Решение по дело №128/2019 на Административен съд - Сливен

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  259

 

Гр.Сливен, 06.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Галя Георгиева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 128 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по искова молба от М.И.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Х.,*** срещу Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, за заплащане на обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от Закона за държавния служител в общ размер на 4 500 лева, за срок от 6 месеца, а именно за периода от 25.02.2019 г. до 25.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Искът е предявен преди да е приключило производството по жалба срещу законосъобразността на Заповед № 03-14/25.02.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е прекратено служебното правоотношение на М.И.К., по която жалба е образувано адм. дело № 93/2019 г. по описа на Административен съд Сливен. Производството по делото е приключило с Решение № 107/11.06.2019 г., с което оспореният административен акт е отменен. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 03.07.2019 г.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Г.Х., която поддържа искането за заплащане на обезщетение по реда на чл.104, ал. 1 от ЗДСл, като конкретизира периода от датата на прекратяване на правоотношението – 01.03.2019 г. до 17.07.2019 г., когато ищецът е възстановен на работа, след като с влязлото в сила Решение № 107/11.06.2019 г., постановено по адм.дело № 93/2019 г. по описа на Административен съд Сливен е отменена Заповед № 03-14/25.02.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, като незаконосъобразна.  За определяне на размера на претендираното обезщетение, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът по иска – Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, се представлява от юриск. Ц. В., който счита, че на ищеца се дължи обезщетение от момента на у. до влизането в сила на Решение № 107/11.06.2019 г., постановено по адм.дело № 93/2019 г. по описа на Административен съд Сливен. При определяне размера на обезщетението агенцията е била затруднена, тъй като от справка – данни за осигуряването от НАП ТД – Бургас, се констатирало, че М.И.К. е работил три дни за процесния период.  Моли съда да постанови решение, с което присъди на ищеца обезщетение за претендирания период, след приспадане на полученото възнаграждение за отработените три дни.  Счита, че разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца, поради неоспорване на иска.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:   

Със Заповед №  01-72 от 21.12.2013 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет М.И.К. е назначен за д. с. на длъжност „м. е.“ в ДАБМС – Регисрационно-приемателен център с. Б., О. Н. З., считано от 06.01.2014 г.. Със същата заповед на К. е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 530,00 лева.

Със заповед № 03-14/25.02.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, издадена на основание чл.107, ал. 2  от Закона за държавния служител и докладна записка № ЧР-295/26.02.2019 г. от директор на РПЦ – с. Б. е прекратено служебното правоотношение с М.И.К., считано от 01.03.2019 г. на длъжност „м. е.“. Заповедта е връчена на ищеца на 28.02.2019.  С Решение № 107/11.06.2019 г., постановено по адм.дело № 93/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, горепосочената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано и е влязо в сила на 03.07.2019 г. Със заповед № 01-97/15.07.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, М.И.К. е възстановен за д. с. в ДАБМС - Регисрационно-приемателен център с. Б. на длъжност – „м. е.“, считано от 17.07.2019 г. с основна месечно възнаграждение в размер на 782,00 лева.

 По делото е приложена справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г. за М.И.К., от която се установява, че ищецът има три отработени дни през месец май 2019 г. От справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН ********** за периода от 01.02.2019 г. до 30.09.2019 г. за лицето М.И.К. няма данни за сключени трудови договори, поради което съдът приема, че в периода 01.03.2019 г. – 17.07.2019 г. / претендирания от ищеца период/ същият не е получавал възнаграждение по трудово или служебно правоотношение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вeщото лице П.С., чието заключение съдът възприема като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, съдът приема за установено, че: размерът на основната месечна заплата на М.И.К., към ДАБМС към 01.03.2019 г. - момента на прекратяване на служебното правоотношение е 782 лева. Към 17.07.2019 г. - датата на възстановяване на ищеца на длъжността „м. е.“ при ДАБМС – Регистрационно-приемателен център – с. Б. основната заплата е определена в размер на 782 лева, съгласно заповед № 01-97/15.07.2019 г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет съобразно критериите на Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба за заплатите в държавната администрация.  Експертът установява, че за месец май ищецът има три отработени дни; вид осигурен: 71 „ч. на секционни избирателни комисии по Закона за избиране на членове на Европейски парламент от Република България -  получил възнаграждение за 3 отработени дни в размер на 60 лева.  Според поставените от съда задачи, експертът е разработил варианти на възнаграждението както следва: В първи вариант е определил общият размер на обезщетението за период от шест месеца, съобразно размера на основната заплата към датата на признаване на у. за незаконно – 4 692 лева / за шест месеца по 782 лева/. Като втори вариант е определил общият размер на обезщетението за периода от 01.03.2019 г. до 03.07.2019 г. / до влизане на решението, постановено по адм.д. № 93/2019 г./, съобразно размера на основната заплата към датата на признаване на у. за незаконно - 3 196 лева / 782 лв. х 4 м. и два дни/. Вещото лице е разработило и трети вариант като е определило общия размер на обезщетението за периода от 01.03.2019 г. до 03.07.2019 г., след приспадане на сумата от 60 лева, представляваща получено възнаграждение като ч. на секционна избирателна комисия  - 3 136 лева / 3 196 лв. – 60 лв. /. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че размера на обезщетението за месец юли /до 17.07.2019 г. – датата на възстановяване на работа/ ще се определи, като основната заплата се раздели на броя на работните дни за месец юли, и се умножи по броя на дните, за които се отнася.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца М.И.К. са предявени обективно съединени искове: иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, който е с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Предявените обективно съединени искове са допустими – предявени са от лице с активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Разгледани по същество, предявените искове са частично основателни, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца; когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В разглеждания случай предвидените от законовата норма предпоставки са налице: Ищецът, в качеството му на д. с., е бил в служебно правоотношение с ответника – Държавна агенция за бежанците при Министески съвет; това служебно правоотношение е било прекратено от органа по назначаването на основание чл.107, ал. 2 от ЗДСл поради получена окончателна годишна оценка на изпълнението на длъжността „неприемливо изпълнение“; с влязло в сила съдебно решение заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена; след прекратяване на служебното правоотношение с отменената към днешна дата заповед, за претендирания период ищецът не е бил назначен на друга д. с. и не е работил по трудово правоотношение; получил е възнаграждение за друга работа  в размер на 60 лева. По изложените съображения съдът приема, че на ищеца М.К. се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като са налице материално-правните предпоставки, посочени по-горе за изплащането му.

 Относно размера на обезщетението : По делото се установи по безспорен начин, че основната заплата на служителя към датата на признаване на у. за незаконно, която се взема като база за изчисляване размера на дължимото се обезщетение, съобразно чл. 104, ал.1 от ЗДСл, е в размер на 782 лв. При така установената база дължимото се обезщетение по смисъла на чл. 104, ал.1 от ЗДСл за период от 01.03.2019 г. – 17.07.2019 г., който период не надвишава максимално предвидения в закона е в размер на 3 476 лева, поради следното : За периода от 01.03.2019 г. до 01.07.2019 г. размера на обезщетението е 3 128 лева / 782 лв. х 4 м./. За периода от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г. това са 12 работни дни - месец юли 2019 г. има 23 работни дни. Размерът на дължимото възнаграждение за един работен ден през този месец се получава като основната работна заплата се раздели на работните дни на месеца /782 : 23/ . Така се получава сума от 34 лв. Тази стойност като се умножи по 12 / работните дни за периода 01 – 17.07.2019 г. / се получава 408 лв. Общия размер на обезщетението е 3 536 лева / 3 128 лв. + 408 лв./ Тъй като ищецът има отработени три дни и е получил възнаграждение в размер на 60 лева през месец май 2019 г., дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 3 476 лева / 3 536лв. – 60 лв./

Следователно предявения иск следва да се уважи в размер на 3 476 лв., а в останалата част за разликата до 4 500 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

Ведно с главния иск за присъждане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. има предявено и искане за присъждане на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът намира това искане за основателно. Съобразявайки т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е датата 03.07.2019 г. Поради което лихвата се дължи от  03.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата от 3 476 лв.

С оглед изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 760 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, 550 лева – платено адвокатско възнаграждение и 200 лева – разноски за вещо лице. Направеното възражение за неприсъждане на разноски в полза на ищеца, поради признание на иска, съдът намира за неоснователно, тъй като именно ответникът по иска е дал повод за завеждане на делото, поради неизплащане на дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 т ЗДСл.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСЪЖДА Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет с адрес: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 114Б, да заплати на М.И.К., ЕГН ********** ***, сумата от 3 476 / три хиляди четиритотин седемдесет и шест / лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2019 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до 4 500 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет с адрес: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 114Б, да заплати на М.И.К., ЕГН ********** ***, сумата от 760 /седемтотин и шестдесет / лева, представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: