумата от 900 лева не е изискуемо, доколкото съгласно чл.2.2.3 от договорите
депозитът се възстановява в 30-дневен срок след подписване на
приемо-предавателен протокол за връщане на обекта (какъвто няма) и след като
наемателя погаси всички свои задължения към наемодателя (каквото погасяване към
момента също няма).
По
гореизложените съображения съдът намира, че са валидно възникнали
задължения за плащане по всички искови претенции на ищцовото дружество в
посочения в доклад размер, който освен че не е оспорен се установява и от
писмените доказателства по делото – самите договори за наем по отношение
размера на неустойките, както и приложените фактури, голяма част от които са
подписани от получателя. От всички дължими сума ответницата е заплатила само
сума в размер на 1977,75 лева, като не е посочила кое от множеството си
задължения желае да погаси със същата. Съгласно правилото на чл. 76, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът има няколко еднородни задължения към един кредитор, като
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и не е заявил кое от тях
погасява, се погасява най-обременителното за него задължение. В настоящия
случай най-обременителното задължение е за сумата от 3774 лева, представляваща
неустойка по чл.3.3 от договор за наем от 26.02.2018г. на недвижим имот,
находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”, представляващ
магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., за прекратяване на договора по
вина наемателя в размер на месечните наемни вноски за периода от м.08.2018г. до
м.03.2019г., вкл. След приспадане на платената сума в размер на 1977,75 лева,
останала е дължима част от неустойката в размер на 1796,25 лева.
С оглед горното, искът за неустойка в размер на 3774
лева по договора за баем от 26.02.2018г. се явява частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 1796,25 лева и да бъде отхвърлен за разликата до
първоначалния размер от 3774. Останалите главни искове се явяват основателни и
следва да бъдта уважени изцяло.
Предвид уважаването на претенциите по главните искове
за неустойка по чл.3.3 от договорите за наем (по т.1 и т.5), съдът не следва да
се произнася по заявените в условията на евентуалност претенции по чл.232, ал.2
от ЗЗД (по т.4 и т.8).
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът следва
да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски в размер на 15 лева за платена държавна такса по частната жалба срещу прекратяването
на производството и 700 лева за платено
адвокатско възнаграждение
(500 лева за настоящото производство и 200 лева за производството пред ВОС по обжалване
на прекратяването), от които
ответникът следва да бъде осъден да заплати 501,23 лева. Документ за плащане на посочената в
списъка с разноски като платена държавна
такса в размер на 268 лева липсва по делото. Дължимата държавна такса за всички
предявени искове е в общ размер от 440,96 лева, от която 90 лева по иска по
т.1, 50 лева по иска по т.2, 50 лева по иска по т.3, 150,96 лева по иска по
т.5, 50 лева по иска по т.6 и 50 лева по иска по т.7. Предвид че съдът е
пропуснал да събере от ищеца дължимата държавна такса по делото, ищецът и
ответникът съобразно с уважената/отхвърлената част от исковете следва да
заплатят по сметка на ВРС държавна такса, както следва: ищецът в размер на
79,11 лева и ответникът в размер на 361,85 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЕТ „Симонина – ***”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ЕГН ********** да
заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** следните суми:
- сумата от
2250 лева, представляваща неустойка
по чл.3.3 от договор за наем от 20.11.2017г. на недижим имот, находящ се в гр. ***,
в Търговско-административен център „***”, представляващ магазин № 6 на 1-ви
етаж, с площ от 94,56 кв.м. за прекратяване на договора по вина наемателя в
размер на месечните наемни вноски за периода от м.07.2018г. до м.11.2018г.,
вкл., на основание по чл.92 от ЗЗД;
- сумата от
279,84 лева, дължима по договор за
наем от 20.11.2017г., представяваща сбор от следните суми: сумата от 120 лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода 01.06.-30.06.2018г. по по фактура № **********/01.06.2018г.; сумата
от 85.90 лева, представляваща неплатени консумативи за периода
01.05.-31.05.2018г. по по фактура №
**********/01.06.2018г.; сумата от 73,94 лева, представляваща неплатени
консумативи за периода 01.06.-25.06.2018г. по
по фактура № **********/03.07.2018г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
- сумата от 102,50
лева, представляваща неустойка за забава по чл.2.2.6 от договор за наем от
20.11.2017г. на недвижим имот, находящ се в гр. ***, в
Търговско-административен център „***”, представляващ магазин № 6 на 1-ви етаж,
с площ от 94,56 кв.м, формирана от следните суми: 14,40 лева – неустойка за
забава в плащането на главница от 120 лева по фактура №
**********/06.02.2018г., начислена за
периода от 06.12.2017г. до 18.12.2017г., 4,80 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 120 лева по фактура № **********/02.01.2018г.,
начислена за периода от 05.01.2018г. до
09.01.2018г.; 3,59 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 89,82
лева по фактура № **********/03.01.2018г., начислена за периода от 05.01.2018г. до 09.01.2018г.;
9,48 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 86,21 лева по
фактура № **********/01.02.2018г., начислена
за периода от 05.02.2018г. до 16.02.2018г.; 13,20 лева – неустойка за забава
в плащането на главница от 120 лева по фактура № **********/01.02.2018г.,
начислена за периода от 05.02.2018г. до
16.02.2018г.; 13,20 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120
лева по фактура № **********/01.02.2018г., начислена за периода от 05.02.2018г. до 16.02.2018г.;
9,60 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120 лева по фактура
№ **********/01.03.2018г., начислена за
периода от 05.03.2018г. до 13.03.2018г.; 6,99 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 87,42 лева по фактура № **********/01.03.2018г.,
начислена за периода от 05.03.2018г. до
13.03.2018г.; 9,60 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120
лева по фактура № **********/01.04.2018г., начислена за периода от 05.04.2018г. до 13.04.2018г.;
6,75 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 83,43 лева по
фактура № **********/02.04.2018г., начислена
за периода от 05.04.2018г. до 13.04.2018г.; 14,40 лева – неустойка за
забава в плащането на главница от 120 лева по фактура №
**********/02.05.2018г., начислена за
периода от 05.05.2018г. до 17.05.2018г.; 9,67 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 80,62 лева по фактура № **********/02.05.2018г.,
начислена за периода от 05.05.2018г. до
17.05.2018г., на основание чл.92 от ЗЗД;
- сумата от 1796,25
лева, представляваща неустойка по чл.3.3 от договор за наем от 26.02.2018г.
на недвижим имот, находящ се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”,
представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., за прекратяване на
договора по вина наемателя в размер на месечните наемни вноски за периода от
м.08.2018г. до м.03.2019г., вкл., на основание чл.92 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 1796,25 лева до предявения размер от 3774 лева;
- сумата от 237,82
лева, дължима по договор за наем от 26.02.2018г. на недвижим имот, находящ
се в гр. ***, в Търговско-административен център „***”, представляващ магазин №
5 на 1-ви етаж, с площ от 45 кв.м., представляваща сбор от следните суми:
сумата от 120 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода
01.06.-30.06.2018г. по по фактура №
**********/01.06.2018г.; сумата от 67,01 лева, представляваща неплатени
консумативи за периода 01.05.-31.05.2018г. по
по фактура № **********/01.06.2018г.; сумата от 50,81 лева,
представляваща неплатени консумативи за периода 01.06.-25.06.2018г. по по фактура № **********/03.07.2018г., на
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
- сумата от 37,93
лева, представляваща неустойка за забава по чл.2.2.6 от договор за наем от
26.02.2018г. на недвижим имот, находящ с е в гр. ***, в
Търговско-административен център „***”, представляващ магазин № 5 на 1-ви етаж,
с площ от 45 кв.м., формирана от следните суми: 6,19 лева – неустойка за забава
в плащането на главница от 120 лева по фактура № **********/01.03.2018г.,
начислена за периода от 05.03.2018г. до
13.03.2018г., 9,60 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120
лева по фактура № **********/02.04.2018г., начислена за периода от 05.04.2018г. до 13.04.2018г.,
14,40 лева – неустойка за забава в плащането на главница от 120 лева по фактура
№ **********/02.05.2018г., начислена за
периода от 05.05.2018г. до 17.05.2018г., 7,74 лева – неустойка за забава в
плащането на главница от 64,46 лева по фактура № **********/02.05.2018г.,
начислена за периода от 05.05.2018г. до
17.05.2018г., на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТ „Симонина – ***”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ЕГН ********** да
заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 501,23
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „Симонина – ***”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от
***, ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 361,85
лева.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на
79,11 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: