№ 2769
гр. Варна, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110104513 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. Н.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ****, с която против „****“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, обективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС, за заплащане на
следните суми: 3824,58 лева, представляваща левова равностойност на
2106,44 щ.д. - стойност на извършена, на дата 13.01.2023 г., неразрешена
платежна операция, от банковата сметка на ищеца, открита при ответника;
3933,52 лева, представляваща левова равностойност на 2166,72 щ.д. -
стойност на извършена, на дата 13.01.2023 г., неразрешена платежна операция,
от банковата сметка на ищеца, открита при ответника; и 1912,29 лева,
представляваща левова равностойност на 1053,22 щ.д. - стойност на
извършена, на дата 13.01.2023 г., неразрешена платежна операция, от
банковата сметка на ищеца, открита при ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
Между страните по делото е налице валидно облигационно
1
правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях договор за
откриване на банкова сметка. В исковата молба се сочи, че ищецът е
дългогодишен клиент на банката, като облигационната им връзка датира от
13.11.2007 г. Същият е активирал онлайн банкиране онлайн платформата на
ответника. След извършената активация, ответникът е получил правото да
ползва всички услуги на Електронно банкиране, посочени в Общите условия
на „****“АД за платежните услуги на физически лица, както и да следи за
правилното изпълняване на подадено от него нареждане, и да оспори писмено
операция съгласно реда, посочен в ОУ.
С исковата молба се навеждат твърдения, че в късните часове на
12.01.2023 г., ищецът установява, че от банковата му сметка липсват всичките
налични парични средства, като са извършени 3 броя превода, първият в
размер на 2106,44 долара, вторият в размер на 2166,72 долара и третият в
размер на 1053,22 долара от сметката в дебитната му карта. Сочи, че към
12.01.2023 г. левовата равностойност на 1 щатски долар е в размер на 1,81566
лева. Първият превод в размер на 2106,44 долара е с левова равностойност -
3824,58 лева, вторият превод от 2166,72 долара е с левова равностойност -
3933,52 лева, а третият в размер на 1053,22 долара е с левова равностойност -
1912,29 лева. Общата сума, в левова равностойност е в размер на 9670,40 лева.
Твърди, че след като установява липсите, той незабавно се свързва с контактен
център на банката, за да бъде блокирана сметката му, като преди това блокира
сметките си посредством онлайн банкирането. Обаждането към централния
телефон на ответното дружество е извършено в 23:40 часа.
На следващия ден - 13.01.2023 година, ищецът отива в гр. София, където
посещава офис на банката и подава жалба/формуляр за рекламации във връзка
направените трансакции, който се твърди, че представлява въпросник срещу
неправомерното изтегляне на сумите, с искане същите да му бъдат
възстановени. Сочи, че на 12.07.2023 г. подава сигнал в 09 РУ към СДВР - гр.
София за случилото се, като въз основа на същия е образувано ДП № 435/2023
г. по описа на ГДБОП - МВР.
Ищецът твърди, че през м.08.2023 г. ответникът до уведомява за отказа
си да му възстанови претендираните суми. Според банката, приложение
намират клаузите по чл.III.8.5. и чл. VII.2 от относимите Общи условия,
съгласно които платежните операции са разрешени освен с въвеждане на
2
данните от платежната карта - номер на картата, дата на валидност, така и чрез
въвеждане на биометрична характеристика. Твърди се, че платежните
операции са регистрирани в 3D Secure среда и са автентични, като търговецът
изпраща коректно запитване за авторизация и идентификация от страна на
картодържателя, като съответно клиентът потвърждава плащането, чрез
картата си. Ищецът оспорва заключението на ответника, като заявява, че
транскакциите не са одобрени от него.
Намира, че в случая не е налице разрешена платежна операция,
дефинирана с разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗПУПС, доколкото не е наредил и не
е дал съгласие за извършването на банковите трансакции. Намира, че същите
не са автентични.
Сочи, че безпротиворечиво се установява, че самото извършване на
трансакциите е краят на процес, който започва с измамливи действия на трети
лица по придобиването на данните за достъп до интернет банкирането му и
данните от банковата му карта. Този процес продължава със смяна на
средството за авторизация и завършва с извършване на 3 броя разплащания
към други сметки. Според ищеца, не може да има съмнение, че са
осъществени първите три предпоставки от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и на изследване подлежи последната
такава, а именно: дали е основание за освобождаване на банката от
отговорността да възстанови стойността на неразрешените платежни
операции, като намира, че на този, въпрос следва да бъде отговорено
отрицателно.
Според ищеца, задълженията на ползвателя на платежния инструмент са
разписани в разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС и са както следва: да използва
платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и
ползване; незабавно след узнаването да уведоми доставчика на платежните
услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на
платежния инструмент и да предприеме всички разумни действия за запазване
на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент.
Намира, че при тези данни, спорен въпросът дали картодържателят е проявил
груба небрежност при разкриване на данните си, която е основание за
освобождаване на банката от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Заявява, че не е налице проявена груба небрежност, от негова страна.
3
Сочи, че веднага след установяване на трансакциите, информира ответника,
като предприема незабавни действия по блокиране на сметките си, чрез
приложението за онлайн банкиране и посещава офис на банката в гр. София.
Тъй като е налице неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни
услуги на платеца следва да му възстанови незабавно стойността на
неразрешената платежна операция, като когато е необходимо, възстановява
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди
изпълнението на неразрешената платежна операция. С оглед отказа на „****“
АД, обективиран в становище изпратено до ищеца през месец август 2023 г.
по негова жалба с вх. № ВД-****-2023 г. за възстановяване на паричните суми,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на В
срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Намира
същата за нередовна, доколкото ищецът не е посочил кога са извършени
конкретните операции, предмет на исковата претенция. Според ответника,
ищецът следва да посочи дата, час, получател и размер на сумата по всеки от
преводите.
Не оспорва, че ищецът е притежател на банкова платежна карта с номер
************** и титуляр на разплащателна сметка IBAN *********, водена
от Банката. Моли да бъде прието за установено, че към тази сметка ищецът
ползва платежни услуги, като електронно (онлайн) и мобилно банкиране,
предлагани от Банката, и в чиято функционалност се включва и достъпването
на платежна сметка онлайн и извършването на картови платежни операции,
такива каквито са предмет на настоящия спор.
Намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че отношенията между
страните по делото, свързани с картовите трансакции, са отношения между
доставчик на платежни услуги от една страна и ползвател на платежни услуги
от друга страна, по смисъла на ЗПУПС, като съгласно чл.3, ал.1, т.1 ЗПУПС,
доставчици на платежни услуги по смисъла на закона, са, inter alia, и банките
по смисъла на Закона за кредитните институции, а съгласно чл.4, т. 3, б. „в“
ЗПУПС, като платежни услуги се квалифицират и изпълненията на платежни
операции, включително изпълнението на картови трансакции, каквито са
предмет на предявения по настоящото дело иск. Сочи, че на основание чл.
4
100, ал.1, т.2 ЗПУПС, доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено
установяване на идентичността /ЗУИ/ на платеца, когато платецът инициира
електронна платежна операция. Съгласно чл. 100, ал.4 ЗПУПС, ЗУИ е
процедура по установяване на идентичността, която е разработена по начин,
който защитава поверителността на данните, и която включва използването на
два или повече от следните независими елементи: 1. знание - нещо, което само
ползвателят знае; 2. притежание - нещо, което само ползвателят притежава; 3.
характерна особеност - нещо, което характеризира ползвателя.
В отговора на исковата молба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредба № 3 на Българската народна банка от 18 април 2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти, при
установяване на идентичността на платеца по чл. 100 ЗПУПС, доставчиците
на платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент (ЕС)
2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива
(ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на
идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на
комуникация. Делегираният регламент по предходното изречение е
обнародван в Официалния вестник на Европейския съюз бр. L-69/13.03.2018г.,
стр. 23-43.
Заявява, че приложими в отношенията между страните по делото,
свързани с откриването и воденето на разплащателната сметка и използването
на платежните инструменти **** Онлайн и **** Мобайл са Общите условия
на Банката за платежни услуги за физически лица („ОУ за платежни услуги“),
а в отношенията им, свързани с издаването и използването на кредитна
платежна карта - Общите условия на Банката за издаване и използване на
платежни дебитни и кредитни карти („ОУ за карти“). Сочи, че същите имат
характеристиката на рамков договор за платежни услуги по смисъла на чл. 59,
ал.2 ЗПУПС - договор за платежни услуги, уреждащ бъдещото изпълнение на
отделни или на поредица от платежни операции и регламентират начина на
активация, вход и изпълнение на платежни нареждания от страна на
ползвателите на онлайн, съответно на мобилно банкиране. Заявява, че
относимите ОУ са достъпни на дълготраен носител - Интернет страницата на
5
Банката, на следния Интернет адрес: *********. Намира, че платежните
операции са точно регистрирани и осчетоводени от Банката, не са засегнати от
техническа повреда или друг недостатък и са разрешени по начина, уговорен
между страните в ОУ за платежни услуги и ОУ за карти. Сочи приложение на
чл.7.11 от Общите условия, при сключване на договор за онлайн банкиране,
Клиентът получава възможност да извършва справки по заявените за достъп
през онлайн банкиране сметки, както и да заявява и ползва всички предлагани
услуги и да прави определени транзакции през специализирано приложение за
мобилни устройства, наречено мобилно банкиране за операционни системи
iOS и Android.
Съгласно клаузата на чл.7.14 ОУ, за активиране на приложението за
мобилно банкиране, Клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за
онлайн банкиране потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му
телефон, а за достъп, извършване на справки, регистрация за услуги и
подаване на платежни нареждания към банката Клиентът се идентифицира със
зададените за мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов
отпечатък и вграден софтуерен токън. Съгласно уговореното в чл. III.8.5. и чл.
VII.2 от ОУ за карти, платежните операции са разрешени освен с въвеждане на
данните от платежната карта - номер на картата, дата на валидност, трицифрен
код, отпечатан на гърба на картата (Card Verification Value (CW) или Card
Verification Code (CVC)), така и чрез потвърждаването им посредством
приложението **** Мобайл, активирано и използвано съгласно уговореното в
чл. 7.14 и чл.7.15 от ОУ за платежни услуги.
Навежда твърдения, че за активиране на приложението за мобилно
банкиране **** Мобайл, потребителят следва да се идентифицира с
въвеждане на: 1.потребителско име и известна само на него парола за вход в
**** Онлайн; 2. еднократен код, изпратен като SMS съобщение на номера на
мобилния телефон, подаден от него пред Банката.
След така, осъщественото активиране за вход в приложението ****
Мобайл и използването му за потвърждаване на платежни операции с карти в
Интернет, е необходимо задаването на цифров код или биометрична
характеристика, създавани под контрола на лицето, активирало приложението.
За всяка отделна операция и преди потвърждаването й, приложението и
извежда PUSH съобщение, съдържащо данни за сумата и получателя на
6
операцията.
Заявява, че оспорените от ищеца платежни операции, са разрешени по
гореописания по-горе начин, уговорен между страните, а именно -
посредством въвеждане на данните от платежната карта - номер на картата,
дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (Card
Verification Value (CW) или Card Verification Code (CVC)) и разрешаването им
посредством приложението **** Мобайл, което ищецът е активирал и ползвал
преди извършване на процесните операции, със задаването на цифрова парола
или биометрична характеристика под контрола на лицето, което е ползвало
приложението. Това приложение, предвид, че същото е активирано месеци
преди извършване на процесните операции, се е ползвало от ищеца, т.е. не е
налице активирането му непосредствено преди извършването му, за да се
направи предположение, че същото се ползва от трето лице, различно от
ищеца.
Твърди, че горните доводи му дават основание да приеме, че платежните
картови операции, извършени на 12.01.2023 г., в общ размер на 9670,90 лева,
са извършени по начина, уговорен в Общите условия. Процесиите платежни
картови операции, предмет на делото, представляват разрешени платежни
операции, извършени от ищеца с неговите персонализирани средства за
сигурност по начина, договорен между банката и ищеца съгласно Общите
условия. Оспорва като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че
картовите трансакции са извършени, като банката е в неизпълнение на
задължението си да изпрати код за тяхното потвърждение на мобилния номер
на ищеца. Твърди, че процесните операции са извършени по начина, уговорен
в рамковия договор, сключен между банката и ищеца, като същите са
потвърдени от ищеца посредством мобилното банкиране. Заявява, че ищецът
полза мобилно банкиране, включително и прави разплащания с платежната си
карта, посочена в писмения отговор на исковата молба. При горните доводи,
настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
По делото е приобщен препис на договор за откриване на сметка на
клиент от 13.11.2007 г., сключен между ответника „****“АД и ищеца С. Н. Н..
7
Съгласно текста на договора, банковата сметка е с международен номер
***************. С подписване на договора, потребителят приема
относимите Общи условия на банката, а евентуален негов отказ да приеме
изменение в същите води до прекратяване на договора.
Приобщено е извлечение по сметка на „****“АД, от което се установява,
че на 13.01.2023 г. са извършени шест картови операции – теглене от АТМ на
„****“ АД, плащане на сумата от 8,08 лева и сумата от 68,37 лева в два
търговски обекта; плащане на 2215,99 USD /2000 евро/ и на сумата от 1107,99
USD /1000 евро/ към *********-INTERNET-LT и на сумата от 2279,40 USD
/4023,60 лева/ към PHYRE-SOFIA-BG. Представеното извлечение обхваща
периода от 12.01.2023 г. до 20.01.2023 г., като в същия не се установява
извършването на други плащания към *********-INTERNET-LT и/или
PHYRE-SOFIA-BG.
Ищецът представя списък на неосчетоводени трансакции, за който
твърди, че представлява справка от онлайн банкиране. От същия се
установява, че е наредено извършването на два превода – 2106,44 /без
посочена валута/ към *********-INTERNET-LT и на сумата от 2166,72 /без
посочена валута/ към PHYRE-SOFIA-BG, като по отношение на двата превода
не е посочена дата, а на 10.01.2023 г. е нареден превод към *********-
INTERNET-LT, на сумата от 1053,22 /без посочена валута/. Тези три
трансакции не са част от операциите по банковата сметка, за която е
представено извлечение, в периода от 12.01.2023 г. до 20.01.2023 г.
След отправяне на рекламация, от страна на ищеца, за извършени
платежни операции в интернет, с негова банкова платежна карта, ответникът
го уведомява, че резултатът от осъществена проверка сочи, че операциите са
точно регистрирани и осчетоводени, както в счетоводно-информационната
система на банката, така и по сметката на ищеца, и не са засегнати от
техническа повреда или друг недостатък в услугата. Поради това ответникът
намира, че оспорените платежни операции са автентични и разрешени по
начина, уговорени между страните в Общите условия, чрез въвеждането на
всички персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент,
поради което банката няма основание да възстанови тяхната стойност.
Ищецът е уведомен, че спорът може да бъде отнесен към Помирителна
комисия за платежни спорове.
8
Въз основа сигнал на ищеца, на 02.10.2023 г. е образувано ДП
№435/2023 г. по описа на ГДБОП, за извършено престъпление по чл.212а, ал.1
НК – обстоятелство, което се установява от писмо на разследващ полицай при
ГДБОП от дата 05.02.2024 г.
По делото е приобщен договор за електронно банкиране от 29.01.2014 г.,
сключен между ищеца и ответника. Съгласно чл.1 от същия, банката приема
да осигурява ползването на услугите на Електронно банкиране чрез заявените
от клиента канали за посочените в „Регистрационната карта за електронно
банкиране“ сметки. С чл.8 от договора е уговорено, че достъп до услугите на
Електронно банкиране се осъществява от клиента, на посочените в Общите
условия и инструкциите интернет адреси. С подписване на договора, ищецът,
наричан в същия „клиент“, приема Общите условия на **** АД за платежни
услуги за физически лица. Приобщена е и регистрационна карата за
електронно банкиране от 29.01.2014 г. В същата е записан имейл адрес на
ищеца и негов телефонен номер – *********. Отразено е, че допълнително
средство за идентификация е SMS парола.
Със заявление-договор от 07.11.2023 г. ищецът е отправил искане за
издаване на международна лична дебитна карта към банковата сметка
***************, за която е сключен договор за откриване на сметка на
клиент от 13.11.2007 г.
Видно от приетите общи условия на „****“ АД за платежни услуги за
физически лица /в редакцията им към датата на извършване на платежните
операции, предмет на настоящото дело/, от които се установява
последователността от стъпки, които извършват потребителите за да достъпят
онлайн банкирането. Съгласно т. 7.3.1. ОУ, при вход в системата за онлайн
банкиране, клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход в онлайн
банкиране и въвежда уникално генериран еднократен код/парола: а) получен/а
чрез SMS на номера на мобилния телефон на Клиента, предоставен съгласно
т.7.2.4 (мобилен телефон, необходим за получаване на SMS пароли/ кодове за
активация и верификация) или b) генериран от хардуерно устройство,
собственост на ****, или с) генериран от мобилно приложение за
операционни системи OS и Android. На основание 7.3.2 ОУ, при извършване
на нареждания за платежни операции е необходимо допълнително въвеждане
на уникално генериран динамичен код/парола: а) получен/а чрез SMS на
9
номера на мобилен телефон на клиента, предоставен съгласно т. 7.2.4 или b)
генериран от хардуерно устройство, собственост на **** или с) генериран от
мобилно приложение за операционни системи iOS и Android.
Предвиденото за онлайн банкирането е приложимо и за мобилното
банкиране. Съгласно т.7.14 ОУ, за активиране на приложението за мобилно
банкиране, клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за онлайн
банкиране потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му
телефон. За достъп, извършване на справки, регистрация за услуги и подаване
на платежни нареждания към банката, клиентът се идентифицира със
зададените за мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов
отпечатък и вграден софтуерен токън. На основание т.7.15. Подписването на
изявленията на клиента до Банката включително и при извършването на
операции през мобилното приложение чрез ПИН код или пръстов отпечатък,
както и в комбинация с избор/маркиране на полета и/или бутони, и/или
менюта за изявление и/или потвърждение от Клиента в мобилното банкиране
представляват електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като, на основание
чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ страните договарят, че в отношенията между тях, ще
считат този подпис за саморъчен.
Приобщени са Общи условия на „****“ АД за издаване и използване на
платежни дебитни и кредитни карти.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-компютърна експертиза,
от заключението на която се установява, че трансакциите са реализирани в
интернет среда, с въвеждане на данните от платежната карта номер на картата,
дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (Card
Verification Value (CVV) или Card Verification Code (CVC)), така и чрез
въвеждане на биометрична характеристика – ПИН. При извършване на
трансакции с платежна карта в Интернет, разрешени през приложението ****
Мобайл, банката е приложила задълбочено установяване на идентичността
(ЗУИ) на клиента съгласно чл. 7.3.1 от Общите условия (при вход в системата
за онлайн банкиране, Клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход
в онлайн банкиране и въвежда уникално генериран едникратен код/парола),
като процедурата по установяване на идентичност включва използването на
два или повече от следните независими елементи: 1. знание нещо, което само
ползвателят знае; 2. притежание нещо, което само ползвателят притежава; 3.
10
характерна особеност нещо, което характеризира ползвателя. Сочи, че
прилагането на ЗУИ при потвърждение на трансакция в интернет се постига
на ниво Вход в UBB Mobile - при самото влизане в UBB Mobile се подава
елемент на знание (т. 1 ПИН - нещо което само ползвателят знае) или
характерна особеност (т.3 – лицево разпознаване/пръстов отпечатък) на
конкретно устройство на което е свалена апликацията UBB Mobile, чрез което
пък се осигурява елемента на притежанието (т.2). Вещото лице заявява, че във
всички случаи се прилагат поне два независими елемента за автентикация.
Извършените трансакции са потвърдени чрез биометрична характеристика –
ПИН, като до ищеца са изпратени съобщения, във връзка с тези платежни
операции: На 11.01.2023 г., в 22:39 ч. е извършена нова активация на МБ (ІВ
********* - осма активация). Изпратен СМС с 9 цифреният код за активиране
на МБ на 2023-01-11 22:38:25: KOD za aktivirane na UBB Mobile: XXX-XXX-
XXX. Vavezhdaite go samo v svalenata aplikacia na vashe mobilno ustroistvo.
Изпратен СМС с потвърждение, че МБ е успешно активирано на 2023-01-11
22:39:45: Vie uspeshno aktivirahte UBB Mobile. Ako tova deystvie ne e izvarsheno
ot vas, nezabavno se svarzhete s OBB: *********/You successfully activated UBB
Mobile. На 11.01.2023 в 22:40 Направена е регистрация за потвърждение на
онлайн покупки с карти през МБ чрез 3DS. Записаното DevicelD e *********;
11.01.2023 в 22:40:10 - "object Name":"enroll" - стартиран е процесът по
регистрация; 11.01.2023 в 22:40:43 - "object Name":"otp" - въведен е
правилният код, който е получен по СМС; 11.01.2023 в 22:40:55 -
"objectName":"passcode" - процесът по регистрация приключил успешно. На
11.01.2023 през МБ чрез въвеждането на ПАС код са потвърдени трите
процесни онлайн картови транзакции; 11.01.2023 в 22:42 - "objectName":
"authenticatePasscode"; 11.01.2023 в 22:44 - "objectName":
"authenticatePasscode"; 11.01.2023 в 22:46 – "objectName":
"authenticatePasscode". Регистрацията за 3DS и потвърждението на
транзакциите е направено от ********* c DeviceID c ********* IP. На
11.01.2023 в 22:54 има активация на МБ (ІВ ********* – девета активация)
Изпратен СМС с 9 цифреният код за активиране на МБ на 11.01.2023 22:54:20:
KOD za aktivirane na UBB Mobile: XXX-XXX-XXX. Vavezhdaite go samo v
svalenata aplikacia na vashe mobilno ustroistvo. Изпратен СМС с потвърждение,
че МБ е успешно активирано на 11.01.2023 22:55:11: Vie uspeshno aktivirahte
UBB Mobile. Ako tova deystvie ne e izvarsheno ot vas, nezabavno se svarzhete s
11
OBB: *********/You successfully activated UBB Mobile. Операциите са
оспорени от ищеца, чрез попълване на формуляр за рекламация вх. № В1
****-2023 и декларация-въпросник, в клон на ответника.
Според вещото лице, ако необходимите данни и информация, които се
предполага, че трябва да се знаят само от титуляря на сметката, собственик на
мобилното устройство, не са били предоставени на трето лице, оспорените
операции не могат да бъдат извършени. Заявява, че мобилното приложение
може да бъде инсталирано на друг вид устройство или едновременно да
работи на две различни устройства, няма пречка да бъде инсталирано на
различни устройства. SMS-съобщенията, които са с парола и код могат да
бъдат получени само и единствено на мобилния номер, който е предоставен в
банката. В случай, че клиентът смени мобилното си устройство, може да
инсталира отново приложението и да продължи да банкира. Сочи, че апаратът
може да бъде сменен многократно от страна на клиента, като той не е водещ, а
водеща е SIM-картата, на която клиентът получава съобщенията. Ако картата
бъде сменена, тези съобщения няма да бъдат достъпни. Мобилният номер, на
който са изпратени съобщенията, от банката до ищеца +359/*********.
Вещото лице заявява, че на този телефонен номер са изпратени всички
съобщения и този номер е регистриран в системата на „****“ АД, като номер
на ищеца.
По делото е проведена допълнителна съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че телефонен номер +359********* е
регистриран в системата на „****“ АД, като номер на ищеца на дата
31.08.2015 г. Промяната е извършена чрез попълване в офис на банката на
формуляр „Потвърждение за промяна на регистриран клиент“, подписан
лично от клиента. В онлайн банкирането, телефонният номер е променен на
30.08.2019 г. във връзка с необходимостта от получаване на СМС съобщения с
пароли/кодове за активация свързани с Мобилното Банкиране на банката.
Промяната е извършена от клиента през контактния център за клиенти на
банката. Преди процесния период в системата на „****“ АД, клиентът е имал
регистриран друг телефонен номер. Този номер се е използвал от клиента за
получаване на СМС съобщения до 31.08.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
12
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл.79,
ал.1 ЗПУПС. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, изр.1 и 2 ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция.
На осн. чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е
да установи, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение. В тежест на ответника е да установи автентичността на
всяка от платежните операции, в т.ч. точно регистриране, осчетоводяването,
както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, или от
друг недостатък, свързан с платежната услуга, за която той отговаря. В тежест
на ответника е да установи, че е налице проявена груба небрежност от страна
на ползвателя на платежни услуги.
Страните не спорят, че се намират в облигационно правоотношение въз
основа на сключен между тях договор за откриване на сметка на клиент от
13.11.2007 г. По заявление на ищеца от 07.11.2023 г., банката издава
международна лична дебитна карта Visa Electron, към банковата му сметка в
USD. Не се спори, че между страните е сключен и договор за електронно
банкиране, по силата който клиентът възлага, а банката приема да осигурява
ползването на услугите за електронно банкиране чрез заявените от клиента
канали за посочените в регистрационната карта за електронно банкиране
сметки. От приобщената по делото регистрационна карта за електронно
банкиране заявка номер: *********2014 г., се установява, че от страна на
ищеца са заявени три банкови сметки – в лева, щатски долари и в евро.
13
Съгласно регистрационната карта, допълнително средство за идентификация е
получаването на SMS пароли на мобилен телефонен номер *********.
Не се спори, че ищецът е възразил пред ответника, за извършването на
процесните три операции, като това обстоятелство се установява и от
заключението на проведената по делото съдебна-експертиза. Според приетото
по делото заключението на същата, извършени са три банкови операции – 1.
2106,44 USD е излъчен с ********* картова транзакция ********* -
********-********* към *********-INTERNET-LT; 2. 2166,72 USD е излъчен
с ********* КАРТОВА ТРАНЗАКЦИЯ ********* VISSYSST – ******** -
********* към PHYRE-SOFIA-BG I 3. 1053,22 USD към *********-
INTERNET-LT. Вещото лице сочи, че оспорените трансакции са точно
регистрирани и осчетоводени при ответника. Същите не са засегнати от
техническа повреда или друг недостатък в услугата. Операциите са извършени
на 11.01.2023 г., след активиране на мобилно приложение **** Мобайл.
Потвърждаването е извършено чрез въвеждане на ПИН. В проведено по
делото открито съдебно заседание вещото лице заявява, че конкретното
мобилно устройство е без значение, тъй като клиентът получава съобщенията
до СИМ-картата, а не до апарата, поради което ако картата бъде сменена,
съобщенията няма да бъдат достъпни. Сочи, че всички съобщения са
изпращани до регистрирания в системата на банката, телефонен номер на
ищеца - +359*********. Същият е заявен от клиента, на 31.08.2015 г., чрез
попълване в офис на ответника, на формуляр „Потвърждение за промяна на
регистриран клиент“, подписан лично от ищеца. В онлайн банкирането
телефонният номер е променен на 30.08.2019 г., чрез контактния център за
клиенти на банката, във връзка с необходимостта от получаване на СМС с
пароли/кодове за активация, свързани с мобилното банкиране. На мобилния
номер на ищеца, е изпратено съобщение, съдържащо код за активиране на
мобилното приложение, като изрично е указано, че същият следва да се
въвежда само в свалена апликация на мобилно устройство на потребителя.
Изпратено е и съобщение за успешното активиране на **** Мобайл.
Според вещото лице, банката е провела задълбочено установяване на
идентичността, съгласно задължението, което е вменено с т.7.3.1 от
приложимите Общи условия, а именно - при вход в системата за онлайн
банкиране, клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход в онлайн
14
банкиране и въвежда уникално генериран еднократен код/парола: а) получен/а
чрез SMS на номера на мобилния телефон на Клиента, предоставен съгласно
т.7.2.4 (мобилен телефон, необходим за получаване на SMS пароли/ кодове за
активация и верификация) или b) генериран от хардуерно устройство,
собственост на ****, или с) генериран от мобилно приложение за
операционни системи OS и Android. Процедурата по установяване на
идентичност включва използването на два или повече от следните независими
елементи: 1. Знание – нещо, което само ползвателят знае, 2. Притежание -
нещо, което само ползвателят притежава и 3. Характерна особеност – нещо,
което характеризира ползвателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр.1 ЗПУПС платежната
операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението . Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги /включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане,
когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е достатъчно
доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност
не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС /чл.78, ал.4
ЗПУПС/. Поради гореизложеното, както бе посочено, при твърдение за
извършена неразрешена операция, в тежест на доставчика на платежната
услуга е да докаже, че същата е изпълнена поради измама или при проявена
груба небрежност, от страна на платеца.
Анализът на събраните по делото доказателства, както и приетото
заключение на проведената съдебна експертиза, сочи, че не се касае за
неразрешени операции. Трансакциите са реализирани при съобразяване
относимите Общи условия, при спазване на предвидения ред - в интернет
среда, с въвеждане на данните от платежната карта, номер на картата, дата на
валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (Card Verification
Value (CVV) или Card Verification Code (CVC)), така и чрез въвеждане на
биометрична характеристика – ПИН. Съобщенията са изпратени до
телефонния номер, който ищецът сам е посочил на банката. Процесните
преводи са точно регистрирани и осчетоводени, като при извършването им
няма данни за техническа повреда или друг недостатък в услугата. Поради
15
това, претенцията на ищеца се явява неоснователна.
На самостоятелно основание, предявените искове подлежат на
отхвърляне, доколкото като неразрешени се оспорват преводи, за които не се
събраха доказателства, че изобщо са били извършени. С исковата молба се
заявява, че са излъчени три превода на обща стойност 9670,90 лева, както
следва: първият – 3824,58 лева, вторият – 3933,52 лева и третият – 1912,29
лева. С уточнителна молба ищецът заявява, че трансакциите са извършени на
13.01.2023 г., от неговата банкова сметка, като същите са в следните размери:
1. 2106,44 щ.д. = 3824,58 лева; 2. 2166,72 щ.д. = 3933,52 лева и 1053,22 щ.д. =
1912,29 лева. Твърдението е, че към датата на извършване на преводите,
левовата равностойност на 1 USD е 1,81566 лева. По отношение на
трансакции за суми в размер на 2106,44; 2166,72 и 1053,22 /без посочена
валута/, ищецът представя разпечатка от екран на техническо устройство, за
което се твърди, че представлява справка от неговото онлайн банкиране. От
същото не може да се установи нито банковата сметка за която се отнася
справката, нито датата на извършване на първите две трансакции. Отделно,
съгласно посоченото в разпечатката, операциите са неосчетоводени, като
същите не са отразени в представеното по делото извлечение по сметка, за
периода от 12.01.2023 г. до 20.01.2023 г., респективно, те не са извършени и от
тях не са настъпили неблагоприятни последици за ищеца. От последния
документ се установява извършването на три банкови превода, излъчени към
*********-INTERNET-LT и PHYRE-SOFIA-BG, за сумите от: 2215,99; 1107,99
и 2279,40, но те не се оспорват като неразрешени. Макар в извлечението да не
е посочена валутата, в която е открита сметката, от вписаните в основанието
суми – 2000 EUR, 1000 EUR и 4023,60 BGN, при съобразяване на курса на
българския лев към щатския долар, съгласно архива на БНБ, за дата 13.01.2023
г., достъпен на сайта на централната банка – bnb.bg – 1.80861 лв. за 1 щ.д. и
0,552911 щ.д. за 1 лв., може да се заключи, че извлечението касае
разплащателната банкова сметка на ищеца, открита за суми в щатски долари.
Ищецът не оспорва, като неразрешени платежните операции за сумите
от 2215,99 щ.д. /2000 евро/; 1107,99 щ.д. /1000 лв./ и 2279,40 щ.д. /4023,60
лева/, извършени на 11.01.2023 г. /съгласно заключението на ССчЕ/, за които
представя извлечение от банковата си сметка, а твърди, че оспорва други
банкови преводи от 13.01.2023 г., на сумите от: 2106,44 щ.д., 2166,72 щ.д. и
16
1053,22 щ.д., за които няма данни, че изобщо са били извършени, а и е налице
доказателство, че представляват неосчетоводени от банката операции, т.е.
касае се за различни банкови преводи, извършени на различни дати, за суми в
различен размер, последните три от които не са регистрирани от банката,
поради което предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза на
ответника се следват разноски в общ размер на 1000 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *********, против „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, обективно съединени осъдителни искове за
заплащане на следните суми: 3824,58 лева, представляваща левова
равностойност на 2106,44 щ.д. - стойност на извършена, на дата 13.01.2023 г.,
неразрешена платежна операция от банковата сметка на ищеца, открита при
ответника; 3933,52 лева, представляваща левова равностойност на 2166,72
щ.д. - стойност на извършена, на дата 13.01.2023 г., неразрешена платежна
операция от банковата сметка на ищеца, открита при ответника; и 1912,29
лева, представляваща левова равностойност на 1053,22 щ.д. - стойност на
извършена, на дата 13.01.2023 г., неразрешена платежна операция от
банковата сметка на ищеца, открита при ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -12.04.2024 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ****, сторените разноски по делото, в размер на 1000 лева, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18