Р Е Ш Е Н И Е
№64
гр. Добрич, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА
ИВАНОВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 10/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 10/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Добрич е
образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД
гр. Добрич срещу Решение № 1170/104.11.2019 г. по гр. д. № 4028/2018 г.
по описа на Районен съд – Добрич, в частта в която първостепенният съд е
отхвърлил исковете на „***“ ЕООД гр.
Добрич срещу „***“ сумите от 3 018.16 лв. и за 480.00 лв., представляващи
неплатени превозни възнаграждения, с оплаквания за нарушение на материалния
закон и на съществени съдопроизводствени правила при постановяването му. Иска
въззивната инстанция да реши спора по същество, като отмени атакуваната част на
съдебния акт на първостепенния съд и
уважи исковите претенции.
Ответната страна не изразява
становище по въззивната жалба.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК, когато първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, въззивният решава спора по същество.
Контроверстният
въпрос по делото е касателно наличието на облигационно отношение между страните
по делото, произтичащо от договор за автомобилен превоз на товари, респ.
наличието на вземане на превозвача за възнаграждение срещу товародателя.
Договорът
за автомобилен превоз е неформален, двустранен, възмезден и реален.
Товарителница има само доказателствено значение. За сключването му е необходимо
да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него
относно съществените му елементи – превозваните товари и възнаграждение ( навло
). Липсата на реквизит на товарителницата не ограничава установяването на
уговорките по договора за автомобилен превоз с други доказателства.
По делото е установено, че ф – ри №
3615/20.07.2015 г. и № 3616/20.07.2015 г. и приложените към тях товарителници
не са подписани от ответника. Според експертното мнение на вещото лице по
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, фактурите не са включени в
дневника за покупки за отчетения период и не са участвали в определянето на
финансовия резултат на ответника в подадената декларация по ЗДДС през м. август
2015 г. Вещото лице е установило, че ответникът не е ползвал данъчен кредит по
горепосочените фактури.
По
делото не са ангажирани никакви други доказателства за установяване на
наличието на облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от
договор за автомобилен превоз на товари по смисъла на чл. 49 и сл. от Закона за
автомобилните превози, респ. за наличие на вземане на превозвача за
възнаграждение ( навло ) срещу товародателя.
Исковите
претенции са недоказани и следва да се отхвърлят.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1170/104.11.2019 г. по гр. д. № 4028/2018 г. по описа на
Районен съд – Добрич, в частта в която първостепенният съд е отхвърлил исковете
на „***“ ЕООД гр. Добрич срещу „***“
сумите от 3 018.16 лв. и за 480.00 лв., представляващи неплатени превозни
възнаграждения.
В останалата част решението е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.