П Р О Т О К О Л
ГОДИНА 2019г. гр. ВАРНА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
В публично заседание, проведено на 20.03.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
Сложи за разглеждане
докладваното от Председателя НЧХД № 2416
по описа на 6 състав за 2018 година.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На
именното повикване в 14:31 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ч.ТЪЖИТЕЛ: Г.И.Н. - редовно призован, не се явява,
за него се явява адв. Е.Б. от Софийска
Адвокатска колегия, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПОДСЪДИМАТА К.И.М. – редовно призована,
явява се лично.
АДВ.Б.:
Не са налице процесуални пречки по даване ход на делото. Моля да дадете
ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА М.: Да не се дава ход на делото, защото по делото
сте приели във Вашето разпореждане от 07.02.2019 г., че има депозирана частна тъжба от Г.И.Н..
Съгласно чл. 81, ал. 2 тъжбата се подписва от подателя. Подателят, съгласно чл.
80 е пострадалото е лице. Съгласно чл. 74 пострадалото лице е това, което е
пострадало от съответното деяние, описано в частната тъжба. В момента нямаме
подписан документ, наречен частна тъжба от Г.И.Н.. Подписалия адвокат Б. не е
пострадало лице, поради което не е може да бъде подател на така тъжба. Ако се
приеме, че адвокат Б. може да подпише такава тъжба, то чл. 81 казва, че
задължителното съдържание на тъжбата е подателят, лицето, срещу което е подава,
обстоятелствата на престъплението, излиза, че имената на Г.Н., ако той е
пострадало лице не са задължително съдържание на частната тъжба. Такова обратно
тълкуване на чл. 81 от НПК е абсолютно недопустимо. Не може да се прави
аналогия с подаване на искова молба в ГПК от адвокат пълномощник. Там има
изричен текст по чл. 128, т. 1, който казва, че когато се подписва исковата
молба от пълномощник се прилага пълномощното и това указва, че исковата молба
може да бъде подадена от адвокат пълномощник. В случая единствено и само
подателя, който е пострадалото лице може да подпише такава частна тъжба. Освен
това, категорично до момента е установено, че частната тъжба е документ с
невярно съдържание. Ако съдът се занимава с документи с невярно съдържание и по
тези документи образува и дела, и си губи времето в продължение с години да
работи по тези документи с невярно съдържание, включително невярно съдържание,
признато от адвокат Б., то тогава буквално парите, които обществото влага в
дейността на съда, са хвърлени на вятъра пари. Освен това, категорично към
документите, които са приложени към тъжбата, се установява, че не става дума за деяние, преследвано по
частна тъжба, тъй като деянието е извършено от съдия по време на съдебно
заседание на друго дело в Районен съд
Варна. Ако се приеме, че съдията не е извършил това деяние, то тогава и
молбата, адресирана до него от мен също е правомерно и законосъобразно подадена
и не е адресирана нито до адвокат Б., нито до Г.Н., а единствено и само до
съдията. Молбата касае доказателствено искане.
Доказателственото искане не може да бъде деяние. Молбата касае действия,
извършени в съдебен процес, което означава, че ако засяга неправомерност на
деяние, т.е престъпление е извършено престъпление спрямо съдебната система.
Престъпленията спрямо съдебната система са престъпления от общ характер и не са
престъпления по частна тъжба. И накрая, начинът, по който са формулирани
деянията, за които се иска и се търси отговорност, изобщо не касае деянията,
посочени в съответните членове на Наказателния кодекс. Първо, там са предвидени
четири деяния за едното престъпление клевета и пет деяния за другото
престъпление обида, за кое от всичките тези деяния по частната тъжба ние ще
водим дело. И накрая, твърдя, че не отговарям пред адвокат Б. за никакви
деяния, поради което моля да прекратите делото, а ако не го направите, моля да
се направите отвод, защото по никакъв начин подписаното от адвокат Б. в частна
тъжба не касае приетото от Вас, че това е документ по реда на чл. 81, ал. 2 от Г.И.Н..
АДВ.Б.: Ще бъда кратък, госпожо Председател.
Подробно становище съм вземал по-рано по така направените възражения. Поддържам
си становището, по което вече веднъж съм възразил. По отношение на първото
възражение, че тъжбата следва да бъде подписна лично от пострадалото лице,
намирам същото за неоснователно. Подобно изискване в закона не се съдържа. Нещо
повече, да се приеме за вярно това възражение, като цяло обезсмисля изготвянето
на документи, в това число и частни тъжби до съда от страна на адвокати,
защитници, повереници, и така нататък. На следващо място, по отношение на
направеното възражение, че посоченото представлява документ с невярно
съдържание, първо, ще отбележа, че един документ с невярно съдържание трябва да
бъде удостоверителен такъв, в който се удостоверяват факти и обстоятелства от
значение, свързани с възникването, прекратяването, изменението на правни
последици, а частната тъжба, исковите молби и така нататък, всички такива
входящи документи, с които се инициира едно образуване в каквото и да било
производство, съдържат твърдения за съществуването или несъществуването в обективната действителност на дадени
обстоятелства, като подлежат тези твърдения на доказване. Нещо повече, предвид
визираното несъответствие от страна на обвиняемата в настоящото производство, е
направена корекция в съдебно заседание, като практиката на ВКС изрично допуска
в шестмесечния срок на подаване на тъжбата да бъдат правени корекции в нейното
съдържание. Това многократно е подчертавано, като единствено преди това
несъответствието се дължи на една обикновен техническа, при това очевидна
грешка, а не на някакво друго обстоятелство, което се опитва да се вмени у
тъжителя, а лично и у мен. По отношение на правеното възражение дали посочените
деяния представляват престъпления от общ характер или частен характер, считам
това за възражение по същество. Нещо повече, когато една молба и едно изказване
е било адресирано до съответния съд, това не го прави престъпление против
правосъдието, тъй като не се засягат обществени отношения, свързани с
правораздаването в РБългария, а се засягат обществените отношения, свързани с
честта и достойнството на дадено лице, което се явява пострадало от изложените
в подадената молба твърдения от страна на обвиняемата в настоящото
производство. По отношение на обстоятелството за няколко деяния, които са
посочени в частната тъжба, следва да се отбележи, не че спрямо частният тъжител
не съществува императивно задължение да прави правна квалификация в частната
тъжба, още по-малко съществува изискване в закона съдебният състав да се
съобразява с евентуално направена правна квалификация от страна на тъжителя в
подадената от него тъжба. Достатъчно е същият да изложи фактическите
обстоятелства, които са накърнили неговия личен интерес. По отношение на
последното искане за прекратяване на делото на база направените четири
възражения и в условията на евентуалност за отвод на почитаемия съдебен състав,
считам, че посоченото първо не е основание за прекратяване на настоящото
производство, а за да е налице основание за отвод на съдебния състав, следва да
е налице някоя от императивно разписаните хипотези на чл. 29, ако не се лъжа,
от НПК, която да навежда, при това с висока степен на вероятност, че даден
съдия или състав е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото или се
явява необективен или пристрастен при негово разглеждане, или решаване с
окончателен акт. Подобни данни в настоящото производство, ако трябва да бъда
честен и преди това, не съществуват съмнения за пристрастност на съдебните
състави, поради което ще Ви помоля да не уважавате искането за прекратяване на
делото, а още по-малко искането за отвод на съдебния състав.
ПОДСЪДИМАТА М.:
Адвокат, преди образуване на наказателно дело, няма качеството на
повереник, адвокат при писане на частна тъжба, може да бъде единствено
юридически консултант. В момента, в който си положи подписа под нея, без подписа
на лицето, което е пострадало, означава, че частната тъжба, както пише в чл.
81, ал. 2, е подателя на частната тъжба. Г.Н. в съдебно заседание не е
присъствал. Обстоятелствата в частната тъжба се основават именно на този
неверен факт, че той е присъствал, при което ако има корекция, тя беше
направена след шестмесечния срок, т.е ние отново нямаме тъжба, която да е
допустима в рамките на шестмесечния срок от узнаване на съответното деяние.
Защо считам, че трябва да си направите отвод. Във Вашето разпореждане изрично
пише, депозирана частната тъжба от Г.И.Н., но няма такава тъжба. Има тъжба,
подписана от адвокат Б.. Всичко, което вътре пише по отношение на Г.Н., ние не
знаем дали Г.Н. го твърди или не. Твърди го адвокат Б. и се оказва, че то не е
и вярно. Никъде вътре не пише, че тази молба е станала известна на когото и да
било след като съдията го е чела. Отново е невярно обстоятелства. Тази молба аз
съм я подала и съм я адресирала до съдията и съм искала той да допусне
доказателствено искане. Той я чете в съдебно заседание, аз не съм я чела и това
липсва в частната тъжба. Тя е пълна с неверни факти, подписана от лице, което
не е пострадало. Това не е частна тъжба от Г.Н.. Следователно и във Вашето
разпореждане се съдържа неверен факт. Това е основанието ми. Не знам какви
са Ви мотивите, но това е основанието ми
да си направите отвод, защото не е вярно това, което сте записали в
разпореждането. Няма частна тъжба от Г.Н..
С оглед
направените искания и изразените становища на страните, съдът счита, че на първо място следва да бъде поставен въпроса
налице ли са основания за отвод, едва след което да бъде решен въпроса налице
ли са основания за даване ход на делото, като недопустимо е основанията за отвод
да бъдат свързани с евентуалните решения на съда по въпроси, засягащи
конкретното производство по делото. С оглед на това, че не са налице каквито и
да било предпоставки, от които да се направи извод за заинтересованост на съда,
то искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Не са налице никои
от основанията на чл. 29, ал. 1 от НПК, нито някакво друго основание, което да
подлага на съмнение безпристрастността, поради което и да се налага отвод на
съда по чл. 29, ал. 2 от НПК. Действително има практика на ВКС, според която
съдът следва да се отведе от разглеждане на делото, дори и само ако у страните има съмнение от неговата
безпристрастност, но това съмнение следва да почива на някакви обективни факти
извън производството, но не и на съмнения, позоваващи се на решенията на
съдията според това дали те се възприемат за правилни или не от някоя от
страните по делото.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение
искането за отвод.
Съдът счита за неоснователно и искането за
прекратяване на делото на този етап от производството по следните съображения:
С оглед
изложените в днешно съдебно заседание аргументи, както и тези в допълнението
към частната тъжба, съдът не споделя становището, че частната тъжба не е годна
въз основа на нея да бъде образувано наказателно производство от частен
характер, тъй като била подписана от пълномощник. Именно такъв е смисъла на
упълномощаването - да се извършват действия, включително процесуално-правни от
името и за сметка на упълномощителя, поради което без значение е в кой момент
се конституира защитникът като страна по делото и без значение са въпросите
дали после и какъв начин би могла да бъде търсена евентуална отговорност на
лицето, което е подало частната тъжба.
На следващо
място, в днешно съдебно заседание и в отговора на частната тъжба се правят
възражения за това, че същата съдържа неверни обстоятелства. Съдът намира това
възражение за несъстоятелно, тъй като верността на обстоятелствата следва да
бъде проверена в хода на съдебното следствие и именно това е смисъла на
провеждането му.
По същите
съображения съдът счита, че най-рано
в хода на съдебното следствие би могъл да прецени дали става въпрос за
престъпление от общ или частен характер, поради което и това възражение за
прекратяване на наказателното производство на този етап не следва да бъде
уважено.
В
обстоятелствената част на частната тъжба са изложените фактите, въз основа на
които частният тъжител гради обвинението си.
Тези факти са достатъчни, за да може да бъде осъществено правото на
защита, което се гради именно срещу фактите и което реално се упражнява в
момента, включително и с отговора на частната тъжба. В отговора на частната
тъжба е изтъкнато, че липсва конкретизация по коя хипотеза е извършена
клеветата и по коя обидата, но и тук не е ограничено правото на защитата.
Конкретните предложения от правните норми не са част от конструкцията им и
деянията, за които частният тъжител търси наказателна отговорност, са
изчерпателно описани от фактическа страна, а именно срещу фактите се гради
защитата.
Що се отнася до
възраженията за това, че съдията е дал публичност на записаното в молбата и то
това са възражения, които също следва да бъдат преценени едва по съществото на
делото.
Предвид
изложеното, съдът счита, че на този етап от наказателното производство не са
налице предпоставки за прекратяване на наказателното или съдебното
производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът снема самоличността на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА К.И.М. - роден на ***г.,
бълг.гражданка, с висше образование, работи, неосъждана, ЕГН **********
На осн. чл.272 ал.4 вр.чл.254 и чл.255 от НПК
Председателят на състава провери сроковете за връчване на съдебните книжа и
констатира, че същите са спазени.
СЪДЪТ констатира, че на подсъдимата М. е бил
изпратен препис от допълнението към частната тъжба с призовка от 20.02.2019 г.
Същата е отказала да я получи с аргумента, че призовката е от Шести състав,
който се е отвел по делото. Счита, че това невръчване на допълнението към
частната тъжба не нарушава правото й на защита, тъй като на първо място, сама
тя се е поставила в положение да не го получи на 28.02.2019г. и на следващо
място, то е многократно до момента връчвано. Видно е, че и в днешното съдебно
заседание подсъдимата М. се защитата и по отношение на това допълнение.
С оглед горното, съдът намира, че книжата са връчени
в срок.
На осн. чл.274 ал.1 от НПК СЪДЪТ
разясни на страните правото им на отвод.
На осн. чл.274 ал.2 от НПК СЪДЪТ
разясни на страните процесуалните им права.
АДВ.Б.: Нямаме искания за отводи. Към настоящият
момент нямаме други доказателствени искания. Поддържаме тъжбата и предявения
към нея граждански иск, както и всички доказателствени искания, ведно с
направените уточнения.
ПОДСЪДИМАТА М.:
Звукозаписът от заседанието от 09.05 се пази в
по мое искане в НЧХД № 991/2018 г., затова моля да бъде изискан и да бъде
прослушан в съдебно заседание. Моля да приемете всички писмени документи като
доказателства. Моля да приемете всички доказателства, които съм приложила към
досега подадените молби, чийто входящи номера съм изброила и дати в отговора на
частната тъжба. За сега моля да не назначаването преводач от руски език. Цялото
обвинение намирам за несъстоятелно, в резултат на което от частната тъжба
доказателствената тежест е изцяло на тъжителя и изоставам на тях да доказват.
Аз съм дала достатъчно документи, които оспорват всякакви оплаквания за обиди,
клевети, защото деянията на частния тъжител са такива, че предизвикат
непрекъснато съдебни спорове за защита на законни права на всички участници в
споровете с него, които са и собственици в тази сграда. Аз съм единствено
пълномощник на собствениците в тази сграда. Няма как, като адвокат да отговарям
за това, че защитавам своите клиенти. Граждански иск няма как да бъде установен
в настоящото дело, защото ще го затрудни. Достатъчна е тежестта на това, че
евентуално трябва да се защитавам срещу девет неконкретизирани обвинение за
клевета и обида. При условие, че Г.Н. не присъства в съдебно заседание на
09.05.2018 г. на какво основание допускате обидата като налично
извършено деяние, за да го разглеждате по настоящото дело.
АДВ.Б.: Уважаема госпожо Председател, по
представените множество писмени доказателства към отговора на частната тъжба съм
длъжен да изразя становище, така или иначе вече са предадени на съда и няма
проблем да останат в кориците на делото, но считам, че същите са напълно
неотносими към предмета на доказване по настоящото производство и с тях
единствено се цели да се превърне настоящият казус повече в гражданскоправен,
отколкото наказателноправен, което не трябва да се случва в настоящото
производство. Оставям на преценка на съда. Вече становище по всяко едно от тях
ще взема в хода по същество. По отношение на направеното възражение за частен и
общ характерът съдът се произнесе. Това е абсолютно възражение по същество,
като в хода на съдебното следствие се установяват тези факти и обстоятелства. По
отношение на присъствието на частния тъжител Г.Н. в съдебно заседание, както
вече подчертах и няколко пъти преди това, практиката на ВКС допуска така наречената
задочна, неприсъствена обида, когато изпълнителното деяние е осъществено по
такъв начин, по който обективно е възможно думите, изразите, които накърняват честта
и достойнството на дадено лице да стигнат до него и това се е случило. Този факт
дали са направени по такъв начин да достигнат до това лице е въпрос по съществото
на делото и за същия ще бъдат събирани доказателствени средства, доказателства,
в хода на съдебното следствие. След събирането на тези доказателство, почитаемият
съдебен състав ще решава достигнали ли са или не обидните думи до частния тъжител.
Аз считам, че е повече от очевидно, при положение, че е подадена частната
тъжба, че са достигнали до частния тъжител тези думи. Това за мен лично е
безспорен факт, че те са достигнали до него. Най-малкото и препис от молбата,
която е подадена до съда по НЧХД № 991/2018 г. не само един, ами по 100
различни начини е разбрал и това ще го доказваме в хода на съдебното следствие.
Това не е основание за допускане на частната тъжба.
ПОДСЪДИМАТА М.:
Проблемът не е в това дали той някога е разбрал, че има такова
доказателствено искане по време на делото, в което аз съм защитник на подсъдимата.
Проблемът е в това, че в частната тъжба пише, че той присъства на съдебното
заседание и чувайки се обижда. Значи частната тъжба лъже. При това положение,
че ще докажат, че той след десет дена разбрал еди какво си, е абсолютно без
значение. Те са приложили протокол от съдебно заседание и там пише, че той не
присъства, а в тъжбата пише, че той присъства. Те ще доказват, че той по-късно
е разбрал, а в частната тъжба това не го пише. Точно по тази причина в частта
на обидата трябва да бъде прекратено делото.
АДВ.Б.:
Това
твърдение е поправено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че гражданският иск не е
достатъчно конкретен, за да бъде приет в този му вид, тъй като се претендират
две отделни престъпления и различни деяния и би следвало сумите да бъдат конкретизирани
за всяко едно от тези деяния. В този си вид гражданският иск е предявен
недостатъчно ясно и дава възможност на представляващия частния тъжител да го
конкретизира.
ПОДСЪДИМАТА М.: Госпожо Председател,
извинявайте, че ви прекъсвам, но ако гражданският иск върви едновременно с
престъпното деяние в частната тъжба, неговата конкретизация, всички негови
обстоятелства също трябва да бъдат в шестмесечния срок.
Съдът счита, че сроковете за предявяване на
гражданския иск са регламентирани в ГПК, не са изтекли и няма пречка гражданският
иск да бъде предявен по всяко време до изтичане до предвидената от закона давност,
включително и да бъде конкретизиран в този срок.
АДВ.Б.: Ще конкретизирам иска, предявен с
частната тъжба, както следва. По отношение на престъплението по чл. 148, ал.2,
вр.ал.1, т.1 и т. 2, вр.чл. 147, ал. 1 от НК в размер на 50 000 лева и за
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК също в размер на 50 000 лева,
като спрямо двата претендираме и законната лихва върху сумата от датата на
деянието до окончателното погасяване на задължението за изплащането на
обезщетението.
ПОДСЪДИМАТА М.:
Това не е конкретизация. Това са нови искове по отношение на двете деяния,
които Вие сте определили във Вашето разпореждане, което е извън шестмесечния
срок, в резултат на което гражданските искове са недопустим, тъй като са
предявени извън шестмесечния срок за подаване и вписване в частната тъжба.
Съдът вече се е произнесъл по отношение на
срока за предявяване на гражданския иск и счита, че същите са допустими, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск, предявен от Г.И.Н. чрез адвокат Е.Б. срещу К.И.М. за сумата
в размер 50 000 /петдесет хиляди/ лева, обезщетение на причинените
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието по чл. 148, ал. 2 вр. ал.1, т. 1 и т. 2 вр.чл. 147, ал. 1 от НК.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск, предявен от Г.И.Н. чрез адвокат Б. срещу К.И.М. за сумата
в размер 50 000 /петдесет хиляди/ лева, обезщетение на причинените
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр.чл. 146, ал. 1 от НК.
КОНСТИТУИРА Г.И.Н. в качеството на граждански ищец в
наказателния процес, действащ чрез процесуален представител адвокат Е.Б..
Съдът, предвид допустимостта и относимостта на исканията
на частният тъжител за събиране на доказателства, счита, че следва да уважи
исканията за разпит на свидетели и за приобщаване на приложенията към частната
тъжба, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели трима
души при режим на довеждане за следващото съдебно заседание от страна на
частния тъжител.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото протокол препис от съдебно заседание
на 32 наказателен състав от 09.05.2018 г. по НОХД № 991/2018 г. и молба с
входящ номер 30584/08.05.2018г.
Исканията да
бъде задължена подсъдимата да представи данни за родителите си, с оглед необходимата
справка за съдимост и исканията за издаване на съдебно удостоверение, с което
да се снабди частния тъжител от Софийска адвокатска колегия с копие от дисциплинарните
наказания, съдът счита, че на този етап следва да остави без уважение, като ще
бъдат разглеждани по-нататък в съдебното производство.
Предвид горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да бъде
задължена подсъдимата да представи данни за родителите си, с оглед необходимата
справка за съдимост, както и искането за издаване на съдебно удостоверение, с
което да се снабди частния тъжител от Софийска адвокатска колегия с копие от
дисциплинарните наказания.
Съдът счита, че следва да даде възможност на К.М.
да изгради защитата си, поради което и следва да уважи исканията й за
приобщаване приложенията към отговора на частната тъжба, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представените писмени
доказателства с отговора на исковата молба.
ПОДСЪДИМАТА М.: Госпожо Съдия, моля формулирайте
всички документи към съответните молби. Тук не са описани всички документи към
съответните молби. Аз непрекъснато представям и допълнителни други
доказателства. Освен това, най-важното звукозаписът от това заседание.
Съдът счита, че следва да бъдат приобщени към
доказателства по делото приложенията, описани към отговора на частната тъжба, депозиран
в съда на 05.02.2019 г., както и към всички други отговори.
Съдът счита, че следва да бъде дадена
възможност на подсъдимата да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при
условията на водене.
На този етап от
производството съдът счита, че не се
налага да бъде изискван звукозаписът от заседанието от 09.05.2018 г. като това
искане ще бъде преценено по-нататък в производството.
Предвид
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА в качеството на свидетели трима души
при режим на довеждане за следващото съдебно заседание от страна на подсъдимата.
ОСТАВЯ без уважение искането за изискване
звукозапис от заседание, проведено на 09.05.2018 г., като това искане ще бъде
преценено по-нататък в производството.
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото копия на писмо от Община град
Бяла от 21.12.2018г., протокол за трасиране, означение и координиране границите
на поземлен имот 07598.305.407 по кадастралната карта на град Бяла, скица за
имот № 305, извадка от bg.map, снимка от google earth, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 101, том V, рег. № 1512, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 72, том 4, рег. № 8661, дело № 594/2010 г., удостоверение за
пълна проектантска правоспособност, заповед № 067/13.04.2001 г. от Агенция по
кадастъра град София, застрахователна полица № 13180182700000039 от Алианц
България, комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени
имоти 07598.305.407, геодезическа снимка на ПИ 7589.305.407 и сгради с
идентификатори 7598.305.407.1, 7598.305.407.2 и 7598.305.407.3, обяснителна
записка, изчисления на подробните точки от полярната снимка, ръчна скица,
геодезическа снимка на обекта, координатен регистър на подробните точки,
файлове с цифровия модел на обекта, заключение на съдебно-техническа експертиза
по гражданско дело № 8679/2018 г. по описа на ВРС, съдебно-техническа
експертиза от инж. П.М.по гр.дело № 6485/2018 г. по описа на ВРС, заявление за
издаване на заповед за изпълнение до ВРС по чл. 410 от ГПК от 15.03.2018 г.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение до ВРС по чл. 417 от ГПК от
15.03.2018г., заявление за издаване на заповед за изпълнение до ВРС по чл. 410
от ГПК от 20.03.2018 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 22.03.2018 г., писмо от Община град Бяла до инж. Веселин Нинов с
изх.№ РД 7000-417/06.06.2018 г., скица.
ПОДСЪДИМАТА М.: Госпожо Председател, другото
дело приключва и ще унищожат записа. Разпореждането на съдията е този запис да
се пази до приключване в Районен съд на делото. При това положение е време да
го изискаме. Звукозаписът ще покаже какво е моето участие в тази обида и
клевета, която те твърдят, че е бил нанесена. Само съдията взема отношение по
тези въпроси.
АДВ.Б.: Уважаема госпожо Председател, считам, че изпълнителното деяние е
ясно формулирано. Същото е изписано в писмена молба от страна на подсъдимата,
адресирана до съда по НЧХД № 991/2018 г. и същата е поддържана в съдебно
заседание с обстоятелства, видни от самия протокол като писмено доказателство,
приложено по настоящото дело. НПК изрично подчертава, че протоколите имат официална
доказателства сила за това какво се е случило в съдебно заседание, като ако
някоя страна твърди, че нещо, отразено в протокола не се е случило или се е случило
нещо, което не отразено в протокола, разполага със срок да отстрани това. Към
настоящия момент обстоятелствата по делото се доказват по един ясен начин с
представения протокол от съдебно заседание, поради което аз лично считам, че не
че е недопустимо, но е процесуално ненужно изслушването му.
Съдът, като намери искането за допустимо,
независимо от това, че би могло да се прецени, че не е безусловно необходимо за
правилното решаване на делото, счита, че следва да даде възможност на
подсъдимата да изгради защитата си въз основа на желаните от нея доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от 32 състав звукозапис от съдебно
заседание, проведено на 09.05.2018 г. по НЧХД № 991/2018 г.
ПОДСЪДИМАТА М.: Само да добавя, че именно защото
протоколът не отразяваше каквото се е случило в съдебно заседание, аз съм подала
молба за поправка, но съдията отказва и в следващото съдебно заседание на 4 юни,
по мое искане, разпореди да се запази записа.
АДВ.Б.: Нямам други доказателствени
искания.
ПОДСЪДИМАТА М.: Нямам други
доказателствени искания.
СЪДЪТ
приканва страните към спогодба.
ПОДСЪДИМАТА М.: В момента, ако
се стигне до спогодба, излиза, че оттук нататък аз, когато защитавам подсъдим,
трябва да мълча, не мога да правя доказателствени искания.
СЪДЪТ счита, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Ч.ТЪЖИТЕЛ И ГР.ИЩЕЦ ДОКЛАДВА Ч.ТЪЖБА И ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
ПОДСЪДИМАТА М.: Разбирам
обвиненията против мен. Желая на дам обяснения. В какво се състои проблема.
Имаме водено дело две години в Районен и Окръжен съд Варна. Имаме постановени две
решения, имаме заведени други дела, по които са издадени обезпечителни заповеди,
но нито двете съдебни решения се спазват от тъжителя, нито двете обезпечителни
заповеди се спазват от тъжителя. Аз правя искане от съдията да ми позволи да им
задам въпрос защо не ги спазват, а тя отказва, при което аз правя
доказателствено искане. Моля да се установи дали разбира съдържанието.
Настоящият тъжител, който Вие приемате Г.Н., че е тъжител по това дело, е тъжител и по НЧХД № 991/2018 г. Подсъдимата
там е една от етажните собственици чрез свое ЕООД, а именно М.Максимова. Аз съм
нейн защитник. С тази етажната собственост работя от 2015г. През 2015 г. и 2017
г. двама етажни собственици на апартамент 111 и на 55 проведоха дело на две
инстанции - гражданско дело № 10952/2015
г. във ВРС и въззивно гражданско дело № 780/2017 г. във ОС-Варна. По тези две
дела, двете съдебни инстанции констатираха, че нямат затворен жилищен комплекс
в тези сгради А и Б, наречени хотелски комплекс „Силвър бийч“, град Бяла. В
резултат на това не може общите събрания, които се провеждат, съвместно на двете
сгради да бъдат законни. Второ, не може тези две сгради да се считат затворен
жилищен комплекс, защото са започнали да се проектират, няма инвестиционно
замисляне, няма проект, няма строителство преди да бъде създадена нормата по
чл. 2 от ЗУЕС. Напротив, от 2003 и 2009 г. текат тези процеси и чл. 2 от ЗУЕС
липсва, в резултат на което няма затворен жилищен комплекс. Една сграда трябва
да бъде построена като такава, за да може да се ползва като такава. В резултат
на това десетте евро на кв.м, които тъжителят, чрез свое дружество „Миг Маркет“,
като инвеститор, твърди, че трябва да му се плащат, не следва да му се плащат.
Заведохме впоследствие дела срещу решение на Общо събрание, което той
организира и ръководи „Миг Маркет“ ООД и на това общо събрание бяха взети
решения „Миг Маркет“ да бъде управляваща компания, „Миг Маркет“ да се грижи за почистване
и поддържане, на „Миг Маркет“ да се плащат 10 евро на кв.м. Съдът постанови с
обезпечителна заповед, че спира тези решения. На друго Общо събрание,
последващо, пак организирано от „Миг Маркет“ се потвърди, че трябва да се
плащат 10 евро на кв.м пак с обезпечителна заповед се спря изпълнението на това
решение, текат делата, не са приключили с влезли в сила решения. В същото време
този тъжител, заедно с Г.Спиридонова, управител на етажната собственост на
сградата заведоха срещу този етажен собственик М.М.дело от частен характер
затова, че тя с поведението си в сградата довела до там, че ги обиждала,
клеветяла. От друга страна, че организирала останалите собственици да не плащат
тези 10 евро на кв.м, при което след като няколко заседания текат, събират се отново
документи като тези тук, включително свидетелски показания, в един момент моля
съдията да попита частните тъжители да ги задължи да дадат обяснения, като
вътре в делото има граждански иск. Ако в наказателното производство частният
тъжител не е длъжен да дава обяснения, по ГПК този, който предявява граждански
иск, фактически ищец, той може да бъде задължен да дава обяснения. Съдията
обаче доказа. При това положение, преди следващо съдебно заседание, пуснах
молба до нея, като казах, че трябва да установим причина, поради която двамата
частни тъжители се оплакват от подсъдимата, че тя предизвиквала всички тези
проблем при налични две решения по делото от 2015 г. и от 2017 г. и две
обезпечителни заповеди, на основание на които той не може да се оплаква, че не
му се плащат тези 10 евро, защото са спрени тези решения на общите събрания на
етажната собственост, включително той не може да твърди, че е управляваща
компания. Той не може да твърди, че ще извършва пропусквателния режим, защото
също е спряно решението той да извършва поддръжката и охраната на сградата.
Всичко това е спряно. Представила съм по онова дело, представила съм и тук тези
решения, и тези обезпечителни заповеди. По какъв друг начин да формулирам доказателственото
искане, освен да се назначи вещо лице, което да установи причината, поради която
те не спазват тези решения. Дали не ги разбират, ако ги разбират, значи те са
отговорни, че не спазват тези решения и няма за какво да се оплакват в частни
тъжби, че били клеветени и обиждани, когато някой казва, че няма да плати,
защото ти не си такъв за какъвто се представяш. Той е етажен собственик, както
всички останали, макар и с 52 апартамента. Друг въпрос е вече толкова дела, включително
по едно от тях има вещо лице, което каза с документите по делото по никакъв
начин не може да се установи собствеността на „Миг Маркет“, но това е въпрос,
който също съм изложила достатъчно обстойно. Не сме доказали и досега, че „Миг
Маркет“ е собственик на всички тези обекти, за които твърди, че е собственик. С
доказателственото искане дали разбират съдържанието, дали не го разбират, ако
не го разбират, каква е причината, нямат правна култура или нямат психическата
и умствената способност да разберат какво пише в тези съдебни документи. В края
на краищата съдът до момента доказва, че сам не спазва собствените си актове.
Никакви нови доказателства не текат по делата, по които водим тези въпроси, включително
и шест апартамента заведоха дела, за да си върнат тези 10 евро на кв.м. По всяко едно от тези дела съдиите не признават
решенията от 2015 г. и от 2017 г., че няма затворен жилищен комплекс. Напротив,
пререшават този въпрос. Затрупала съм ги с доказателства. Представила съм и на
Вас. С всички тези доказателства отново се потвърждава, че няма затворен жилищен
комплекс. Първото решение, което излезе с какво пренебрежение към
доказателствата, с какво пренебрежение към закона, подала съм в момента молба
за явна фактическа грешка, твърди например в договорите, по които се плащат 10
евро на кв.м се съдържат еди какви си услуги, които аз не считам, че трябва да
се съдържат в тези договори и в същото време тези договори не били нищожни.
Като има вътре дейности, за които ти взимат 10 евро на кв.м, но тези дейности
не са такива по чл. 2 по ЗУЕС задължителни, как тогава тези договори да са нищожни.
Еди кои си доказателства, без да ги изброява съдията, няма да се предвид. В
края на краищата с тези три молби за явна фактическа грешка, допълване и
тълкуване, де факто, се получава абсолютен нерегламентиран извод от съдията, че
е налице затворен жилищен комплекс, че не са нищожни тези, по които са платени 10
евро на кв. м. Тя пише вътре „не зачитам решенията от 2015 г. и от 2017 г., защото
„Миг Маркет“ не е била страна по делото. Напротив, страна по делото е цялата
етажна собственост. От едната страна са двамата етажни собственици, а от
другата - цялата етажна собственост. Тези решения важат за цялата етажна собственост.
Както и да е, връщаме се на заседанието от 09.05.2018 г., подала съм молбата до
съдията, съдията вероятно се е запознала с тази молба преди делото, въпреки
това я изчете по време на делото. Когато
каза, че няма да удовлетвори тази молба, тя каза за мен няма съмнение, че
двамата тъжители са с достатъчно интелектуален капацитет, поради което аз не
поставям под съмнение, че те разбират съдържанието на тези решения, разбират
съдържанието на обезпечителните заповеди. Добре, при това положение, след като
вече тя прие, че двамата разбират съдържанието и няма защо да се установя защо
го разбират или не, какви са другите причини да не го спазват, то тогава е
за ясно, че те няма за какво да се
оплакват. Има написани съдебни решения, има написани обезпечителни заповеди, тях
въобще не ги интересува това и правят точно обратното на това, което е
забранено с обезпечителните заповеди и на онова, което пише в двете съдебни
решения. Ето това е смисъла на това, което се случи на 09.05.2018 г. в съдебно
заседание по НЧХД № 991/2018 г. Така че аз не виждам защо, като адвокат
защитник, да не търся варианти, изходи, с които да защитавам моята подсъдима.
Аз не съм казала, че те не разбират. Аз казах на съдията да установим защо те не
се спазват. Дали не разбират, дали разбират, обаче не искат да спазват или
разбират, но нямат достатъчно правна култура да оценят колко е задължително да
спазват тези съдебни документи. Тя каза „не, за мен те имат интелектуален
капацитет, поради което те разбират съдържанието на тези документи“. А че не ги
спазват вече води до неоснователност на тамошната тъжба. В случая за какво се
обижда, аз съм защитник и аз съм длъжна да защитавам с всички сили и средства
моята подсъдима. Отправям искания към съда и той преценява дали да ги уважи или
не. В този смисъл излиза, че аз трябва да мълча по време на наказателни дела.
Това е изключено. Казвам Ви, това е доказателствено искане, нищо друго. То не
може да бъде предмет на престъпно деяние.
АДВ.Б.: Искам да направя кратко изявление.
ПОДСЪДИМАТА М.: Като се защитавам сама и като съм
подсъдима имам право във всеки един момент и на съдебното следствие да правя
обяснения.
На въпроси на адв.Бистрев: Така изготвената
от Вас молба, входирана в съдебно заседание, Вие поддържате ли я в цялост
посочената молба от 09.05.2018 г. лично?
ПОДСЪДИМАТА М.: На 09.05.2018 г. със съдията сме
водили спор как да се установи защо не се спазват съдебните актове, за които
става дума в искането ми за доказателствено искане и само това е предмет на
Вашата тъжба. Така че няма защо да говоря по останалите обстоятелства в другата
молба. Останалите обстоятелства от тази молба са винаги придружени с
доказателства и аз давам обяснения по тях. В момента предмет на тъжбата е само
доказателственото искане. Това сте вписали или сега ще разширявате предмета на
тъжбата. Как отново да се чудя как да събирам доказателства за всичко останало.
На въпроси на адв.Б.: В подадената от
Вас молба, която сте подържали и сте спорили със съдията в съдебно заседание, съдържат
ли се думите, че частният тъжител по НЧХД № 991/2018 г. Г.Н. е осъществявал и
продължава да осъществява самоуправство, рекет и изнудване, които се съдържат
на лист 1 в тази молба?
ПОДСЪДИМАТА М.: Трябва да погледна въз основа на
какви доказателства го твърдя. Не са приключили прокурорските преписки за
отнетия достъп, не са приключили прокурорските преписки за спрения ток. По
отношение на спрения ток е образувано 4009/2018 г. дознание, което се води в
Четвърто РУ. Там са повдигнати обвинения. Освен това, има друго наказателно
дело по отношение на апартамент 26 и 25 с пострадало лице К.У., което съвсем
скоро по НЧХД № 991/2018 г. заяви, че вече са в съдебна фаза затова, че са му отнемали достъпа. При това
положение, като ти спрат тока и като ти отнемат достъпа и аз представям
доказателства, че обясненията за спиране на тока и отнемане на достъпа до
апартамента ти са именно това, че не плащаш 10 евро на кв.м, че нямаш сключени
индивидуални договори с „Миг Маркет“, дружеството на тъжителя, при това
положение как да се окачестви тази дейност. Това е. Образувани с дознания,
образувани са прокурорски преписки, вървят наказателни дела, не са мои
окачествяванията. Те са по наши сигнали, образувани и вървят по съответния
наказателен общ характер и развитие на тези процеси. По делото с К.У.и Г.Н.
каза, че е обвиняем. Опитаха се да го сплашат по време на разпита по НЧХД № 991/2018
г. и му поискаха да си заяви фейсбук страница, като имаме предвид, че по НЧХД №
991/2018 г. фейсбук страницата на подсъдимата е пипана. Няма значение кой и как
я е пипал, но след като има повдигнато обвинение по въпроса за онова, което е
вкарано вътре на нейната страница, ми веднага стана ясно какво му гласят и на
него, при положение, че тече НОХД. Заради това, че е опитах да обясня, че това
са лични данни, не трябва да се изискват от този свидетел, защото той се
чувства застрашен, ме глобиха. Толкова е тежко производството там, макар че приключва.
В миналото заседание глобиха адвокат Марковски с 500 лева. Непрекъснато ни
глобяват.
АДВ.Б.: Моля съдът да се снабди служебно с информация
от Районен съд град Варна и от Окръжен съд Варна, налице ли са към настоящия момент
висящи неприключили наказателни дела от общ характер срещу частния тъжител Г.Н. за извършено самоуправство, рекет и изнудване.
Отделно от това, същото искане да бъде отправено към Районна или Окръжна
прокуратура град Варна да се установи дали са налице образувани или неприключили
към настоящия момент, всъщност да се установят всички прокурорски преписки,
образувани срещу лицето Г.И.Н., които не са приключили към настоящия момент.
ПОДСЪДИМАТА М.: Към доказателствения материал съм
представила писмото на прокуратурата към прокурорска преписка № 8228/2018 г., с
което писмо ни уведомяват, че на Г.Н. му е връчен протокол по чл. 65 от Закона
за МВР да не извършва самоуправни действия по отношение на „Студио 19“, един от
обектите в сградата, които останаха без ток, беше им спрян тока. Представила
съм и прокурорското постановление по тази преписка, в което изрично пише, че Г.Н.
е спрял тока. Г.С.му е дала ключа, а той е спрял тока. Питат го вътре в
прокурорското постановление знае ли дали има неплатени сметки за ток, тогава
той казва „не“, тогава защо спира тока. След това, делото, което е за К.У.,
следва да бъде не за самоуправство, рекет и изнудване, а трябва да бъде за побой,
защото този човек беше пребит на Общото събрание на сграда Б, където отиде като
пълномощник на един от собственици в сградата, и това го обясни в свидетелските
си показания по НЧХД № 991/2018 г. Така че по принцип, ако правите проверката,
направете я по отношение на Г.Н. по принцип какви дела има от наказателни общ
характер дела, тъй като така се установяват фактите, че му се повдигат и по-тежки
обвинения.
Страните заявиха, че нямат повече
въпроси към подсъдимата.
Съдът счита, че не следва да уважи
доказателственото искане за проверка на това какви наказателни производства се
водят срещу това лице, тъй като това не се налага за правилното решаване на
делото. Към настоящия момент, безспорно в съдебно заседание се установява, че
молбата, описана в частната тъжба, е депозирана от адвокат М. в Районен
съд-Варна на 08.05.2018 г. пред 32 наказателен състав и същата е поддържана и
разглеждана на 09.05.2018 г. пред същия състав на РС-Варна.
Съдът споделя становището на адвокат М.,
изразено в днешно съдебно заседание и изрично в отговора й на частната тъжба и
допълнението към нея, че когато деяние, набеждаващо в извършване на престъпление
е извършено пред надлежен орган на властта, то същото засяга обществените интереси,
свързани с правосъдието, а не лични и частни интереси, поради което и следва да
бъде разследвано в производство от общ, а не от частен характер. В случая в
частната тъжба се претендира набеждаване в престъпление, което е извършено пред
съд. Съдът безспорно е надлежен орган на властта, поради което описаното в
частната тъжба деяние не следва да се преследва по частен ред и съдът в това
производство не е компетентен да се произнесе дали са осъществени останалите
елементи от състава на престъпление по чл. 286 от НК или не са осъществени, тъй
като единствен компетентен да стори това е прокурора.
Тази преценка,
съгласно НПК, може да бъде направена единствено в хода на съдебното следствие
по реда на чл. 287, ал. 7 от НПК, но не и във фазата на разглеждане на делото
като съдия докладчик. Във фазата на съдия докладчик е допустимо прекратяване
единствено на наказателното производство, което се свързва с липса на
престъпление, докато в настоящия случай следва да бъде прекратено съдебното
производство, за да бъде дадена възможност на единствения компетентен орган, а
именно прокуратурата, да се произнесе извършено ли е или не престъплението, описано
в частната тъжба.
Предвид изложеното и на основание чл.
287, ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НЧХД № 2416/2018 г. по описа на ВРС, 6 състав.
ИЗПРАЩА материалите по НЧХД № 2416/2018 г. на
Районна прокуратура – Варна.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15.40 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: