Р Е Ш Е Н И Е
11.05.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
03.05. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2101 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Н.Б., ЕГН **********, срещу Е.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, и чл. 124, ал.2 от ГПК. Ищецът иска от съда да осъди ответника съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:
І. на основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД:
1. сумата от 2 500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 г;
2. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2017г.;
3. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2017г.;
4. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017г.;
5. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г.;
6. сумата от 700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2017г.;
7. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2018г.;
8. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г.;
9. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г.;
10. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г.;
11. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.05.2018г.;
ІІ. на основание чл.79, ал.1, чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.124, ал.2 ГПК:
12. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2018г.;
13. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018г.;
14. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018г.;
15. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2018г.;
16. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2018г.
Твърди, че в периода 2015 - 2016
г. предал в заем на ответника, на няколко пъти, парични суми на обща стойност
14 000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева). Заемателят от своя страна се
задължил да върне дадените в заем суми в срок до 1-2 месеца след получаването
им, но не изпълнил това свое задължение. На 30.05.2017 г. страните подписали договор,
оформен като споразумение, по силата на което ответникът се задължил да върне
получените в заем суми, както следва:
- до 30.06.2017 г.-сумата от 2 500.00
лв. (две хиляди и петстотин лева), платими наведнъж;
- от месец август до месец
декември 2017г., до всяко пето число на месеца, по 700.00 лв. (седемстотин
лева) месечно;
- от месец януари до месец
октомври 2018г., до всяко пето число на месеца, по 800.00 лв. (осемстотин
лева) месечно.
Твърди, че заемателят му не е изпълнил нищо от поетото задължение, поради което предявил настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. А.К.-К., с който се изразява становище за частична недопустимост и пълна неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищецът не е представил договор за заем, сключен в писмена форма. Не е съставена разписка, нито е документирано предаването на парите. В представения документ - Споразумение от 30.05.2017 г., според който Е.К. Аиадолийски се задължава да върне получените заеми, никъде не е посочено основанието за дадените, според твърдението на ищеца суми. Дори и да се докаже, че сумата е получена от А., този факт не е достатъчен, за да се предположи, че задължението произтича от заемен договор. Предаването на парите още преди подписване на споразумението, е само твърдение на шцеца. Обещанието за връщане на получените суми, ако не съдържа в себе си признание, че са получени от задълженото лице, не може да се цени като доказателство за вземането. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се предположи, че страните сключват договор за заем. Същото е положението, когато едно лице издава частен документ, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се предполага от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. В случая не е ясно дали сумите са били дадени в заем, предвид на съществуването на друг вид отношения между страните, свързани с търговска дейност във фирма на бащата на ищеца, където за претендирания период от време 2015-2016 г., Е.А. е бил управител на „Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба е представено споразумение от 30.05.2017г., подписано от страните, с което същите са приели за установено в отношенията по между си, че ищецът е предоставил на ответника през периода 2015-2016г. заем за лични нужди в размер на общо 14 000.00 лв., а също така са уговорили и начин на погасяване на задължението, както следва: 1. до 30.06.2017 г.-сумата от 2 500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева), платими наведнъж; 2. от месец август до месец декември 2017г., до всяко пето число на месеца, по 700.00 лв. (седемстотин лева) месечно; и 3. от месец януари до месец октомври 2018г., до всяко пето число на месеца, по 800.00 лв. (осемстотин лева) месечно.
От ищеца е представена и нотариална покана за изпълнение на задължението, отправена от ищеца и връчена на 27.10.2017г. от Нотариус Деница Гърнева (рег. № 518 и район на д-вие РС-Дупница) на ответника при условията на чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК-при отказ от страна на ответника да я получи, който отказ, съгласно цитираната разпоредба не засяга редовността на връчването.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Лияна П. Кирилова-Маринова, която дава показания, че многократно ответникът е заявявал в нейно присъствие, че процесните суми са му дадени в заем от ищеца и е поемал задължение за връщането им. Споделя, че текста на представеното споразумение от 30.05.2017г. е изготвен от нея, по молба и в присъствието на страните, които още веднъж са уточнили задълженията на ответника към ищеца и са уговорили начин за плащането им, след което са се подписали под споразумението.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне. Простото съгласие между страните относно сумата и
предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, писмена
форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000
лв., какъвто е настоящият. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или
друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. За
уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал. 1, ГПК ищецът
носи главна и пълна доказателствената тежест за установяване на релевантните
факти: съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на
паричната сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за
връщане. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията
си: че средствата са дадени на
друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено
и други факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска /в този
смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о./.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 128 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 5372/2016 г., III г. о., Решение
№ 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., Решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др.,
съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има
свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването
в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото
е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с
поемането на задължението "да върне", а не "да даде" нещо.
Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването. Представеният писмен договор за заем на
парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част
представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си
факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу
своя издател /чл. 180 ГПК/.
В
конкретния случай, съдът приема, че съдържащите се в сключеното между страните
споразумение от 30.05.2017г. признания за получаване на заемната сума преди
подписване на договора, ведно с обещания за връщането й на конкретни дати от
задълженото лице, доказват по категоричен начин наличието на валидно възникнали
облигационни отношения между страните по сключен договор за заем, по които
уговорените суми са били предадени реално на заемополучателя преди подписване
на споразумението. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника,
че понеже съгласно договора общата дължима сума е предоставена преди
подписването му, същият няма силата на разписка за получаване на парите. В
настоящия случай е налице именно такова писмено признание за получаване на
процесната сума, обективирано в установителната част на подписаното между
страните споразумение. По този начин те са констатирали едно вече станало
помежду им реално предаване на парични суми, а не са обективирани задължения за
предаване в бъдеще на същите. В тази
част подписаното между страните споразумение
представлява разписка, която като частен свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила, тъй като удостоверява
неизгодния за издателя си факт, че процесната сума действително му е била
предоставена в заем.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че било възможно сумите да са предадени на друго основание, а не
на основание договор за заем. Изрично в подписаното между страните споразумение
е посочено, че сумите са предоставени от ищеца на ответника като заем за лични
нужди, за което ответникът се е подписал. Относно основанието на сключения
между страните договор за заем са събрани и свидетелски показания, които съдът
кредитира като обективни и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелката Маринова споделя, че многократно ответникът е
заявявал в нейно присъствие, че процесните суми са му дадени в заем от ищеца за
лични нужди.
С разпоредба
на чл. 124, ал. 2 ГПК е уредена
възможността, кредиторът който има вземане за повтарящи се парични задължения,
да заяви иска си за тяхното изпълнение, преди да е настъпила изискуемостта им.
Предмет на иска следва да бъде парично, повтарящо се вземане на кредитора ищец,
спрямо длъжника-ответник, при установен източник на задължението и размер-т.е.
при безспорна ликвидност. Следователно, с
разпоредбата на чл. 124, ал.
2 ГПК е установена правна възможност да се претендира по исков ред присъждане
на вземане, чиято изискуемост не е настъпила. Критерият за това кои повтарящи
се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да
зависи от това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск
пред съда, а това безспорно са съществуващите дължими, повтарящи се вземания за
суми установени по размер и падеж /Решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1385/2009 г., III г. о./.
В настоящия случай, вземането на
ищеца е установено по основание и размер и изискуемостта на следващите вноски
по договора за заем не е в зависимост от волята или действието на една от
страните в спора, а единствено от
изтичането на определен период от време, поради което посочената разпоредба е
приложима и възражението на ответника за частична недопустимост на предявения
иск поради ненастъпил падеж на част от задължението, е напълно неоснователно.
С оглед на всичко гореизложено,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца както дължимите вноски по
сключения договор за заем, чиято изискуемост е настъпила до датата на
постановяване на решението (по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК), така и вноските,
чийто падеж ще настъпи след постановяване на решението. Основателно е и
искането за присъждане на законни лихви върху сумите, чийто падеж е настъпил,
считано от падежа на всяка сума до датата на подаване на исковата молба-16.10.2017г.,
както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. За дължимите вноски по договора за заем, чийто падеж все още не е
настъпил, следва да се присъди законната лихва от датата на падежа на всяка
вноска до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производство в
размер на общо 2510.00 лв., от които: 1000.00 лв.-платен адвокатски хонорар на
упълномощения адвокат, 950.00 лв.-внесени като депозит за назначаване на особен
представител и 560.00 лв.-платена държавна такса при завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1,
изр.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Н.Н.Б., ЕГН **********, сума в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща сбор от първите единадесет
вноски, дължими по договор за паричен заем, сключен в писмена форма между
страните на 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда-16.10.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сума в размер на
99.31 лв., представляваща законна лихва върху първите четири вноски,
дължими по сключения между страните договор за паричен заем, изчислена от
падежа на всяка отделна вноска до датата на предявяване на иска-16.10.2017г.
ОСЪЖДА Е.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1,
изр.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.2 ГПК, да
заплати на Н.Н.Б., ЕГН
**********, сума в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лева,
представляваща сбор от последните пет вноски в размер на по 800.00 лв. всяка,
дължими по договор за паричен заем, сключен в писмена форма между страните на 30.05.2017г.,
чийто падеж ще настъпи след датата на постановяване на решението, ведно със
законната лихва, считано от настъпване на падежа на всяка вноска, а именно: 06.06.2018г.;
06.07.2018г.; 06.08.2018г.; 06.09.2018г.; 06.10.2018г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Н.Б., ЕГН **********, сторените разноски в производството в размер на общо 2510.00 лв., от които: 1000.00 лв.-платен адвокатски хонорар на упълномощения адвокат, 950.00 лв.-внесени като депозит за назначаване на особен представител и 560.00 лв.-платена държавна такса при завеждане на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: