Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260080 20.04.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тридесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 745 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Е.А.В. срещу Прокуратурата на Република България
и ОД на МВР – гр. Стара Загора, с която се предявява иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че през месец юли 2018 г. срещу него било
образувано досъдебно производство № 1018/2018 г. по описа на РУ-Раднево, като с
постановление на 13.09.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
това, че на 14.07.2018 г. в гр. Раднево управлявал лек автомобил с рег. №
СТ9756ВТ след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежния ред, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК
и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че с постановление от
10.01.2020 г. наказателното производство било прекратено, като постановлението
било влязло в сила на 18.02.2020 г. Твърди, че във връзка с така повдигнатото
обвинение претърпял неимуществени вреди, тъй като претърпял редица унижения и
страдания, а действията на разследващите органи силно го смутили и притеснили.
Твърди, че фактът на повдигане на обвинение срещу него станал обществено
достояние, като от първия ден хората започнали да странят от него, коментирало
се, че извършил престъпление и ще влезне в затвора. Твърди, че от уважавана
личност се превърнал в престъпник, а близките му окачвали да бъде осъден, с
което животът му се превърнал в кошмар. Твърди, че от всякакви подхвърляния на
хора изгубил съня си, станал нервен и раздразнителен, което му пречило да
изпълнява професионалните си задължения. Твърди, че въпреки прекратяване на
наказателното производство, не се променил накърнения му авторитет и чувство за
лично достойнство, чувствал се обиден и огорчен. Твърди, че оценя всички
негативни преживявания на стойност 2000 лв. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата
от 2000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от повдигнатото
обвинение по ДП № 167/2018 г. по описа на РУ-Раднево и пр.пр. № 1018/2018 г. на
РП-Раднево, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. - датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на ДП до окончателното изплащане на
задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, в който взема становище за допустимост
на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че
претенцията не била съобразена с продължителността и тежестта на обвинението.
Твърди, че нямало данни и доказателство воденото ДП да е било разгласено от
разследващите органи и абсурдно било научаването от много хора за обвинението.
Твърди се, че са недоказани твърденият за изключително тежки и интензивни
отрицателни преживявания от обвинението срещу ищеца, които да са дали отражение
върху психиката и здравето на ищеца. Твърди се, че няма никакви доказателства
представител на прокуратурата да е уронил доброто име и престижа на ищеца.
Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и Иска
от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника ОД на МВР – гр. Стара Загора, в който взема
становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата
неоснователност. Твърди се, че липсвала законова солидарност, уреден в закона,
поради което насочването на иска спрямо двата органа било от съществено
значение за тях. Твърди се, че от обстоятелствената част на исковата молба не
ставало ясно за какво е предявен иска солидарно срещу ОД на МВР. Твърди се, че
не била налице надлежна пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР да
отговаря в случая, тъй като нямало изложени обстоятелства относно
незаконосъобразни действия на служители на полицията. Твърди се, че
докладването на действията по разследването на прокурора били задължение по НПК
и за изпълнение на задължението не може да се носи отговорност. Твърди се, че
по ДП няма действия или бездействия на органи на полицията, които да са в
причинна връзка с твърдените претърпени неимуществени вреди от ищеца. Твърди се,
че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било
неимуществени вреди от повдигнатото обвинение. Алтернативно поддържа, че
претенцията е завишена по размер и не отговаря на евентуално претърпени
неимуществени вреди от ищеца. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен
и алтернативно, ако се присъди обезщетение, да се намали неговия размер
съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателност на исковите претенции
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените
неимуществени вреди, представляващи страх, уронване на престиж и достойнството,
негативни емоции, занижено самочувствие и самооценка, които да са вследствие на
извършените действия от ответниците, по повод на което му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК от прокуратурата, като е
прекратено ДП с постановление от 10.01.2020 г.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно
т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС за разясняване на някои въпроси по делата
по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ е посочено, че съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението /така е в настоящия случай с
оглед посоченото основание в постановлението за прекратяване на ДП – чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК/. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК
/понастоящем чл. 243, ал. 1,
т. 2 НПК/, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.
2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ /понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ/, а
именно „...че деянието не е извършено от лицето“. В настоящия случай с оглед
твърденията в исковата молба за постановяване на постановление за прекратяване
на ДП е приложима хипотезата на предложение второ от разпоредбата в частта за
наличие на прекратено наказателно производство поради неизвършване на деянието
от лицето.
Съобразно дадения отговор на правния
въпрос в Решение № 4 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о.,
ГК, пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ са съответните държавни
органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.
Практиката на ВКС не е поставяла под съмнение възможността да се реализира
солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят
елементите от състава на приложимата правна норма. Това следва от § 1 ПР ЗОДОВ,
чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и
трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина
при условията на чл. 53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - чл.
122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един или срещу всички
длъжници за цялото вземане. В случая претенцията е насочена солидарно срещу ОД
на МВР, като орган по разследването и осъществяващ пряко разследващи функции, и
срещу Прокуратурата на Република България, под чийто надзор и указания се
осъществява разследването, което напълно съответства на посочените законови
текстове и съдебна практика за дирене на солидарна отговорност.
Прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от
по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно, стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4
на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство
да продължи и то да завърши с оправдателна присъда /в този смисъл Решение № 197
от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., III г. о., ГК/. Настоящия
случай е такъв, тъй като въпросното прокурорско постановление е връчено на
ищеца на 10.01.2020 г., последният не е искал продължаване на наказателното
производство, съответно няма и как да е завършило наказателното производство с
оправдателна присъда.
От приложеното по делото ДП № 327 ЗМ-167/2018
г. на РУ-Раднево и пр.пр. № 1018/2018 г. на РП-Раднево /понастоящем РП-Стара
Загора, ТО-Раднево/ е видно, че същото е образувано с постановление от
25.07.2018 г. и е водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, след което с
постановление от 13.09.2019 г. е привлечен в качеството на обвиняем ищецът Е.А.В.
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение
„подписка“. Към момента ДП е приключило с постановление от 10.01.2020 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, с което е прекратено наказателното
производство и отменена мярката за неотклонение „подписка“.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015
г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че по исковете с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ Държавата се представлява от Прокуратурата на РБ и разследващите
органи, в който случай също ще се получи обезщетение в пълна степен за
самостоятелното увреждащо действие на неоснователно водено наказателно
преследване, което е прекратено. В този смисъл Прокуратурата на Република
България и ОД на МВР-Стара Загора, в чиято структура са разследващите органи от
РУ-Раднево, носят отговорността спрямо увреденото лице в случая на прекратено
наказателно производство в хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, както е в
настоящия случай. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи,
които пряко осъществяват разследването. С оглед на изложеното са налице
обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
Република България и ОД на МВР-Стара Загора по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца имуществени
и неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу него и привличане в
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК./.
В константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV
г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай
размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също
и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се
мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. В случая се
претендират обичайните вреди, свързани с негативни чувства от водено срещу
ищеца наказателно производство, без да се посочват и претендират вреди над
обичайните.
Действително, видно от мотивите на
прокурорското постановление, наказателното производство е прекратено поради
недоказаност, тъй като бил нарушен установеният ред в чл. 17, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Не случай с въпросната наредба е
установен императивно ред за провеждане на изследванията, за да се гарантират
минимални стандарти за защита при провеждане на разследване и обвиняване на
лицата в престъпления, свързани с употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Контролът по спазване на наредбата при провеждане на разследването е
функция на разследващите органи, а разследваните лица нямат отношение към този
процес. Затова и неспазването на императивните правила на наредбата е пропуск
на разследващите органи и не може да се вменява във вина на разследваните лица,
нито да се отчита в техен ущърб. Извън правомощията на гражданския съд е да
разследва и да преценява дали при спазване на императивните правила би било се
постигнало успешно разследване и постановяване на осъдителна присъда. Затова
наведените в този смисъл възражения са неотносими.
Принципно фактът на неоснователно привличане
в обвинение, независимо че няма данни по делото за стандарта живот на ищеца Е.В.,
обосновават минимален размери на обичайното обезщетение от около 500лв.-1000 лв.
до към 3000-4000 лв., последното при съдебно претендирана наказателна
отговорност, с оглед и стандарта на живот в региона, за който е ноторно
известно, че е развит в сферата на енергетиката, която последното десетилетие
извежда работещите в тази сфера като най-добре заплатените в страната /виж
публично достъпната статистика на електронната страница на НСИ/.
Ищецът към датата на привличане към
обвинението е бил на възраст 44-45 години, както и към момента на постановяване
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Наказателното
производство е образувано на 25.07.2018 г., а ищецът е привлечен в качеството
на обвиняем на 13.09.2019 г., тъй като се е забавило изготвянето на
Токсикохимична експертиза от НИКК-София на л.31-34 от ДП /възложена е на
16.07.2018 г., изготвена е на 04.09.2019 г./, което е извън правомощията на
разследващите органи. Видно е, че след постъпване на експертизата в рамките на
една седмица на 13.09.2019 г. е привлечен ищецът като обвиняемо лице и му е
взета мярка за неотклонение /постановление от 13.09.2019 г. на л.75 от ДП/. Тъй
като ищецът не е бил открит от разследващите органи, наказателното производство
е било спряно до откриването на ищеца, а след откриването му на 31.10.2019 г. е
връчено нему постановлението за привличане като обвиняем, съответно му е
осъществен разпит в това качество съобразно процесуалните правилата на НПК.
Последвало е искане за повторна експертиза от ищеца, същото е допуснато с
прокурорско постановление, изискан е журналът от ЦСМП-Раднево, ищецът е
направил отказ от искането си за повторна експертиза, съответно е приключило
разследването със заключително мнение на разследващ полицай и последвалото
постановление от 10.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство.
От изложеното е видно, че при провеждане на разследването разследващите органи
нямат никаква забава в извършване на процесуално-следствените действия, като
единственото забавяне е поради бавното изготвяне на експертизата от НИКК-София.
Съдебното минало на ищеца е фактор, който
следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да
бъде преценявано с оглед конкретиката на случая /решение № 112 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./. Следва да се отчете в тази връзка
съдебното минало на ищеца, което не е обременено – налично е само едно осъждане
от 2009 г., по което е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86 НК
/виж справката за съдимост на ищеца по ДП/.
На този фон и като прецени съгласно чл.
172 ГПК показанията на св. Габриела Емилова Великова, дъщеря на ищеца, и
неговата бивша съпруга Жасмина Иванова Даракчиева, съдът намира, че ищецът Е.В.
е претърпял дискомфорт във връзка с проведеното спрямо него разследване, ищецът
се е променил вследствие на повдигнатото му обвинение, затворил се е и се е
депресирал от чувството, че може да бъде осъден за престъпление, ограничил е
социалните си контакти, тъй като е получавал запитвания „дали е наркоман“ и „с
такива неща ли се занимава“. Показанията
на свидетелите за емоционалното състояние на ищеца и преживяното във връзка с
разследването спрямо него следва да се кредитират, тъй като са последователни и
не създават никакво съмнение в тяхната обективност.
Във връзка с отнетото свидетелство за
управление на ищеца следва да се посочи, че същото е осъществено по
административно-наказателен ред с АУАН от 14.07.2018 г. по реда на ЗАНН, а не
от разследващите органи във връзка с разследването. Поради това вредите от
иззетото свидетелство за управление не са в пряка причинна връзка с
разследването, което е започнало на 25.07.2018 г. след съставяне на АУАН,
съответно не могат да бъдат в причинна връзка с прекратеното наказателно
производство с постановлението от 10.01.2020 г. Поради това и доказателствата
за отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца /налице са достатъчно
писмено доказателства за това в ДП/, и тези, установяващи възпрепятстване на
ищеца да вижда в нужната интензивност своята дъщеря, не представляват вреди от
разследването, които да подлежат на обезвреда от прекратеното наказателно
производство. В тази връзка следва да се посочи, че в исковата молба не са
посочени конкретни обстоятелства за такива претърпени вреди, поради което и
същите не са били предмет на делото, а само обичайните вреди от прекратеното
наказателно производство като създаден дискомфорт, притеснения и нарушено
самочувствие и достойнство.
Ще следва да се отчете също, че по
досъдебното производство е била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“, която е с най-ниския интензитет от предвидените в НПК мерки за
неотклонение, т.е. не му е налага мярка за отклонение „задържане под стража“
или „домашен арест“.
В случая се касае за обвинение в
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93 от НК. Наказателното производство е продължило около 1 година и
половина, което с оглед забавата от 1 година при изготвяне на експертизата от
НИКК, то действията на разследващите органи са били изключително експресни и
своевременни, значително по-кратки от средната продължителност на наказателните
производства в страната.
С оглед посоченото по-горе се установяват само обичайно
търпените от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване
срещу него, но не се установяват безспорно други неимуществени вреди над
обичайните, които ищецът да претендира с исковата молба и които обуславят с
конкретните специфични обстоятелства на разглежданото обвинение срещу него /виж
пак решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение
№ 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о./. С оглед на
посочените по-горе обстоятелства досежно съдебното минало на ищеца ще следва да
се определи обезщетението към минимума на обичайните търпени от незаконното
обвинение вреди.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и предвид конкретиката на
случая ще следва да е в размер към минималното обезщетение, като сума от 1000
лв. би постигнала конкретните критерии по чл. 52 ЗЗД за справедливост и не би
се превърнало обезщетението в начин за обогатяване на ищеца.
Тъй
като двамата ответници са ангажирани с дейността по конкретното разследване
съгласно чл. 53 ЗЗД във вр. с § 1 ПР ЗОДОВ, то те отговарят солидарно към ищеца
за претърпените неимуществени вреди от прекратеното наказателно производство.
Поради
това ще се уважи иска за сумата от 1000 лв. и ще се отхвърли за разликата до
претендираните общо 2000 лв.
В
т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ
/понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ/. В случая се касае за
прокурорско постановление, което не влиза в сила, тъй като е отменимо от
горестоящ прокурор, но пък за нуждите на забавата и дължимостта на мораторната
лихва, следва да се приравни на влизане в сила. Постановлението е връчено на
10.02.2020 г., обжалваемо в 7-дневен срок, поради което законна лихва се дължи
от 18.02.2020 г., както е поискано от ищеца и от която дата следва да се
присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По
разноските за настоящото производство:
С
оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78,
ал. 1 ГПК. С оглед на уважената част от исковете на ищеца ще следва да се
присъдят разноски в размер на 255 лв. /база заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020
г. на л.7 от делото и заплатената държавна такса в размер на 10 лв. с платежно
нареждане на л.14 от делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, и ОД на МВР – Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“
№ 16, да заплатят солидарно на Е.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, действащ
чрез адв. Ч., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 и
чл. 53 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на проведено
наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 327
ЗМ-167/2018 г. на РУ-Раднево и пр.пр. № 1018/2018 г. на РП-Раднево, по което е постановено
постановление от 10.01.2020 г. на прокурор от РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000 лв. до
претендираните 2000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, и ОД на МВР – Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Граф
Игнатиев“ № 16, да заплатят солидарно на Е.А.В., ЕГН **********, с адрес ***,
действащ чрез адв. Ч., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 255,00 лв. (двеста петдесет и пет лева)
разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: