Решение по дело №330/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 38
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20195140100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

20.01.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

съд                      

Трети

състав

На

Деветнадесети декември

                                               Година

2019

В публично заседание и следния състав:

                                                 Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

 

Прокурор

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

гражданско

дело номер

330

по описа за

2019

 Година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

        

Ищецът „А1 България“ ЕАД, гр.София предява  установителни искове за установяване дължимостта на свое вземане от ответника по издадена заповед за изпълнение на парично вземане, произтичащо от договор за предоставяне на електрони съобщителни услуги и приложения към него. Сочи, че по Договор № М5401592 от 09.11.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения към него за периода от 09.11.2016 г. до 08.05.2017 г. е налице изпълнение от страна на ищеца,но  ответникът не е заплатил възникналите задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия и е формиран дълг от 238,72 лв. Твърди, че договорът е прекратен по вина на ответника и съгласно същия и Общите условия на 17.05.2017 г. е начислена неустойка в общ размер на 325,60 лв. Към сключения Договор  е сключен и договор за закупуване на устройство на изплащане - Апарат Sony Xperia М5 Black MAT 25, като при закупуването на същото, абонатът използвал отстъпка от пазарната му цена съгласно Общите условия на компанията. Сочи се в исковата молба, че за периода от 09.11.2016г. до 18.05. 2017г. по издадени фактури,  посочени по номер и дата в исковата молба,  е начислена цена, или, 238,72 лева – цена за месечни абонаметни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по договор № М5401592 на 17.5.2017 г., както и е начислена неустойка в размер на 325,60 лв. за предсрочно прекратяване на договор № М5401592 на 17.5.2017 г. , поради неплащане в срок на задълженията по издадените фактури , която сума включва 59,97 лв. по издадена  издадена сметка № ********* от 17.5.2017 г. , представляваща 3 бр. месечни абонаментни такси по отношение на номер **********, всяка в размер на 19.99 лв. и           265.63 лв. - отстъпка от цена на устройство - апарат Sony Xperia М5 Black MAT 25. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли съдът да ги уважи. 

Ответникът Х.Г. в подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба намира исковете за неоснователни и оспорва претенцията в общ размер на 564,32 лв. като недължима. Сочи, че няма парични задължения към ищеца на заявените в исковата молба основания. Оспорва изложените фактически обстоятелства в исковата молба за неизпълнение и нарушения по сключения между страните договор, както и заявява неправилно начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване на договора , поради неизпълнение на сключения договор.  Оспорва размера на исковата претенция на начислените абонаметни такси и ползваните електронни и съобщителни услуги за посочения исков период и неустойка. Счита, че представените към исковата молба сметки с посочени номера, нямат характер на документи. Позовава се на гр.д.№ 1717/2017г. по описа на РС Кърджали, постановеното по същото дело решение № 53 /21.01.2019г. , по което е бил отхвърлен установителен иск на поръчителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД спрямо ответника за установяване вземанията на ищеца относно апарат Sony Xperia М5 Black МАТ 25. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа отговора, оспорва получаването на уведомление за прекратяване на договора и моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е признал за безспорно, че страните са сключили Договор № М5401592 от 09.11.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения към него; че по заявление на ищеца от 06.12.2018г. по ч.гр.дело № 103/2019г. по описа на КРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК № 28/22.01.2019г., с която е разпоредено  длъжникът Х.Г.Х. - ответник в настоящото производство да заплати на кредитора „ А 1 България“ ЕАД град София  сумата 238,72 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор №  М5401592/11.11.2016г. за ползвани услуги в периода от 09.11.2016г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва от 06.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумата 325,60 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по същия договор за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 06.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 75 лв. разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса  и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е признал за безспорно, че в срока по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение, както и че в едномесечния срок по чл.415 , ал.5 е предявен настоящия установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Признато е за безспорно и че към Договор № М5401592 от 09.11.2016г. е сключен и договор за закупуване на устройство на изплащане - апарат Sony Xperia М5 Black МАТ 25, както и че същото е предоставено на ответника от ищеца.

Не се спори,че през процесния период ищецът е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги по тарифен план Мтел безкрай XL Коледа 2016г. и допълнителен пакет за мобилен интернет със срок на договора  2г., както и му е предоставил устройство на изплащане. Съгласно чл.54.12 от ОУ договорът се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай ,че забавата на плащането е продължила повече от 124 дни. В такъв случай е договорена отговорност и съгласно чл.6.3 от Приложение № 1 към договора за електронни съобщителни услуги ,а именно, начисляване на неустойка, възлизаща на месечните абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от техния трикратен стандартен размер без отстъпка, като при потребител физическо лице неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, в която хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. 

Съгласно заключението по изготвената по делото СТЕ, в т.ч. устния доклад в съдебно заседание се установява,че предоставените в процесния период електронни услуги са оценени, тарифирани и правилно фактурирани; процесът на отчитане , оценяване и фактуриране не може да бъде манипулиран, сим-картата на потребителя е активирана на 11.11.2016г. и до 31.12.2016г. няма ограничаване на услугите, когато е подаден сигнал от абоната за кражба на сим-картата и изходящите обаждания временно са ограничени, на 13.03.2017г. са ограничани и входящите обаждания ,поради натрупани задължения, а на 17.05.2017г. договорът е прекратен.

Задължението за заплащане от ответника на цените на услугите въз основа на издадена от ищеца фактура е ежемесечно в 15 - дневен срок след издаването на фактурата, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Страните са се споразумели и цената на услугата да се формира на основание тарифите на ищеца.

Съдът намира, обаче, предявените искове за неоснователни, тъй като бе установено, че по заповедното производство  - ч.гр.д. № 103/2019г. заявителят е претендира вземане въз основа на договор М5401592/11.11.2016г.  за ползвани услуги в периода 09.11.2016г. до 09.05.2017г. /с начало, предхождащо сключването на договора за електронни съобщителни услуги – бел. съда/, в каквато връзка се е произнесъл заповедният съд, а установителният иск е предявен за вземания, произтичащи от договор № М5401592 от дата 09.11.2016г. и за периода от 09.11.2016г. до 08.05.2017г., който не е бил предмет на заповедното производство.При това положение не може да се направи извод,че   предметът на установителния иск е идентичен с вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а в тежест на ищеца е доказването същестуването на вземане именно съответстващо по размер и основание с вземането по издадената заповед за изпълнение. В случая наличието на разлика в датата на договора и периода е пречка за уважаване на иска, доколкото действителното и доказано вземане не е предмет на заповедта, а вземането по заповедта не е доказано, тъй като не съществува.

С оглед изложеното, предявеният установителен иск следва изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото разноски за ищеца не се следват.

На осн. чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на направените в настоящото производство разноски съразмерно отхвърлената част от иска, или , в пълен размер при доказана сума от 300,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, с които следва да бъде натоварен ищецът.  

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Х.Г.Х. с ЕГН **********,***,  установителни искове по чл.422 ,ал.1 от ГПК за признаване за установено дължимосттта на сумата 238,72 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор  М5401592/09.11.2016г. за заплащане цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги в периода от 09.11.2016г. до 08.05.2017г., ведно със законната лихва от 06.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумата 325,60 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор  М5401592/09.11.2016г. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от 06.12.2018г.-датата на подаване заявление по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.Г.Х., с ЕГН **********,***,  направените по делото разноски в размер на 300,00 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

 

 

                                                                      Съдия: