Р Е Ш Е Н И Е
№………............../…………….......2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника
Христова,
като разгледа докладваното
от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело
№ 317 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. №
49768/08.07.2019г. от Я.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ф.Д. – ВАК срещу Решение № 2653/14.06.2019 по гражданско дело №
15559/2017 на ВРС, с което, на основание чл. 30 от ЗН, е намалено извършеното с нотариален акт № 165, том I, дело № 139 от 05.05.2016 г. на
нотариус Д. С., с район на действие ВРС,
вписан в рег. на НК под № 192, дарение,
прикрито с продажба от наследодателя ***Д. в полза на М.Я.Ж. на недвижими имоти
– 1/3 идеална част от поземлен имот
с № 10135.5504.105 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД –
18-73/23.06.2018 на изп. Директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *,
с площ от 266 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – средно застрояване, с номер по предходен план № 1174
и граници на имота: с идентификатор 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106,
10135.5504.114, както и 9/20 идеални
части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по
КККР на гр. Варна, одобрен със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 на изп.директор
АГКК, с адрес гр. Варна, ул. *** № *, етаж първи, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.5504.105 с предназначение –
жилище, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 90 кв.м. при съседни
имоти – на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите части от
сградата и правото на строеж върху поземлен имот с 46766,58 лева, като е възстановена запазена част на Я.В.Я. и
Д.В.Я. от наследството на ***Д., починала на ***г. в размер 46766,58 лева.
Искат
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
намалени не само последното, а всички извършени дарения от наследодателката ***Д. в полза
на М.Я.Ж., до размера на запазената част като последната бъде възстановена не в
стойностно изражение, а в дробна част - по 1/6 идеална част за всеки един
от двамата Я.В.Я. и Д.В.Я., или общо
1/3, на следните недвижими имоти – 1) 1/2ид.ч.
от: втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
с идентификатор 10135.5504.105.1.2, находяща се в гр. Варна, кв. „****“, ул.
„****“ № *, състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалет, заедно с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под сервизните
помещения на първия етаж, заедно с гаража
в сградата, с идентификатор 10135.5504.105.1.3., 1/2 ид.ч. от общите части
на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по
плана на гр. Варна, кв. *** с идентификатор 10135.5504.105, с площ по КК
266кв.м., дарен чрез нотариален акт №
18, том XVI,
дело № 4974/09.06.1975 на варненски нотариус, поправен с нотариален акт № 8,
том I, дело № 8/14.03.2014 на
нотариус Н.С., акт № 8, том XII,
дело № 2290/14.03.2014 на СВ – Варна; 2)
1/20 ид.ч. от самостоятелен обект с
идентификатор 10135.5504.105.1.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. „***
№ *, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.105, с предназначение: жилище, апартамент на едно
ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, дарени с договор,
обективиран в НА № 164, том I,
дело 138/05.05.2016 на норатиус Д.С., акт № 103, том XXVI, дело № 5494/05.05.2016 на СВ –
Варна; 3) 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 10135.5504.105, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, с площ от 266 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно
застрояване, с номер по предходен план 1174, и граници: имоти с идентификатори
10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106 и 10135.5504.114, както и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *,
етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид.
10135.5504.105, с предназначение: жилище, брой нива на обекта 1, със застроена
площ от 89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, с
припадащите му се идеални части от общите части от сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, дарени чрез нотариален акт № 165, том I, дело № 5499/05.05.2016 на
нотариус рег № 192/ВРС, прикрити с договор за покупко-продажба, акт № 108, том XXVI, дело № 5499/05.05.2016 на СВ –
Варна.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М.Я.Ж., чрез адв. П.В., в
който е изразено становище, че въззивната
жалба е допустима, но неоснователна, тъй като липсва законово основание
за намаляване на всички безвъзмездни разпореждания с 1/3 идеална част. Правилно
е прието ,че намалението следва да бъде извършено в стойностно изражение.
Постъпила е също
така въззивна жалба с вх. №
47422/27.06.2019 от М.Я.Ж., ЕГН **********, адрес *** , чрез адв. П.В., срещу
Решение № 2653/14.06.2019 по гражданско дело № 15559/2017 на ВРС, в частта,в която, като е прието, че при обективиран в нотариален
акт № 165, том I, дело № 5499/05.05.2016 на нотариус Д.С., акт № 108, том XXVI,
дело № 5499/05.05.2016 на СВ – Варна, договор за покупко-продажба, същият е
нищожен, като симулативен, но прикрива
дарение, то е намалено с 46766,58 лева,
като е възстановена запазена част на Я. и Д. Я. от наследството на В. Д.,
починала на ***г., на осн. чл.
30 от ЗН, както и в частта, в която е
осъдена да заплати на Я.В.Я. и Д.В.Я. разноски в размер на 3448.00 лева.
Счита, че изводите на съда са неправилни и не съответства на приетата
фактическа обстановка. Сключеният между нея и наследодателката договор е за
продажба и тя и съпругът й са превели цялата уговорена продажна цена по нейната
сметка с три превода през м. 08.2016г.. В. Д. е теглила суми, във връзка с
откритото й през м.10.2016г. тежко
онкологично заболяване. То е наложило специфични изследвания, престой в
болнично заведение, продължително и скъпо лечение и сумите са били употребени
за това. Майка й е превела само сумата от 3995.97лв., която може да се приеме, че е дарение. Съдът не е
обсъдил прецизно събраните по делото доказателства, поради което е стигнал до
извода за доказана симулация и това е предмет на спора пред ВОС. Не е оспорила
факта на дарението на 1/3ид.ч. от дворното място и искането за намаляване на
дарението е основателно в тази част. Не
спори и относно искането за намаляване на дарението, извършено с НА № 103, т.
26, д. № 5498/2016г. По този начин и
съдебно-деловодните разноски от първа инстанция следва да бъдат намалени, тъй
като М.Ж. с поведението си не е дала повод за предявяване на иска, защото още с
отговора на исковата молба е заявила, че признава част от претенцията. Иска
намаляване на извършените предшестващи дарения съгласно чл. 33 от ЗН и
присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор
от Я.В.Я. и Д.В.Я., чрез адв. Ф.Д., в който е изразено становище, че въззивна
жалба с вх. № 47422/27.06.2019 е неоснователна, тъй като симулативността на
процесната сделка е доказана не само въз основа на банковите преводи и тегления,
но и със свидетелските показания. Сочи още, че твърдението за преведената на
21.11.2016 г. сумата от 3995,97 лева, от сметка на В. Д. по сметка на М.Ж. може
да представлява дарение е преклудирано. Твърди се, че е преклудирано и
твърдението, че теглените суми са ползвани за скъпоструващо лечение, както и,
че епикризата от 28.10.2016 г. не е представена своевременно.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 93311/13.11.2019г. от Я.В.Я.,
ЕГН ********** и Д.В.Я.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Ф.Д. – ВАК срещу Решение № 5017/19.11.2020г. по гр.д. № 15559/2017г.
на ВРС, с което на осн. чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грашка в решение № 2653/14.06.2016г., като в диспозитива се чете,
както следва: „Възстановява запазената част на Я.В.Я.,
ЕГН ********** в размер на 1/6 от наследствената маса, или
сумата от 23383.29лв. и Д.В.Я., ЕГН **********, в размер на 1/6 от
наследствената маса, или сумата от 23383.29лв. от наследството на ***Д., поч.на 28.03.2017г., на осн.
чл. 30 от ЗН“. Заявяват, че поддържат изцяло подадената от тях въззивна жалба
срещу основното решение , ведно с допуснатата поправка в него. Поддържат
заявеното искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Отново сочат, че възстановяването следва да стане в дробна част, а не в парична
стойност, доколкото не са налице предпоставките за приложение на чл. 36, ал. 1
и 2 от ЗН. Искат намаляването да стане до размер на 1/6 за всеки от двамата, от
всички подавени на М.Я.Ж. имоти.
В писмен отговор М.Я.Ж., ЕГН ********** ***,
чрез адв. П.В. сочи това, че с подаданата от насрещната страна въззивна жалба
не се въвеждат нови възражения, а се поддържат направените с подадената вече
въззивна жалба. В този смисъл тя поддържа изложеното в подадения от нея писмен
отговор и въззивна жалба.
В с.з. на 23.03.2021г. страните, действащи чрез
процесуалните си представители, а въззивниците и в писмена защита поддържат
подадените от тях въззивни жалби и писмените си отговори на въззивните жалби на
насрещната страна. Двете страни молят за присъждане на сторените разноски. М.Ж.,
чрез процесуалния си представител прави възражение за прекомерност на
заплатеното от Я.Я. и Д.Я. адвокатско възнаграждение.
ВОС взе предвид следното:
В исковата си
молба Я.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ф.Д. са невели твърдения, че с ответницата М.Я.Ж. са наследници по закон на ***Д. ЕГН **********,
поч. на 28.03.2017г. С договор за дарение, обективиран в НА №
18/09.06.1975г. на варненски
нотариус, поправен с НА № 8, том I, рег. № 348, дело № 8/14.03.2014 г. на нотариус Н.С.
наследодателката ***Д. и съпругът й Я. С. Д. са дарили на М.Я.Ж. правото на
собственост по отношение на втори етаж от двуетажната жилищна сграда в гр.
Варна, кв. „****”, ул. “***”, № *, с идентификатор 10135.5504.105.1.2, заедно с
избеното помещение под сервизните
помещения на първи етаж с площ от 7кв.м., гаража с идентификатор
10135.5504.105.1.3, 1/2ид.ч. от общите части на сградата и 1/3ид.ч. от дворното
място с идентификатор 10135.5504.105. Собствеността е придобита от дарителите
на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 43,
т. XIV, дело №
5637/26.12.1969 г., страна по който е само Я.
С. Д., но по време на брака му с ***Д., сключен на 03.12.1951г., следователно представлява имуществена общност,
съгласно чл. 13, ал. 1 от СК 1968г. Закупили дворно място от 216 кв.м., в гр. Варна, ул. „***”, № *, заедно с построената в него къща, представляващо парцел
Х-694, в кв. 54, по плана на кв. ***, при съседи:
парцели ХI-695, IХ-693, VIII-701 и улица.
Понастоящем в поземления имот съществува двуетажна жилищна сграда, построена
след покупката на имота, въз основа на издаден позволителен билет № 259/19.10.1970 г. за строителство по стопански начин на
жилищна сграда от изба и първи етаж, като незаконните
елементи от първия етаж и вторият етаж на сградата са узаконени с акт за
узаконяване № 19/24.03.1975 г. на Инспекцията за държавен и технически
контрол - гр. Варна.
Първият етаж и 2/3ид.ч. от дворното място, които обекти са извън дарените
през 1975г., останали собственост на Я. С. Д. и съпругата му ***Д., до смъртта
на съпруга на 03.10.1983г. Собствената му 1/2ид.ч. е останала в собственост
единствено на сина им В. Я. С., предвид
разпоредбата на чл. 14, ал. 7, предл. 2 от СК и заявения отказ от наследство от
страна на дъщерята , настояща ответница-М.Я.Ж., вписан в особената книга при
ВРС под № 152/1985г. Синът В. Я. С.починал на 02.03.2004г. и оставил за свои
наследници по закон преживяла съпруга и двамата ищци- Я. В.Я. и Д.В.Я..
След смъртта на съпруга си Я. С. Д., ***Д. останала собственик на 1/3ид.ч.
от дворното място и на 1/2ид.ч. от първи жилищен етаж, както и на избения етаж,
без гаража и избата от 7кв.м., разположена под сервизните помещения на първия
етаж, като последните са предмет на дарението от 1975г. Правото й на
собственост е било удостоверено с НА № 17, т. 3, дело № 559/2205.2008г. на
нотариус Д. С., поправен с НА № 34, т.
5, дело № 794/10.07.2008г. на нотариус Д. С..
С два договора за дарение от
05.05.2016г. ***Д. се е разпоредила изцяло с притежаваното от нея недвижимо
имущество. Първият договор сключила с НА № 164, т. 1, дело № 138/2016г. на
нотариус Д. С.. Предмет на този договор
е само 1/20ид.ч. от от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „***”, № *,
етаж 1, находящ се в сграда с ид. 10135.5504.105.1,
разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, с предназначение: жилище,
апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот. С дарение, прикрито като продажба, обективирано в НА № 165, т. 1, дело № 139 /2016 г. на
нотариус Д. С. , ***Д. прехвърлила на
своята дъщеря М.Ж. 1/3 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 10135.5504.105,
с административен адрес гр. Варна, ул. „***“ № *, с площ от 266 кв.м, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана,
с начин на трайно ползване - средно застрояване, с № 1174 номер по предходен план и граници имоти: 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135. 5504. 106 и 10135.5504.114, както
и 9/20 ид. части от самостоятелен обект с
идентификатор 10135.5504.105.1.1. Твърди се, че уговорките в нотариалния акт за
възмездно прехвърляне на правото на собственост, включително уговореното бъдещо плащане на посочената в текста на
нотариалния акт продажна цена от 25000 лева, което не е осъществено, са симулативни и прикриват действителните уговорки
между страните за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху имота по договора от наследодателката на
ответницата. Привидният договор за продажба
е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД,
като съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, следва да се приложат правилата относно
прикритото съглашение за дарение.
Към датата на смъртта си, на ***г., наследодателката В. Д. не е притежавала имущество, поради което в масата по чл. 31 ЗН
следва да се включат само подарените на ответницата имоти: 1/2 ид. част от
подареното имущество, описано в НА № 18, том XVI, дело № 4974 от 09.06.1975 г.: втори етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв.
***, ул. „***“ № *, избено помещение с площ 7
кв.м, находящо се под сервизните
помещения на първия етаж, гараж в сградата, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от
216 кв.м. по НА и 266 кв.м., по действащата кадастрална
карта; подареното имущество, описано в НА № 164, т. 1, дело № 138/05.05.2016 г.на нотариус Д. С. и НА № 165, т.1, дело № 139 от 05.05.2016 г. на нотариус Д. С.,
представляващо 1/2ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КК и КР на гр. Варна и
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № *, етаж първи, находящ се в сграда с №
10135.5504.105.1, разположена в поземлен
имот с № 10135.5504.105, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ 89
кв.м, при съседни самостоятелни обекти:
под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно
с припадащите му се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и 1/3 ид. част от описаното в нотариален
акт № 165, т. 1, дело № 139 от 05.05.2016 г. дворно място,
представляващо: поземлен имот с №
10135.5504.105, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, с площ от 266 кв.м. с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване
- средно застрояване, с номер по предходен план 1174, при граници: 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106 и
10135.5504.114.
Молят се да им бъде възстановена запазената част от
наследството на ***Д., като бъдат намалени извършените от наследодателката
безвъзмездни разпореждания в полза на М.Я.Ж., включително и по отношение на
договора за продажба, обективиран в НА № 165, т. 1, дело № 139/05.05.2016г. на
нотариус Д. С., прикриващ дарение, до
размера на 1/3ид.ч. общо, или до 1/6ид.ч. в полза на всеки един от тях двамата.
В писмен отговор по реда
на чл. 131 от ГПК ответницата М.Я.Ж., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.В. не
оспорва, че с ищците са наследници по закон на В. И. Д. и, че тя е извършила
трите разпоредителни сделки с имуществото си. Не е спорно и построяването на
жилищната сграда в дворното мястко. Не се спори още и за квотите в
съсобствеността, посочени в исковата молба. Основателна е претенцията за
възстановяване на запазената част до размера на 1/3ид.ч. или по 1/6ид.ч. за
всеки един от ищците по отношение на имота по дарението с НА № 164, т. 1, рег.
№ 1531, дело № 138/05.05.2016г. на нотариус Д. С.. По отношение на дарението с НА № 18, т.
16, дело № 4974/1975г. на варненски нотариус сочи следното: Както е посоечно в
исковата молба, през 1969г. Я. Д. е закупил дворното място в гр. Варна, ул. „***”,
№ *, ведно с построената в него жилищна сграда. Съществуващата сграда е била
съборена през 1971г. и на нейно място, с оглед издаденото разрешене за строеж
от 19.10.1970г. за построяването на един етаж с изба, е постороена новата
сграда, състояща се от гараж, първи и втори етажи. Въпреки, че разрешението за
строеж е било издадено на Я. Д., тя и съпругът й със собствени сили и средства
изградили сградата, при наличието на уговорка с родителите й, че ще придобият
собствеността по отношение на гаража и втория жилищен етаж. След извършване на
стоителството е било издаден акт за узаконяване на сградата от 24.03.1975г. В
изпълнение на съществуващите уговорки, на 09.06.1975г. родителите й прехвърлили
собствеността на втория етаж. Формално договорът бил оформен като дарение. Със
съпруга си, те винаги се отнасяли към жилището и гаража, като собствени.
Владели са ги и от 1972г. до момента са ги придобили по давност. По отношение
на дарението на 1/3ид.ч. от дворното място не се спори, поради което искът за
възстановяване на запазената част на ищците е основателен. Що се отнася до
разпоредителната сделка, обективирана в НА № 165, т. 1, рег. № 1533, дело № 139/05.05.2016г. на
нотариус Д. С., видно тя е
покупко-продажба. Невярно е твърдението, че покупната цена не е платена. В. И.а
Д. е имала разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и по тази сметка със съпруга
си Ж. Ж.й превели с няколко превода продажната цена.
Не възразява за
възстановяване на запазената част от 1/6 за всеки един от ищците по отношение
на 1/20ид.ч. от първия етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5504.105.1.1 и по отношение на 1/3ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5504.105. Моли се да бъде приет
искът за неоснователен в останалата част и да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
След анализ на събраните доказателства и като взе предвид
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
От представения по първоинстанционното дело НА № 43, том XIV, дело 5637/1969 г. на варненски нотариус, за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че Я. С. Д. е закупил къща с дворно място, находящи се в гр. Варна, ул.
„****“ № *, представляващо парцел Х-694, в кв. 54, по
плана на кв. ***, при съседи: парцели ХI-695,IХ-693, VIII-701 и улица.
Видно от удостоверение №
АУ044530ВН/22.05.2017г., изд. от Община Варна, Я. С. Д. е сключил граждански
брак с ***Д. на 03.12.1951г.
Представен е позволителен билет № 259/19.10.1970г. за строеж в гр. Варна.
ул. **** *, кв. 54, парцел № Х-694, с който е позволно на Я. С. Д. дя построи жилищна сграда етапно
строителство на изба и първи етаж.
Видно от акт за узаконяване № 19/24.03.1975 г. е узаконен построения през лятото
на 1972г. първи и втори етажи на двуетажната двусемейна жилищна сграда на Я. С.
Д. в парцел Х-694, в кв. 54, по плана на гррр. Варна.
От удостоверение за сключен граждански брак, изд.въз основа на акт за
граждански брак № 295/21.03.1971г. на длъжностното лице по гражданско състояние
при ГНС-Варна се установява, че Ж. В.Ж. и М.Я.Ж. са съпрузи от
21.03.1971г.
От представения НА № 18, дело 4974/1975 г. на варнески нотариус, за дарение на недвижим имот, поправен с НА № 8, том I, рег. № 348, дело № 8 от 14.03.2014 г. на нотариус Н. С. , се установява, че Я. С. Д., със съгласието на
съпругата си ***Д. е дарил на дъщеря си М.Я.Ж. втория
етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.
Варна, кв. ***, ул. „****“, състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалет,
заедно с мазата от 7 кв.м, находяща се под сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в
сградата, 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. ***.
От приетото по първоинстанционното дело удостоверение
за наследници № АУ045013АС/23.05.2017г., изд. от
Район *** при Община Варна се
установява, че Я. С. Д. е починал на 30.10.1983г. и е оставил за
наследници по закон своята съпруга В. Д., поч. на ***г., дъщеря си М.Я.Ж. и сина си В. Я. С., поч. на 02.03.2004г. Наследници
на В. Я. С. по закон са неговата съпруга К. Д. С. и синовете му Я.В.Я. и Д.В.Я..
От удостоверение № 152/1985 от 28.05.2014г., изд. от ВРС
се установява, че е вписан отказ на М.Я.Ж. от наследството, останало след смъртта на баща й Я.
С. Д., поч. на 30.10.1983г.
С НА за собственост № 191, дело 559/2008 г. на помощник нотариуса на
нотариус Д. С., поправен с НА № 34, дело 794/2008г. на нотариус Д. С., се установява, че В. Д. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от дворното
място, съставлаващо ПИ № 1174, по КП на 28 м.р. на гр. Варна, цялото с площ от
216 кв.м. по предходен документ
за собственост, а по скица 257кв.м.,
идентичен с парцел Х-694, кв. 54, по стария план, заедно с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж и избен етаж /без мазата
от 7 кв.м./, разположени в жилищна сграда, построена в дворното място, с площ от 89 кв.м.
От представения по първоинстанционното дело НА № 164, рег.
№ 15312, дело 138/2016 г. е видно, че ***Д. е дарила на
дъщеря си М.Я.Ж. 1/20 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5504.105.1.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, етаж първи, находящ се в сграда с №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.5504.105, с предназначение:
жилище, със застроена площ 89 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 165, рег. № 1533, дело 139/2016 г., ***Д. е продала на М.Я.Ж. собствените си идеални части, а именно: 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 10135.5504.105, с административен адрес гр. Варна, ул.“****“
№*, с площ от 266 кв.м, с номер по
предходен план 1174, и граници: 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106
и 10135.5504.114, както и 9/20 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1, с административен адрес гр. Варна, ул.“****“ №*, етаж първи , с площ от 89кв.м., за сумата от 25000.00 лв. ***Д. си е запазила безвъзмездно ползване
на даряваните ид.ч. от имота, докато е жива. Уговорено е продажната цената,
че ще бъде платена от купувача по банковата сметка на продавача в срок до 15.05.2016
г.
От представените по първоинстанционното дело вносни
бележки е видно, че на 23.08.2016
г. М.Я.Ж. е превела
по сметка на майка си ***Д. сумата от
9227.21 лв., а на 25.08.2016 г. Ж. В. Ж. е превел по сметка на ***Д. сумата от 14057.00 лв. и М.Я.Ж. е превела по сметката на ***Д. сумата от 1706.00 лв.
или общо 24990.21лв.
Пред ВРС са разпитани две групи свидетели: Й. Я. Й.и Р. Д. Р.,
двамата без родствдо и дела със страните и К. Д. С.-майка
на ищците, водени от ищците и И. В. К.-сестра на съпруга на ответницата и А. В. А.-първи
братовчед на съпруга на ответницата, водени от ответницата.
Свидетелят Й. Я. Й.сочи,
че е познавал В. Д. и съпругът й Я. Д. и има впечатления от имота им в ***, ул.
„***”, № *, понеже са съседи. Къщата им е в съседство с неговата,
находяща се на ул. **** **. Построили къщите си горе-долу по едно и също време,
през 1971-1972г. Тяхната къща била
построена от бащата и майката на В. о и М.-чичо Я. и баба В.. На строежа
най-много работели Я. и жена му. Я. бил
бил строител. Събирали се комшии, помагали, и “някакви работници се мяркаха“. По време на
строителството М.Я. не живеела там. След като направили къщата М. и Ж. заживели в нея, на втория етаж, а отдолу
живеел брат й -В. о. Не е виждал Ж. по
време на строителството. Първият етаж бил за В. о, а втория за М.. В. о ползвал първия етаж със семейството си.
Един ден, почти със сълзи на очите баба В. му казала, че е дарила половината
от етажа на В. о, на М.. Като я попитал как така е прехвърлила част от етажа на
В. о, тя отклонила въпроса: „Не ме питай“. Не е споменавала да е получавала
пари.
Свидетелят Р. Д. Р. също е съсед на Я. и В. Димитрови.
Къщите им са през една. Съседите им си построили къщата през 1971-1972г. Състояла
се от два етажа, таван и маза. С В. о израснали заедно. Почти всеки ден били на
строежа. Свидетелят не е виждал М.Я. и съпруга й да вземат участие на стрежа.
По време на строежа те двамата живели на квартира в ***. Парите за строежа
давали родителите на В. о. По професия баща му бил строител. Виждал комшии и
колеги на чичо Я. да помагат в строителството. Първият етаж бил за В. о,
вторият за сестра му М..
Свидетелят К. Д. С.-майка на ищците сочи, че с В. о сключили брак през 1984 г. Бащата му бил починал предната година, а със
свекърва си живеели в една къща до смъртта
й. Когато сключили брак се установили да
живеят на първия етаж в къщата на ул. „***”,
№ * със свекърва й. Когато се родило и второто им дете свекърва й се качила на
таванския етаж. На втория етаж живеела М.
със семейството си. От съпруга си, от майка
му и от сестра му знае, че къщата е била построена от свекъра й Я. и свекърва й
В.. От свекърва си знае, че като построили къщата и я узаконили, вече не можело
семейство да притежава повече от едно жилище и втория етаж дарили на дъщеря си,
непосредствено след узаконяването. Съпругът й бил убеден, че първият етаж е за него. Същото казвала и свекърва й. През 1985г. М. направила отказ от
наследството на баща си и тогава свекърва й и мъжа й твърдели, че тя няма
повече претенции към този имот, защото на нея са й дарили каквото й се полага.
Съпругът й не се притеснявал, че сестра му ще има претенции. Няколко месеца преди
да почине свекърва й поръчала дограма за стаята на големия си син на първия
етаж. Като дошла дограмата свекърва й се разстроила и й казала: „Знаеш ли дарих
частта си от етажа на М.“. Споделила,
че са я взели и са я накарали да я дари, като й казали, че според закона трябва да й преведат пари, но
имали уговорка тя да им ги върне, което
направила и им върнала парите, които са й били преведени. След смъртта й не били открити
налични суми пари.
Свидетелят И. В. К.-сестра на съпруга на М.Ж.-Ж. В.сочи, че М. и брат й живеят в къщата в *** от както са се събрали. Баща й на М. имал една
стара къща, която съборили. Баща й дал мястото, той бил строител, участвала в
строежа и баба В., но и брат й участвал с лични средства. Родителите им също помагали за строежа. Като се леели плочи, така по съседски викали всички да
помагат. Уговорката с родителите на М. били, родителите да строят, М. и Ж. да участват
в строежа с пари и къщата ще е за Ж. и М.. Като построили къщата брат й Ж. и М.
заживяли на втория етаж, а на първия дядо Я. и баба В.. После баба В. се
преместила на таванския етаж, а на първия етаж се установил брат й на М. като
се ожинил. После баба В. слязла
на приземния етаж. На първия етаж останали Я., Д. и майка им. Не е живял друг на втория етаж. М. била 17-18 годишна като се омъжила за брат й. Не
работела. Парите за строежа били от Ж. и родителите й, които живеели на село.
Не знае дали е било прехвърлено някакво право на собственост на брат й,
обяснявайки незнанието си със семейния характер на нещата, за които няма
информация. Не знае М. да е правила отказ от наследството на баща си. Сочи, че
тя самата е ходила 3-4 пъти на плочата на строежа, както и съпругът й.
Свидетелят А. В. А., който е първи братовчед на Ж. В.сочи, че М. ***, от както си построили къщата. Ж. имал уговорка с тъста си-от него мястото, а Ж. да построи
къщата. Бил си събрал парите, имал нужната сума. Тъстът му участвал и като
строител, но Ж. наемал и други майстори, общи работници. Поддържа: „“Ж. сам с
негови средства построи къщата“. Свидетелят също е помагал в строителството-да
се разтоварят тухли, да се забърка бетона. Уговорката между Ж. и тъста му била след като построят къщата, да му препишат единия етаж-втория.
От тогава заживели с М. на втория
етаж. Заявява, че всичко
това знае от Ж.. Пак от него зднае, че Я. не е участвал със средства, защото нямал. Споделя,
че в семейството на Ж.,
според свидетеля имало напрежение, защото Ж. си дал парите, а никой не му
прехвърля етажа. После нещата се оправили.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че В. Д. е била титуляр по сметки с IВАN ВG53SТSА930000242463 и ВG14SТSА93000023808585. Сметка ВG53SТSА930000242463
била открита на 07.03.2017 г. и поради липса на движение закрита на 06.06.2018г.
По сметка ВG14SТSА93000023808585 постъпила на 23.08.2016 г. Сума в размер на 9227.21лв., предведена от сметка на М.Я.Ж., с основание „транзакция, закриване на спестовен влог". На 25.08.2016
г. М.Я.Ж. извършила превод в размер на сумата от 1706.00 лв. с основание „продажба на имот". Отново на 25.08.2016
г., този път Ж. В.Ж. извършил превод от сметката на В. И.а Д. в размер на 14057.00 лв., с основание „продажба на имот".
От същата
сметка ***Д. теглила на 10.10.2016 г. 5000.00 лв, на 18.10.2016 г.- 2000.00 лв.,
на 10.11.2016 г.- 2000.00 лв.; на 14.11.2016г.-10000.00лв. От сметката на 21.11.2016г. ***Д. превела
по сметката на М.Я.Ж. сумата от
3995.97 лв., с основание
„закриване на разплащателна сметка, транзакция по спестовен
влог на друго лице".
М.Ж. е
била титуляр на три банкови сметки в периода от 01.08.2016г. до 31.12.2017г.,
по една от които на 25.08.2016 г. постъпила сумата от 1706.00 лв. от
„Клавис" - поръчка обратно изкупуване на дялове, на 17.11.2016 г. – 10000.00 лв.–касово захранване от М.Ж.. По втората й сметка на 21.11.2016 г. постъпила
сумата от 3995.97лв. - превод от сметка ВG14SТSА93000023808585 на В. Д.. По третата сметка сметка не
е имало постъпили суми.
За периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2017 г. Ж. В.Ж. е имал две разплащателни сметки в „Банка ДСК" ЕАД и една разплащателна сметка в
„ЦКБ" АД. По едната му сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД са постъпвали суми от пенсия и
ДФ „Земеделие“. За същия период по втората му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД са постъпили следните суми: на 11.11.2016 г. – 9000.00 лв. от М.Я.Ж. с посочено основание „продажба на животни", на 17.11.2016 г. – 1950.00 лв. -
транзакция между собствени сметки и 5800.00 лв. захранване на сметка и
на 07.12.2016 г. - 500 лв. - транзакция между
собствени сметки. По сметката в „ЦКБ“ АД
наличност и движение в периода не е имало.
Пред ВРС е изслушано заключение по
допуснатата СОЕ, с оглед установяване стойността на процесиите имоти съгласно НА № 18/1975г.
на варненски нотариус, поправен с НА
№ 8/2014 г. на нотариус Н. С. е: 1/3 от ПИ с идентификатор № 10135.5504.105 в размер на 15906.50 лева, гараж в размер на 19600.00 лева, маза в размер на 1709.00 лева, или общо 37215.50 лева. Стойността на процесния имот съгласно НА № 164/2016 г. е, както следва: 1/20 от първи етаж в размер на 5151.60 лева. Стойност
на процесните имоти съгласно НА № 165/2016 г. е: 1/3 от ПИ с идентификатор 10135.5504.105 в размер на 15906.50 лева, на 9/20ид.ч. от първи етаж в размер на 46364.40
лева, или общо 62270.90 лева. Стойност на процесиите имоти-дворно място, първи и втори етаж,
гараж и маза съгласно НА № 18/1975 г., поправен с НА № 8/2014 г., съобразно частта
на В. Д. от ½ е в размер на 137825.00лв. Това заключение е
дадено към 28.03.2018г., вместо към момента на откриване на
наследството-28.03.2017г. и поради тази причина не следва да бъде ценено от
съда.
Поради горната причина пред ВОС е
изслушано заключение по повтовно допуснатата СОЕ, дадено компетентно и
безпристрастно и ценено от настоящия състав като неоспорена от страните. Вещото
лице поддържа, че пазарната стойност на имотите, предмет на дарението по НА № 18/1975г. на варненсски нотариус, поправен с НА № 8/2014г. на
нотариус Н.С., или за 1/3ид.ч. от дворното място, втори етаж, изба от 7 кв.м. и
гараж към 23.08.2017г. е в размер на 147968.00лв. Пазарната стойност на имота, предмет
на дарението по НА № 164/2016г. на нотариус Д.С. или за 1/20 от
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5504.105.1.1 към 28.03.2017г. е в
размер на 5084.00лв., а правото на строеж-48.25лв. Пазарната стойност на имота, предмет
на договора по НА № 165/2016г. на нотариус Д.С. или за 9/20 от самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.5504.105.1.1 към 28.03.2017г. е в размер на
45756.00лв., а правото на строеж-52.15лв. Според вещото лице стойностното
изражение на наследствената маса,
включваща оценката на дворното място от 216.00кв.м., дворното място от
266.00кв.м., първи етаж, маза с изба от 7кв.м., ведно с правото на сдтроеж,
втори етаж и гараж е в общ размер на 214369.00лв., за 1/3-71,456.00лв. и за
1/6-35728.00лв. Оценен е и полусутерен от 30кв.м., като пазарната стойност е
13080.00лв.
Съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 30 от ЗН.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена
част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването
им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения,
с изключение на обичайните дарове.
Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за наследници № АУ045013АС/23.05.2017г., изд. от
Район *** при Община Варна се
установява, че Я. С. Д. е починал на 30.10.1983г. и е оставил за
наследници по закон своята съпруга В. Д., поч. на ***г., дъщеря си М.Я.Ж. и сина си В. Я. С., поч. на 02.03.2004г. Наследници
на В. Я. С. по закон са неговата съпруга К. Д. С. и синовете му Я.В.Я. и Д.В.Я.. Няма спор също, че наследници на В. Я.Д. са дъщеря й М.Ж. и синовете на починалия й син В. Я. С.
по право на заместване-Я.В.Я. и Д.В.Я..
Те са лице със запазена част по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗН.
Не се спори още и за това, че към момента на придобиване правото на собственост върху недвижимия имот с НА № 43, т. 14, дело № 5637/26.12.1969г. на
варненски нотариус, купувачът Я. С. Д. е
бил сключил граждански брак с ***Д., и това се установява от удостоверение
№ АУ044530ВН/22.05.2017г., изд. от Община Варна, според което те са съпрузи от
03.12.1951г. и следователно собствеността е принадлежала общо на двамата съпрузи, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК
от 1968 г. След смъртта на Я. С. Д. през 1983 г., призовани да го наследят
при равни части по 1/2 са неговите деца - М.Я.Ж. и В. Я. С., тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., когато
преживелият съпруг наследява заедно с
децата на починалия, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. М.Я.Ж. е
направила отказ от наследството, останало от баща й Я. С. Д.,
уголемявайки дела на брат си. Единствен наследник на дела на баща им е останал В. Я. С..
С
осъществяване на сделките, обективирани в нотариален акт № 18, дело 4974/1975
г. на варненски нотариус, поправен с нотариален акт № 8, том I, рег. № 348, дело
№ 8 от 14.03.2014г. на нотариус Н. С., нотариален акт №
164, т. 1, рег. № 1531, дело 138/2016 г. на нотариус Д. С. и нотариален акт № 165, т. 1, рег. № 1533, дело 139/2016 г. на нотариус Д. С. се установява, че М.Я.Ж. е придобила правото на
собственост върху следните недвижими
имоти: втория етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв.
***, ул. „****“, № 7, заедно
с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под сервизните помещения на
първия
етаж,
гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3ид.ч.от дворното място, цялото с площ от 216 кв.м, съставляващо
парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на
кв. ***, 1/20 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1, с административен адрес: гр. Варна,
ул. „*** № *, етаж
първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификотор 10135.5504.105, с
предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3,
над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно с припадащите му се ид. части
от общите части на сградата й от правото на
строеж върху поземления имот, 1/3 ид. ч. от поземления имот с № 10135.5504.105, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, с площ от
266 кв.м., с трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - средно
застрояване, с номер по предходен план 1174, и граници: имоти с идентификатори
10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106
и 10135.5504.114, както и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5504.105.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, етаж
първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид.
10135.5504.105, с предназначение: жилище,
брой нива на обекта 1, със застроена площ от 89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над
обекта 10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите части от
сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Придобивайки собствеността по силата
на извършените сделки, М.Я.Ж. не може да се позове на придобивна давност, доколкото за придобиване по давност на правото на
собственост върху дадена вещ може да се
говори, когато това право не е придобито вече по друг начин; недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост
на друго основание, след като вече
го е придобил. Твъденията на Ж., че е
придобила собствеността по силата на изтекла в нейна полза на придобивна давност
в периода от 1975г. до момента е неоснователно. Неоснователни,
като недоказани са твърденията й, че новата къщата е построена със средства,
вложени от съпруга й и затова са собственици на втория етаж, прехвърлен от баща
й и майка й. Придобиването на собствеността поради това, че Ж. Ж.е вложил лични
средства не може да се установява с гласни доказателства. Дори и да е
допустимо, свидетелят А. В. А. няма преки впечатления, а пресъсъздава
споделеното му от Ж. В.Ж.. Не следва да бъдат ценени и показанията на
свидетелката И. В. К., които ценени при условията на чл. 172 от ГПК, остават
неподкрепени от други доказателства по делото и са дадени с оглед изхода на
спора и в интерес на снаха й М.Ж..
Видно, по силата на договори за
дарение, обективирани в НА № 18, дело 4974/1975 г. на варненски нотариус, поправен с НА № 8, том I, рег. № 348, дело № 8 от
14.03.2014г. на нотариус Н. С. и НА № 164, т.
1, рег. № 1531, дело 138/2016 г. на нотариус Д. С. М.Ж. е придобила правото на собственост по отношение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда
в гр. Варна, кв. ***, ул. „****“, заедно
с избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под сервизните помещения на
първия етаж, заедно с гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата
и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото
с площ от 216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. ***, както и 1/20 ид.ч. от обекта с идентификатор 10135.5504.105.1.1,
с адрес: гр. Варна, ул. „*** № *,
етаж първи.
Придобиването на собствеността върху 1/3 ид. ч. от поземления имот с № 10135.5504.105, с адрес: гр. Варна,
ул. „***“ № *, с площ от 266 кв.м и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1,
с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, етаж първи, със застроена площ от 89 кв.м. , видно от НА № 165, т. 1, рег. № 1533, дело № 139/05.05.2016 г., е станало по силата на сключения
между ***Д. и дъщеря й М.Я.Ж.. Ищците са направили възражение за нищожността на договор за покупко-продажба поради симулация,
на осн. чл.
26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като е привиден и прикрива дарение, което първоинстанционният съд е намерил за основателно. Настоящият състав споделя напълно изводите на ВРС.
Предявяването на нищожността чрез възражение предпоставя необходимостта
от произнасяне по едно преюдициално правоотношение, по което съдът по
необходимост следва да вземе становище в мотивите си като обуславящо спорното
право, доколкото с такова възражение се въвежда нов спорен предмет, а
произнасянето в решението по него е израз на принципа на диспозитивното
начало. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на
относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът
постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. В тази хипотеза следва да се
установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в
договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и
дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да
стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на
ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК, но и
изключенията по чл. 165 от ГПК, включително ал. 2, предл. 2 Няма пречка симулацията да бъде
разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в
своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава /В този смисъл Решение № 48/10.06.2021г. на ВКС по гр.д.
№ 3001/2020г., Второ Г.О./. Само при уважаване на това възражение ще може да се упражни
правото на възстановяване на накърнената запазена
част от ищците, чрез връщане в наследствената маса на имота по привидната
сделка, прикриваща дарение.
От представения по делото договор за покупко продажба от
05.05.2016 г. се установи, че страните са уговорили продажна
цена от 25000.00 лв., платима от купувача М.Ж.
по банковата сметка на
продавача В. Д. в срок до 15.05.2016 г.
Установява се, че на
25.08.2016г. М.Ж. е заплатила по сметката на В. Д. сумата от 9227.21 лв., а на 23.08.2016 г.-още 1706 лв. На същата дата на 25.08.2016 г. съпругът
на М.Ж.-Ж. Ж.е превел
сумата от 14057.00 лв. , на 25.08.2016 г. или общо В. Д. е
получила за имота сумата от 24990.21 лв. От заключението по допуснатата ССчЕ обаче се установи, че само след няколко месеца В. Д. е върнала на дъщеря си М.Ж. и съпруга й Ж. Ж.платената по договора сума. Само за период от от 35 дни В. е
изтеглила голяма сума пари-24995.97лв., колкото е внесената от
дъщеря й и зет й сума за продажба на имот. Така на 10.10.2016 г. е изтеглила сумата от 5000.00 лв., на 18.10.2016 г.- 2000.00лв., на
28.10.2016г.-2000.00лв., на 10.11.2016 г.- 2000.00 лв., на 14.11.2016 г.- 10000.00 лв., а на 21.11.2016 г. е преведена от сметката й по сметката
на М.Ж. сумата от 3995,97 лв. Видно на 17.11.2016г. по сметка на ответницата е внесена сумата от 10000.00 лв., три дни след като В. Д. е изтеглила от сметката си сумата от 10000.00лв.,
а на 21.11.2016г. е постъпила и сумата от
3995.97 лв., преведена по банков
път от майка й. По сметката на съпруга й Ж. Ж.на
11.11.2016г. е постъпила сумата от 9000.00 лв., внесена от М.Я.Ж., равняваща се на сумата в общ брой,
изтеглена на 10.10.2016г., 18.10.2016г. и 28.10.2016г. или 10.11.2016г. от ***Д.
от собстваната й сметка. На 17.11.2016г. по сметакта на Ж. Ж.е постъпила и
сумата от 5800.00лв. По сметките на съпрузите са постъпили общо 22995.97лв., а
ако се прибавят и последните 2000.00лв. изтеглени от ***Д. от собствената й
сметка, то получената от тях сума е точно 24995.97лв., само 5-6.00лв. в повече
от преведените й от Ж.и през м.август 2016г. сума от 24990.21лв. Съвсем
основателен е изводът на ВРС, че тези финансови операции между посочените участници водят до
категоричния извод, че продажната цена
по сделката не е заплатена, не само до посочения в договора за покупко-продажба
срок - 15.05.2016 г., но и след това. Въпреки направените оспорвания от страна на ищците още в
становището им вх. № 34469/23.05.2018г. на постъпилия писмен отговор на
исковата им молба, недоказано остава както наличието на онкологично заболяване
у ***Д., така и провежданото скъпоструващо лечение, за което са били теглени от
нея сумите от банковата й сметка. Привидният
характер на сделката се установява освен това
и от показанията на свидетелката К. Д. С., чиито показания се
ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени, убедителни
и непротиворечиви, подкрепени от показанията на Й. Я. Й.,
който възпроизвежда споделеното с него от В. Д., че е дарила половината от
етажа на В. о, на М.. Свидетелските показания са допустими, на осн. чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК. Вземайки предвид гореизложеното, съдът приема, че
привидността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 165, том I, рег. № 1531, дело 139/05.05.2016 г. на нотариус Д. С., е установена, а действителната воля на страните е дарението на имотите, а не тяхната продажба.
За да може да се определят конкретните параметри на
запазената и разполагаемата част, на основание чл. 31 от ЗН, следва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателката В.
Д., към момента на нейната смърт. По делото се установи, че при откриване на
наследството през 2017 г., наследодателката е нямала
налично имущество. Следователно, към момента
на откриване на наследството на В. Д., в патримониума на наследствената маса се включва нейната 1/2ид.ч. от следните недвижими имоти, с
която се е разпоредила приживе, чрез договори за
дарение, в полза на ответницата: втория етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв. ***, ул. „***“ № *, състоящ се от три стаи, кухня, баня и тоалет, заедно с избено
помещение с площ 7 кв.м, изходящо се под сервизните помещения на
първия етаж, заедно с гаража в сградата, самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „*** № *, етаж първи,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, със
застроена площ 89 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, с
припадащите му се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот и дворното място, цялото с площ от 216 кв.м, съставляващо парцел Х-1340, в
кв. 54, по плана на кв. ***, а по скица: ПИ с идентификатор № 10135.5504.105, с административен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № *, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на
територията -урбанизирана, начин на трайно ползване -
средно застрояване, с номер по предходен план 1174, и граници: имоти с
идентификатори 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106 и 10135.5504.114. Даренията в полза на
ответницата изчерпва имуществото
на наследодателката, което формира наследствената маса по чл. 31 ЗН.
Съгласно
чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията
и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
В
случая не са налице активи, останали
след смъртта на наследодателката.
Масата
по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата на откриване на
наследството-28.03.2017г. на следните имущества – половината от стойността на описаните в НА № 18, том XVI,
дело № 4974 от 09.06.1975 г. имоти: втори етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. Варна, кв.
***, ул. „***“ № *, избено помещение с площ 7
кв.м, находящо се под сервизните
помещения на първия етаж, гараж в сградата и 1/3 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 216
кв.м.; стойността
на описания в НА № 164, т. 1, дело № 138/05.05.2016 г.на нотариус Д. С. имот: 1/20ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КК и КР на гр. Варна и
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № *, представляващ жилище на първи етаж, със застроена площ 89 кв.м и стойността на описаните в НА № 165, т.1, дело № 139 от 05.05.2016
г. на нотариус Д. С.
имоти: 9/20ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КК и КР на гр. Варна и административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № *, представляващ жилище на първи етаж, със застроена площ 89 кв.м, както и 1/3 ид. част от дворно място, представляващо: поземлен
имот с № 10135.5504.105. Имотите са оценени
от вещото лице А.В. към датата на откриване на
наследството-28.03.2017г., в състоянието, в което са се намирали към момента
на подаряването им. Стойността на описаните в НА № 18, том XVI, дело № 4974 от 09.06.1975 г. имоти, видно от
таблица 7 от заключението са оценени на 147568.00лв. Половината от тази
стойност е 73784.00лв. Стойността на описания в НА № 164, т. 1, дело № 138/05.05.2016 г.на нотариус Д. С. имот: 1/20ид.ч. от жилището на първия етаж с идентификатор
10135.5504.105.1.1. е в размер на 5084.00лв.,
съгласно таблица № 12 от заключението. Стойността на описаните в НА № 165, т.1,
дело № 139 от 05.05.2016 г. на нотариус Д. С. имоти, е както следва: за
9/20ид.ч. от самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КК и КР на гр. Варна и
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № *, представляващ жилище на първи етаж е в размер на 45756.00лв.,
а за 1/3 ид. ч. от дворното място с идентификатор 10135.5504.105.,
цялото с площ от 266 кв.м е в размер на 17202.00лв. Наследствената
маса следователно възлиза на сумата
от 141826.00лв. Разполагаемата част
е 1/3 и е с левова равностойност
47275.33лв. Общо запазената част от 2/3 е 94550.00лв. Само запазената част на В. Я. С. би била 47275.33лв. или за всеки един от ищците-Я.В.Я. и Д.В.Я.-по 23637.67лв.,
получена по израза 47275.33лв. : 2. Налага се изводът, че с направените от
наследодателката ***Д. дарения в полза на дъщеря си М.Я.Ж. са накърнени запазените им части от
наследството на баба им по бащина линия по реда на
заместването, като са упражнили
правото си по чл. 30 от ЗН с по 23637.67лв. и не са получили
никакво имущество.
В съответствие с чл. 30 от ЗН, за
възстановяване на запазената част на ищците, от имуществото, останало в
наследство от баба им по бащина линия ***Д. следва, на осн. чл. 33, вр. чл. 34 от ЗН, последно
извършеното разпореждане с НА № 165, т.1, дело № 139 от 05.05.2016 г. на нотариус Д. С., представляващо дарение да бъде
намалено. Видно, в о.с.з. на 23.03.2021г. М.Я.Ж., чрез процесуалния си представител, с оглед
предоставената й възможност за избор по реда на чл. 34 от ЗН е заявила, че иска
възстановяването да стане от последната сделка към предходните, при което се
запазва реда по чл. 33 от ЗН. Няма никакво основание съдът да намали всички
дарствени разпореждания за възстановяване на запазените части на ищците от по
1/6ид.ч. Такова разрешение на конкретния казус би могло да бъде предмет на
спогодба между страните, каквато не бе постигната. Както и по-горе беше
посочено стойността на дареното имущество е 62958.00лв., представляващо сбор на стойността на 9/20ид.ч. от
жилището на първи етаж на стойност 45756.00лв. Дарението следва да бъде
намалено с по 23637.67/62958.00ид.ч.
за всеки един от двамата ищци.
Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и и постановено друго, с което възстановяването на запазената
част на Я.В.Я. и Д.В.Я. се
извърши в горния смисъл.
С оглед изхода на спора не се налага изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора не се следват разноски за въззиваемата. За
въззивната инстанция тя следва да бъде осъдена да заплати на Я.В.Я. и Д.В.Я. разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Не следва да бъде прието, че намира приложение
разпоредбато на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разноските за въззивната инстанция са в
размер на 2290.00лв., от която сума
2100.00лв. заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение, 40.00лв. заплатена държавна такса и 150.00лв. заплатен депозит.
Не следва намаляване на адвокатското възнаграждение, въпреки направеното
възражение за прекомерност, предвид действителната фактическа и правна сложност
на спора и това, че адвокатското възнаграждение е заплатено от две лица по
въззивната им жалба и за защита тази на насрещната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 2653/14.06.2019г., поправено с решение № 5017/19.11.2019г., двете
постановени по гражданско дело № 15559/2017 на ВРС, в частта с която, на основание чл. 30 от ЗН, е
намалено извършеното с нотариален акт № 165,
том I, дело № 139 от 05.05.2016
г. на нотариус Д. С., с район на
действие ВРС, вписан в рег. на
НК под № 192, дарение, прикрито с продажба от наследодателя ***Д. в полза на М.Я.Ж.
на недвижими имоти – 1/3 идеална част
от поземлен имот с № 10135.5504.105 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
№ РД – 18-73/23.06.2018 на изп. Директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул.
„****“ № *, с площ от 266 кв.м. с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване, с номер по
предходен план № 1174 и граници на имота: с идентификатор 10135.5504.104,
10135.5504.103,
10135.5504.106, 10135.5504.114, както и 9/20 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5504.105.1.1 по КККР на гр. Варна, одобрен със заповед № РД –
18-73/23.06.2008 на изп.директор АГКК, с адрес гр. Варна, ул. *** № *, етаж
първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.5504.105 с предназначение – жилище, брой нива на обекта – едно, със
застроена площ от 89 кв.м. при съседни имоти –
на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта
10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите части от
сградата и правото на строеж върху поземлен имот с 46766,58 лева, като е възстановена запазена част на Я.В.Я.
от наследството на ***Д., починала на ***г. в размер на 1/6 от наследствената маса или сумата от 23383.29лв. и
на и Д.В.Я. от наследството на ***Д., починала на ***г. в размер на 1/6 от наследствената маса или сумата от 23383.29лв.,
на осн. чл. 30 от ЗН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената
част на Я.В.Я., ЕГН ********** *** от наследството на ***Д.,***, починала на 28.03.2017г.,
КАТО
НАМАЛЯВА с 23637.67/62958.00 ид. части извършеното от
наследодателя ***Д. в полза на дъщеря й М.Я.Ж. дарение, прикрито с покупко-продажба на недвижим имот - 1/3
идеална част от поземлен имот с № 10135.5504.105 по КККР
на гр. Варна, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2018 на изп. Директор на
АГКК, с административен адрес гр.
Варна, ул. „****“ № *, с площ от 266 кв.м. с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване, с
номер по предходен план № 1174 и граници на имота: с идентификатор
10135.5504.104, 10135.5504.103,
10135.5504.106, 10135.5504.114, както и 9/20 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР на гр.
Варна, одобрен със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 на изп.директор АГКК, с административен адрес гр. Варна, ул. *** №
*, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.5504.105 с предназначение – жилище, брой нива на обекта –
едно, със застроена площ от 89
кв.м. при съседни имоти – на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3,
над обекта 10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите
части от сградата и правото на строеж върху поземления имот, обективирано в нотариален акт НА № 165, т. І, рег. № № 1533, дело № 139 от 05.05.2016
г. на нотариус Д. С. , вписан в Сл.по
вписванията-Варна под № 108, том XXVI,
дело № 5499/2006 г., вх. рег. № 10039/05.05.2016г., по иска с правно основание чл. 30 от ЗН на Я.В.Я.
и Д.В.Я., против М.Я.Ж..
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената
част на Д.В.Я., ЕГН ********** *** от наследството на ***Д.,***, починала на 28.03.2017г.,
КАТО
НАМАЛЯВА с 23637.67/62958.00 ид. части извършеното от
наследодателя ***Д. в полза на дъщеря й М.Я.Ж. дарение, прикрито с покупко-продажба на недвижим имот - 1/3
идеална част от поземлен имот с № 10135.5504.105 по КККР
на гр. Варна, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2018 на изп. Директор на
АГКК, с административен адрес гр.
Варна, ул. „****“ № *, с площ от 266 кв.м. с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване, с номер по
предходен план № 1174 и граници на имота: с идентификатор 10135.5504.104,
10135.5504.103,
10135.5504.106, 10135.5504.114, както и 9/20 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР на гр.
Варна, одобрен със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 на изп.директор АГКК, с административен адрес гр. Варна, ул. *** №
*, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.5504.105 с предназначение – жилище, брой нива на обекта –
едно, със застроена площ от 89
кв.м. при съседни имоти – на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3,
над обекта 10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите
части от сградата и правото на строеж върху поземления имот, обективирано в нотариален акт НА № 165, т. І, рег. № № 1533, дело № 139 от 05.05.2016
г. на нотариус Д. С. , вписан в Сл.по
вписванията-Варна под № 108, том XXVI,
дело № 5499/2006 г., вх. рег. № 10039/05.05.2016г., по иска с правно основание чл. 30 от ЗН на Я.В.Я.
и Д.В.Я., против М.Я.Ж..
ОСЪЖДА М.Я.Ж., ЕГН ********** ***, да заплати на Я.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********,***, сумата от 2290.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: