Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
26.03.2021 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
М. НИКОЛОВА
при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 1231 по описа за 2020 г. на
Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х раздел І от АПК.
Образувано
е по жалба на Областна администрация - П., с ЕИК по Булстат:*********, с адрес:
гр. П., пл. Никола Мушанов № 1, представлявана от Д.С.К.- Областен управител на
Област П. против изричен отказ обективиран в писмо изх. № 17-120/10.06.2020
год. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, със
съдебен адрес за получаване на съобщения: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов”
№120, ет. 4, за извършване на поискано изменение на КККР на гр.Ахтопол, община Ц.,
област Бургас по отношение на поземлени имоти с идентификатори 00878.107.***;
00878.107.13 и 00878.107.47, предмет на заявление с вх.№ 01-351564/ 11.09.2018г.
на СГКК – Бургас, подадено от Областна администрация - П..
В
жалбата са изложени доводи, че оспореният отказ не е мотивиран, не е спазена законоустановената
форма при издаването му, допуснато е съществено нарушение на материалния закон
и несъответствие с целта на закона. Искането е за отмяната на отказа като
незаконосъобразен, а преписката да бъде върната на СГКК - Бургас за извършване
на заявеното изменение на КККР. Ангажирани са доказателства
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Моли за присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от
ответника и заинтересованите страни. Представя писмена защита.
Ответникът
- началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас предоставя
административната преписка. В съдебно заседание и в депозирана по делото молба -
становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Представя писмена
защита.
Заинтересованите
страни Л.С.К., Р.Г.Р. и Д.Т.Г., чрез процесуалния си представител адвокат Н.,
оспорват жалбата като неоснователна в съдебно заседание. Представят писмена
защита.
Заинтересованата
страна Е.Н.П. се явява лично и оспорва като неоснователна жалбата в съдебно
заседание.
Заинтересованите
страни Д.В.П. - Р. и С.В.П., чрез процесуалния си представител адвокат М.,
оспорват жалбата като неоснователна в съдебно заседание.
Заинтересованите страни Д.Н., С.Д.Н., С.М.Т., А.М.Т.,
Д.И.Т., М.Д.М., Д.А.З., М.Р.М., С.Д.Б., Д.П.К., С.Д.К., П.Д.К., К.Й.Ш., Н.Й.Х.,
Ц.Й.П., Л.С.Д., Р.П.Д., З.И.К., С.И.Й., Г.И.К., М.Д.П., Г.П.П., Д.П.К., С.П.М.,
С.Г.С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Заинтересованата страна Община Ц., чрез
процесуалния си представител адв. Н., оспорва жалбата като неоснователна в
съдебно заседание. Адв. Н. претендира разноски, съгласно приложен списък.
Представят писмена защита.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2018г. Областна
администрация на Област П. е подала в СГКК – гр.Бургас заявление с вх. №
01-351564/11.09.2018г. (л.176), с което е поискала изменение на КККР на гр.Ахтопол,
одобрени със заповед № РД-18-55/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,
по отношение на поземлени имоти с идентификатори 00878.107.***, 00878.107.13 и
00878.107.47, изразяващо се в нанасяне в поземлените имоти на 15 бр. постройки,
от които 10 бунгала, 1 столова, 1 административен сграда и 3 склада, които да
се впишат в КРНИ като собственост на заявителя със следните проектни
идентификатори: 00878.107.13.1, с площ - 16 кв.м. и предназначение -
административна делова сграда; 00878.107.13.2, с площ - 66 кв.м. и предназначение
- друг вид сграда за обитаване; 00878.107.13.3, с площ - 49 кв.м. и предназначение
- складова база, склад; 00878.107.13.4 с площ - 65 кв.м.и предназначение - друг
вид сграда за обитаване; 00878.107.13.5, с площ - 65 кв.м. и предназначение -
друг вид сграда за обитаване; проектен идентификатор 00878.107.47.1 с площ - 49
кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване; проектен идентификатор
00878.107.***.1 с площ - 62 кв.м. и предназначение - друг вид сграда за обитаване; 00878.107.***.2 с площ - 49 кв.м. и предназначение
- друг вид сграда за обитаване; 00878.107.***.3, с площ - 49 кв.м. и предназначение
- друг вид сграда за обитаване; 00878.107.***.4, с площ - 14 кв.м. и предназначение
складова база, склад; 00878.107.***.5, с площ -64 кв.м. и предназначение друг
вид сграда за обитаване; 00878.107.***, с площ - 49 кв.м. и предназначение
складова база, склад; 00878.107.***.7, с площ - 31 кв.м. и предназначение
сграда за обществено хранене; 00878.107.***.8, с площ - 49 кв.м. и
предназначение друг вид сграда за обитаване; 00878.107.***.9, с площ - 67 кв.м.
и предназначение друг вид сграда за обитаване.
Към заявлението са приложени
документи, касаещи обектите, чието нанасяне е поискано и за които заявителят е
посочил, че представляват „Почивна база на Областна администрация - П.”, в
землището на гр.Ахтопол, община Ц., област Бургас както следва:скица - проект
за изменение на поземлени имоти с идентификатори 00878.107.***, 00878.107.13 и
00878.107.47 по КККР на гр.Ахтопол във връзка с отразяване на съществуващи
сгради (л.178), изготвена от лицензирано по ЗКИР лице, ведно с обяснителна
записка (л.178 - л.183); геодезическо заснемане на почивна база на Областна
администрация гр. П. от м. декември 2003 година (л.198 - л.206), съдържащо -
обяснителна записка, координати на точките и графична част (с дата - август
2001г.); разрешение за строеж № 44/20.10.1989г., касаещо подмяна на 5 бр.
бунгала и текущ ремонт на още 5 броя (л.184); заповед № 94/05.07.1991г. на
Областен управител - П. - за назначаване на държавна приемателна комисия за
обект: „Почивна база на Областен народен съвет - П.“ (л.185-л.186); протокол за
държавно приемане на обекти по капитално строителство за пусков обект -
„Почивна база на Областен народен съвет - П.“ (л.187 - л.192); Решение № КЗ-18/18.08.1988г.
на комисията за земята (л.194 - л.195), с което описана в него територия е преотредена
на Централния съвет на Българските професионални съюзи за изграждане на
„Ваканционно селище Ахтопол - север“; опис със заприходяване на постройки (л.197);
протокол от 21.08.2002г., (л.208 - л.210), одобрен от Зам. Министъра на
земеделието и горите със задача да прецени необходимостта от частична
преработка на одобрената карта на възстановимите стари реални граници на
землището на гр.Ахтопол; заповед № РД-47-102 от 16.09.2002г. на Министъра на
земеделието и горите (л.207), с която е наредено да бъде частично преработена
одобрената карта на възстановената собственост; съдебно решение по в. гр. дело
№ 2390/2013г. на БОС, влязло в сила на 10.02.2014г. (л.215 – л.218), с което е
отменено решение на РС- Ц., постановено по гр. дело № 25/2013г.по описа на съда
(л.213 – л.214).
Изменението е прието за процедиране с
удостоверение № 25-193297-09.11.2018г. на СГКК – Бургас.
В отговор на изпратено уведомление по
чл.26 от АПК изх. № 24-25413/09.11.2018г. (л.135 – л.136), към което е била
приложена скица –проект № 15-830480-09.11.2018г. за поисканото изменение, са
постъпили становища и възражения от следните заинтересувани лица, вписани като
собственици в КР: с вх. № 02-197-18.02.2019г., подадено от С.В.П. (л.132 и сл.),
с вх. № 02-206-19.02.2019г., подадено от С.С.К., Анна Г.Т., Л.С.К., К.Й.Ш.,
Недялка Й.Х., Ц.Й.П., Ц.Г. Райкова и Милка Костадинова Коларова (л.126 и сл.),
с вх. № 02-243-22.02.2019г., подадено от Д.Т.Г. (л.121), с вх. №
02-246-25.02.2019г., подадено от Община Ц. (л.119). В становищата е изразено
несъгласие с поисканата промяна в КККР. Основните възражения на
заинтересуваните лица са, че заявителят не е представил документ за собственост
на обектите, чието отразяване е поискал, че се касае за бунгала, които са
преместваеми обекти и не представляват елементи на кадастъра, че обектите са с временен
характер, изградени по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), че липсват
доказателства за ограничени вещни права в полза на заявителя върху имотите и
надлежно издадени строителни книжа, освен това Областният управител на област П.
вече е поискал нанасянето им със заявление вх. № 06-11207-04.10.2007г., по
което има постановен и влязъл в сила отказ на Началник СГКК гр. Бургас, обективиран
в писмо изх. № 02-10-11207-07.05.2008г. (оспорен пред Административен съд -
Бургас, който е отхвърлил оспорването с решение, постановено по адм. дело №
847/2008г. по описа на съда)
След анализ на представените към
заявлението доказателства и като е обсъдил депозираните становища от
заинтересуваните лица административният орган е издал оспорения в настоящото
производство отказ да отрази поисканото от Областна администрация - П.
изменение в КККР на гр.Ахтопол, община Ц.. Като фактически основания за отказа
е посочено, че заявителят не разполага с конкретен документ за собственост или
за законово учредено вещно право да изгради/държи постройка в чужд имот, в който
да има индивидуално описание на всеки от претендираните за нанасяне 15 бр.
обекти и неговото разположение, поради което не може да се направи точна
индивидуализация на постройките със заявените за нанасяне сгради с проектни
идентификатори. Според административния орган съгласно приложената документация
може да се предположи, че ОНС - П. е изградило почивна база за служителите си
на преотредената територия на „Ваканционно селище Ахтопол - север“, но липсва
индивидуализация дали всеки от исканите за нанасяне обекти представлява част от
въпросната почивна база. Освен това е посочено, че между заявителя и вписаните
в КР собственици на поземлените имоти, които се засягат от исканото изменение,
е налице спор за материално право, който представлява отрицателна материалноправна
предпоставка по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР изменението да бъде одобрено и
извършено в хипотезата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Изложени са мотиви, че дори
да се приеме, че претендираните за нанасяне постройки представляват отделен
обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т.2 и чл.27, ал.1, т.2 от ЗКИР, чрез
отразяването им за първи път в кадастралната карта в имотите на
заинтересованите страни, (според данните за собствеността в КР) ще се наруши,
респ. смути правото им на собственост върху тези поземлените имоти и
възможността за упражняването му в пълен обем. Посочено е, че този спор не е
разрешен в производството по гр. дело № 25/2013г. по описа на районен съд - Ц.
и по в. гр. дело № 2390/2013г. по описа на БОС, предмет на които е бил
облигационен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване
върху поземлен имот с идентификатор 00878.107.*** и че по отношение на
останалите два имота не са налице данни да са водени съдебни спорове за
материално право. Прието е също така, че подателят на заявлението - Областна
администрация - П., не е представил доказателства, че обектите, които е поискал
да бъдат отразени в КР, са имали покрив и ограждащи стени, както и че са били
трайно прикрепени към терена, поради което не могат да бъдат определени като
сгради по смисъл на ЗКИР и не подлежат на нанасяне в КК като отделни обекти на
кадастъра.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по която съдът приема като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че поземлени имоти
с идентификатори 00878.107.***, 00878.107.13 и 00878.107.47 по КККР на гр.
Ахтопол, общ. Ц., обл.Бургас попадат в територията, посочена в решение № КЗ-188
от 18.08.1988г. на Комисията по земята и Заповед № РД-47-102/16.02.2002 г. на
министъра на МЗГ за преработка на КВС на местността „Коросията“ в землището на
гр.Ахтопол и че тази територия не е в границите на населеното място. Според
вещото лице от събраната информация няма данни да е проведена процедура по § 6а
и § 50а от ППЗТСУ (отм.) и § 17 от ПР по отношение обектите, чието нанасяне е поискано
със заявление вх. № 01-351564/11.09.2018г. на Областна администрация - П.. Вещото
лице е установило, че основите на десетте бунгала, на столовата с проектен
Идентификатор 00878.107.***.7 - с площ 31 кв.м., с предназначение - сграда за
обществено хранене, на склад с проектен идентификатор 00878.107.*** - с площ 49
кв.м., с предназначение - складова база, на склад с проектен идентификатор
00878.107.13.3 - с площ 49 кв.м., с предназначение - складова база са изпълнени
от бетон и представляват ивични фундаменти (бетонови стени). Ивичните
фундаменти (бетонови стени) се изпълняват в изкоп, като дълбочината на изкопа
варира според геоложките характеристики на терена. Над земната повърхност
бетоновите стени са с различна височина, според денивелацията на терена. Върху
бетоновите стени (основи) е положена армирана бетонова настилка. По отношение
основите на административната сграда с проектен идентификатор 00878.107.13.1 -
с площ 16 кв.м., с предназначение - административна делова сграда и склад с
проектен идентификатор 00878.107.***.4 - с площ 14 кв.м., с предназначение -
складова база, вещото лице е установило, че са изпълнени от готови бетонови
елементи, които са поставени над земната основа като подложка, върху която са
монтирани административната сграда и складът. Вещото лице е констатирало, че
конструкцията на всички сгради, с изключение на административната сграда с
проектен идентификатор 00878.107.13.1 и на склада с проектен идентификатор
00878.107.***.4, не позволява отделянето им от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура без да губят своята индивидуализация и възможност
да бъдат ползвани на друго място със същото или подобно предназначение.
Заключението на вещото лице е, че в случай, че всички сгради с изключение на
административната сграда с проектен идентификатор 00878.107.13.1 и склад с
проектен идентификатор 00878.107.***.4, бъдат отделени от повърхността, това ще
доведе до загуба на устойчивост на носещата конструкция (метална, дървена и
тухлена), всички ограждащи стени, външни и вътрешни ще загубят своята
носимоспособност и ще се създадат предпоставки за тяхното самосрутване, което
би довело и до разрушаването на изградените вътрешни ВиК и ел. инсталации.
Според вещото лице отделянето от повърхността без да губят своята
индивидуализация и възможност да бъдат ползвани на друго място със същото или
подобно предназначение е възможно само за административната сграда с проектен
идентификатор 00878.107.13.1 и склад с проектен идентификатор 00878.107.***.4. Заключението
на вещото лице е, че административната сграда с проектен идентификатор
00878.107.13.1 и склад с проектен идентификатор 00878.107.***.4 представляват
преместваеми обекти, монтирани върху земната повърхност, които не са трайно
закрепени към нея, а останалите обекти, чието отразяване в КК е поискано от
жалбоподателя представляват сгради с различна по вид носеща конструкция
(метална, дървена и тухлена). Вещото лице е посочило също така, че от
приложените от жалбоподателя доказателства, без да се вземе предвид
представеното геодезическо заснемане, не е възможно да се установи идентичност
между реализираните мероприятия /бунгала, инфраструктура и др./ и обектите,
чието нанасяне е поискано.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и е подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган - началник
Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, който е разполагал с
необходимата компетентност да се произнесе.
Същият е съставен в законоустановената писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, съобразно чл.59, ал.2 от АПК, както и подробно
изложение на фактическите и правните основания за неговото издаване.
Относно спазването на процесуалните
правила, съдът намира, че не е спазено изискването за връчване на уведомление
по чл.26, ал.1 от АПК на всички заинтересувани лица, вписани в КР като
собственици на поземлените имоти, засегнати от исканото изменение. До момента
на подаване на заявлението от жалбоподателя, Ц.Г.Р. и М.Г.Ш. са били вписани в
кадастралните регистри като собственици на поземлен имот с идентификатор
00878.107.13 с посочен документ за собственост – Нотариален акт № 174, том I,
дело 312 от 22.05.1996г., издаден от Районен съд - Ц.. В хода на
административното производство е установено, че М.Г.Ш. е починала на
06.01.2001г., видно от представеното от Община Бургас удостоверение за нейните
наследници изх.№ 13-00-29/04.02.2019г. (л.141-142). Лицето С.Г.С., вписан в
удостоверението като неин син, има качеството на заинтересовано лице по смисъла
на § 1, т.13 ДРЗКИР, заедно с останалите лица посочени като нейни наследници,
но за разлика от тях, не му е било връчено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за
образуваното административно производство. В удостоверението за наследници на М.Ш.,
освен три имена и дата на раждане на лицето С.Г.С. е вписан адрес - Сърбия, но
липсват данни от административния орган да е извършвана справка за постоянен и
настоящ адрес на това лице на територията на Р.България. По делото е
представено служебно уведомление по чл.26 от АПК с изх.№ 22-67-27.03.2019г. (л.87),
но в него не фигурира името на С.Г.С., поради което не може да се приеме, че
той е бил уведомен за образуваното административно производство по реда на
чл.26, ал.2 във вр.чл.61, ал.3 от АПК в приложимите редакции на тези разпоредби
към 27.03.2019г. - чрез поставяне на таблото за обявления в офиса на СГКК –
Бургас. Същото се отнася и за наследника на Ц.Г.Р., за която се установи едва в
хода на настоящото съдебно производство, че е починала на 31.01.2011г., видно
от удостоверението за наследници (л.269), което бе представено по делото от нейната дъщеря Е.Н.П.,
конституирана от съда като заинтересована страна. Липсват данни да е правен
опит да й бъде връчено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК по постоянен или
настоящ адрес, за разлика от останалите заинтересувани лица, с изключение на С.Г.С..
В служебното уведомление с изх.№ 22-67-27.03.2019г., поставено на таблото в
офиса на СГКК на 28.03.2019г. (л.87) не фигурира нейното име, а името на майка
й, която към този момент не е била жива.
Съдът, обаче, намира, че пропускът да бъдат информирани Е.Н.П. и С.Г.С. като заинтересувани лица за образуваното административно производство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. С последното изменение на АПК със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 15 от 2021 г) е отменена разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), с която нарушаването на задължението за уведомяване на граждани или организации и лишаването им от възможност да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт бе определено от законодателя като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи. Със законодателната промяна е отменена и разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК, която задължаваше съда като установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал.4, да отмени акта и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и т.5.
С оглед
критериите, установени в съдебната практика, съществено е само това процесуално
нарушение, което ако не бе допуснато би оказало влияние върху крайния акт по
същество, т.е. би довело до различно разрешение на поставения пред
администрацията въпрос. Пропускът да бъдат информирани Е.Н.П. и С.Г.С. като
заинтересовани лица за образуваното административно производство в конкретния
случай не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като с оспореният
административен акт е отказано да бъде извършено поисканото от жалбоподателя
изменение на КККР на гр.Ахтопол, т.е. актът е
благоприятен за заинтересованите страни и не е довел до ограничаване на техни права и законни
интереси. Нещо повече, и Н. и С. са били конституирани като заинтересовани
страни в настоящото съдебно производство и редовно уведомени за проведените
съдебни заседание, с което им е предоставена възможност да реализират в пълнота
своето право на защита.
Относно
съответствието със закона, съдът намира, че актът е издаден
при правилно приложение на материалния закон. Обектите, чието отразяване в КК
на гр.Ахтопол е поискано от жалбоподателя, с две изключения, представляват строеж
по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и сгради по смисъла на чл.23, т.2 от ЗКИР
и §1, т.1б от ДР на ЗКИР, съгласно констатациите в заключението на СТЕ относно
тяхната конструкция и невъзможност да бъдат отделени от повърхността без да
губят своята индивидуализация и да бъдат ползвани на друго място със същото или
подобно предназначение. Независимо от това, съдът намира, че жалбоподателят не
е представил към заявлението си документ, легитимиращ го като собственик на
процесните обекти. С представеното по делото решение № КЗ-18/ 18.08.1988г. на
комисията за земята (л.194 - л.195) описаната в него територия е предоставена
за изграждане на „Ваканционно селище Ахтопол - север“ на друга държавна
организация - Централния съвет на Българските професионални съюзи.
Представеното разрешение за строеж № 44/ 20.10.1989г. за подмяна на 5 бр.
бунгала и текущ ремонт на още 5 броя (л.184), заповед № 94/05.07.1991г. на
Областен управител - П. - за назначаване на държавна приемателна комисия за
обект: „Почивна база на Областен народен съвет - П.“ (л.185 - л.186); и
протокол за държавно приемане на обекти по капитално строителство за пусков
обект - „Почивна база на Областен народен съвет - П.“ (л.187-л.192) касаят
единствено законността на постройките като част от почивната база, но не
удостоверяват право на собственост върху тях или учредено вещно право на строеж.
Тези документи, представени към заявлението на жалбоподателя са подробно
обсъдени в мотивите на оспорения административен акт, поради което съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не
ги е анализирал. По изложените съображения, съдът намира за правилен и
обоснован извода на административния орган, че жалбоподателят не е представил
документ за собственост или за законово учредено вещно право, от който да може
да се направи индивидуализация на постройките със заявените за нанасяне сгради
с проектни идентификатори. От приложените от жалбоподателя доказателства към заявлението,
с изключение на представеното геодезическо заснемане, не е възможно да се
установи идентичност между реализираните мероприятия /бунгала, инфраструктура и
др./ и обектите, чието нанасяне е поискано. Нещо повече, поисканото от
жалбоподателя изменение се изразява в нанасянето на нови обекти в КК на
гр.Ахтопол - сгради в поземлени имоти, които имоти са записани в КР като
собственост на други лица - заинтересуваните страни по настоящото дело, а не
само изменение на КР, което безспорно поражда между тях спор за материално
право по смисъла на §1, т.16 от ЗКИР. В този смисъл се е произнесъл и ВАС по
идентичен казус с решение № 8710/10.06.2019г., постановено по административно
дело № 14414/2018г. по описа на ВАС.
С оглед изложеното следва да се
заключи, че не е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя, че за административния орган е възникнало
задължение да впише данните за всички лица и права. Както правилно е приел
началникът на СГКК – Бургас спорът за материално право не е решен между
страните по съдебен ред от общия съд и представлява отрицателна материалноправна
предпоставка по чл.54, ал.2 от ЗКИР за извършване исканото изменение на КККР в
хипотезата на непълнота и грешка.
Съдът намира, че издаденият отказ да се
отрази поисканото от Областна администрация - П. изменение в КККР на
гр.Ахтопол, община Ц. е съобразен и с целта на закона.
Предвид
всичко изложено по-горе и като прецени, че оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на
изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон, и неговата цел, съдът намира, че
жалбата срещу издадения отказ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900, договорено и
платено по банкова сметка, ***ствие и платежно нареждане, представени на л.271
и л.327 от делото и съгласно представен списък
на л.326 от делото.
Искане за
разноски е направено и от процесуалния представител на заинтересованата страна
Община Ц. - адв. Н.. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В случая е налице
отхвърляне на оспорването, поради което на заинтересованата страна Община Ц.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева,
договорено и платено по банкова сметка, *** защита и съдействие и платежно
нареждане на л.330, л.384 от делото, както и внесения депозит за вещо лице в
размер на 300 лева, видно от представено платежно нареждане на л.342 от делото,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК на л.386.
От страна на
жалбоподателя е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника и от заинтересованата страна Община Ц., което съдът
намира за неоснователно. В чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения (отм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020
г., в сила от 15.05.2020 г.; нова, бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната
редакция) за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра
и имотния регистър минимално предвиденото възнаграждение е 900 лева, като съдът
намира, че договорените и заплатени възнаграждения за адвокат от ответника и от
заинтересуваната страна Община Ц. са в законоустановения минимум и не са
прекомерни, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, броят
на проведените съдебни заседания, в които техните процесуални представители са
взели активно участие и представените от тях писмени бележки по съществото на
спора.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областна
администрация - П., с ЕИК по Булстат:*********, с адрес: гр. П., пл. Никола
Мушанов № 1, представлявана от Д.С.К.- Областен управител на Област П. против
изричен отказ обективиран в писмо изх. № 17-120/10.06.2020 год. на Началник
Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, със съдебен адрес за
получаване на съобщения: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов” №120, ет. 4, за
извършване на поискано изменение на КККР на гр.Ахтопол, община Ц., област
Бургас по отношение на поземлени имоти с идентификатори 00878.107.***;
00878.107.13 и 00878.107.47, предмет на заявление с вх.№ 01-351564-11.09.2018г.
на СГКК – Бургас, подадено от Областна администрация - П..
ОСЪЖДА Областна администрация - П. с ЕИК по Булстат:*********, с адрес: гр. П., пл. Никола
Мушанов № 1, представлявана от Д.С.К.- Областен управител на Област П. да заплати
на Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. Бургас, със съдебен адрес за получаване на съобщения: гр.
Бургас, бул. „Стефан Стамболов” №120, ет. 4, разноски по делото в размер на 900
(деветстотин) лева.
ОСЪЖДА Областна администрация - П. с ЕИК по Булстат:*********, с адрес: гр. П., пл. Никола
Мушанов № 1, представлявана от Д.С.К.- Областен управител на Област П. да заплати на
Община Ц. разноски по делото в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: