№ 54
гр. Бургас, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П.А Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р. - Д.Р.“ ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № НИ-1-02-01570355 от ********г., издадено от ръководител на ТП на НОИ,
с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл. 349 ал.1 КСО, на ЕТ „Р. -
Д.Р.“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото му на защита. В жалбата са изложени подробни
съображения в тази насока.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. В.. Поддържа жалбата и
изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на обжалваното НП, както и за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
АНО, редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.01.2024 г. жалбоподателят подал до директора на ТД на НОИ гр. Бургас
заявление за заличаване на ЕТ „Р. - Д.Р.“ предвид прекратяване на дейността му. С
нотариално заверено сведение жалбоподателят е декларирал, че архивните документи на ЕТ
1
са се съхранявали на място, където са били унищожени от наводнение през лятото на 2019 г.
Във връзка с подадената декларация служител на НОИ - П. К. извършила на ******** г.
проверка. При проверката се констатирало, че ведомостите за работни заплати от 2003 до
2015 г. не са били съхранени от жалбоподателя.
При така установеното П. К. съставила на ******** г. срещу ЕТ „Р. - Д.Р.“ АУАН за
извършено нарушение по чл.5, ал. 4 КСО. Впоследствие на ******** г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло.По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че в административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На първо място в случая се касае за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за
нарушение по чл. 5, ал. 4 КСО. От съдържанието на посочената разпоредба се установява
задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите
изчерпателно изброени в алинеите на нормата данни. Т.е. за да се приеме, че е налице
нарушение на чл. 5, ал. 4 КСО, безспорно следва да се установи, че лицето не е представило
съответните данни. От друга страна както в АУАН, така и в НП са били въведени
фактически основания за наказване на жалбоподателя за това, че не са били съхранени
ведомости за заплати. В тази връзка е налице неяснота по отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Както правилно е отбелязано в жалбата, не става ясно дали
жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е съхранил ведомостите, или за това, че
не ги е представил на контролния орган. Наличието на неясно формулирано
административнонаказателно обвинение категорично следва да се приеме, като съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен и да организира
защитата си.
На следващо място от изложените в АУАН и НП фактически констатации не може да се
изведе кога е било извършено нарушението, което обстоятелство е от съществено значение
за извършване на преценка дали са били спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН и давностните
2
срокове по НК. В чл. 5, ал. 4 КСО, посочен от контролните органи като нарушен в АУАН и
НП от жалбоподателя, е предвидено периодично да се представят изброените данни в НАП.
В разпоредбата задължението не е скрепено с конкретен срок, а се предвижда периодично.
Независимо от това, за да се прецени дали не е било изпълнено задължението по чл. 5, ал. 4
КСО, според съда следва да се посочи кога е следвало жалбоподателят да представи
ведомостите за заплатите и след изтичане на срока да се приеме, че не е било изпълнено
задължението. В тази връзка от изложеното в АУАН и НП не може да се направи
категоричен извод за датата на извършване на нарушението. Датата на нарушението е
обективен негов елемент, който е задължителен реквизит както за АУАН, така и за НП
съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. След като не е
била конкретизирана датата на нарушението, при съставяне на АУАН и издаване на НП са
били нарушени посочените норми на ЗАНН.
Констатираните от съда допуснати нарушения в административнонаказателното
производство, описани по-горе в изложението са съществени, нарушават правото на защита
на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени в съдебното производство, поради което
налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно
претенцията за присъждане на разноски се явява основателна.
В настоящото производство съдът следва да се произнесе и по въпроса за присъждане
на разноските при предходното разглеждане на делото, както и в производството пред
касационната инстанция. Видно от представен по НАХД № 1549/2024 г. на БРС договор за
правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева. Същата сума се претендира за присъждане, поради което претенцията се
явява основателна. Видно от материалите по КАНД № 1303/2024 г. на Административен съд
– Бургас не са налични писмени доказателства за направени от жалбоподателя разноски,
както и не се претендира присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НИ-1-02-01570355 от ********г., издадено от
ръководител на ТП на НОИ, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл.
349 ал.1 КСО, на ЕТ „Р. - Д.Р.“ , ЕИК ********* е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лв.
3
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на жалбоподателя Д.Р.Р.
ЕГН**********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4