№ 2768
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100500461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20116789 от 16.05.2021 г. по гр.д. № 26116/2020 г.
Софийски районен съд, 128 състав: Прогласил за нищожно саморъчно
завещание от 28.08.2018 г., съставено от Й.Б. Р., ЕГН **********, обявено на
20.11.2019 г. от нотариус А.Б., рег. № 391 от РНК, поради противоречие със
закона, а именно с чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството, тъй като то не е
подписано и ръкописният му текст не е написан от сочения като завещател
Й.Б. Р.; Признал за установено по отношение на Н. Н. М., ЕГН **********, че
Б. Й. Р., ЕГН **********, е собственик на основание наследство на следните
вещи: АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“-1, бл. ****,
състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ 65.35 кв.
м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 11 с площ 4.25 кв. м,
както и с припадащите му се 4.615 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент съставлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.2818.4515.1.32, както и на ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „ПЕЖО 306“, цвят светлосив металик, с peг. № СА ****
АК, рама VF37ADJZ230365598, двигател 10CU5J4008966, като осъдил Н. Н.
1
М., ЕГН **********, да предаде владението върху същите на Б. Й. Р., ЕГН
**********. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати
на ищеца сумата 5 311 лв. - разноски по делото.
С определение № 20165369 от 29.07.2021 г., постановено по същото
дело, е оставена без уважение молбата на Н. Н. М., ЕГН **********,
инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 25094467/03.06.2021 г., за изменение
на постановеното по делото решение № 20116789 от 16.05.2021 г. по
отношение на присъдените на ищеца Б. Й. Р., ЕГН **********, разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 25088448/25.05.2021
г., уточнена с молба вх. № 25094467/03.06.2021 г., от ответницата Н. Н. М.,
която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило и материална
незаконосъобразност на решението. Правото на защита на ответницата било
нарушено от самото начало. Подала жалба до съдията на 22.12.2020 г. относно
връчването на призовката, което изцяло нарушило правата й, тъй като
четирима водени от ищеца нахлули насилствено в дома й, без да се представят
и без защитни маски по време на пандемия, и насилствено й връчили
призовка. Съдията не се произнесъл по жалбата и продължил да нарушава
правата на ответницата, която не получила призовка за съдебно заседание на
11.05.2021 г. Оказало се и че съдията си е водил закрити заседания, без
ответницата да бъде уведомена за тях. В протокола от 11.05.2021 г. било
посочено, че ответницата се счита редовно призована по чл. 47, ал. 5 ГПК,
чрез залепване на призовка, но тази разпоредба се прилагала когато са
изчерпани всички правни норми. В уточнението на жалбата поддържа, че
съдът неправилно приел да е редовно призована по чл. 47 ГПК, което
противоречало на закона, тъй като не приложил чл. 42, ал. 1 ГПК. Имала
съмнение, че ищецът, с когото живеят на един адрес, е осуетил връчването на
призовката. Оспорвала изцяло СГЕ, тъй като материалът за сравнение бил
неотносим – завещанието било написано с печатни букви, а сравнителният
материал бил ръкописни букви; Относно подписа не ставало ясно как е
извършена експертизата, описани били апарати и методи, но нямало подробен
изчерпателен анализ. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение
и да го обяви за нищожно.
Въззиваемата страна Б. Й. Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
2
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решението като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
От ответницата е подадена и частна жалба срещу определението по чл.
248 ГПК. Поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът приел, че
ответницата имала възможност да възрази срещу адвокатския хонорар по
време на процеса, но тя не присъствала на съдебното заседание, тъй като не
била редовно призована за заседанието. Присъденият адвокатски хонорар
противоречал на чл. 36, ал. 1 ЗА, такъв хонорар нямало. В закона ясно се
казвало, че цените се определят съобразно правната и фактическа сложност на
спора, а в случая такава сложност нямало. Следвало да се има предвид и че
било проведено само едно съдебно заседание. Поради това се иска отмяна на
определението и вместо това адвокатският хонорар бъде намален.
Ответникът по частната жалба - Б. Й. Р., не е депозирал отговор по реда
на чл. 276, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. оспорва
частната жалба и моли съда да потвърди атакуваното определение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК (вкл. уточнението й от 03.06.2021 г.), от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се
произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата за
нарушение правото на защита на ответницата. Въззивницата не оспорва и
твърди, че живее на адреса на процесния имот. След като съобщението до нея
с препис от исковата молба и приложенията е върнато в цялост (л. 74 от
3
делото на СРС) и дадени от връчителя обяснения (л. 75), районният съд е
разпоредил връчване със съдействието на ГД „Охрана“ при МП. Видно от
приложените по делото писмо и докладна записка (л. 128 - 129) и съобщение
(л. 77), преписи от исковата молба и приложенията са връчени редовно лично
на ответницата на 16.12.2020 г. от връчител А.М. със съдействието на
служители на ГД „Охрана“. Поради това районният съд не е дължал
произнасяне по депозираната от ответницата на 18.12.2020 г. „жалба“. Дали
служителите са били със или без предпазни маски е ирелевантно за
редовността на връчването.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявените искове. В отговора е посочила същия
адрес, на който са й били връчени книжата - гр. София, ж.к. „Обеля“-1, бл.
****, **.
С определение от 20.01.2021 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК,
районният съд се произнесъл по доказателствените искания, съставил проект
за доклад и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.05.2021 г.
На 21.01.2021 г. до ответницата е изпратена призовка за заседанието с
препис от определението по чл. 140 ГПК до посочения от нея адрес, на който
вече са й били връчени книжа. Призовката (л. 139) е върната в цялост от
връчителя с посочване, че е посетил адреса на 30.01., 13.02., 04.03.2021 г.,
лицето не е намерено, на оставени съобщения не се отзовава; По
разпореждане на съда, на 16.04.2021 г. до ответницата е изпратена втора
призовка, върната в цялост (л. 136 - 137), като по указания на съда връчителят
е залепил уведомление (л. 140). В него е посочено, че адресът е посетен от
връчителя на 21.04., 23.04. и 24.04.2021 г. Тъй като не намерил лицето, на
24.04.2021 г. залепил уведомление по чл. 47 ГПК.
С оглед така установеното, за датата на проведеното на 11.05.2021 г.
открито съдебно заседание ответницата е била редовно призована, макар не по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а по силата на установената в чл. 41, ал. 2 ГПК
фикция. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил призовката, тъй
като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за
продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима
само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от
4
месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за
пребиваване на адреса (така определение № 105 от 08.06.2017 г. по ч. гр. д. №
966/2017 г., ІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика). В случая
връчителят е посещавал адреса, на който на ответницата са връчени книжа и
който тя е посочила по делото шест пъти в продължение на повече от месец,
вкл. в три почивни дни, следователно е удостоверено отсъствие на адресата в
продължение на повече от месец. Същевременно в редовно връченото на
ответницата на 16.12.2020 г. съобщение с препис от исковата молба и
приложенията е вписано изискването на чл. 41, ал. 1 ГПК и последиците
по чл. 41, ал. 2 ГПК. Поради това за откритото съдебно заседание на
11.05.2021 г. ответницата е била редовно призована по силата на установената
в чл. 41, ал. 2 ГПК фикция. Обстоятелството, че на адреса е била залепено и
уведомление на 24.04.2021 г., както и приетото от районния съд, че
призоваването е по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК не променя този извод, щом са
били налице законовите предпоставки на чл. 41, ал. 2 ГПК.
Във въззивната жалба няма наведени други конкретни оплаквания за
неправилност на решението. С уточнението на жалбата е заявено оспорване на
приетото в първата инстанция заключение на СГЕ, но възможността за това е
преклудирана предвид редовното призоваване на ответницата за датата на
откритото съдебно заседание и по силата на чл. 200, ал. 3 ГПК. Нещо повече –
въпреки оспорването, в жалбата няма заявено искане за допускане на повторна
СГЕ.
Приетото в първата инстанция заключение на СГЕ е изготвено въз
основа на описания в него богат сравнителен материал, вкл. като такъв вещото
лице е ползвало заявление на Й.Б. Р. за издаване на документи за самоличност.
Противно на поддържаното в жалбата, вещото лице е описало изчерпателно
начина на изследване на завещанието в оригинал, ползваната апаратура и
методики, установило е редица различия в графическите признаци на почерка
и пълни различия в степента на обработеност, в общия вид, структурна
сложност, във формата, посоката, последователността и пр. на сравняваните
подписи, а също е установило и признаци за подражание и имитация на
подписа в завещанието, при което е дало категорично заключение, че в
саморъчното завещание от 28.08.2018 г. текстът не е изписан от Й.Б. Р. и
завещанието не е подписано от Й.Б. Р.. Поради това заключението следва да
бъде ценено като обективно, обосновано и компетентно.
5
Щом завещателното разпореждане от 28.08.2018 г. не е написано и
подписано от соченото за негов автор лице, същото е нищожно на основание
чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, а искът за прогласяване на тази нищожност е
основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта му по този
иск.
Въззивната жалба в частта й по исковете с правно основание чл. 108 ЗС
е бланкетна – в нея не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
неправилност на решението в тези части. Поради това и съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд няма правомощието да проверява правилността на решението
в тези части, а следва да го потвърди и в частта му по исковете с правно
основание чл. 108 ЗС.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, макар не по
изложените в нея доводи. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на
ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба. В това производство съдът служебно
проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата,
събрани от първата инстанция, евентуално представени такива
с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
Атакуваното определение е допустимо, но въззивният съд го намира за
неправилно.
Районният съд принципно правилно е приел, че заявеното с молбата по
чл. 248 ГПК възражение на ответницата за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
4 600 лв. е преклудирано. Същевременно съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
6
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.
В случая за доказване на плащането на адвокатското възнаграждение в
размер на 4 600 лв. ищецът е представил два договора за правна защита и
съдействие. От договора от 25.04.2021 г. (л. 153) се установява, че ищецът е
заплатил в брой на пълномощника си адв. Р. възнаграждение в общ размер
2 800 лв. В договора от 10.05.2021 г. (л. 152) обаче е предвиден начин на
плащане „чрез Изипей“. В този договор е посочено плащане на части в брой
на сумата от общо 1 800 лв., но доказателства за плащане на тази сума по
уговорения начин – разписки от Изипей, не са представени. След като не е
доказано плащането на сумата от 1 800 лв., дължимото от ответницата
възнаграждение за първата инстанция е до доказания заплатен размер от 2 800
лв. Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо
него въззивният съд постанови друго, с което измени първоинстанционното
решение в частта за разноските, като го отмени в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 3 511 лв. до 5 311 лв.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия.
Доказано направените са в размер на 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой съгласно удостовереното в представените два договора за
правна защита и съдействие от 30.06.2021 г. и 08.04.2025 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20116789 от 16.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 26116/2020 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което по
предявения от Б. Й. Р., ЕГН **********, срещу Н. Н. М., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е прогласено за нищожно
саморъчно завещание от 28.08.2018 г., съставено от Й.Б. Р., ЕГН **********,
обявено на 20.11.2019 г. от нотариус А.Б., рег. № 391 на НК, тъй като то не е
7
подписано и ръкописният му текст не е написан от сочения като завещател
Й.Б. Р., признато е за установено по предявените искове с правно основание
чл. 108 ЗС по отношение на Н. Н. М., ЕГН **********, че Б. Й. Р., ЕГН
**********, е собственик на основание наследство на следните вещи:
АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля“-1, бл. ****,
състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ 65.35 кв.
м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 11 с площ 4.25 кв. м,
както и с припадащите му се 4.615 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент по
действащите кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-
39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от
04.05.2020 г., съставлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.2818.4515.1.32, както и на ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „ПЕЖО 306“, цвят
светлосив металик, с peг. № СА **** АК, рама VF37ADJZ230365598, двигател
10CU5J4008966, като Н. Н. М., ЕГН **********, е осъдена да предаде
владението върху същите вещи на Б. Й. Р., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ определение № 20165369 от 29.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 26116/2020 г. на Софийски районен съд, 128 състав, с което е оставена
без уважение молбата на Н. Н. М., ЕГН **********, инкорпорирана във
въззивна жалба вх. № 25094467/03.06.2021 г., за изменение на постановеното
по делото решение № 20116789 от 16.05.2021 г. по отношение на присъдените
на ищеца Б. Й. Р., ЕГН **********, разноски, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 20116789 от 16.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 26116/2020 г. на Софийски районен съд, 128 състав в частта за
разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която Н. Н. М., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на Б. Й. Р., ЕГН **********, разноски по делото за
разликата над 3 511 лв. до 5 311 лв.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Обеля“-1, бл.
****, **, да заплати на Б. Й. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 1 000 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9