Решение по дело №1793/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 835
Дата: 18 юли 2014 г. (в сила от 9 май 2016 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20145530101793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2014 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер                                  Година  18.07.2013           Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                             Първи граждански състав

На двадесет и четвърти юни                   Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                                                                                                       Председател: Генчо Атанасов

                                                                    Членове: 1.

                                                                                  2.

Секретар Ж.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от зам. председателя Атанасов

гражданско дело номер 1793 по описа за 2014 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК.

Ищцата Д.И.Д. твърди в исковата си молба, че на 12.07.2013 г. в гр. Раднево ответницата Е.Н.Х. издала в нейна полза запис на заповед, по силата на който поела неотменимо задължение да й заплати на 12.08.2013 г. сумата 20000 лв. С оглед обстоятелството, че ответницата не била изпълнила паричното си задължение, произтичащо от описаната правна сделка, подала пред Районен съд гр. Раднево искане за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за цялата дължима сума. Било образувано по реда на заповедното производство ч. гр. д. № 576/2013 г. по описа на PC Раднево. На 11.09.2013 г. Районен съд гр. Раднево, уважавайки изцяло всички искания в заявлението по ч.гр.д.№576/2013 г. по описа на съда, издал заповед № 487 и изпълнителен лист за претендираната сума, заедно със законната лихва върху нея, считано от 10.09.2013 г. и направените по делото разноски в общ размер на 1803,25 лв. По подадена от нейна страна молба и на основание издадения изпълнителен лист срещу Е.Н.Х. било образувано изпълнително дело № 20137650401572 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, в резултат на което съгласно чл. 420 от ГПК образуваното изпълнително производство било спряно. Твърди, че издаденият запис на заповед от 12.07.2013 г. съдържал изискуемите реквизити по чл. 535 от Търговския закон. Същият бил с определен падеж, настъпил преди издаване на заповедта за изпълнение, като с оглед вписаната клауза „без протест", поемателят бил освободен от задължението да извърши протест поради неплащане. Горепосоченият запис на заповед бил издаден при следните обстоятелства. Ответницата Е.Н.Х. се била свързала с нея посредством общия техен познат И.С.З.. Е.Н.Х., знаейки, че  ищцата се занимавала със земеделие и животновъдство и имала финансови възможности, я помолила да й услужи с известна сума, за да погаси взети от нея заеми от трети лица, включително и от И.С.З.. Уверила я, че ще й възстанови парите възможно най-скоро, защото очаквала да продаде свой недвижим имот, за който дори имала сключен предварителен договор и се очаквало кредитиране от банка на стойност 300000 лв.  Имала желание и възможност да погаси задълженията на Е.Х., като заплатила вместо нея необходимите суми на кредиторите й. Твърди, че на няколко пъти погасявала заемите на ответницата получени от различни лица, като погасила чрез плащане общо четири заема на Е.Х., един от които бил процесният, получен от Н.П.Н.. На 12.07.2013 г. заплатила на Н.П.Н. сумата 20000 лв., представляваща едно от задълженията на Е.Н.Х. към него, като за извършеното от нея плащане Н.П.Н. й издал разписка. От своя страна ответницата Е.Н.Х. издала запис на заповед в полза на ищцата, попълнен собственоръчно от ответницата, за същата сума с посочен от нея падеж, като гаранция, че на тази дата ще погаси задължението си към нея. Задължението не било погасено на падежа. С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Е.Н.Х., че същата й дължи сумите по издадения изпълнителен лист по ч.гр. д. №576/2013 г. по описа на Районен съд гр.Раднево, предмет на изпълнение по изпълнително дело №20137650401572 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, а именно: сума в размер на 20000 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 12.07.2012 г., законната лихва върху сумата от 20000 лв., считано от 10.09.2013г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78 от ГПК, моли да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.           

Ответницата Е.Н.Х. счита, че изявленията на ищцата за действителното фактическо положение са неверни, поради което искът бил неоснователен и недоказан. Твърди, че в законния срок подала възражение до РС - Раднево по ч.гр.д.№ 576/201Зг., в което заявила, че не познава лицето Д.И.Д. и не е получавала никакви парични суми от нея, като поискала да бъде спряно изп.дело №1572/201Зг. по описа на ЧСИ-Гергана Илчева, с рег.№ 765 по описа на КЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора. С вх.№5442/15.10.201Зг. подала и частна жалба чрез РС-Раднево до ОС - Стара Загора, против Разпореждане № 487/11.09.2013г. по ч.гр.д.№ 576/2013 г. С определение № 1371/04.12.201Зг. по ч.гр.д.№1440/2013 г., по описа на ОС - Стара Загора, окръжният съд отменил отчасти разпореждане № 487/11.09.2013г. по гр.д.№576/2013г. по описа на Радневския районен съд в частта му, с която било разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на заявителката Д.И.Д. за лихвата за периода от 12.08.2013 г. до 10.09.2013 г. в размер на 162 лева. Заявява категорично, че не дължи претендираната от ищцата сума по следните съображения: Твърденията на ищцата били голословни и не почивали на обективни факти и обстоятелства. Не било възможно лице, което не познавала, да заплати парична сума от 20000 лева на друго лице, или лица, при положение че никога не била вземала такава огромна сума пари в заем от което и да е лице или лица, както твърдяла ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

          Предявен е иск по чл.415 ПК, които представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 576/2013 г. по описа на Радневския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 487/11.09.2013 г. за сумата 20000 лв. за неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.07.2013 г. и законната лихва върху главницата от 10.09.2013 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415 е подадена настоящата искова молба.

Ответницата е възразила, че не е издала записа на заповед  от 12.07.2013 г., но не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява нередовност на записа на заповед от 12.07.2013 г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В трайната практика на ВКС обаче последователно се поддържа становището, че абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. В особена степен това важи за случаите, при които в производството по чл.415 ГПК се твърди, че записът на заповед е издаден по повод на каузални правоотношения между ищеца - кредитор и ответника - длъжник. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът - неговото погасяване /в този смисъл са: решение № 105 от 13.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 г., II т. о., решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на II т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Посоченото разбиране е потвърдено в т.17 от Тълкувателно решение 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. 4/2013 г., ОСГТК, в което се сочи, че при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В разглеждания случай правното твърдение на ищцата е, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на ответника по договор за заем от 12.07.2013 г. Твърди се, че сумата  20000 лева е била предоставена в полза на ответницата със задължение за връщането й. Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно по правната си характеристика договорът за заем е реален договор, доколкото предаването на вещите, предмет на договора, е елемент от фактическия състав на неговото сключване. Особеното в разглеждания случай е, че според твърденията на ищцата страните са се съгласили сумата 20000 лв., предмет на договора за заем, да бъде предадена не лично на ответницата, а на друго лице - Н.П.Н. за погасяване на задължение на ответницата към това лице.

С оглед на това е необходимо да се отбележи, че никъде в съдържанието на записа на заповед от 12.07.2013 г. не е отразено обстоятелството, че ищецът е предал на ответницата или на третото лице сумата 20000 лв. със задължение за връщане. В документа се съдържа единствено обещание на ответницата да изплати на ищеца сумата 20000 лв., без да е ясно какво е основанието на задължението. Поради това записът на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за плащането й на определено лице на определена дата, не установява сам по себе си наличието на договор на заем. Заемното основание за получаване на парична престация не се презумира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него /в този смисъл са:  решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 798/2008 г., ІІ т.о., ТК, решение № 143/12.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 634/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 24/03.04.2013 г. но ВКС по т.д.№ 998/2011 г., І т.о., ТК и решение № 78/17.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 29/2009 г., І т.о., ТК, всички по чл.290 от ГПК/.

По делото е представена разписка от 12.07.2013 г. от Н.П.Н., удостоверяваща факта на предаване на сумата 20000 лв. от ищцата на издателя на разписката за погасяване на задължение на ответницата. Тази разписка представлява по естеството си частен свидетелстващ документ и се ползва единствено с формална доказателствена сила, което означава, че доказва единствено обстоятелството, че удостоверителното изявление е направено от нейния издател, а не и истинността на изявлението. На практика тя представлява свидетелски показания, които не са дадени при спазване началото на непосредственост и на изискването на чл.164, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ГПК. По делото не е представен изходящ от ответницата документ, в който да се съдържа изявление на ответницата, че е получила заемната сума в размер на 20000 лв. – лично или чрез  Н.П.Н..

С оглед на това съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява истинността на твърдението на ищцата, че на 12.07.2013 г. между нея и ответницата е възникнало правоотношение по договор за заем за сумата 20000 лв. При липса на заемно правоотношение, съдът счита, че ищцата неоснователно претендира връщането на тази сума.

          Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 20000 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.07.2013 г., обезпечаващ изпълнението на задължение по договор за заем от 12.07.2013 г., и законната лихва върху главницата от 10.09.2013 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 487/11.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 576/2013 г. по описа на Радневския районен съд, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

          Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Д. *** против Е.Н.Х. *** иск по чл.415 ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 20000 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 12.07.2013 г., обезпечаващ изпълнението на задължение по договор за заем от 12.07.2013 г., и законната лихва върху главницата от 10.09.2013 г. до изплащане на вземането, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 487/11.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 576/2013 г. по описа на Радневския районен съд, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ :