Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2116 /04.12.2019 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар И. Л. и прокурор Х.К.
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело №
2128/2019 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.К.И. с ЕГН
********** *** против решение № 914/17.07.2019 година по н.а.х.д. № 1237/2019
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-0769-006212/19.02.2019 година на началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД - Бургас на МВР (НП).
С НП, на Т.И., за нарушения на чл. 119 ал. 1,
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „а“ и чл. 123 ал.
1 т. 2 б. „г“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179
ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 5, чл. 175 ал. 1 т. 5 и отново чл. 175 ал. 1 т. 5
от ЗДвП, са наложени следните административни наказания: по първото нарушение
„глоба“ в размер на 200 лева, а за второто и третото – по 150 лева „глоба“ и 2
(два) месеца „лишаване от право да управлява МПС“ за всяко от тях или общо за
всички нарушения – „глоба“ в общ размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца.
Касаторът поддържа, че решението е
незаконосъобразно. Според него, съдът не е обсъдил нито едно конкретно
възражение относно несъставомерността на деянието от гледна точка на § 5 т. 30
от ДР на ЗДвП, по (не)прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както и по други доводи,
изложени в жалбата и в хода на съдебното производство. Заявява, че решението е
необосновано, тъй като не е направен анализ защо не е възприета тезата на И.,
формулирана при обжалването, както и че не е проявена необходимата процесуална
активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена в срок и от надлежна страна.
С НП, Т.И. е наказан за това, че на 17.09.2019
година, около 14:08 часа, в град Бургас, на кръстовището на улица „Христо
Ботев“ и улица „Сливница“ в посока улица „Княз Борис I“ управлява
собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № А 7755 МК като на пешеходна
пътека на улица „Христо Ботев“, до ДНА, сигнализирана с пътна маркировка М 8.2:
не пропуска преминаващата по нея пешеходка К.М.В.с ЕГН ********** и допуска
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с нея; като участник в ПТП с пострадал
човек не уведомява компетентната служба на МВР за произшествието; след като е
превозил пострадалото лице до лечебно заведение, не се връща на мястото на ПТП.
РС е приел, че оспореното наказателно
постановление е издадено при спазването на установените в ЗАНН правила. Съдът е
приел също, че от представените доказателства – видеоклип, изготвен от Център
за видеонаблюдение към Община Бургас, писмените доказателства, както и от свидетелските
показания на свидетелите В. и В. се доказват по несъмнен начин нарушенията,
извършени от водача.
Решението е правилно.
Механизмът на ПТП е установен по несъмнен начин
от съда в хода на съдебното следствие по време на заседанието на 02.05.2019
година и на 17.06.2019 година посредством разпита на свидетелите В. и В., както
и чрез предявяване на изготвения видеозапис на произшествието, представен към
преписката чрез възпроизвеждането му пред страните. От тези доказателства се
установява, че при преминаване през кръстовището, при завой наляво, И. е
блъснал с автомобила си свидетелката В. в задната дясна част от тялото. При
сблъсъка първоначално пострадалата е паднала по гръб върху лявата част от
предния капак на МПС, при което е получила удар в тилната зона на главата, а
впоследствие от инерцията на съприкосновението се е свлякла пред автомобила,
преустановил междувременно движението си.
След удара В. е била качена в автомобила на И. и е била откарана за
преглед при лекар, когото тя е посочила. И. не се е завърнал на мястото на ПТП
и не е уведомил органите на МВР за възникналия инцидент. Така установените
факти описват от обективна и субективна страна всяко едно от нарушенията, за
които е наказан касатора.
Неоснователно е възражението на И., че решението
на РС е постановено при неизяснена фактическа обстановка и има бланкетни
мотиви. Напротив, съдът е положил необходимите усилия да установи всички
релевантни обстоятелства по делото и е обсъдил относимите доказателства, като е
изложил и мотиви защо кредитира едни за сметка на други (напр. данните в
показанията на свидетеля В. за сметка на тези в показанията на свидетеля Е.).
Съпоставил е свидетелските показания на пострадалото лице с отразеното в изготвеното
съдебно – медицинско удостоверение, в което са описани травмите, претърпени от
нея, както и с видеозаписа, намиращ се по настоящото дело.
Съдът основателно е отхвърлил исканията за
назначаване на експертизи в съдебното производство, направени от процесуалните
представители на жалбоподателя. Исканията за допускане на съдебно – медицинска
експертиза и съдебно – техническа експертиза са обусловени от предположението,
че В. е пострадала при самостоятелно падане, без да е докосната от автомобила
на И., но от представения видеозапис по делото не остава никакво съмнение, че В.
е ударена от него при правомерно пресичане на пешеходна пътека и случилото се е
ПТП по смисъла на § 5 т. 30 от ДР на ЗДвП (събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети).
Не е налице твърдяното процесуално нарушение,
неотчетено от РС, изразяващо се в несъответствие на правната квалификация на
деянието по АУАН и по НП, предвид твърдението на жалбоподателя, че по акта е
било посочена като нарушена единствено разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, а
в НП деянието е било определено като ПТП. В АУАН изрично е посочено, че с
действието си спрямо пострадалото лице И. е допуснал ПТП, че като участник не е
уведомил службите на МВР, а след като е превозил В. за оказване на медицинска
помощ не се е завърнал обратно на мястото на инцидента. Тези констатации са
възпроизведени дословно в НП, като им е дадена съответната правна квалификация
и съдът не открива никакво словесно и юридическо несъответствие между акта и
постановлението. Дори да е налице някакво разминаване в начина на описание на
нарушението по АУАН и по НП – при установеност на обстоятелствата по
нарушението, на извършителя и вината му, на основание чл. 53 ал. 2 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да издаде НП.
От жалбоподателя не са опровергани и
отрицателните факти, установени от актосъставителя - че след възникване на ПТП Т.И.
не е уведомил органите на МВР за случилото се, както и че не се е завърнал на
мястото на произшествието, за които нарушения законосъобразно е бил санкциониран.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, защото деянията не
се различават по особеностите на извършването си от типичните случаи на
нарушения на чл. 119 ал. 1, чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „а“ и
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „г“ от ЗДвП.
Решението на РС следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 914/17.07.2019 година по н.а.х.д. № 1237/2019
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: