Решение по дело №1259/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 329
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Веселина Косева Мишова
Дело: 20185500501259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 329                 06.11.2018 година                             Град Стара Загора

 

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,

на 23 октомври…………..…………………………….…2018 година,       

в публичното заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                                                                                                        

Секретар ………Стойка Стоилова………..………………………………

Прокурор……………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА      

въззивно гражданско дело номер…1259…….по описа за 2018……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството е образувано по въззивна жалба,  подадена от Т.И.Т. и С.З.Т., чрез адв. Р.А., против решение № 331/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 3891/2017 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях иск по чл.45 ЗЗД.

                   Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за недоказаност на исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.45 ЗЗД за причинени имуществени вреди. Излагат се съображения, че в хода на производството било доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Било установено, че в процесния период в апартамента на ответника бил извършван ремонт на банята, след който настъпили щетите в апартамента на ищците. След извършването на водните проби по поставена допълнителна задача на вещото лице започнало прокапване по тръбите в общата ревизионна част на банята, а пет часа по-късно течът се усилил, което било видяно от свид. Д.М.. Първоинстанционният съд не го допуснал до разпит, въпреки че бил воден в с.з., в което изслушвали допълнителното заключение. Не било установено по делото и не било ясно как първоинстанционният съд достигнал до извода, че още към момента на извършване на ремонта от ответника, той не бил допуснат до апартамента на ищците, за да подмени детайлите от общата канализационна мрежа. Не било ясно и как съдът е приел коя е точно причината за нанесените вреди, за да твърди, че ответникът няма вина, тъй като не бил допуснат. Въззивниците считат, че разпоредбата на чл.6, ал.1, т.12 ЗУЕС, на която се позовава първоинстанционният съд, е неприложима в случая. Налице било единствено твърдение на ответника, че не му бил осигурен достъп. Моли, съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да осъди ответника да им заплати сумата от 1 108 лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди.

                   Въззиваемият И.В.И. оспорва въззивната жалба. Твърди, че преди да закупи процесното жилище е имало два случая на наводнение, които вероятно са причинили щети в апартамента на ищците. Жилището, което закупил било увредено от тези наводнения – в коридора, кухнята и банята по стените и таваните. Позовава се на заключенията на съдебно-техническата експертиза и излага съображения по съществото на спора. Моли, съдът да потвърди обжалваното решение.

                   Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

         Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна.

         Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Ищците Т.И.Т. и С.З.Т. са твърдели в исковата си молба, че са собственици на апартамент № 8, находящ се в гр.С., кв.С., бл.., вх.., ет.., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня и тоалетна, антрета и балкон, с обща застроена площ от 55.98 кв.м., а ответникът И.В.И. бил собственик на имота, находящ се над техния, представляващ апартамент №., ет... В периода октомври и ноември 2016 г. той извършил ремонт на жилището си, в т.ч. и ремонт и реконструкция на банята, с цялостна подмяна на В и К инсталацията, като тази за чиста вода била изградена с пластмасови тръби-лепени, които без да бъдат предварително изпробвани, били затворени с фаянсови и теракотени плочки. От месец март-април 2017 г. започнал теч от банята на ответника в банята на ищците, който продължавал и към настоящия момент. Ищецът разговарял с ответника, но той отказвал да приеме, че проблемът е от неговата баня, и не предприел никакви мерки. След две седмици течът в банята се засилил и започнала да тече струя вода от тавана на банята на ищците. Появило се мокро петно в спалнята. Считат, че, за да бъдат отстранени причинените вреди в спалнята, стаята трябвало да се освободи от всички мебели, да се изкърти компрометираната с мухъл мазилка и след това да се грундира, шприцова и да се положи нова варово-циментова мазилка, както и нова шпакловка. За това била необходима сума от 1747,31 лв. За отстраняване причинените вреди в банята трябвало да се направи ремонт на тавана - да се отстрани мокрия хънтър и да се свали компрометираната мазилка;  да се положи нова мазилка и шпакловката се боядиса и да се закупи и смени хънтъра на тавана, за което били необходими 594,06 лв. Искали са присъждане на обезщетение в размер на 2  341,37 лв., впоследствие изменено на 1 108лв.

         Ответникът е оспорил иска, като е твърдял, че петната в банята и тоалетната са от предишно наводнение от по-горните етажи, както и че не бил допуснат в имота на ищците да подлени тръбата, която свързва неговия имот с общата водопроводна инсталация.

          Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че е установено, че в резултат на извършения от ответника ремонт са причинени щети в апартамента на ищците в зоните на банята и спалнята. Приел е, че вероятна причина за настъпването на вредите е свързването на втория сифон в банята на ответника към отвеждащата канализационна тръба. От друга страна е приел, че още към момента на извършване на ремонта ответникът не е бил допуснат в апартамента на ищците, за да подмени детайлите от общата канализационна мрежа, които се намирали в техния апартамент. Затова те нямали право на обезщетение.

         Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

         По делото не е спорно, че ищците са собственици на апартамент, находящ се в гр. С., кв. С., бл. .вх.. ет.. ап.., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, антрета и балкон, с обща застроена площ от 55.98 кв.м., а ответникът И.В.И. е собственик на имот, находящ се над техния, представляващ апартамент №. на ет.. Не е спорно и това, че в периода октомври-ноември 2016 г. ответникът извършил ремонт на жилището си. При ремонта той монтирал в банята втори сифон, който бил свързан със съществуващия там сифон и двата се извеждали в една и съща отводнителна канализационна връзка.

         По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза относно причините за повредите в имота на ищците и относно източника на тези вреди, поради което бил проведен от вещото лице воден тест. Според обясненията на вещото лице, дадени в с.з. от 27.02.2018 г., има няколко вероятни причини водата да се появи и да се оцежда надолу: на първо място е възможно тя да се процежда покрай самия подов сифон, т.е. той да не е добра замонолитен в стоманената плоча; да не е направена добре връзката между подовия сифон и тръбата, която отвежда водата от подобия сифон надолу;  самата отвеждаща тръба да има цепнатина или проблем или във връзката между тръбата Ф50 и общата отвеждаща тръба Ф110, както и самата вода да се оцежда между подовите плочки, ако те не са добре фугирани. От показанията на свид. Д.С.Д. се установява, че вечерта, след посещението на вещото лице и извършването на водния тест,  спалнята на ищците е била наводнена – цялата стена е била мокра. По селото е установено, че спалнята на ищците граничи с банята и че имотът на ответника е над този на ищците. С оглед на това обстоятелство и предвид заключението на вещото лице, вкл. и обясненията му, дадени в с.з., както и предвид разположението на повредите, съдът приема от фактическа страна, че вторият сифон, монтиран в банята на ответника, не е свързан качествено към съществуващия преди ремонта сифон, поради което каналната вода не се извежда изцяло през тръбата, а прониква през панела надолу към тавана и стените на банята и спалнята на ищците, които се намират непосредствено под банята на ответника. С други думи, вредите обективно произтичат от ползването на банята на ответника, и са вследствие на некачествено извършеното свързване на втория сифон в банята му, а не от теч при свързването на отводнителната тръба с общата Ф100, която връзка се намира в ревизионната щахта в банята на ищците. Установено е при водния тест, че там (в ревизионната шахта) се е проявило само прокапване, без да се наблюдава теч от тавана на банята или в спалнята на ищците. Такъв теч е възникнал впоследствие, след няколко часа, което дава на съда основание да приеме горния извод.

         От техническата експертиза се установява, че размерът на нанесените вреди от теча са в размер на 1 108 лв. общо за банята и спалнята.

         Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая фактическият състав на тази правна норма е налице, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника. Първоинстанционното решение, с което искът за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен, е необосновано и незаконосъобразно. Затова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска в посочения размер. С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски общо в размер на 400,58 лв., от които 375,58 лв. съразмерно с уважената част от иска за първата инстанция и 25 лв. за въззивната инстанция.

 

                        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

                    Р  Е  Ш  И :

 

             ОТМЕНЯ решение № 331 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 3891/2017 г. на С. районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

               ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД И.В.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ общо на Т.И.Т. с ЕГН ********** и С.З.Т. с ЕГН **********, двамата от гр. С., кв. С., бл.., вх.., ет.., ап.., сумата в размер на 1 108 лева (хиляда сто и осем лева), представляваща обезщетение за причинените им от теч, в следствие на извършения от него м.Х-ХІ 2016 г. ремонт в банята на собствения му апартамент на посочения по-горе адрес, имуществени вреди по стените на банята им и по тавана и стените на спалнята им.

        

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.В.И. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ общо на Т.И.Т. с ЕГН ********** и С.З.Т. с ЕГН **********,  двамата от гр. С., кв. С., бл.., вх.., ет.., ап.., сумата от 400,58 лв., представляваща направените от тях деловодни разноски за двете инстанции.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: