МОТИВИ   КЪМ  ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА   ПО   Н .О . Х . Д          

               № 3277 / 2017г. ,  ПО  ОПИСА НА  СГС , НО , 13   СЪСТАВ

 

 

 

 

                     Софийска градска  прокуратура е внесла  пред настоящия съд  обвинителен акт срещу   К.Х.П., за  това , че на 21.04.2016г., около 10.30 часа, в гр. София, кв."Горна баня" на ул. "Обзор", в района на спирка МГТ № 0829 „Горна баня", при управляване на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел „0405 Н" с per. № ********, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности." , като не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост причинил на пешеходеца Д. Р.П.телесни повреди изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата /основата/ на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22 ч., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е налице непрекъсната причинно-следствена връзка , престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

                                   На основание чл.  76 от НПК   е конституиран в съдебното  производство  като частен  обвинител по делото  наследникът   на починалия К.Х.П., а именно   Д.К.Д. .

                     В съдебно заседание  представителят  на  Софийска градска  прокуратура  подържа внесения  обвинителен акт срещу К.Х.П.  за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като с оглед на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства пледира за признаването  му за виновен в извършване на престъпното деяние и налагането на наказание при условията на  чл. 54 от НК ,а именно  лишаване от свобода в размер       над  минималния  предвиден в закона   в размер на  около 3 години , като изпълнението на наказанието бъде отложено по реда на    чл.  66 от НК. Прокурорът пледира също  за налагане  на  наказание пробация на  осн.чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42  А ал.1  т.1 от НК,  а  именно пробационна мярка „ задължителна регистрация по настоящ адрес „  два пъти седмично  , която да се прилага по време на изпитателния срок, както и пледира  за налагането на  подсъдимия  на наказание  „ лишаване от право  за управлява МПС  „ на осн. чл. 343 Г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК  за срок от 3 години , считано от датата на фактическото му отнемане .

                                      В съдебно заседание  повереникът на частния   обвинител Д.К.Д.   - адв. Г.  пледира ,че обвинението по делото е доказано по безсъмнен начин , при което наказанието на подсъдимия следва да бъде в размер  на 5 години лишаване от свобода , като следва на  същия  да се наложат и исканите от прокурора , както пробационна  мярка ,така и лишаване от право да управлява МПС  .  

                                В съдебно заседание частният   обвинител   Д.К.Д.   редовно призован не се явява.

                                 В съдебно заседание упълномощеният  защитник на подсъдимия - К.Х.П. - адв. А.    пледира   , че нейния  подзащитен не  е осъществил деянието , за  което  му е повдигнато обвинение по делото .Защитникът на подсъдимия пледира , че нейния подзащтен  не е нарушил вменената му правна норма,  ,липсва причинна връзка  между действията на водача и  вредоносния резултат – настъпилата смърт , при което подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност, тъй като става дума за случайно деяние.

                                   В съдебно заседание  подсъдимият К.Х.П. не се признава за виновен  в извършването на престъплението ,  в което е обвинен  .   Подсъдимият дава  обяснения  по обвинението   , сочи че  си е свършил работата на инкриминираната дата и се смята за  невинен.

                                    Съдът като обсъди доказателствата по делото  и доводите на  страните  намира за установено следното : 

                                 Подсъдимият  К.Х.П., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан /  реабилитиран по право / , женен, с полувисше образование,  работи като автобусен шофьор  , живущ ***.  

                                 С влязла в сила присъда на 20.06.2011г. по НОХД № 9656 /10г . по  описа на СРС  подсъдимият  К.Х.П.   е  осъден за извършено престъпление по чл. 183 ал.1пр.3  от НК  като вр. чл. 54 вр. чл.2 от НК му е наложено наказание  пробация   ,включващо следните пробационни  мерки  „ задължителна регистрация по настоящ адрес „  със задължение  за явяване и подписване  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично  за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни срещи с  пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца.С присъдата подсъдимият  е  осъден  и за друго  извършено престъпление по чл. 183 ал.1 пр.3  от НК  като вр. чл. 54 вр. чл.2 от НК му е наложено наказание  пробация   ,включващо следните пробационни  мерки  „ задължителна регистрация по настоящ адрес „  със задължение  за явяване и подписване  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично  за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни срещи с  пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца.На осн. чл. 23 ал.1 от НК е определено е определено едно общо най – тежко наказание  измежду наложените две наказания , а именно  наказание   пробация    със следните пробационни  мерки  „ задължителна регистрация по настоящ адрес „  със задължение  за явяване и подписване  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично  за срок от 2 години и 6 месеца ,задължителни срещи с  пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца  . Пробацията е изтърпяна  на 08.02.14г.  

                        Подсъдимият  К.Х.П.  бил   правоспособен водач на МПС , притежаващ свидетелство за правоуправление № *******/ 24.02.11г. свидетелство за управление на МПС за категории „ В ДЕ С Д ТТБ АМ ТКТ BE СЕ“, валидно до 24.02.2021 г.

                          На 21.04.2016 г. около 10.30 часа в град  София, кв. „Горна баня“,  подсъдимият К.Х.П. управлявал автобус марка,,Мерцедес",  модел „0405Н" с per. № ******** . Времето било слънчево , имало нормалва видимост на дневна светлина .  Пътното платно  в   района на спирка на МГТ № 0829 - кв. „Горна баня", намираща се на ул. "Обзор"  било отворено за  движение  на пътни превозни средства в двете посоки. Пътното платно   било покрито с паважна постилка и на отделни  места с дребнозърнест асфалт , с неравности по пътното платно .Ширината на пътното платно била 08,00 метра. На 16, 00 метра след втория ръб  на масивна ограда находяща се на  ул. "Обзор"   №34  ,мислено пресечена  с десния край  на пътното платно  в посока  по  ул. "Обзор"  от ул. „ Пъстроцветна „ към ул. „ Вечерница „ имало обръщало на автобус  260 и   спирка на МГТ № 0829 ширината , на която била 20,00 метра , а дължината  40,00 метра считано в същата посока . В   района на спирка на МГТ № 0829 - кв. „Горна баня", намираща се на ул. "Обзор" , подсъдимият с управлявания от него  автобус марка,,Мерцедес",  модел „0405Н" с per. № ******** , след като преди това  бил спрял  автобуса, трябвало да се прибира за гараж и понеже  негов колега    с друга кола бил застанал преди него , трябвало да извърши  маневра ,движение на заден ход" ,за да може да го  заобиколи . Преди да започне да извършва маневрата ,   погледнал в двете странични огледала на автобуса ,  и  след като  не видял   никакви пречки  , подсъдимият с управлявания от него  автобус марка,,Мерцедес",  модел „0405Н" с per. № ******** ,започнал извършване на маневра „движение на заден ход   „ . В същото време пешеходецът Д. Р.П.се намирал зад автобуса. Подсъдимият  П., нямал  обективна възможност да възприеме намиращият се отзад пешеходец  с двете странични огледала , с които разполагал , и движейки се на заден ход , със скорост на автобуса от порядъка  на  не по-висока от 9 км/ч го ударил със задната част на автобуса , като контактът бил осъществен в лявата задно странична част на тялото на пострадалия и левия крак.Вследствие на удара П. паднал на пътната настилка, при което получил тежка черепно мозъчна травма и мекотъканни увреди с десностранна локация. Ударът настъпил в района на спирка на МГТ № 0829 - „Кв. Горна баня”, намираща се на ул. ’’Обзор” - на 1,5  - 2 ,5 м вдясно и на 21,0 м след след втория ръб  на масивна ограда находяща се на  ул. "Обзор"   №34  ,мислено пресечена  с десния край  на пътното платно  в посока  по  ул. "Обзор"  от ул. „ Пъстроцветна „ към ул. „ Вечерница „..  В този момент  лице с неустановена по делото самоличност подало сигнал за паднал човек и подсъдимия спрял  движението на автобуса.  Свидетелката  Р.Р. , която  в този момент се намирала близо до спирката очаквайки попътна кола да я вземе  и да я закара до Бонсови поляни , видяла   лежащия на платното Д. Р.П., който бил ударен  от управлявания от подсъдимия автобус. Свидетелката Р.  се намирала на около 10 - 15 метра от   лежащия човек ,  при което  видяла ,че в  близост до човека   има спрял автобус. Свидетелката  се приближила малко и  видяла ,че от ушите му тече кръв като фонтан .Свидетелката Р.  веднага се обадила от телефонния си номер  № *******на телефон 112  за да повика  линейка, като обаждането й било регистрирано в 10,22ч.  Тъй като линейката не идвала  свидетелката Р. се обадила отново  от същия  телефонен номер  № *******на телефон 112  за да повика  линейка, като обаждането й било регистрирано в 10,29ч . Пострадалият не бил преместван до идването на линейката .  След това  на  същия била оказана помощ от две неустановени по делото лица, които се опитали да  го вдигнат  и го завели   да седне на намираща се в близост пейка , след което  Д. Р.П.бил транспортиран в Пирогов.На мястото бил изпратен дежурен полицейски екип , който извършил оглед на местопроизшествието .Водачът на автобуса – подсъдимия  К.Х.П.  бил изпробван с дрегер,  при което бил  установено, че не е употребил алкохол.  Пострадалияг Д. Р.П.бил настанен в УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза: тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на базата на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно, множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматични субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия .  На 12.06.2016 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ въпреки оказаната медицинска помощ  вследствие причинените трамватични увреждания пострадалия Д. П. починал.             

                      Съгласно съдебно – медицинската експертиза  приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  48 – 49   от   досъдебното производство /  е видно ,че  от данните по ДП и медицинската документация в УМБАЛСМ „Пирогов” е видно, че на 21.04.2016 г. Д. Р.П.на 86 год. е пострадал при ПТП, като пешеходец, в резултат на което е получил:  тежка черепно – мозъчна травма . фрактура на базата /  (основата) на черепа .  линейна  фрактура на лява темпорална кост и окципиталната  кост вдясно . множество хеморагични контузионни огнища  в двете голямомозъчни хемисфери.травматична субарахноидна  хеморагия .пневмоцефалия .Проведено е медикаментозно лечение. Пациентът е на изкуствена белодробна вентилация. Продължава коматозното състояние.Тежката черепно - мозъчна травма със счупвания на костите на черепния покрив и основа, контузии на мозъка и травматичен субарахноидален кръвоизлив представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.Състоянието на Д. П. остава тежко - в кома и опасността за живота продължава.Получените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при блъскане от МПС.

                                    Съгласно съдебно – медицинската експертиза на труп  № 40  / 2016г приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  54 – 58   от   досъдебното производство /   при огледа и аутопсията   на  трупа на Д. Р.П.и от медицинската документация се установява  : Пътно транспортна травма:Тежка закрита черепно мозъчна травма- разкъсно контузна рана в дясната тилна област на главата; подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; подлежащо линейно трилъчево счупване на тилната кост; ограничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на лявата задна черепна ямка; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; контузия по основата на двата челни дяла с изразено размекчение на мозъчното вещество; контузия по основата и предно на двата слепоочни дяла; мозъчен оток с мозъчно притискане;Кръвонасядания на гръдния кош в ляво; кръвонасядане на левия хълбок; кръвонасядания в областта на двете седалища; кръвонасядания и охлузвания по крайниците;Състояние след трахеостомия;Усложнения- гнойно некротичен трахеобронхит; двустранни пневмония, по- изразена в дясно;Придружаващи заболявания- генерализирана изразена атеросклероза със засягане на мозъчните артерии, венечните артерии на сърцето и аротата;хипертонични промени в сърцето и бъбреците; единични кисти на бъбреците; стари счупвания на ребра в ляво.Причината за смъртта на Д. Р.П.е тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения.Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат при ПТП.Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговарят на смърт от посоченото време.

                                  Съгласно заключението на  комплексната медико – автотехническа експертиза , приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното производство /   се установява ,че при огледа и аутопсията на трупа на Д. Р.П.на  85 г. са установени следните травматични увреждания: Тежка закрита черепно мозъчна травма- разкъсно контузна рана в дясната тилна област на главата; подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; подлежащо линейно трилъчево счупване на тилната кост; ограничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на лявата задна черепна ямка; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; контузия по основата на двата челни дяла с изразено размекчение на мозъчното вещество; контузия по основата и предно на двата слепоочни дяла; мозъчен оток с мозъчно притискане; Кръвонасядания на гръдния кош в ляво; кръвонасядане на левия хълбок; кръвонасядания в областта на двете седалища; кръвонасядания и охлузвания по крайниците; Причината за смъртта на Д. Р.П.е тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения.Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка Мястото на удара се намира в района на спирка на МГТ № 0829 - „Кв. Горна баня”, намираща се на ул. ’’Обзор” - на 1,5  - 2 ,5 м вдясно и на 21,0 м след ориентира, считано в посоката на огледа (от ул. ’’Пъстроцветна” към ул. ’’Вечерница”). Скоростта на автобуса в района на произшествието в момента на удара е била от порядъка и не по-висока от 9 км/ч., преди произшествието автобусът е спрял. Намиращият се зад автобуса пешеходец, не е бил видим в двете странични огледала за водача К.П. тоест той не е имал обективната възможност преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” да възприеме пешеходеца в тях. Механизмът на произшествието и на получаването на травмите е подробно описан в отговора на пета задача. Причини за произшествието се явява субективното поведение на водач К.П., който е предприел маневра „движение на заден ход”, без да се убеди и осигури безопасното извършване на тази маневра.Водачът е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” бе осигурил безопасното си придвижване с помощта на друг човек, който да го съпровожда и напътства .

                                    Изложената фактическите обстановка съдът възприема за безспорна  след обстоен анализ на  събраните по делото гласни   и писмени доказателства : отчасти от  обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелката  Р.А.Р. , дадени в съдебно заседание на 05.10.17г пред настоящия съд ,както и тези приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК ,както и по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК , в протокол за разпит от 03.11.16г. / на л.  41   от досъдебното производство /  , протокол за оглед на местопроизшествие. ,  скица  и албум с  фотоснимки   към него от 21.04.16г./ на л.  25 - 33  от досъдебното производство / , констативен протокол от 21.04.16г. / на л.  23  от досъдебното производство /, заключението на  съдебно – медицинската експертиза  приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  48 – 49   от   досъдебното производство /  , заключението  съдебно – медицинската експертиза на труп  № 40  / 2016г приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  54 – 58   от   досъдебното производство /  ,  заключението на  комплексната медико – автотехническа експертиза , приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното производство /      ,  актуално свидетелство за  съдимост на подсъдимия ,  справка от КАТ от  съдържаща данни за издаване свидетелство за правоуправление на МПС на подсъдимия и наложени на същия административни наказания по издадени спрямо него наказателни постановления за нарушения правилата на  ЗДвП / на л.  76 – 77   от   досъдебното производство /,  справка от МВР , Дирекция „ Национална система 112 „ ,  Районен център София / на л.  78   от   досъдебното производство / ,  Справка от Мтел/ на л.  84   от   досъдебното производство / ,  удостоверение за наследници на починалия ,препис – извлечение на акт за смърт на починалия  / на л. 44 , 46    от досъдебното производство / .   

                                При обсъждане на събраните гласни доказателства съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелката  Р.А.Р. , дадени в съдебно заседание на 05.10.17г пред настоящия съд ,както и тези приобщени към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК ,както и по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК , в протокол за разпит от 03.11.16г. / на л.  41   от досъдебното производство   /,  тъй като същите  са последователни и логични относно обстоятелствата  на случилото се , които свидетелката  очевидец  е възприела .  Независимо от обстоятелството ,че свидетелката Р. не е пряк очевидец на настъпилия удар и не е видяла  механизма на причиняването на ПТП – то , то съдът намира ,че следва да кредитира изцяло показанията  на тази свидетелка, тъй като същата е възприела обстоятелствата по случилото се непосредствено след произшествието ,  доколкото същата е видяла лежащия човек на пътното платно с течащата кръв от ушите , което я  е накарало да се обади на тел.112. Показанията й следва да бъдат кредитирани  и с оглед  на обстоятелството ,че тази свидетелка   не се намира в никакви отношения със страните по делото и не е заинтересована от изхода на делото ,при което би могла  да дава достоверни показания за възприетите факти и обстоятелства. С оглед на  наличното противоречие в нейните показания дадени в дадени в съдебно заседание  и  тези  дадени в протокол за разпит от 03.11.16г , находящ се на  на л.  41   от досъдебното производство относно обстоятелството дали пострадалия е бил преместван преди идването на линейката и двама души са се опитали да му помогнат или това е станало след идването на линейката   , съдът намира ,че следва да кредитира изложеното от тази свидетелка  в протокола за разпит от 03.11.16г , находящ се на  на л.  41   от досъдебното производство, което същата подържа ,  тъй като тогава свидетелката е  била разпитвана за обстоятелствата във времеви период по близо до събитието  , а и самата свидетелка Р. , сочи , че тогава „ й е било по прясно и значи е било така „.

                                  При обсъждане обясненията на подсъдимия по делото , съдът намира ,че не следва да кредитира същите в частта  , с която същи сочи , че преди да започне  извършване на маневра „движение на заден ход   „ е  станал  ,  при което е  погледнал  в задното  стъкло на автобуса и след като се е убедил , че е свободно е започна извършването на маневрата , тъй като в тази им част същите са нелогични и   се опровергават от останалия събран доказателствен материал , а именно заключението на  комплексната медико – автотехническа експертиза ,установяваща механизма на причиняване на настъпилото ПТП.  Съдът намира ,че в тази им част обясненията са нелогични и неубедителни , при което  представляват защитна версия на подсъдимия за обстоятелствата на извършените от  него действия като   водач на МПС ,  тъй като при положение ,че същия според   дадените обяснения  е станал и е погледнал  в задното  стъкло на автобуса с оглед на обстоятелството ,че е нямал достатъчна видимост с двете странични огледала  за да извърши  исканата маневра „движение на заден ход   „    , то същия е следвало да забележи  намиращия се  зад автобуса пешеходец , който    в момента на извършването на  маневрата „движение на заден ход   „  се е намирал там и следователно   е нямало как да не бъде забелязан. Съдът намира и че не следва да кредитира изложеното от подсъдимия в  дадените обяснения от него , че  е вдигнал пострадалия  и го е прикрепил до третата задна врата на автобуса ,където му е дал вода да пие, а пострадалия е  бил седнал на стъпалото  след което подсъдимия го е завел да седне на пейка, като  преди това е бил звъннал на бърза помощ, тъй като в тази им част същите са опровергават от останалия събран доказателствен материал по делото . Видно е от    справка от МВР , Дирекция „ Национална система 112 „ ,  Районен център София / на л.  78   от   досъдебното производство / , / на л.  54 – 58   от   досъдебното производство / Справка от Мтел/ на л.  84   от   досъдебното производство /, че единствено свидетелката Р. се е обаждала на тел.112  за да извика бърза помощ , което противоречи на изложеното от подсъдимия в неговите обяснения . Освен това свидетелката Р.  в показанията си на досъдебното производство  сочи , че е видяла  пострадалия да лежи на пътното платно и същия не е бил преместван до идването на линейката  , като същата свидетелства , че е видяла двама души ,   които са  се опитали да  го вдигнат  и  са  го завели   да седне на намираща се в близост пейка, което опровергава изложеното в обясненията на подсъдимия , че  същия сам е завел пострадалия до пейката като преди това последния е бил седнал на стъпалото  на автобуса, където подсъдимия му е дал да пие вода.

                                Съдът кредитира изцяло   съдебно – медицинската експертиза  приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  48 – 49   от   досъдебното производство /  , тъй като същата   е   компетентно дадена и съдът не намира основание да              не я кредитира .

                                 Съдът кредитира изцяло  съдебно – медицинската експертиза на труп  № 40  / 2016г приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г.  / на л.  54 – 58   от   досъдебното производство /    , тъй като същото   е  подробно мотивирано и не съдържа неизяснени въпроси .    

                                   Съдът кредитира  изцяло заключението на  комплексната медико – автотехническа експертиза , приета   в съдебно заседание на 17.10.2017г. / на л.62 – 73 от досъдебното производство /      като компететно дадено ,   като   намира , че същото е изготвено и мотивирано от трите вещи лица в изискуемата от  процесуалния кодекс яснота  и задълбоченост ,като почива  на събрания по делото доказателствен материали и     научните познания  .                       

                                  Съдът  при  преценката на  останалия събран доказателствен материал по делото не констатира  съществени противоречия и несъответствия , които да следва да се  обсъждат , тъй като  събраните  гласни и писмени  в доказателства в своята съвкупност представят непротиворечиво , логично и последователно  изложение на възприетите от съда за установени  фактическите обстоятелства по делото .

                                    При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

                                    С деянието си  подсъдимият  е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението   по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно на 21.04.2016г., около 10.30 часа, в гр. София, кв."Горна баня" на ул. "Обзор", в района на спирка МГТ № 0829 „Горна баня", при управляване на моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес", модел „0405 Н" с per. № ********, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности." , като не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост причинил на пешеходеца Д. Р.П.телесни повреди изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата /основата/ на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22 ч., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е налице непрекъсната причинно-следствена връзка .

                               От обективна страна по делото се установява , че движението от подсъдимия   на управляваното от него моторно превозно средство – автобус  е извършено в нарушение на  правилата за движение  по пътищата  : чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности." тъй като   се установява по безспорен начин от фактическа страна по делото , че при движението на управлявания от подсъдимия   автобус ,  подсъдимият в качеството си на водач  ,който се движи  назад  , а именно  маневра движение на заден ход ,  е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно , какъвто именно е бил случая по настоящето   дело , той е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности .  С оглед на неизпълнението на  това задължеине след като  не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности , каквото опасност е бил пешеходеца Д. Р.П., то подсъдимия  му е  причинил телесни повреди изразяващи се в тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на базата /основата/ на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматична субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г. в 08.22 ч., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е налице непрекъсната причинно-следствена връзка .                                  

                                   От обективна страна по делото  не се установява ,че  деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,  а именно ведната след настъпилото пътнотранспортно произшествие подсъдимия    не се е обадил на телефон 112 и  не е  повикал помощ ,при  което деянието му  не следва  да бъде квалифицирано по  чл. 343 а, ал. 1  б. „б“ вр. чл. 343. ал. 1,6. „в” вр. чл. 342. ал. 1 пр. 3 НК .

                               От субективна страна  деянието е  осъществено от подсъдимия  при форма на вината  непредпазливост – небрежност  , доколкото същият  не е желаел и не е предвиждал настъпването на  общественоопасните последици от деянието си – настъпилото ПТП с вредоносния резултат – причинените   телесни увреждания   на пострадалия които са довели до неговата смърт , но като провоспособен водач на МПС  е бил длъжен и е  могъл да ги предвиди  .           

                                Неоснователни  са доводите на упълномощения  защитник на подсъдимия - К.Х.П. - адв. А.   ,която   пледира   , че нейния  подзащитен не  е осъществил деянието , за  което  му е повдигнато обвинение по делото , тъй като  нейния подзащтен  не е нарушил вменената му правна норма,  ,липсва причинна връзка  между действията на водача и  вредоносния резултат – настъпилата смърт , при което подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност, тъй като става дума за случайно деяние.  В тази насока  заключението  на КМАТЕ  сочи ,че намиращият се зад автобуса пешеходец, не е бил видим в двете странични огледала за водача К.П. тоест той не е имал обективната възможност преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” да възприеме пешеходеца в тях. В тази насока  е неоснователно изложеното от защитничката   ,че  подсъдимия е успял да  види цялата фактическа обстановка пред , около и зад превозното  средство и в зоната за видимост  не е забелязал никаква тревожна движеща се фигура ,  тъй  като  водачът не е имал обективна възможност  с  двете странични огледала за водача   да възприеме цялата пътна обстановка , включително и тази намираща се зад неговия автобус , за да се приеме , че  същия е изпълнил задълженията си като  водач на МПС , което предприема маневрата „движение на заден ход” . В тази  връзка   заключението  на КМАТЕ  сочи ,че причина за произшествието се явява субективното поведение на водач К.П., който е предприел маневра „движение на заден ход”, без да се убеди и осигури безопасното извършване на тази маневра.Водачът е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „движение на заден ход” бе осигурил безопасното си придвижване с помощта на друг човек, който да го съпровожда и напътства, при което не са налице основания да се приеме , че по делото е налице  соченото от  защитата случайно деяние след като се установени извършени от подсъдимия действия  като водач на МПС  в нарушение на вменената му правна норма  - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП . Съгласно заключението на  комплексната медико – автотехническа експертиза , причината за смъртта на Д. Р.П.е тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения ,като между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка ,при което съдът намира ,че по  делото е налице и оспорваната от защитата  причинно-следствена връзка  между действията на подсъдимия , с които е причинил телесните увреждания на пострадалия и настъпилата по късно негова смърт. Освен това вещото лице Ш. в съдебно   заседание изрично сочи ,че  са налице травматични увреждания  в  различни  анатомични области ,  които не могат да се обяснят с  еднократно падане  върху терена .           

                               По индивидуализацията  на наказанието :

                                  В разпоредбата по   чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,за извършеното от подсъдимия престъпление е  предвидено наказание лишаване от свобода  от 2    до  6  години .                       

                                         Съдът намира , че по настоящето дело при индивидуализацията на наказанието , което следва да се наложи на подсъдимия  не са налице предпоставките на чл. 55 ал.1  т. 1       от НК за     налагане на наказание лишаване от свобода  под предвидения минимум  , тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито изключителни смечкчаващи вината на подсъдимия обстоятелства . По реда на чл. 54 ал.1  от НК съдът намира ,че   с оглед на конкретния вид на извършеното престъпно деяние от страна на подсъдимия  , а именно управление  на МПС   - автобус  от водач на спирка на масов  градски транспорт , което място по принцип е предназначено  за  изчакване от пътници и следователно с оглед на мястото на извършване на маневрата подсъдимия е следвало да бъде много внимателен , доколкото спирката е място предназначено за изчакване на превозни средства  от пътници  , но  като се отчете и обстоятелството че подсъдимия е неосъждан,  , съдът намира че  на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода  за срок от   3 години ,считано от влизане на присъдата в сила   , което е  близко до минималния размер предвиден в закона за    извършеното престъпление от подсъдимия  . 

                                   Съдът намира , че по делото    са налице и основанията на чл.  66 ал.1  от НК за отлагане изпълнението на  така наложеното наказание лишаване от свобода , доколкото съдът налага наказание лишаване от свобода  на подсъдимия     по делото    в размер на   три години , подсъдимия    не е  осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ   характер    , като съдът намира ,че целите наказанието и поправянето на подсъдимия    могат да се постигнат по този начин и не е наложително изтърпяването на така наложеното наказание . По отношение на продължителността на изпитателния срок , съдът намира , че същата следва да бъде индивидуализирана   до    пет    години , считано от влизане на присъдата в сила , което е    максималния   размер на срока предвиден   в закона  ,като се отчете  обстоятелството , че   подсъдимия   е управлявал автобус  на спирка на масов  градски транспорт , което място по принцип е предназначено  за  изчакване от пътници, и същия  на това място следва да бъде много внимателен , тъй като там  по принцип  би следвало да има хора изчакващи автобус . Освен това същия упражнява  професия шофьор , което  повишава степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което продължителността на изпитателния срок , следва да бъде максимална ,  както и с оглед на обстоятелството , че  е причинена смъртта на пострадалото лице .Исканата пробационна мярка от прокурора съдът  намира ,че не следва да бъде налагана ,тъй като подсъдимия упражнява трудова заетост и същата би го затруднила при осъществяване на  неговите   трудови задължения , като наложеното лишаване от свобода   ,  съдът намира , че в достатъчна степен ще успее да окаже своето поправително и възпиращо действие.

                                      На основание чл. 343 Г  вр. чл. 37 т.7 от НК съдът намира ,че на подсъдимия  следва да бъде наложено и  предвиденото  в цитираните  норми на НК  наказание  лишаване от право да се управлява МПС,  като с оглед   на  вида    на нарушената   при осъществяването на деянието правна норма от ЗДвП,  както и наличието на предходни нарушения от страна на подсъдимия  на правилата за движение по пътищата  видно от изисканата актуална справка на КАТ  относно подсъдимия   ,   както и обстоятелството ,че при деянието е причинена смърт на спирка на масов градски транспорт , и   то от  водач ,който упражнява професия шофьор на автобус  , което изисква изключително стриктно  съблюдаване на правилата за движение по пътищата , след като същия перманентно с оглед на професията си превозва хора -  пътници  , настоящата съдебна инстанция намира ,че срокът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС ,което следва да се наложи на подсъдимия следва да бъде за срок от 4  години     , считано от влизане  на присъдата  в сила , след като по делото няма данни до този момент да  му е било отнето фактически свидетелството за управление на МПС  ,който период би следвало да  бъде зачетен .                                      

                   На основание чл. 189  ал.3 от НПК с оглед изхода на делото , на подсъдимия следва да се възложат направените по делото разноски  общо  в размер на   1531 ,94 лв  ,от които  в полза на бюджета  на съдебната власт и по сметка на СГС  в размер  на  580 лв  ,направени  разноски в хода на съдебното производство и в полза на държавата    и по  сметка на  МВР  в размер  на   951,94 лв  ,направени  разноски в хода на  досъдебното производство .

                               На основание чл. 190 ал.2 от НПК  подсъдимия следва да бъде осъден да заплати  10  лв. за служебното издаване на    два броя  изпълнителни     листа  по делото .

                                Поради  изложените съображения съдът  постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                             СЪДИЯ  :