Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4509
25.11.2019
година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10585 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на А.Г.А. против „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит от ****., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Счита, че поради
недействителността на договора, получените суми над върнатата главница били без
правно основание. Иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 500 лева,
получена без основание по договора, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Признава сключването на договора с посочените в исковата молба
параметри. Твърди, че правоотношението е действително, тъй като договорът
съдържал размер на възн. лихва, начин на изчисляване на ГПР и имало погасителен
план. Твърди, че при сключването на договора не се ползвали общи условия. Моли
се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
С определение от 22.10.2019г. е допуснато изменение на
размера на предявения иск като същият е увеличен на сумата от 1011.80 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Между „Ти Би Ай банк“ АД и А.А. е подписан договор за
потребителски кредит от ****. С посочения договор на ищеца по производството е
предоставена сумата в размер на 2000 лева. Уговорена е между страните договорна
лихва в размер на 24.8%, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на
43.21%. Страните са постигнали съгласие за сключването на две застраховки на
стойност 158.40 лева и 161.57 лева, като е уговорена и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 278.40 лева. Общият размер на кредита е определен
на 2598.37 лева и представлява сборът на посочените по-горе суми.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок 25.04.2019г. на 23 месечни
погасителни вноски в размер на 138.42 лева всяка и последна в размер на 138.44
лева. Общият размер на всички плащания по кредита е записан на 3322.10 лева.
Относно действителността на договора:
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се
установява да е по-малък от 12. Липсват нарушения на формата, съгласно
специалния ЗПК.
Ответникът твърди, че към процесния договор не са приложими
отделни Общи условия. Всички необходими клаузи относно съдържанието на договора
били инкорпорирани в самия договор. Действително нормата на чл. 11, ал.
2 ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора, но
тази норма е приложима само когато договорът за потребителски кредит е сключен
при общи условия, без да създава задължение за кредитора винаги да сключва
договори за потребителски кредит при общи условия. От страна на ищеца не се
представят общи условия, нито в приетия договор е налице препращане към такива,
за да се обсъжда изискването за тяхното подписване. От друга страна,
тълкуването на нормите на чл. 5, ал. 4 ЗПК и чл. 9
до чл.
11 ЗПК не оставя съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от
договора за потребителски кредит, щом той има установеното от закона
задължително съдържание. Ето защо, въпреки че към процесния договор за
потребителски кредит няма отделни общи условия, това не води до неговата
недействителност.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент(т.9); годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11). В настоящия
случай всички тези изисквания са спазени.
Общият размер на кредита (2598.37 лева) е посочен в чл. 7.1
от договора, условията за усвояването му в чл. 7.2, а лихвеният процент и
условията за прилагането му в чл. 9. Възраженията на ищеца по отношение на
последното изискване са неоснователни. В чл. 9.2 изрично е записано, че лихвата
се начислява ежемесечно, по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата. Тези условия са достатъчни, за да се определи начина, по който се изчислява
възнаграждението за предоставената сума и въз основа на него може реално да се
изчисли размера на лихвата. Нормата не предвижда изрично задължение за
посочване на общия размер на възнаградителната лихва като стойност и валута,
поради който липсата на такава информация не опорочава договора.
Неоснователно е и възражението за нарушаване на разпоредбата
на т. 10. В чл. 10 от договора е посочен ГПР (43.21) и общата дължима сума от
потребителя (3322.10 лева), като е записано, че при просрочие сумата ще се
увеличи с лихви и разходи по чл. 15. С това са изпълнение изискванията на
нормата за съдържанието на договора, като се разбира, че допусканията, които са
били взети предвид, са за точно изпълнение на задълженията на страните по
правоотношението. Съгласно чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от закона, вземайки се предвид посочените в него (приложението) общи положения и допълнителни допускания. Законодателството
не изиска от кредитодателя да посочва всеки отделен елемент от ГПР, а общата
величина, определена съобразно нормативно предвидената формула. Елементите на
ГПР следват от самия договор за кредит- лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид. Дали те съответстват на посочения в
договора ГПР е въпрос относно правилността на неговото изчисляването, който не
бе повдигнат от ищеца по време на производството. Възражения в тази насока се
правят едва в писмената защита, но посочените пресмятания не могат да бъдат
взети предвид. Записаните 66% представят процентно съотношение на двете
стойности, без да се държи сметка за формулата записаната в закона, за срока на
договора- 24 месеца и за общия размер на кредита- 2598.37 лева.
Изпълни са и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като
в договора са записани всички падежни дати на месечните вноски и тения размер.
По настоящото правоотношение е приложим един лихвен процент- 24.8 и няма
предвидена възможност за неговото изменение, поради което не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми.
Доколкото съдът следи служебно за действителността на
правоотношението, следва да се отбележи, че се констатира спазването и на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК- чл. 12 от договора и на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК- чл. 20 от договора.
Ето защо съдът намира, че договорът е действителен.
Предвид валидността на правоотношението извършените по него
плащания са направени на конкретно правно основание и не се дължи тяхното връщане.
Поради това предявената претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.Г.А., ЕГН ********** срещу „Ти
Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ********* иск за
осъждането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД да
заплати на А.Г.А. сумата от 1011.80
лева- получена без основание във връзка със сключен между страните договор
за потребителски кредит от ****., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба –
25.06.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА А.Г.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Ти Би
Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.00
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.