№ 21
гр. ЛЕВСКИ, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410*****92 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че тримата ищци са законни наследници на
общия наследодател В. Д. К. починала на 25.02.2016 г. Твърди се, че
родителите на наследодателя В. Д. К.а – Д.В.Ч. и В.И.Ч. приживе са
притежавали недвижим имот, находящ се в *****, а именно: урегулиран
поземлен имот, с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в ***** по плана
на с.Т., с административен адрес *****, ведно с построените в този имот
жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.
Твърди се, че през 1984-85 г. първият ищец С. К. и наследодателят на
ищците – В. Д. К.а /негова съпруга/ построили в описания по-горе имот със
свои средства и за своя сметка самостоятелен обект – гараж с площ от 24
кв.м., че строежът на гаража бил извършен със знанието и със съгласието на
собствениците на поземления имот – Д.В.Ч. и В.И.Ч. /родители на В. Д. К.а/ и
без противопоставяне от тяхна страна. Твърди се, че гаражът е изграден в
края на поземления имот, на уличната регулация, че достъпът до него е само
и единствено откъм улицата, като вход или достъп до гаража откъм дворното
място няма. Твърди се, че още с построяването на гаража първият ищец С. К.
и съпругата му В. К.а установили фактическа власт върху него и започнали да
го владеят и стопанисват като свой собствен имот, че гаражът се заключвал с
1
брава и катинар, като ключове за него имали само ищеца С. К. и съпругата
му. Твърди се, че в гаража С. К. паркирал системно в продължение на години
собствения си лек автомобил и там държал множество свои вещи – авточасти,
резервни части за автомобила, инструменти, материали и др., като по този
начин гаражът се владял от С. и В. К.и необезпокоявано и без
противопоставяне от страна на собствениците на терена и на трети лица, в
продължение на повече от 30 години от построяването му през 1984-85 г. до
смъртта на В. Д. К. а след нейната смърт владението продължил ищеца С. К..
Твърди се, че фактическата власт върху гаража от страна на С. и В. К.и била
непрекъсната, явна и необезпокоявана през целия този период от време,
продължил много повече от 10 години, че С. и В. К.и демонстрирали открито
и категорично пред всички, че владеят имота като свой собствен, и че никой
не им е оспорвал и не се е противопоставял на това и не е заявявал претенции
и права върху имота. Твърди се, че в резултат на описаното давностно
владение, започнало от 1985 г. и продължило непрекъснато, явно и
необезпокоявано повече от 10 години първият ищец С. К. и съпругата му В.
Д. К.а придобили правото на собственост на построения от тях недвижим
имот – гараж, построен в имота в *****, а именно: урегулиран поземлен имот,
с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с
административен адрес *****, както и че след смъртта на В. Д. К.а -
25.02.2016 г., понастоящем гаража е съсобствен между ищците, като негови
собственици по закон по наследяване са ищеца С. К., К. С. Н. и З. С. К.а – П. –
по на 1/6 идеална част, а ищеца С. К. е собственик и на ½ идеална част на
собствено основание.
Твърди се, че през миналата година ищците узнали, че недвижимият
имот в *****, съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с
административен адрес ***** ведно с построените в него жилищна сграда и
стопански постройки, заедно с техния гараж е бил продаден на ответника Й.
В. Т. по време на брака й с И. М. Т.. Твърди се, че Й. В. Т. и И. М. Т. не са
станали собственици на гаража и не са придобили права чрез сделката, тъй
като сключената покупко-продажба не е произвела целените с нея правни
последици, а именно прехвърляне правото на собственост от прехвърлителите
на приобретателя, тъй като прехвърлителите-продавачи А. Д. Х. и Х. С. Х. не
са имали правото на собственост върху гаража, построен в поземления имот
и не са могли да прехвърлят на ответниците права, каквито не притежават.
2
Твърди се също така, че гаража не е бил предмет на сделката за покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт за покупко продажба *****
Твърди се, че понастоящем върху гаража е установена фактическа власт
от ответниците, които владеят същия без правно основание.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 от ЗС
да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците С. К. К., К.
С. Н. и З. С. К.а – П. са собственици на основание давностно владение и
наследяване, на следния недвижим имот: гараж с площ 24 кв.м., построен в
урегулиран поземлен имот, с площ от ***** кв.м., съставляващ *****, в *****
по плана на с.Т., с административен адрес на имота *****,***** и да бъде
осъдена ответницата да отстъпи и предаде на ищците собствеността и
владението върху този имот, който владее без правно основание, със
законните от това последици. Претендират се и направените деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответниците са представили
отговор на исковата молба. Изразили са становище, че предявеният иск е
допустим, но не е основателен. Твърди се, че твърденията на ищците не са
подкрепени с доказателства и че през цялото време собственика на двора е
знаел, че е дал само да се ползва мястото, където да си оставя колата съпругът
на дъщеря му. Твърди се, че след известно време родителите на съпругата на
ищеца са прехвърлили собствеността на целият двор с всички постройки на
другата си дъщеря, продавачката на дворното място, като същата е
прехвърлила дворното място и постройките на ответницата по делото, като
при извършване на сделката, купувачката е заявила, че купува всички
постройки в дворното място и никой не е заявявал, че има и друг собственик.
Твърди се, че от сделката до сега са минали две години и през това време
ищецът е спрял да ползва сградата като гараж, тъй като самите купувачи не са
съгласни с това, както и че делото е заведено две години след това. Твърди се,
че С. К. не е реагирал при продажбата на имота на ответницата и не е
заявявал, че тя купува негов имот. Заявява се, че имота е закупен от
ответницата по време на брака й с И. М. Т..
По искане на ответниците в първото по делото съдебно заседание са
привлечени като трети лица помагачи на ответниците А. Д. Х. и Х. С. Х..
В съдебно заседание ответниците А. Х. и Х. Х. се присъединяват към
твърденията на ответниците. Заявяват, че предявения иск е неоснователен и
3
считат, че следва да бъде оставен без уважение.
Както ответниците, така и третите лица помагачи на ответниците
заявяват, че дори и да се приеме, че ищците са построили гаража и в
предходен момент ищците са го владели, то същия не може да бъде придобит
по давност тъй като е построен върху чужда земя без отстъпено право на
строеж, поради което е станал собственост на собствениците на земята, че
при продажбата на гаража нито през 1996 г., когато имота е продаден на А. Х.
и съпругът й Х. Х., че през периода от 1996 г. до прехвърлянето на имота през
2020 г. когато е продаден от Х.и на първата ответница, ищеца е реагирал като
владелец и не е заявявал претенции, че тази постройка е негова – т.е., че дори
до 1996 г. гаража да е владян от ищците, то те са загубили това владение с
продажбата на имота през 1996 г., че това владение е изгубено за повече от 6
месеца, поради което на основание чл. 81 от ЗС давността е прекъсната.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е представено копие от нотариален акт за покупко-продажба
№ ***** на РС Левски /л. 68/, от който се установява, че на 15.08.1996 г.
Д.В.Ч. и В.И.Ч. са продали на своята дъщеря А. Д. Х. притежавания от тях в
семейна общност недвижим имот: ***** находящо се в с.Т., обл. Л., ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански сгради, съставляващо парцел
*** с планоснимачен номер *** в квартал 65 по плана на селото при подробно
посочени съседи. Със същия нотариален акт продавачите са запазили правото
на обитаване на продаваемия имот до края на своя живот.
По делото е представено препис-извлечение от акт за смърт на В.И.Ч.
/л. 74/ от което се установява, че същата е починала на 17.03.2012 г.
Представено е и препис-извлечение от акт за смърт на Д.В.Ч. /л. 73/ от
което се установява, че същия е починал на 14.12.2019 г.
На л. 75 от делото е представено и копие от извлечение от НБД
Население относно А. Д. Х., от което се установява, че същата има за свой
съпруг Х. С. Х., родители Д.В.Ч. и В.И.Ч. и сестра В. Д. К.а.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на В.
Д. К.а /л.5/ е, че същата е починала на 25.02.2016 г. и е оставила за свои
законни наследници – съпруг С. К. К. /първия ищец по делото/ и две дъщери –
К. С. Н. и З. С. К.а – П. /втората и третата ищци/.
На л. 82 от делото е представено и заверено копие от нотариален акт
4
***** от който се установява, че на 29.07.2020 г. А. Д. Х. и съпругът й Х. С.
Х. са продали на Й. В. Т. следния свой собствен недвижим имот, придобит
през време на брака: урегулиран поземлен имот в границите на
урбанизираната територия /строителните граници/ на *****, на ***** с площ
от 1040 кв.м., заедно с построените в него: по нотариален акт жилищна сграда
и стопански сгради, а по скица масивна жилищна сграда, едноетажна масивна
сграда, двуетажна масивна сграда, три паянтови сгради и навес, който имот,
съгласно дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед №
281/1989 г. е означен с № *****, предназначен за индивидуално жилищно
строителство, в квартал 65 при подробно описани граници и съседи.
На л. 79 от делото е представена разпечатка от НБД Население от
29.07.2020 г. по отношение на Й. В. Т., от която се установява, че същата е
придобила посочения по-горе имот по време на брака си с И. М. Т..
Тъй като по отношение на процесната сграда /гараж/ няма издадена
данъчна оценка, по делото е назначена експертиза /л. 14-15 от делото/ от
която се установява, че към момента на огледа експертизата е установила, че
в ***** в ***** по плана на с.Т. има построен един гараж, който е нанесен в
кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед №
281/1989 г., че гаража е със застроена площ 24 кв.м., че административния
адрес на имота е с.Т., *****, че същия е с каменни ибетонови основи, тухлени
ограждащи зидове и двускатен покрив, с дървена конскрукция и покритие от
керемиди и същия е на стойност 4224 лв., след което съдът е определил
дължимата се държавна такса по делото. В частта, в която вещото лице е
посочило показатели, въз основа на които е определило вещната стойност на
имота е посочено, че годината на построяване е 1984 г.
За установяване на твърденията си, че са придобили собствеността на
гаража на основание давностно владение ищците са довели за разпит в
съдебно заседание двама свидетели – Б.М.И. – без родство със страните и З.Р.
К. – първи братовчед на ищеца С. К.. И двамата свидетели заявяват, че
познават С. и съпругата му В. /която вече е починала/, знаят, че преди повече
от 30 години /“от 30 години и горница“/ В. и съпругът й С. са построили в
бащиния двор на В. /този на Д. и В./ гараж. Свидетелите не зная дали са
подписвани документи, но са категорични, че строежа е направен от С., който
е плащал за всичко, закупувал е материалите, заплащал е за извършваните му
услуги /превоз на материал/, викал е майстори, на които отново С. е плащал.
5
Заявяват, че тогава и Д. и В. са били живи, виждали са, че се строи в техния
имот и не са имали нищо против, че Д. е ходил там при тях, но само е гледал,
тъй като е възрастен човек и не е имало никакви спорове за строежа на
гаража. Заявяват, че гаража е построен на граница, тъй като съседа се е
съгласил и че гаража е построен от С. и съпругата му В.. И двамата свидетели
са категорични, че от построяването на гаража С. е ползвал същия и не са
чували друг да го ползва, обясняват, че дядото не е имал кола, че на А.
съпхругът също понякога е вкарвал колата, когато гаража е бил свободен и на
С. колата не е била вътре. Свидетелите знаят за продажбата на имота, след
смъртта на дядото, но не знаят подробности – кога е станала продажбата и
кой е купувач.
Предвид свидетелските показания, съдът приема, че процесния гараж е
построен през 1984-85 г. в имота, който към онзи момент е бил собственост на
В.Ч. и Д.Ч. с тяхно знание и без противопоставяне от тяхна страна. По делото
няма представени по делото доказателства за построяването на имота да са
изготвени строителни книжа и разрешения, както и собствениците на имота
да са учредили правото на строеж. Приема, че гаража е нанесен в
кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед №
281/1989 г., че е построен на граница със съседния имот и според описанието
дадено от свидетелите може да бъде ползван самостоятелно от дворното
място, тъй като е на уличната регулация с основен вход, през който
единствено може да влезе кола, откъм улицата. Тъй като гаража е построен
значително време преди 2001 г. и от вещото лице е констатирано, че
процесната сграда е гараж, с оглед нейното разположение, архитектура и
предназначение, съдът приема, че постройката е търпима съгласно
разпоредбите на ЗУТ.
Във връзка с направеното оспорване на ответната страна, че незаконна
постройка не може да бъде придобита по давност, съдът приема, че същото е
неоснователно. В практиката си ВКС приема, че изграденият без строителни
книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни
сделки, както и за придобиване право на собственост по давност, като
началният момент за течението на придобивната давност върху търпими
строежи следва да бъде тяхното фактическо завладяване при манифестиране
на намерението за своене, което може да съвпада с момента на изграждането
им, а не провеждането на административна процедура по издаване на
6
удостоверение за търпимост, до която може никога да не се стигне.
По отношение на другото направено възражение относно твърдението,
че давността на ищците е прекъсната на основание чл. 81 от ЗС, тъй като
същите са загубили владението за повече от 6 месеца, съдът приема следното:
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че до
смъртта на дядо Д. и баба В.никой не е възразявал да се ползва гаража“, едва
след като са починали имота е продаден и „сега гаражът е затворен и неможе
да влиза бати С.“. Разпитаните по делото свидетели не са заинтересовани от
изхода на делото и съдът дава вяра на техните показания. От техните
показания може да се направи извод, че първия ищец и съпругата му до
нейната смърт, а след нейната смърт наследниците й, са упражнявали
фактическата власт върху гаража от момента на построяването му до момента
на смъртта на Д.Ч., като след това имота е продаден и от този момент ищците
нямат достъп до сградата. Видно от цитираните по-горе писмени
доказателства е, че Д.Ч. е починал на 14.12.2019 г., а имота е продаден на
ответниците на 29.07.2020 г. т.е. владението на процесния гараж от ищците е
продължило от момента на построяването му през 1984 г. - най-рано до
14.12.2019 г. и най-късно до 29.07.2020 г.
Действително по делото е представено копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.08.1996 г. /л. 68/, с който Д.Ч. и
В.Ч. са продали на дъщеря си А. Х. имота – дворното място и построените в
него жилищна сграда и стопански сгради, като посочения в нотариалния акт
адрес на А. Х. е в гр. Л.. Не само от посочения адрес, но и от свидетелските
показания може да се направи извод, че въпреки прехвърлената собственост с
цитирания нотариален акт А. Х. и нейния съпруг не са установили своя
фактическа власт върху имота, като същия е продължил да се ползва както до
този момент, а не само от съпрузите - запазили правото си да го обитават.
При това положение съдът приема, че по делото е установено по един
несъмнен и категоричен начин, че С. К. и съпругата му В. К.а са построили
гаража през 1984 г., след което са установили своята власт върху него и са го
владели заедно до смъртта на В. К.а /починала на 25.02.2016 г./, а след
нейната смърт С. К. е продължил владението лично за себе си и като
наследник на В. К. заедно с другите нейни наследници до настъпване смъртта
на Д.Ч. на 14.12.2019 г., като това владение е в продължение на повече от 35
години. Следва да се приеме, че ищците са придобили собствеността върху
7
гаража на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност преди имота
да е продаден от А. Д. Х. и Х. С. Х. на Й. В. Точева с нотариален акт № *****
/л. 59 от делото/ и преди да е прекъснато тяхното владение.
Относно прекъсването на давността по чл. 81 от ЗС с решение №
330/28.11.2011 г. II г.о. на ВКС по гр.д. 1519/2010 г. – постановено по реда на
290 от ГПК се приема, че „След като едно лице веднъж е установило
фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното,
че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в
който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което
явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява
занапред фактическата власт върху имота или да бъде осъществено такова
действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота“. В
настоящия случай видно от свидетелските показания е, че едва след смъртта
на Д.Ч. и продажбата на имота след неговата смърт са предприети действия
за прекъсване владението на ищците и е препятстван достъпа им до гаража.
Както бе посочено по-горе през периода от построяването на гаража през
1984 г. до смъртта на Д.Ч. настъпила на 14.12.2019 г. не са предприемани
каквито и да било действия, с които да е било прекъсвано владението на
гаража, същото да е било изгубено или да е било отблъсквано по какъвто и да
било начин.
В настоящото производство е налице и позоваване на придобивната
давност от ищците и при наличие на позававане на придобивна давност
правните последици се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок /в този смисъл и решение № ***/09.11.2019 г. на ВКС II г.о.
по гр.д. 307/2019 г./.
И тъй като към момента на прекъсване на владението след 14.12.2019 г.
към който момент е било налице непрекъсвано и необезпокоявано владение в
течение на повече от 35 години, придобивната давност в полза на ищците
относно процесния гараж вече е била изтекла и същите са станали негови
собственици.
Придобиването на собствеността от ищците върху процесния имот е
станало преди да бъде прекъснато тяхното владение и да бъде продаден имота
от А. Х. и Х. Х. на Й. В. Т.. И тъй като продавачът не може да прехвърли
повече права, отколкото самият той притежава, съдът приема, че ответниците
Й. В. Т. и съпругът й И. М. Т. не са придобили собствеността върху
8
процесния гараж.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на
процесния гараж.
По делото е безспорно установено, че след прехвърлянето на
собствеността върху имота през 2020 г. на Й. В. Т. по време на брака й с И. М.
Т., същите са установили своя власт върху същия и достъпа до процесния
гараж на ищците е преустановен. Ето защо и предвид установената
собственост на ищците, следва да бъде уважено искането им да бъдат осъдени
ответниците Й. Т. и И. Т. да им предадат владението на гаража.
При този изход на делото, следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищците направените деловодни разноски съгласно представения
списък на разноски, а именно сумата от 642,24 лв., от които 300 лв. заплатена
за възнаграждение на 1 адвокат, 300 лв. заплатени за възнаграждение на
вещото лице и 42,24 лв. заплатени като държавна такса.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 124 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, *****,
К. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., *****, З. С. К.А – П., с ЕГН
**********, с адрес *****, Й. В. Т., с ЕГН ********** , с адрес: ***** и И.
М. Т., с ЕГН **********, с с адрес: *****, че С. К. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *****, *****, К. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
***** и З. С. К.А – П., с ЕГН **********, с адрес ***** са собственици на
основание давностно владение и наследяване на следния недвижим имот:
ГАРАЖ с площ от 24 кв.м., построен в урегулиран поземлен имот,
съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., с административен адрес *****
и ОСЪЖДА Й. В. Т., с ЕГН ********** , с адрес: ***** и И. М. Т., с ЕГН
**********, с с адрес: ***** да предадат владението на С. К. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, *****, К. С. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ***** и З. С. К.А – П., с ЕГН **********, с адрес ***** на
посочения по-горе ГАРАЖ с площ от 24 кв.м., построен в урегулиран
поземлен имот, съставляващ *****, в ***** по плана на с.Т., обл. Плевен с
9
административен адрес *****.
ОСЪЖДА Й. В. Т., с ЕГН ********** , с адрес: ***** и И. М. Т., с
ЕГН **********, с с адрес: ***** да заплатят на С. К. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, *****, К. С. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ***** и З. С. К.А – П., с ЕГН **********, с адрес *****
направените от тях деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 642,24 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието в настоящото производство
на А. Д. Х., с ЕГН ********** и Х. С. Х., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. Л., ул. „Осъмска“ № 37, вх. А, ет.3, ап.7 – в качеството им на
трети лица - помагачи на ответниците Й. В. Т. и И. М. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10