Р Е Ш Е
Н И Е
№ 30
гр. Габрово,
14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря В.Йосифова и прокурора Надежда
Желева , разгледа докладваното от съдия Костова ВАНД № 24 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид:
С Решение № 19 от 07.02.2019 г. РС - Севлиево е признал обвиняемия
Т. за виновен в това , че на 26.10.2016 година около 14:45 часа в гр. Севлиево,
на кръстовище, образувано от ул. „Стара планина“ и ул. „Никола Д. Петков“, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„200С“, с рег. № **, по улица „Стара планина“ в посока север, движейки се със
скорост от 64 км/ч в населено място, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно: чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 50 км/ч за
пътно превозно средство от категория „В“ в населено
място“, и по непредпазливост причинил на К.Т.Т., ЕГН:
********** от гр. Севлиево телесни увреждания, представляващи средни телесни
повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК /травма на лявата гръдна половина,
довела до счупване на IV – то, V – то; VI – то и VII – мо
ляво ребро в областта на ребрените дъги, причинила трайно затрудняване на
движението на снагата за срок от около 2 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза
на държавата в размер на 1000,00лв.
/хиляда/ лева.
Със същото решение РС - Севлиево е признал обвиняемия Т.
за невинен в това на 26.10.2016 година около 14:45 часа в гр. Севлиево, на
кръстовище, образувано от ул. „Стара планина“ и ул. „Никола Д. Петков“, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„200С“, с рег. № **, по улица „Стара планина“ в посока север, движейки се със
скорост от 64 км/ч в населено място, да е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и по непредпазливост да е причинил на К.Т.Т., ЕГН: ********** от гр. Севлиево телесни увреждания,
представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК
/травма на лявата гръдна половина, довела до счупване на IV – то, V – то; VI –
то и VII – мо ляво ребро в областта на ребрените
дъги, причинила трайно затрудняване на движението на снагата за срок от около 2
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес/, поради което го е
оправдал в тази част на повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът е възложил на
обвиняемия направените по делото разноски.
Решението е обжалвана от адв. Т. в качеството му на
защитник на обвиняемия Т., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Защитникът счита, че първоинстанционния съд при
правилно установена фактическа обстановка е направил незаконосъобразни изводи
относно това ,че неговия доверител е нарушил ЗДвП и това е довело до
възникналото ПТП. Прави се искане въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново с което обвиняемия да
бъде оправдан.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява ,
за да упражни правото си на лична защита. За него се явява адв. Т., който поддържа
депозираната жалба. Защитникът излага доводи в подкрепа на тезата си, че не е налице виновно
поведение от страна на обвиняемия.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за
законосъобразен и споделя мотивите на
РС-Севлиево .
Габровски окръжен съд,
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание
от прокурора‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт констатира следното:
С оглед събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, а именно, с допълнение на заключенията на вещото лице М.Х. по автотехническите
експертизи се установяват изцяло нови факти, които не са описани в
обстоятелствената част на постановлението на РП - Габрово и не са били констатирани
изобщо в хода на досъдебното производство.
При защита на двете заключение на допуснатите на досъдебното производство
автотехнически експертизи, вещото лице М.Х. допълва заключението си, че при движение на
обвиняемия с разрешената скорост от 50 км/ч , ударът между управлявания
от него лек автомобил марка „Мерцедес” и л.а. „Фолксваген” на пострадалия ще
настъпи в областта на задната лява врата на лекия автомобил „Фолксваген”. Това
обстоятелство е пряко относимо към признаците на
престъплението за което е предаден на съд обвиняемия, поради което е
съществено и е от онези обстоятелства,
които могат да обосноват извода за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора, тъй като от това обстоятелство зависят изводите за
търсене на наказателна отговорност на лицето. Това обстоятелство се сочи от
експерта за първи път в съдебно заседание пред РС - Севлиево на 11.10.2018 г. и именно тогава е следвало съдът на основание
чл.378, ал.3 от НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора. Вместо това, решаващия съд е постановил съдебен акт в който е
обсъдил тези нови факти, които не се съдържат в постановлението на прокурора и
така е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.
При извършената служебна проверка по делото съдът
констатира, че на обвиняемия Т. е повдигнато обвинение за това, че
при управление на МПС, нарушавайки чл.20 ал.1 от ЗДВП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.21 ал.1 от ЗДвП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К.Т.
- престъпление по чл.343, ал.1 б.”б” във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. Както според теорията, така и според практиката на ВКС е
недопустимо едновременното приложение на чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Тези норми
се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение на правилата за
движение може да се квалифицира само по едно от тях. Разрешената скорост е
тази, която законът допуска за съответния пътен участък и която е обозначена
със знаци. Съобразената скорост е винаги по-ниска и е тази, която следва да
бъде избрана с оглед недопускането на ПТП в зависимост от конкретната
обстановка. Ако водачът се е движил със скорост над максимално разрешената, но
произшествието би настъпило при скорост в рамките на разрешената, може да носи
отговорност за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, но не и по чл.21 от ЗДвП. В този смисъл са следните решение на ВКС: Р408/2011, 2НО, Р.546/2014 2НО, Р 501/2001 1 НО и Р 28/2009, Р
533/2001 на 1 НО.
При това положение внесеното Постановление по чл.
375 НПК е негодно да изпълни процесуалното си предназначение да определи
предмета на доказване от гледна точка на повдигнатото обвинение, което от своя
страна съществено нарушава правото на обвиняемия да узнае фактите на
обвинението и да се защити ефективно срещу тях. Липсата на ясно формулирано фактическо
обвинение относно съставомерни обективни елементи на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на обвиняемия и е отстранимо при ново разглеждане от прокурора. Според
правомощията си по чл. 334, т. 1, пр. 1 НПК въззивната
инстанция счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото
върнато на прокурора.
В подготвителния стадий за разглеждане на делото
съдията-докладчик от първоинстанционния съд е
пропуснал да констатира посочените от въззивния съд
недостатъци на постановлението на прокурора по чл. 375 НПК и според
правомощията си по 377 ал.1 от НПК и въз основа на Европейската конвенция за
защита правата на човека да прекрати съдебното производство и да върне делото
на прокурора за отстраняването им, а вместо това е разгледал делото и е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който подлежи на отмяна.
Предвид въведените отменителни
основания, остава безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните,
развити по повод предявената жалба, тъй като същите касаят съществото на
делото.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, пр.
1 НПК съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло РЕШЕНИЕ № 19 от 07.02.2019 г,
постановено по АНД № 260 по описа за 2018 г. на Районен съд - Севлиево.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство и ВРЪЩА делото на РП - Севлиево за отстраняване на
констатираните в мотивната част нарушения.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.